„Ако ще има бюджети, които ще определя някъде някаква администрация, тогава здравната каса не е необходима като институция. Позволявам си за изразя лично мнение – тогава НЗОК трябва да бъде закрита и да се направят едни дирекции за бюджетно финансиране към Министерството на здравеопазването.“ Това каза зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова пред тв Европа.

Д-р Павлова подчерта, че последното заседание на Надзорния съвет на НЗОК от вторник е резултат от срещата през миналата седмица между БЛС, представители на надзора в лицето на неговия председател и зам.-министър на финансите Ананиев, и министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. „На тази среща се опитахме с решение да изгладим напрежението, което съществува в момента. Но не бързаме да даваме положителна оценка на случилото се на заседанието, защото сам чухте, че цифрата 139 млн. не е записана, тя не съществува. Къде се крие причината за това напрежение? Сумите от 133 млн. + 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} – 137 млн. лева бяха договорени в НРД. И тук възниква въпросът защо не бяха дадени на хората и дали няма да се получи същото сега“, посочи д-р Павлова.

„Реално на много от структуроопределящите лечебни заведения бяха намалени бюджетите. И сега се иска да се направи промяната, т.е. бюджетът да бъде не в рамките на 133,2 млн., а 139 млн. лева и това да даде спокойствие на системата да работи, въпреки че бюджетите, които гледахме вчера, отново са с намалените стойности. Ние такъв текст обаче специално за 139 млн. лева не сме приели“, потвърди и представителят на пациентите в Надзорния съвет адв. Пламен Таушанов.

Той допълни, че системата отдавна е недофинансирана. „С това стискане се пречи на пациентите да избират лечебни заведения. Това е практика от миналата година и дори цитирах лечебни заведения, които на 20-то или 25-то число от месеца реално спират приема“, каза адв. Таушанов. И поясни, че не е вярно, че новите болници са причина за намалените бюджети.

„Системата тласка управителите на лечебните заведения към лоши практики. Когато клиничните пътеки са неостойностени, когато се дава малък бюджет на едно лечебно заведение, което не стига дори да се покрият разходите за издръжка, системата принуждава лечебните заведения да работят за обороти и да не държат на качеството. Освен това към момента касата няма достатъчно подготвени експерти, които да проверяват качество“, каза още д-р Павлова.

По думите й необходимите пари за увеличение на бюджетите на болниците ще бъдат взети от надсъбраните здравни вноски, които към момента са около 75 млн. лева и се очаква до края на годината да бъдат около 105-110 млн. лв.

Източник: http://www.zdrave.net

Върховният административен съд потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че в периода 3-ти август 2008 г. – 3-ти август 2011 г. министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването осъществяват пряка дискриминация по признак „увреждане” спрямо лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха в сравнение с лицата с частична загуба на слуха, съобщават от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Делото е заведено от ЦЗПЗ и родители на деца с увреден слух и поставени кохлеарни импланти.

По него е установено, че на лицата, страдащи от частична глухота, държавата предоставя целеви помощи за подмяна на слуховите апарати през определен период от време, предоставя средства за необходимия набор батерии, кабели и други, като необходимите на лицата с частична глухота медицински изделия и помощни средства са включени в утвърдените от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването списъци.

На лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха обаче държавата заплаща кохлеарния имплант и неговото поставяне по реда на клинична пътека № 117, като след изтичане на гаранционните срокове устройствата се поддържат и подновяват за сметка на увредените лица.

Налице е неблагоприятно третиране, свързано със защитен признак „увреждане” и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. Двете групи лица са с увреден слух, като разликата е единствено в степента на увреждането, като тези с по-тежкото увреждане са поставени в неравностойно положение спрямо първите, установява съдът.

На министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика е дадено предписание в двумесечен срок от влизане в сила на решението да предприемат необходимите действия за включването на кохлеарните импланти в съответните списъци.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Източник: http://www.zdrave.net

„Протестираме срещу проявите на насилие над спешни медицински екипи! Протестираме срещу липсата на адекватни мерки за гарантиране на безопасността ни от страна на държавата! Заявяваме, че не се чувстваме в безопасност нито в мобилните екипи, нито в спешните кабинети във ФСМП, нито в спешните отделения на болниците. За последния месец имаше 4 нападения над нас във ФСМП Дулово (ЦСМП Силистра), ФСМП Несебър (ЦСМП Бургас), ФСМП Роман (ЦСМП Враца) и ФСМП Калояново (ЦСМП Пловдив).

Спрете насилието над спешни екипи, докато все още ни има!“

За това призовава в протестна декларация Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ.

„Какво се случи с преценката на риска и безопасността на над 300 мобилни спешни екипи и придружаването им от полиция при опасност? Къде са обещаните паник бутони в мобилните екипи, спешните кабинети на ФСМП и в спешните отделения на болниците? Къде е ефективната и бърза комуникация на спешните медицински екипи с полицията в случай на агресия?“, питат от там, като отбелязват, че се борят за живота на пациентите си, рискувайки собствения си живот и пренебрегвайки собственото си здраве и безопасност. „Никога и на никого не сме отказвали помощ, независимо от нерешените проблеми в организацията на работа, остарялата материално-техническа база, тесните спешни кабинети и отделения“, отбелязват от НАРСМП.

