В края на декември много хора изпитват необяснима тъга и изтощение. Според психолози това състояние често се дължи на натрупаното напрежение през годината и на естествената склонност на човека да прави равносметка на изминалото време.
Периодът около празниците провокира вътрешен диалог – какво сме постигнали, какво сме загубили, дали сме живели пълноценно. При хората, които дълго време са се справяли с трудности, без да си позволят почивка или емоционално разтоварване, организмът започва да „търси сметка“, като сигнализира чрез тревожност, безсъние или потиснатост.
Най-уязвими са свръхвзискателните и чувствителните хора
Специалистите отбелязват, че по-често страдат хората с високи изисквания към себе си – онези, които не си позволяват слабост и рядко изразяват чувствата си. Вместо да търсят подкрепа, те насочват вината навътре, обвинявайки се за това, което не са успели да постигнат.
Тази вътрешна строгост може да се превърне в емоционален капан, водещ до вина, самокритика и в дълбочина – до гняв, насочен към самите себе си.
Как тревожността и депресията влияят на тялото
Психичното напрежение често има физически прояви – промени в съня и апетита, загуба на енергия, трудност при концентрация, а понякога и соматични оплаквания като болки, умора или сърцебиене.
Дори обичайните занимания, които преди са носили удоволствие, губят смисъл. Това е един от ранните сигнали, че е нужна помощ.
Кога и как да потърсим подкрепа
Важно е да се разбере, че празничната тъга не е слабост, а знак, че психиката има нужда от внимание.
Разговорите със специалист – психолог или психиатър – могат да помогнат за осъзнаване на причините и за намиране на устойчиви начини за справяне.
В някои случаи е необходима и медикаментозна подкрепа, особено ако симптомите продължат повече от две седмици или пречат на ежедневното функциониране.
Пътят към по-здравословна равносметка
Краят на годината може да бъде време за грижа, а не за самокритика. Вместо да търсим какво не сме направили, можем да се запитаме какво сме преживели и какво сме научили.
Дори най-малките крачки напред имат значение – особено когато са направени с усилие и постоянство.
Промяната започва с приемане – на себе си, на несъвършенствата и на човешката нужда от почивка и емоционална подкрепа.
