Рубрика: Новини
Системният лупус еритематозус е комплексно автоимунно заболяване с широк спектър от клинични прояви, като диагностицирането му става изключително трудно при засягане на нервната система. Това заяви началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Анна“ проф. Симеон Монов в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Специалистът подчерта, че невролупусът представлява едно от най-сложните за разпознаване състояния в ревматологията. Невропсихичните прояви могат да включват влошена концентрация, когнитивни дефицити и други неспецифични симптоми, които първоначално рядко насочват към автоимунен процес. В началото засегнатите пациенти могат да изглеждат просто разсеяни, да поддържат субфебрилна температура, да имат мускулни болки или промени в пълната кръвна картина.
Ключов диагностичен маркер е наличието на левкопения или лимфоцитопения (понижен брой бели кръвни клетки), което е сериозен сигнал за ревматолога. За разлика от острите вирусни или бактериални инфекции, при които левкоцитите обикновено нарастват, при активен лупус е налице възпалителен процес със спад в техните нива. Поставянето на диагнозата изисква комплексен подход – образни и имунологични изследвания, стандартна лаборатория и интердисциплинарни консултации.
Макар системният лупус да остава хронично заболяване за цял живот, навременната намеса променя прогнозата. Проф. Монов акцентира, че при ранна диагноза и навременна, агресивна терапия пациентите имат реален шанс за постигане на продължителна клинична и имунологична пълна ремисия, гарантираща нормална продължителност и качество на живот.
Заболяването засяга предимно жени, а за отключването му роля играят генетичният фактор и външната среда – ултравиолетово лъчение, вирусни инфекции, специфични медикаменти и хормонални колебания.
Проф. Монов обърна внимание и на дегенеративните ставни заболявания (остеоартрит/остеоартроза), които могат да започнат още на 18-годишна възраст. Симптоми като пукане в ставите често се неглижират, но изискват повишено внимание, поддържане на активен двигателен режим и своевременна профилактика.
В съвременната практика важна роля имат ставната ехография, пункциите, синовиалната биопсия и локалните вътреставни апликации. Проф. Монов посочи примери със заболявания на околоставните меки тъкани (като периартрит и перитрохантерит), които често причиняват мъчителни болки и без преглед от ревматолог биват погрешно насочвани за оперативно лечение.
Относно медикаментозното лечение проф. Монов отбеляза, че кортикостероидите остават ключов инструмент за бързо овладяване на тежкото възпаление, но изискват прецизно дозиране и контрол заради възможните странични ефекти. В момента се подготвя и актуализация на националните и международните терапевтични консенсуси за лечение на лупус, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и васкулити съвместно с водещите европейски и американски ревматологични дружества.
