Проф. Байкова, анализът на агенцията по храните доказа двойния стандарт при храните, какви вреди ни нанасят некачествените продукти?
Анализът на агенцията показа, че от 31 изследвани проби, 7 са с отклонения в състава, цената или по вкус и мирис. На практика 20{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от тези продукти са различни. Ние не сме впечатлени от това, тъй като ако бяха взети повече продукти, щеше да има повече отклонения.
Как конкретно ни се отразяват различните съставки върху организма и на какво се дължи тази разлика в съставките?
По отношение на млечните продукти там нещата не са със съществени отклонения, поне така става ясно от резултатите от изследването. При шунката пък беше открито наличие на малко повече вода. Това на практика означава, че има неспазване на технологичния процес. Това обаче води до по-голям грамаж на продукта и съответно ощетява потребителите.
Освен това наличието на повече вода в продукта създава по-голям риск от развитие на микроорганизми, защото водното съдържание е основният източник на бактерии. Въпреки това не се счита за съществено отклонение. При млечните продукти има разлика в органолептиката, тоест във вкуса, мириса, цвета, консистенцията и други. Това може да се дължи основно на суровината, с която се произвеждат.
Другият продукт, който беше изследван, са газирани напитки. При едни и същи марки продуктите, продавани в западноевропейските страни, са приготвени със захар, а тези, които са купени от българските магазини у нас, са приготвени с фруктозо-глюкозен сироп. Този сироп по калории и химичен състав е приблизително същия като на кристалната захар. При него 55{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} е фруктозата за сметка на 45{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} глюкоза. В захарта това съотношение е 50 на 50.
Вреден ли е фруктозо-глюкозният сироп?
Фруктозата, за да бъде използвана от организма, задължително се обработва в черния дроб, което натоварва работата му. През последните години се злоупотребява с прием на фруктозо-глюкозен сироп, защото той се съдържа не само в безалкохолните напитки, но и в така наречените плодови сокове, кетчуп, сосове, печива. Използва се навсякъде, защото е евтин продукт.
Освен това в много случаи се прави от царевично нишесте, което пък в голямата си част е ГМО, но това е друга тема. Така, когато е в свръхколичества, се пренатоварва организмът на съвременния човек, като засяга основно рисковите групи от населението, а именно децата и младите хора. След пренатоварването фрукто-глюкозният сироп се трансформира в мазнини. По този начин тези свръхколичества водят до повишени нива на триглицеридите в кръвта.
Освен това този сироп е по-сладък от обикновената захар и по тази причина развива у потребителя желание за прием на все по-сладки и по-сладки напитки и храни. Тоест възпитава един вкус към повишена сладост.
Фруктозата има и качества да потиска отделянето на хормона, контролиращ апетита, и той остава повишен. Доскоро се считаше, че глюкозата е добър подсладител и се използва широко в диетата за диабетици, защото не повишава кръвната захар, но повишава стойностите на липидните показатели, което води до по-висок риск към развитие на атеросклероза и съдови усложнения, което е нежелателно.
Разминаване беше открито и в етикета на плодовите напитки. Те съдържат 100{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} сок от плод, а нашите 97{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} плодов сок и 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} пулп, което е сухата субстанция след извличане на сока. Това не е вредно, но не е както при тях.
Къде според вас са най-драстичните разминавания, установени от изследването?
При пюретата бяха установени разминавания както при състава, така и в цената. Оказа се, че в продуктите за Западна Европа протеинът беше 1,5{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, а при нас 1{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}. При тях мазнините са 0,9{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, а при нас 1,3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}. За сметка на по-високите мазнини у нас има по-малко пълноценен белтък. Това е над 30{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} разлика.
Нашите деца ще получат същите калории, но благодарение на повечето мазнини и по-малко съдържание на пълноценен белтък, който е изключително важен за растежа и развитието. Оказва се също така, че тези детски храни са двойно по-скъпи у нас, отколкото са в Западна Европа.
Каква е причината за тези различия?
Не бих искала да коментирам каква е причината, но разминаванията са факт, и то именно в цената и полезните съставки на продуктите. Отклонения бяха открити и в шоколадовите изделия, които също се консумират най-често от децата и младото поколение.
В нашия продукт имаше по-малко мляко и по-малко черен шоколад. Факт е, че тези съставки, на които разчитаме да консумираме хубав млечен шоколад, са по-малко в българския продукт. Отново хранителната стойност е по-ниска у нас.
Какви действия трябва да бъдат предприети?
Моето мнение е, че би трябвало да се разширят тези изследвания в много други храни, защото не може да се изследват 31 продукта и да се вадят генерални заключения. Но трябва да се каже, че пълноценността на храните е понижена, и то не защото е по-евтино, а, напротив, дори е по-скъпо. За да бъде един продукт пълноценен, той трябва да има натурални съставки, които да удовлетворяват физиологичните потребности на съответната възрастова група.
Детските храни, шоколадовите изделия, плодовите сокове и безалкохолните влияят негативно на метаболитните процеси на рисковите групи от населението. В САЩ много се говори за качеството на храните и за използването на фруктозо-глюкозния сироп, тъй като консумацията му постепенно се повишава. Идеята е да се въведат ограничения за използването на тази суровина в хранителната индустрия.
Аз лично не съм удовлетворена от подобно третиране. Би трябвало, когато се предлагат еднакви храни от един и същи производител, да има еднакво съдържание. Считам, че при председателството на България трябва да има инициатива за промяна.
Защо чак сега се поде тази инициатива, защото този проблем беше поставен преди много години от Словакия?
Ние отдавна говорим за козунаците в Италия, за френските кроасани, козметиката също. При нас скъпите козметични продукти не съдържат съставките на същите тези стоки, предлагани в Западна Европа. За продаваните у нас се използват абсолютни аналози на органичните съставки, които се съдържат в продуктите, продавани в Западна Европа. Същото беше и с перилните препарати.
Смятате ли, че реакцията на агенцията по храните за изследване на храните е закъсняла?
Не, агенцията по храните няма вина, тя изпълнява само контролните функции. И в случая е така, защото реално няма вредни съставки, но има различия в състава. Те са допустими и по тази причина никой не може да ги санкционира. Така дори да бъдат заведени искове в европейските съдилища, никой няма да удовлетвори претенциите ни.
Ние искаме просто да бъдат уеднаквени съставките, а иначе всичко е в рамките на допустимото. Те не са вредни в тези количества, но ние искаме продуктите да са еднакви с тези в западните страни. Това може да стане с еврорегламент. Очакваме, че нашите министри ще инициират такава промяна. Няма значение дали са вредни или не, но да са еднакви.
Трябва ли да бъде направен такъв анализ с храни на български производители?
Аз съм убедена, че нашите производители правят много качествени храни за износ. Факт е, че едни кроасани у нас имат по няколко Е-та, а във Франция пък те са с натурално масло. Смятам също, че тази инициатива трябва да продължи и да се намерят пари, за да се правят още изследвания.
Автор: Елена Иванова, в. „Телеграф“
Източник: http://www.hospital.bg
