Рубрика: Новини
Ескалацията на геополитическото напрежение и произтичащите от това логистични затруднения няма да доведат до дефицит на лекарствени продукти в Европейския съюз. Тази категорична позиция изрази председателят на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствени продукти (НСЦРЛП) проф. Илко Гетов.
Според него стабилността на пазара е гарантирана от няколко ключови фактора. На първо място се откроява диверсификацията на източниците на активни субстанции и помощни вещества. Освен това, производството на медикаменти за нуждите на ЕС е локализирано предимно в рамките на Съюза и САЩ. Значима роля играе и фактът, че в Позитивния лекарствен списък почти не фигурират международни непатентни наименования (INN), представени само от един продукт, което стимулира пазарната конкуренция и устойчивостта на доставките.
НСЦРЛП прилага проактивен подход за минимизиране на случаите на липсващи медикаменти. Институцията поддържа постоянен експертен диалог с фармацевтичната индустрия и своевременно актуализира информацията за проблемни продукти на своя официален портал, подчерта проф. Гетов.
От своя страна, председателят на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите – собственици на семейни аптеки, Аделина Любенова, отбеляза, че теоретичен риск от временен недостиг винаги съществува както при медикаментите по лекарско предписание, така и при OTC продуктите. Тя обаче потвърди, че настоящата регулаторна рамка осигурява необходимата прозрачност и ефективно предотвратява спекулативното ценообразуване.
Същевременно Любенова акцентира върху необходимостта от законодателни промени, посочвайки, че съсловната организация има сериозни резерви към действащата нормативна уредба и настоява за нейната прецизна и справедлива ревизия.
По отношение на дигиталното здравеопазване, проф. Гетов изтъкна отличната интеграция между информационните системи на НСЦРЛП и НЗОК. Въвеждането на единен идентификационен код за лекарствените продукти е ключова мярка, която максимално оптимизира процеса на проследяемост.
Като безспорен успех през последните години бе отчетен драстично съкратеният срок за достъп до нови терапевтични алтернативи. Докато в миналото са били необходими между 700 и 800 дни от одобрението на иновативен медикамент от Европейската агенция по лекарствата (EMA) до достигането му до българските пациенти, към момента този времеви прозорец е редуциран до приблизително 200 дни.
