Рубрика: Новини
Ракът на гърдата е заболяване, което в много случаи може да бъде успешно лекувано, ако бъде открито навреме. За това са нужни редовни профилактични прегледи, качествена образна диагностика и добра информираност на жените. Тези думи сподели в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Александрина Перчева – специалист по образна диагностика и мамолог в Аджибадем Сити Клиник, УМБАЛ „Младост“.
Тя посочи, че България все още не разполага с национална програма за скрининг на рака на гърдата, което поставя голяма част от отговорността върху пациентите и медицинските специалисти.
„Жените на средна възраст са все по‑информирани. Често ни посещават, търсят най‑добрите апарати и най‑опитните специалисти. Профилактиката обаче не трябва да се отлага до появата на симптоми. Ехографията на млечните жлези е безопасно изследване, базирано на ултразвук. Тя позволява оценка на структурата на откритите образувания и различаване на различни видове лезии. При млади жени ехографията играе важна роля в профилактиката, докато с напредване на възрастта се добавя и мамографията. Когато жените навлязат в 40‑те години, въвеждаме първата дигитална мамография – златен стандарт за ранна диагноза на рак на гърдата“, обясни д-р Перчева.
Особено внимание се обръща върху жените с плътна гъста тканина. При тях откриването на малки изменения е по‑трудно, защото нормалната тъкан може да затрудни визуализирането на тумор. „Затова съвременната диагностика разполага с 3D мамография – томосинтеза, която изследва гърдата в множество тънки срезове. Това осигурява по‑прецизна оценка при плътна млечна жлеза. НЗОК обаче не възстановява всички съвременни допълнителни методи, включително 3D мамографията и контрастно усилените изследвания, което ограничава достъпа им за част от пациентките“, подчерта д-р Перчева.
Ядрено‑магнитният резонанс също е част от диагностичния алгоритъм, но не се използва като първо изследване за всяка жена. Като алтернатива в определени случаи може да се приложи контрастно усилена мамография – по‑достъпно изследване.
Д-р Перчева акцентира върху необходимостта от по‑специфично проследяване при жени с фамилна обремененост за рак на гърдата или яйчника. „Има жени, чиито майки, баби или лели са имали рак на гърдата, както и такива с рак на яйчника. Тези пациенти са в по‑рискова ситуация. Рискът се увеличава и при други фактори, включително хормонално натоварване в рамките на асистирана репродукция. За тях графикът за профилактика трябва да се определи индивидуално от специалист според конкретния риск“, уточни тя.
Д-р Перчева подчерта, че една от ключовите задачи на образната диагностика е сравняването на текущите резултати с предишните. Това позволява на специалистите да откриват дори най‑малките промени във времето. Според нея натрупването на разнообразни източници на информация създава цялостната диагностична картина.
„Това е диагностичният алгоритъм и добре свършената работа – когато успееш като диагностик да събираш тази мозайка и да спиш спокойно, защото си направил всичко, което е зависело от теб“, заключи д-р Перчева.
