Здравословното хранене изравнява баланса между двата
Когато се заговори за холестерол, неизбежно смятаме, че непременно става дума за нещо опасно, което може да ни причини редица здравословни неблагополучия. Действително високите му нива могат да доведат до инфаркти и инсулти, но само ако те са причинени от т. нар. лош холестерол, обозначаван в медицината с абревиатурата LDL (Low Density Lipoprotein). И, напротив, HDL (HDL – High Density Lipoprotein) е добър холестерол. За да бъде човек здрав балансът между двата типа трябва да е идеален, а това се постига, до голяма степен, със здравословно хранене.
Той е мастно вещество от водещо значение за човешкия организъм. Той е неразделна част от клетъчните мембрани и се използва за производството на витамин D, различни хормони и жлъчни киселини. Холестеролът се синтезира в черния дроб и присъства в множество храни, най-вече месни продукти. Той транспортира хранителни вещества до тъканите и артериите,
но ако количеството му е по-голямо, се получават наслагвания по стените на съдовете.
От друга страна HDL или добрият холестерол отвежда обратно хранителните вещества от тъканите и артериите към черния дроб, където се случва крайната им обработка. Когато нивата на двата вида холестерол са балансирани, тялото работи добре.
Ако нивата на LDL са по-високи, това не говори добре за кръвоносните съдове. Ефектът е свиване и риск от инфаркт и инсулт, както и всички свързани със сърдечносъдовата система усложнения.
Холестеролът трябва да се проверява най-малко веднъж в годината. Това става чрез кръвна картина. Лекарите препоръчват следенето му да става след 20-а година.
След здравословното хранене най-ефикасният начин за най-добра комбинация между двата е активна физическа дейност всеки ден. За почистването на кръвоносните съдове от лошия холестерол се препоръчва консумацията на храни с мононенаситени и полиненаситени мастни киселини. Богати на тях са бадемите, олиото от рапица, кашуто, лешниците, зехтина, фъстъченото масло, слънчогледовото олио, авокадото, соята, орехите, царевичното олио, рибата тон итиквените семки. Препоръчват се още пълнозърнести храни, семена, пресни
плодове и зеленчуци, както и риба.
В кожата на месото, дори на пилешкото, се съдържат най-високите нива на холестерол. Затова никога не я яжте, колкото и да е апетитна на вид и вкус.
Максимално допустимият дневен прием на холестерол с храната е 250 мг и се равнява на жълтъка на 1 яйце, на 2 чаши пълномаслено мляко или на 200 г ”шарено” свинско месо. Хората с повишени стойности на лошия холестерол, трябва да ограничат приема на тези продукти.
Хранителните продукти, съдържащи най-големи количества холестерол, са яйцата, тлъстите меса, колбасите, черният дроб и пълномаслените млечни продукти. А тези от растителен произход (плодове, зеленчуци, зърнени храни, ядки и семена) са без холестерол. Хранителните продукти, които съдържат целулоза и пектин, съдействат за изхвърляне на холестерола чрез фекалиите. Целулоза има във всички плодове и зеленчуци, но най-богати на нея са ябълките, портокалите, броколите, шипката и зелето, както и пълнозърнестите храни. Ябълките и портокалите са най-богати на пектин.
Автор: Силвия Николова
Източник: http://www.monitor.bg