Рубрика: Новини
Проф. д-р Радка Аргирова, дмн, е председател на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и на Българското дружество по медицинска вирусология. Изтъкнатият специалист заема и поста научен секретар на създадената през 2023 г. експертна неправителствена „Коалиция HPV“, чиято цел е елиминирането на заболяванията, свързани с човешкия папиломавирус (HPV).
По време на 16-ата Международна конференция на ENMESH „Отвъд оцеляването: психично здраве, стигма и иновации в съвременната онкологична грижа“ в София, проф. Аргирова представи съвместен доклад, разработен с доц. Михаил Околийски и доц. Ангел Кунчев. Проучването анализира обществените нагласи към имунизациите, чиято предистория датира от 2018 г., когато общоевропейска анкета отчете сериозен скептицизъм относно ползите от ваксинопрофилактиката сред българското население.
Според данните на изследователския екип, по време на пандемията от COVID-19 обществото у нас се е разделило на пет основни групи спрямо отношението си към имунизациите. Първата група (между 12 и 16% от населението) обхваща крайните противници на ваксините. Те категорично отхвърлят научните аргументи, отказват дебат по темата и заявяват, че позицията им е непроменима. Проф. Аргирова отбелязва, че комуникационните усилия към този сегмент са неефективни, но високият им дял остава сериозен проблем за общественото здраве.
Втората група, съставляваща около 20% от гражданите, са активните поддръжници. Те притежават висока здравна култура, разбират специфичното предназначение на различните ваксини и са убедени в тяхната ефикасност срещу инфекциозните агенти.
Изключително важна е третата група – скептиците, които също обхващат 20% от обществото. Макар и колебаещи се, те са отворени за диалог и научни аргументи. С правилна комуникация, адресираща конкретните им страхове и разясняваща ползите от профилактиката, тяхното мнение може да бъде променено в положителна посока. Заедно с активните поддръжници, този дял формира един солиден потенциал от 40%.
Четвъртата група (15-20%) е съставена от т.нар. „пасивни наблюдатели“. Те се имунизират предимно след институционален призив от Министерството на здравеопазването или по препоръка на личния лекар. Липсва им проактивна позиция, не влизат в дискусии и не биха опитали да убедят другите, но съвестно изпълняват медицинските препоръки.
Последната пета група (до 5%) включва неинформираните и апатични граждани. Характерно за тях е неглижирането на собственото им здраве и липсата на ангажираност към каквито и да е превантивни мерки. Тяхното поведение спрямо имунизациите е напълно непредсказуемо.
Анализът на тази статистика е ключов за формирането на бъдещите здравни политики. Според проф. Аргирова, здравната система може реално да разчита на 55-60% от населението за успешно ваксинално покритие. Този дял може да бъде увеличен чрез по-активна ангажираност на общопрактикуващите лекари и популяризиране на препоръките на международни институции като Световната здравна организация и Европейската комисия. Вирусологът припомня с огорчение, че въпреки усилията по време на пандемията от COVID-19, България отчете изключително високи нива на смъртност, което подчертава острата нужда от повишаване на доверието във ваксинопрофилактиката на фона на глобалния медицински напредък.
