110 антикорупционни мерки, насочени срещу констатирани слабости в дейността на ТЕЛК предлагат от Центъра за превенция и противодействие на организираната престъпност и корупцията (БОРКОР).
Разпокъсана нормативна база и институционална система; липса на надеждна и реална контролна дейност; липса на стандарти. Това са констатациите, които се съдържат в доклад на БОРКОР, изготвен на базата на анализ на статистиката за инвалидните пенсии за периода 2000 г. – 2014 г. Установява се трайна тенденция на нарастване на общия брой на пенсионерите с инвалидни пенсии и увеличаване на разходите за изплащането им. Това заяви директорът на Центъра Елеонора Николова, цитирана от БНТ. Тя посочи и конкретни цифри: към 2000 г. разходите за пенсии по инвалидност са 244 млн. лв., а към 2014 г. сумата вече е 1,646 млрд. лв. Изводът на Центъра е, че инвалидната пенсия от заместващ трудов доход се е превърнала във вид обезщетение и социално подпомагане. Поради големия брой хора обаче тази сума е ниска и недостатъчна за стандарта на живот в България.
Основните проблеми, установени от анализаторите, са в две направления: в дейността на ТЕЛК-овете, както и в начина, по който се измерва остатъчната работоспособност на хората, които биват освидетелствани.
„Можем да кажем, че изискванията за лекарите са високи – те трябва да имат специалност, минимум пет години трудов стаж. Ние виждаме хора в напреднала възраст, с по две специалности, с по 20-30 години трудов стаж, които имат заплащане от 480-490 лв. Видно е, че това е една корупционна вратичка, един натиск, който се упражнява върху хората, защото те, оставени по този начин да нямат други доходи, злепоставени професионално, могат да се поддадат на тази корупция“, коментира Николова и припомни за установените нарушения, при които цели села са трудоустроени на база дадено заболяване.
„По този начин се източва НОИ, а и държавният бюджет. От друга страна, ощетяват се хората, които са в реална нужда – такива, които са работили редица години и са внасяли съвестно осигуровки и в момента, в който се налага да бъдат подпомогнати от държавата, се нареждат до тези, които никога не са работили и не желаят да работят“, каза още Елеонора Николова. Тя посочи, че МВФ и Европейската комисия ни препоръчват по-строги критерии за отпускане на пенсиите, нов, позитивен подход, диференцирано отношение спрямо лицето и неговата остатъчна работоспособност. Това означава да се направи прецизна оценка къде и как то би се вписало в пазара на труда. „Ние говорим за ресоциализиране, а не за изключване на човек от пазара на труда“, обясни тя.
„Аз мисля, че най-важната мярка е промяна на начина, по който се оценява остатъчната работоспособност на хората“, отбеляза шефката на БОРКОР. „Сега човек се преценява, като се сумират неговите заболявания, общото му състояние се преценява към състоянието на един здрав човек. А ние искаме всеки един човек да бъде оценен съобразно остатъчна работоспособност. Другото, което е много важно – ние предлагаме да се разделят правомощията на медицинската комисия, която да оцени точно какво е увреждането на човек, и отделно да има задължителна социална комисия, която да преценява какъв пакет от мерки трябва да бъдат насочени към индивидуалния човек. Включително – нещо, което е изключително важно – медицинска и професионална рехабилитация. Ние предлагаме също така хората, които са се облагодетелствали неправомерно в резултат на това невярно освидетелстване, също да носят отговорност, защото те де факто са извършители, и да възстановят всички пари, които неправомерно са получили от държавното обществено осигуряване“, обясни още Елеонора Николова.
Източник: http://zdrave.net