По време на семинар на 22.04.2017г. в Боровец, организиран от Българското сдружение по иновативна медицина във връзка с Европейската имунизационна седмица (24-30.04.17г.) , проф. д-р Тодор Кантарджиев даде специално интервю за Medical News.    Проф. Кантарджиев е директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания и национален консултант по микробиология.

Проф. Кантарджиев, историята ни показва, че благодарение на ваксинопрофилактиката драстично е намаляла смъртността от редица тежки инфекциозни заболявания. Днес обаче, все повече хора не ваксинират децата си. На какво се дължи този парадокс?

Отказите от ваксинация и ниското имунизационно покритие, в някои слоеве на населението, се дължи на две причини в България. Първата е при деца на семейства, които са склонни към мобилност. Това са етнически високо мобилни групи, които три месеца са в Италия, два във Франция, после в България и там е проблема, че през това време не се прилагат ваксините.

Като подгрупа на тази, е случаят, когато родителите работят в чужбина, в западноевропейските държави, а бабите и дядовците, които гледат децата в България, занемаряват ваксинацията. Това лесно може да се коригира с разяснителна работа, защото това са части от нашето население, които, ако им се обясни значението на ваксинопрофилактиката, са слонни да имунизират децата си, защото си спомнят много добре епидемията 2009-2011 година , когато починаха 24 деца от 24 000 болни от морбили.

Втората група, които отказват ваксинации, това са майки интелектуалки, четящи интернет и сериозно повлияни от антиваксиналните движения, които вземат сериозни размери в нашата страна, а не носят нищо добро, защото създават много по-големи рискове за децата.

Като конкретен пример – откакто се въведе в България ваксина за Haemophilus influenzaе, нямахме случай на менингит при дете с такава животозастрашаваща и заплашваща от инвалидизиране инфекция. Първото дете, което преди 2 години беше с Хемофилус инфлуенце менингит, беше на майка, отказала да го ваксинира. Ако имахме достатъчно държавност, тя трябваше да бъде много сериозно санкционирана. Въпреки че ужаса, който е изживяла с болното дете, може би ще й бъде за урок.

Във връзка с регистрираните случаи на морбили в Пловдив тази година, според вас, може ли здравната ни система да се справи с евентуална епидемия от инфекциозно заболяване?

Здравната система ще се справи, просто е грехота, при две ваксини, които държавата купува, които не са евтини и трябва да се направят на 12 месеца и на 12 години, тези ваксини да не се прилагат. Ако епидемичният взрив в Пловдив прерасне в епидемия, това означава, че ваксини не са поставяни и трябва да се вземат мерки.

Какви са мерките?

Никоя държава по света не дава много пари за ваксини без да проследява серопревалентността. Тези деца, които са на 2-3 години, знаете, ежегодно им се правят профилактични прегледи, взема им се кръв, която не трябва да се изхвърля, а трябва да се изследва за антитела.

Ако тези деца масово нямат антитела срещу инфекциозните причинители, за които би трябвало да са ваксинирани, трябва да се провери кой отговаря. Защото в нашата страна, преди 40 години, ако напишеш, че си приложил ваксина, а не си – е било подсъдно, тъй като пряко застрашаваш здравето и живота на детето.

Каква е ролята на ваксините на фона на нарастващата антибиотична резистентност, проф.Кантарджиев?

Няколко са начините за правилна употреба на антибиотици. Първо, това е квалифицирането на лекарите – да знаят какви антибиотици, след какви микробиологични изследвания да изписват. Второ, хигиената намалява честотата на вътреболничните инфекции, болшинството от които  са бактериални и от там нуждата от свръхупотреба на антибиотици, което води до резистентност.

Ваксините, от своя страна, също имат този благоприятен ефект. Пневмококовата ваксина, намалява тези много чести инфекции при децата до 5,6 – годишна възраст (до навършване на втората година 80{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} имат по едно бактериално възпаление на ухото и всичко това се лекува с антибиотици).