Декларацията е подкрепена от пациентски организации „Заедно с теб“, които изискват незабавна защита на българските лекари от агресията на недобросъвестни пациенти и техни близки.

„Настояваме държавата спешно да влезе в ролята си, да се спре безотговорното и нехайно поведение от страна на институциите.

Ние задаваме един единствен въпрос многократно: „Къде е държавата да защити спешните медици?“

Напрежението между пациенти и лекари ескалира и това освен, че застрашава пряко живота на медиците, е опасно и за здравето на пациентите когато липсва доверие и спокойствие в системата.

Призоваваме нашите пациенти да запазят уважение и доверие към лекуващите ни лекари!“, пишат от пациентските организации.

Реакцията на лекарската и пациентската организация е по повод последното нападение в спешен център в пловдивското село Калояново, където пияни роми вилняха вчера.

Източник: http://www.zdrave.net

Между 18 и 21 май 2017 г. в хотел „Интернационал“, к.к. Златни пясъци, се проведе XVI Национален конгрес по неврология. По време на форума беше организиран сателитен симпозиум на фармацевтична компания Ewopharma на тема „Терапевтични алгоритми в лечението на множествената склероза“. Лектор и модератор на симпозиума беше председателят на Българското дружество по неврология акад. проф. Иван Миланов, д.м.н.

Множествената склероза (МС) е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена причина за възникване и вероятна генетична предразположеност. Като ключов фактор в развитието ѝ могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. МС засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуване на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми.

МС е най-честото демиелинизиращо заболяване на централна нервна система. Засяга хора между 20- и 50-годишна възраст, но предимно по-младите и е втората водеща причина за инвалидизация на хора в активна възраст след травматизма.

Лечението на МС е истинско предизвикателство за пациентите с това заболяване, техните семейства и лекуващите ги лекари.

„През последните години настъпи промяна в изискванията към какво точно трябва да се стремим при лечението на МС. Преди целта беше да намалим честотата на пристъпите. Сега се говори, че трябва да достигнем състояние без клинична активност на заболяването – не само пациентът да няма клинични пристъпи, но да няма и магнитно-резонансна активност“, обясни акад. Миланов.

По негово мнение, с оглед на това че по-голяма част от пациентите са в творчески-активна възраст, вече е актуално изискването медикаментите да нямат ефект върху бременността,  да нямат толкова странични ефекти, намаляващи работоспособността и да бъдат лесни за употреба. „По отношението на качеството на живот на болните, тези неща са от много голямо значение“, допълни експертът.

Започването на лечение на МС е редно дори когато има наличие на един единствен пристъп и множество активни лезии.

По отношение на смяната на терапията броят на пристъпите през първите две години и времето между първия и втория пристъп са от съществено значение. От изнесените от акад. Миланов данни стана ясно, че когато лечението на пациента се сменя, най-рискови са релапсите между трети и шести месец, като те са белег за липсата на ефективност на лечението.

Академикът посочи, че пристъп с висока магнитно-резонансна активност трябва да се отчита като по-високорисков и че медикаментите трябва, както да намаляват броя на пристъпите, така и да забавят инвалидизацията на пациента. Според акад. Миланов решението за промяна на терапията трябва да се взима на базата на клиничните и магнитно-резонансните данни.

„При наличие на тежък пристъп, който не се повлиява от кортикостероиди или при два по-леки, настъпили през определен интервал в рамките на една година терапията задължително трябва да се смени“, разясни акад. Миланов.

Всяка година навлизат нови медикаменти за лечението на МС. Според академикът, те трябва да бъдат подредени в алгоритъм, за да се избегне безразборната им употреба.

Десислава Жекова, Medical News

Възрастовата граница на онкологичните заболявания в оториноларингологията коварно пада. Все по-млади хора отиват към нелечими случаи, а заедно с това се увеличават и социално значимите болести като органната туберкулоза на ларинкс и околоносни кухини. Това заяви в Русе републиканският консултант проф. Иван Ценев. Той пристигна за научната конференция, която ще се проведе утре във връзка със 110 години от създаването на отделението „Уши, нос и гърло“ в русенската болница, предаде кореспондентът на БГНЕС от крайдунавския град. Републиканският консултант проф. Иван Ценев Републиканският консултант проф. Иван Ценев

Началникът на отделението д-р Огнян Лечев също очерта тревожна картина и коментира, че в последните 10 години в Русенска област има голям скок на онкологичните заболявания на горни дихателни пътища. „В началото на 90-те години на месец 1-2 пъти се откриваха пациенти с онкологични заболявания. Сега всяка седмица вземаме биопсия на 1-2 души два пъти седмично“, обясни той. Една от причините е увеличеното тютюнопушене най-вече сред младите хора. Проблем в областта на УНГ е липсата на достатъчно специалисти, които трябва да бъдат и добре подготвени.

„Един добър клиницист трябва да е доста грамотен, да може да чете, да знае западен език. За да се прецени дали един оториноларинголог става за хирург, трябва да мине поне 7-8 години на активна оперативна дейност и едва след това да се прецени. Що се касае за диагностиката, тя се изгражда с времето. Да си непрекъснато в клиниката, непрекъснато да четеш, да съпоставяш един симптом с друг, за да може да направиш анализа на заболяването. Така че изграждането на един действително ценен оториноларинголог иска много време, много грижи около него, много инвестиции“, коментира още проф. Ценев.

Източник: http://www.novinite.bg/