Всяко лечебно заведение, което разполага със стационар, ще трябва да има отговорно лице по контрол на вътреболничните инфекции. Това предвижда новият проект на Наредба за организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, публикуван от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.
Къде ще се изисква отговорник по инфекциите
Изискването ще обхване:
-
лечебните заведения за болнична помощ;
-
центровете за психично здраве;
-
центровете за кожно-венерически заболявания;
-
комплексните онкологични центрове;
-
домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица;
-
центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания;
-
хосписите;
-
медицинските и медико-денталните центрове, диагностично-консултативните и денталните центрове с до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
Отговорникът може да бъде:
-
лекар със специалност „Епидемиология на инфекциозните болести“, „Клинична микробиология“ или „Инфекциозни болести“;
-
лекар с друга специалност, преминал обучение по контрол на инфекциите;
-
инспектор по обществено здраве;
-
медицинска сестра или акушерка с преминато специализирано обучение.
Участие в европейски проучвания и нови изисквания
Проектът предвижда всички лечебни заведения да участват в европейските проучвания относно вътреболничните инфекции, антибиотичната употреба и антимикробната резистентност.
Лечебните структури ще бъдат длъжни да прилагат стандартни и допълнителни предпазни мерки с цел ограничаване на разпространението на инфекциите. Наредбата въвежда ясни правила за почистване, дезинфекция, стерилизация и контрол на тези процеси.
Пакетни мерки и роля на микробиологичната лаборатория
За някои рискови ситуации, като инвазивни манипулации и случаи на Clostridioides difficile, ще се прилагат пакетни мерки за контрол.
Микробиологичните лаборатории получават по-активна роля – те ще трябва да консултират клиницистите при интерпретация на микробиологичните резултати и при назначаване на антибиотична терапия.
Скрининг за множествено-резистентни патогени
Поради нарастващия риск от заразяване с резистентни микроорганизми, се въвежда селективен скрининг за безсимптомно носителство на патогени като:
-
Carbapenem-resistant Enterobacteriaceae (CRE),
-
Carbapenem-resistant Klebsiella pneumoniae,
-
MRSA,
-
други микроорганизми с епидемичен потенциал.
Скринингът ще се прилага при:
-
наличие на епидемичен взрив в лечебното заведение;
-
пациенти с предишна колонизация с множествено-резистентни микроорганизми;
-
контактни лица на такива пациенти;
-
пациенти, хоспитализирани в отделения с висок риск – интензивни, хирургични, неонатологични, онкологични, диализни и др.
Изолация, лечение и контрол при установена резистентност
При изолиране на множествено-резистентни патогени ще се прилагат изолационни мерки, деколонизация и лечение при необходимост.
При повишена заболяемост от вътреболнични инфекции ще се провежда насочено изследване на персонала, включително вземане на носен и гърлен секрет, както и фекални проби.
Изследване на новопостъпващ медицински персонал
Новопостъпващите служители в отделения по анестезиология, хирургия, ортопедия, урология, неонатология, акушерство и гинекология, хемодиализа ще бъдат подлагани на задължителен скрининг за носителство на патогенни и резистентни микроорганизми.
Новата наредба цели да въведе по-строги стандарти за контрол на инфекциите, да подобри биосигурността в болниците и да намали разпространението на антимикробната резистентност – един от най-сериозните глобални здравни проблеми на съвремието.