Когато тези деца са имунизирани с пневмококовата ваксина, намалява броят на заболелите. Откакто ликвидирахме менингитите от Haemophilus influenzaе, така и видимо се понижи консумацията на антибиотици за лечение на пневмококовите инфекции извън болниците.

Разбира се, пневмококът е условно патогенен микроорганизъм, който присъства в горните дихателни пътища на 20{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от здравите деца и ако си мислим, че с ваксина ще го ликвидираме, имаме много сериозни очаквания, които не са основателни. Но едно намаляване на пневмококовите инфекции, с натрупването на достатъчно ваксинирани деца, е доказано научно, че понижава честотата на тези инфекции и при възрастните. Проблемът е, че пневмококите, като всички условно патогенни микроби, са много силно изменчиви. Първо ваксина към тях трудно се прави и второ ерадикация, както при вариолата, не можем да очакваме.

Имунитет срещу инфекциозни болести, причинени от патогенни микроорганизми, сравнително лесно се постига и медицината го е постигнала. Когато обаче правиш ваксина срещу условно патогенни микроби като Haemophilus influenzaе, Streptococcus pneumoniae, вече е много по-трудно. Защото клиничната картина при инфекциозната болест е еднаква, заболялите екзитират по един и същи начин, независимо от статуса и придружаващите заболявания.

Но когато имаме условно патогенен микроорганизъм, един пневмокок, при дете той ще доведе до възпаление на ухото, при един възрастен може да предизвика възпаление на синусите, пневмония или да изостри хроничния бронхит, т.е. клиничната картина и заболяването зависят от организма на гостоприемника повече, отколкото от самия микроорганизъм.

Трябва ли, според Вас, да бъде предоставяно правото на избор на хората относно прилагането на ваксини?

В нашата страна- не. При нас, както и във всички страни на Европейския съюз, които са в Източна Европа, ваксините са задължителни.

Не са задължителни в Западноевропейските страни, затова днес чакаме внос от Германия, Италия, Великобритания на ваксини срещу морбили. Но, в Западните държави, където ваксините не са задължителни, е задължително да си ваксинираш детето, за да може да отиде на училище.

Във Вашата презентация днес, прочетох следното: „ Движението срещу ваксините е в подкрепа на големите фармацевтични компании“.  Защо?

Защото много по-скъпо излиза на здравноосигурителната система, лечението на една инфекциозна болест, тъй като дава усложнения. Например при морбили – трябва да осигуриш карантина, лекарства, всяко десето дете прави усложнение, което трябва да се лекува- командно дишане, суперпонирана бактериална инфекция.

Използваме антибиотици и други скъпи медикаменти. Докато ваксината е изчислена, че е 10 до 100 пъти по-евтина от лечението на инфекциозните заболявания.

Как бихте коментирали биотероризма?

Биотероризмът е една голяма заплаха. Националният център по заразни и паразитни заболявания разработихме една Национална програма, която представихме есента на Министерство на здравеопазването и не мога да разбера, защо все още не се прави нищо по въпроса.

Тази програма включва: първо – разработване на нормативна база на действие при биотерористичен акт ( кой действа, къде се изпращат пациентите, колко време трябва да бъдат под карантина). Второ – да се направи лабораторен капацитет, за да се знае какво е употребено за биотероризъм.

Трето –  къде да бъдат лекувани пострадалите и каква трябва да бъде медийната политика и посланията към обществото и медицинските власти. Всичко това сме предложили, една Национална програма, която да включва Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, заедно с Агенцията за пожарна и аварийна безопасност, където са и структурите на бившата Гражданска отбрана. И лично аз мисля, че е много важно, но много сериозно се подценява в нашата държава.

Работи ли се в България достатъчно за изработване на нови ваксини или усъвършенстване на стари такива? Какво да очакваме?

Разработването на нови ваксини е много трудна и скъпа дейност, която не е по силите на една държава с нашия капацитет. Това, което може да се направи е една разумна политика, заедно с нашия Национален производител на ваксини, така, че ваксините да бъдат по-евтини и по-достъпни в страната.

