На 18.02 в парк-хотел „Москва“ се проведе симпозиум на работната група по артериална хипертония към Дружество на кардиолозите в България на тема „Съвременна концепция за резистентната хипертония“.
Модератор на събитието беше проф. Димитър Раев, началник на Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Света Анна – София“, който даде специално интервю за читателите на Medical News.
Проф. Раев, каква е съвременната концепция за резистентната хипертония?
За резистентна хипертония говорим тогава, когато независимо от придържането на пациента към препоръчания му начин на живот – ограничаване на солта, малка консумация на алкохол и прием на три медикамента, единия от които е диуретик, не може да се постигне контрол на артериалното налягане.
При диагностицирането трябва да се имат предвид две неща. В много случаи се касае за псевдорезистентност – пациентът не спазва диета, не приема редовно лекарствата си. По-нататък трябва да се отхвърли диагнозата вторична хипертония. Тя е най-често с бъбречен произход или се предизвиква от първичен хипералдостеронизъм.
За диагностицирането се използва холтерно мониториране за определяне на кръвното налягане, за да се обективизира резистентността. Холтерът оценява придържането към терапията, артериалната ригидност и симпатикусовата хиперактивност.
Какви са съвременните подходи в медикаментозното лечение на резистентната хипертония?
На базата на изследвания се установи, че трябва да се определи какъв фенотип е резистентната хипертония и след това да се пристъпи към лечение. Съществуват три антихипертензивни класа лекарства, които трябва да участват в лечението.
Това са калциеви антагонисти, диуретици и RAS блокери (ACE инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери). В зависимост от фенотипа избираме четвъртия медикамент.
Ако се касае за водна ретенция, изборът е спиронолактон. При хиперсимпатикусова активност или повишена артериална ригидност четвъртият медикамент е α1-блокер.
Установено е, че спиронолактонът действа в повечето случаи. Това означава, че независимо от фенотипа този медикамент може да бъде избор за четвърто средство, без да е нужно определянето на фенотипа, за което е необходима допълнителна апаратура.
Какво е мястото на инвазивните процедури в лечението на резистентната хипертония? Кои са подходящите за тях пациенти?
Реналната денервация трябва да се прилага съвсем ограничено при установена резистентна хипертония в центровете по хипертония, като се спазват препоръките на Европейското дружество по хипертония.
По-лесно бих определил кои НЕ са подходящите пациенти за процедурата. Това са хора с повишена артериална ригидност, включително изолирана систолна хипертония. При тях няма да има успех, независимо дали процедурата е направена екзактно.
Пациентите, при които би имало ефект, са млади хора и обезни пациенти. Симпатикусовата хиперактивност не е критерий за избор на подходящ пациент.
Една от причините за неефективността на реналната денервация е това, че тя е сляпа процедура. Ние нямаме обективен критерий, по който да разберем в момента на извършване на процедурата дали тя е оптимално направена.
Божана Димитрова
Източник:http://medicalnews.bg/blog/2017/02/23/%d0%9f%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%94%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%a0%d0%b0%d0%b5%d0%b2-%d0%a1%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8/