Излекуваните са стотици хиляди
„Защо непрекъснато нагнетявате страх у хората, че ракът е толкова страшен? Защо фиксирате тези, които са починали от тази болест, а не покажете онези, които са се излекували? А те са стотици и хиляди!…”
Казва заслужилият лекар на Руската федерация хирургът-онколог Андрей Коржиков. От кратко интервю с него за популярен руски медицински сайт ще разберем какво има предвид д-р Коржиков. Както и това защо не трябва да се страхуваме от болестта и навреме да споделим за нея. И още важни препоръки от хирурга-онколог.
– Д-р Коржиков, можете ли да опишете характера на човек, който крие от другите, че е болен от рак?
– Сами разбирате, че всеки човек пази различни тайни. Това, което съм забелязал от дългогодишната си практика, е, че много хора не искат да се знае за тяхната болест на работното им място, дори молят да не го отбелязваме в болничните листове. И най-често жените не искат колегите им да научат за това. По отношение на роднините пък има друго поведение, те се опитват да запазят в тайна болестта от самия болен. Аз съм против това, човекът задължително трябва да знае за своето заболяване. Идват при нас близките и молят да не казваме на майката, на бащата например, че има рак. Причината: да не се изплашат.
– Защо според вас много популярни личности също пазят в тайна своето заболяване. Наскоро това се случи с музиканта Дейвид Бауи?
– Всичко е много просто: има хора популярни и не популярни, това вече са
различни характери сами по себе си
и имат различно поведение в обществото. Това първо, и второ – радостната новина хората споделят по-лесно, но пак не са много.
Случва се човек да иска да изкрещи на целия свят хубавото нещо, което му се е случило, дотолкова го е завладял възторгът, това са радостни емоции.
А тук става дума за болест. Хората не искат да разказват за това и да огорчават близките си, феновете си в случая. Знаете ли, такива хора не толкова се стремят да скрият лошата болест, те просто не я афишират – това са различни понятия. Човекът може да живее с болестта си и да се бори с нея. Много често успява да се пребори. Ракът е болест като всяка друга.
– И други знаменитости починаха наскоро – актьорът Алан Рикман и съпругът на Селин Дион. Как мислите вие, дали причината за това не е запускане на болестта?
– Не ми се ще да се фиксирам върху имена на популярни хора по принцип, както и към редица други известни личности, починали от рак или успели да се излекуват от нея. Много известни хора не афишират това. Естествено, че би могло да се говори за запусната болест.
При всеки човек може да се случи, ако не се лекува навреме – ако не се обърне към специалистите. Хората понякога изпитват страх, но рано или късно ще бъдат принудени да се обърнат за помощ. Но в такава ситуация помощта вече ще носи друг характер, нали разбирате. Тя вече няма да носи характера на лечение, а чисто палиативна грижа, т.е. да се помогне на организма достойно, без болка и страдания да си отиде от този живот.
Има категория хора, аз ги наричам естествоизпитатели, които искат до последния момент да проверят, да изпитат всичко върху самите себе си. Те вярват дотолкова в собствените си сили, че са убедени как вътрешната им енергия е силна и богата, как едва ли не имат връзка с космоса и са в състояние
да се справят с всяка болест
Аз съм попадал на такива хора. Но в крайна сметка те все едно са принудени да дойдат за помощ. Но вече е късно, защото болестта носи съвършено друг характер.
– А може ли да се случи организмът да се предаде заради лечението?
– Ракът сам по себе си е агресивна болест. В напълно жив и здрав организъм се развива нов организъм и те се опитват да съществуват и да се борят. Има случаи, когато организмът побеждава сам. Но най-често, ако не се предприеме никакво лечение, ракът взема връх в тази борба. Методите за лечение на тази болест също са агресивни – хирургичен, медикаментозен (факт е, че при рака се използват много силни препарати), химиотерапевтични, лъчева терапия – това също е агресия. И, разбира се, тези методи се отразяват на болния. Ние не можем до безкрайност да провеждаме лъчева терапия. Тъканите имат определени възможности и предел. В противен случай те просто ще изгорят, ще се превърнат в нежизнеспособни. Затова са измислени определени и точни дози – и еднократни, и сумарни. Една тъкан е по-слабо чувствителна, друга – по-силно. Винаги правим сериозни изчисления: какъв лъч да насочим, за да пострадат по-малко жизненоважните органи и т.н. Химиотерапията действа върху всички клетки на организма – и на тези, които са кръвотворящи, и на костния мозък. Има, разбира се, случаи, когато хората загиват от агресивното лечение, но те са изключително редки. Тези „предозировки” по принцип произтичат не заради лекарска грешка. Лекарите обръщат внимание на такова състояние – по изследванията, по външния вид на пациента те разбират как той понася съответното лечение. И навреме прекратяват такава терапия. Но, да, случва се и това понякога.
Важно е болестта да се открие рано
„Вие казвате: „там, в чужбина, медицината е по-добра”. Аз казвам, че и нашата медицина е добра, силна. Това е дълбоко мое убеждение и съм длъжен да го кажа. Друг е въпросът, че болниците не са така модерни може би, по-стари са, но ние ги обновяваме. Но нашата медицина, нашите подходи в лечението са значително по-добри. При мен са идвали от Англия, от Германия, от Норвегия, от Израел, тук, в нашата страна. Аз наблюдавам и няколко човека с онкологични болести, които живеят в чужбина. Те не могат да получат такъв комплексен контрол там, какъвто ние провеждаме на всеки три месеца. През първите година и половина-две болният трябва да бъде контролиран с едни методи за изследване, а после на всяка половин година – с други, за да не се пропусне развитието на болестта. Там хората не могат да получат такъв подход. Там лекарят казва: „Аз не смятам, че това трябва да се направи”, а само той например може да даде направление за специалист-онколог. Просто така при него не можеш да попаднеш. В чужбина не всичко е толкова просто, много зависи от застрахователните компании. Просто така там никой няма да ви направи изследване, дори и да си платите. Всичко зависи от това в каква светлина са поднесени нещата. Средствата за масова информация, за съжаление повечето, играят много пагубна роля. С редки изключения. Вие, медиите, нагнетявате страх. Аз нееднократно съм го казвал. Като ме канят в телевизиите, аз казвам: хора вижте какво правите? Търчите с микрофоните и задавате един и същи въпрос: „Страшно ли ви беше да узнаете за тази диагноза? Как се почувствахте, като разбрахте за тази страшна болест?”
Моля, назовете ми една диагноза, от която да не е страшно. Защо непрекъснато се говори относно рака, че е страшно, много страшно? Не трябва така. Разбира се, хората като гледат ежедневно такива неща по телевизията, като ги четат по вестниците, то думичката „рак” непременно ще предизвика тръпки по кожата. Какви ги вършите? При онколога идват пациенти, бледи, изплашени, ужасени. Като започнем да разговаряме, да обсъждаме, виждаш – човекът идва на себе си. Пък и никакъв рак не сме му открили. Да се открие на ранен стадий – това е много лесно и просто. Ето за това трябва да говорите. Да не се чака болестта да се задълбочи и влоши. Но преди това задължително да се избавят от страховете си. Така ще помогнете на лекарите и ще избавите хората от страха, вместо да ги настройвате още по-драматично и да се фиксирате върху определени хора, особено популярни… Защо не се фиксирате на тези, които са останали живи след рака, които живеят по 20-30 години след това и вече дори са забравили диагнозата? Такива са стотици и хиляди…”, коментира специалистът.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/44102