Румена Савова, MedicalNews

На 12-ти май се отбелязва Международният ден на сестринството. Тази дата е избрана, тъй като тогава е родена основателката на модерното сестринство Флорънс Найтингейл (1820 – 1910).  „Ние сме гласът, който води“ – това е световното мото, което даде Международният съвет на медицинските сестри (ICN) за днешния ден.

Какви са проблемите пред съсловието, решихме да  разберем от председателя на  Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева.
БАПЗГ е съсловна организация, в която членуват общо 37 644 професионалисти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, медицински фелдшери, масажисти с увредено зрение и ортопедични техници).

 – Г-жо Василева, все повече болнични директори се оплакват от липсата на професионалисти по здравни грижи, като в повечето лечебни заведения съотношението лекар-сестри вече е 1:1, а на места дори лекарите са повече. Вие самата съобщихте, че само за първото тримесечие на тази година са подадени 180 заявления за издаване на удостоверение за работа в чужбина към БАПЗГ. Каква е най-спешната мярка, която може да бъде приложена, за да бъде спряна тази тенденция и да бъде възстановено съотношението?

–  Още през 2007 г. БАПЗГ направи анализ на започналата тревожна тенденция на напускане на професията от медицинските сестри, акушерките и част от останалите специалисти от направление „Здравни грижи“. За тези 10 години 9412 медицински сестри и 550 акушерки потърсиха и намериха условия за по-добра професионална реализация в чужбина. Още около 15 000 смениха професията си в България, а част от тях се пенсионираха. Поради недалновидната политика на всички правителства досега, съсловието на професионалистите по здравни грижи беше подложено на съкращения, унизителни условия и неприемливо отношение. Докладите на БАПЗГ за тежките последици, които очакват българското здравеопазване поради критичен недостиг на медицински сестри и акушерки, бяха оставяни без внимание. Все по-често болнични директори с тревога съобщават за свободни работни места и активно търсят подходящ персонал. Това е трудна задача, тъй като вътрешната миграция на специалисти също е сериозен проблем. Тя поражда невъзможност за формиране на устойчиви медицински екипи и води до недобро качество на предлаганата медицинска услуга. Въпреки че съществува и недостиг на лекари, съотношението лекар:сестра сега е 1:0.9. А международните стандарти по здравни грижи определят съотношение сестра:пациент 1:4 за лечебните заведения. Ние сме далеч от този стандарт, но е крайно наложително да се вземат спешни мерки за задържане в България на останалите все още у нас медицински специалисти.

Основните проблеми, пред които са изправени медицинските сестри, са унизително ниските заплати, неуважение към личността и професията им, неспазване на трудовото законодателство, липса на стандарти по здравни грижи. За да се обърне тенденцията към завръщане в България и към професията е необходимо да се изградят политики на планиране на персонала, мерки за подбор и задържане и на първо място – осигуряване на достойно заплащане. Крайно време е да се разбере, че системата на здравеопазване все още функционира благодарение на неуморния труд на професионалистите по здравни грижи, които работят на 2 или 3 работни места, за да си осигурят прилични доходи, а това от своя страна води до свръхнатоварване и чести прояви на синдрома на изпепеляването.

– Каква е причината да не се спазва Колективния трудов договор на национално ниво, който регламентира базова заплата от минимум 700 лв.? Има ли начин заплатата на медицинските сестри да бъде регламентирана законово?

– Заплатите на медицинските сестри се определят чрез КТД в отрасъл „Здравеопазване“ на национално ниво. Ние винаги сме настоявали да се определи достойна стартова заплата, която би послужила за мотивация на младите хора да предпочетат медицинските професии от направление „Здравни грижи“. За съжаление това не е постигнато и дори подписаното споразумение за стартова заплата от 700 лв. почти повсеместно не се спазва поради недостиг на финансови средства в лечебните заведения или поради това, че не се подписва КТД там. БАПЗГ не е страна по договаряне на заплащането съгласно здравното ни законодателство, но въпреки това имахме добри дискусии с Българския лекарски съюз, с Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и с Медицинска федерация към КТ „Подкрепа“. Ние сме убедени, че въпреки недофинансирането на здравеопазването могат да се предприемат стъпки за подобряване на материалния статус на медицинските специалисти, като се спазва КТД и се изключи субективизмът при определяне на индивидуалните заплати. Необходими са ясни правила и стриктното им спазване под прозрачен контрол.

– Ако заплатите на сестрите станат адекватни за труда им, това ще спре ли заминаването им на Запад?

– Медицинските сестри заминават на Запад много огорчени от неразбирането на професията им дори сред медицинските екипи, от унизителното отношение към тях, от незачитане на човешкото им и професионално достойнство на отговорни специалисти с точно определени компетенции съгласно Наредба №1/2009 на Министерство на здравеопазването. Дори ниското заплащане на труда остава на втори план. Това налага сериозен анализ на тази критична ситуация на държавно ниво и бързи решения, ако искаме българското здравеопазване да е конкурентноспособно, защото материално-техническата му база е много добра и обезпечеността с високотехнологична апаратура е на европейско ниво. Изостава кадровата политика, а това определено води до крайно неудовлетворение както при медицинските специалисти, така и при пациентите.

– Ако  заплащането и отношението към медицинските сестри се промени, достатъчно условие ли е това, за да стане професията атрактивна за младите хора?

– Недостиг на медицински специалисти се наблюдава в целия свят. СЗО очаква недостиг на 200 хиляди медицински сестри само за Европа до 2020 г. Това е глобален проблем и всяка страна търси решения. Професията на медицинската сестра е непримамлива за младите хора не само поради ниското заплащане на труда. Тази професия изисква определени физически и психически качества, сериозно обучение в университет, продължаващо обучение през целия професионален път, работа често при рискови и неблагоприятни условия. За да мотивираме младите хора да предпочетат професията на медицинската сестра, акушерката и останалите професионалисти по здравни грижи, обществото трябва да им подсигури добър материален статус и уважение към висококвалифицирания труд, отдаден с хуманност и милосърдие. Добре е, че са увеличени местата за прием в МУ на студенти от направление „Здравни грижи“. Надяваме се, че отличните условия за теоретично обучение, съчетани с възможност за практически занимания в добри лечебни бази също ще привлекат младите хора. Като национално отговорна организация БАПЗГ проведе открити уроци в различни училища сред абитуриентите за запознаване с професиите на медицинската сестра и акушерката и с възможностите за обучение. Радващ е фактът, че беше проявен интерес от момчета, тъй като сред тях тези професии не са популярни, а те са много необходими в различни сфери като спешната помощ, в психиатричните грижи, в реанимациите и т.н.

– Какво трябва да се направи, за да бъде извадено здравеопазването ни от критичното състояние, в което се намира по отношение на професионалистите по здравни грижи?

– Многообразието от работни места за медицински сестри и акушерки е голямо – от първия сърдечен тон, през първото изплакване на новороденото и ранното детско развитие, през училищната възраст, юношеството и зрелостта, до активното стареене и достойното приключване на живота. Те дават всичко от себе си и се надяват да бъдат оценени. Тази работа изпепелява, тя се върши с душа и сърце, с благородство и себераздаване. Всяка уважаваща себе си нация се грижи за своите медицински специалисти, за да може да разчита на тях. Ние продължаваме да вярваме, че и България ще се погрижи за нас, ако иска да има здравеопазване.

– Какви са очакванията Ви от новия здравен министър проф. Николай Петров?

– Очакваме добро сътрудничество с министър Петров. Познаваме го като сериозен, уравновесен и диалогичен човек, с когото сме имали ползотворни срещи. Надяваме се на разбиране на нашите проблеми и обща работа за намиране на решения.

Източник: http://www.zdrave.net