Делта вирусът не може да вирее без В, „тихият убиец“ С се крие с години, разкрива проф. Красимир Антонов
Инфекцията с един вирус не е пречка да станеш жертва на друг. При пациентите с хепатит този феномен е много чест. Лекарите наричат възможните комбинации хиперинфекции или суперинфекции. Част от болните с тип B обикновено носят и делта вируса. А немалка част от хората, инфектирани с С имат антитела и срещу В. Ето защо „хепатитът никога не е сам“, споделя в една от научните си статии известният специалист по гастроентерология от столичната „Св. Иван Рилски“ проф. Красимир Антонов. С него разговаряме за многото „лица“ на болестта по повод Световния ден за борба с хепатит – 28 юли.
Свободното движение на хора се оказва ключово и за свободното движение на вируси по света. Така заболявания, типични за Африка или Средна Азия се озовават в Европа и намират почва за разпространение. Един от най-любопитните факти е, че по този начин може да се проследи не само миграцията на различните националности. Движението на хепатитните вируси може да издаде откъде минава трафикът на хероин и други венозни наркотици, например, както и любимите дестинации на гей двойките по света.
Хепатит В се интегрира в генома
Както всички хепатитни вируси, В-инфекцията атакува черния дроб и може да хорнифицира до степен, че да предизвика цироза. Способен е да провокира и рак на черния дроб, което го прави изключително актуален за специалистите по гастроентерология. Известно е, че около 300 млн. души в глобален план са инфектирани с вируса на Хепатит В, а приблизително 2.5 млрд. са се срещали през живота си с него. Чернодробният карцином пък е характерен за държави с висока заболеваемост, каквито са Китай, Тайван, Виетнам и страните от Югоизточна Азия.
Хепатит В се предава основно по полов път, но може да се разпространява също по кръвен и контактно-битов начин. Живее в слюнката, семенната течност, влагалищния секрет, кръвта, потта, а понякога се открива дори в изпражненията. Това означава, че може да зарази много хора едновременно, затова населението по цял се предпазва от вируса чрез имунизации. „В България от 1992 г. на новородените задължително се поставя ваксина, в резултат на което острите случаи на инфекции с този вирус във възрастовата група до 25 г. рязко намяла. Сега имаме пикове на остър Хепатит В сред по-възрастното население, което не е било обхванато от ваксинация”, коментира проф. Андонов.
Данните за България сочат, че за последните 10 г. заболеваемостта у нас е спаднала от 5 на 3.5 на сто, което прави около 150-200 хил. души. За специалистите това е знак, че всички, които не са били имунизирани като деца, е добре да си поставят ваксина и в зряла възраст. По принцип, след навършване на 20 години в кръвта вече не се откриват антитела и ако човек работи в рискова среда или пътува много по света, е добре да се реимунизира. Един допълнителен курс с три инжекции е напълно достатъчен, за да се осигури доживотен имунитет, твърди проф. Андонов.
Другият съвет на специалистите е хората да внимават с безразборния секс (без значение от пола на партньора) и да избягват заведенията за бързо хранене, както и ресторантите с ниска хигиена. Важно е също да обръщаме внимание какво ядем, тъй като специалистите са попадали и на инфекции, предадени чрез заразени миди.
Интересна подробност е, че Хепатит В има разновидности, известни само на експертите. Става дума за осем отделни генотипа – от A до H, характерни за различни географски региони. Приема се, че когато човек е заразен с два генотипа едновременно, инфекцията протича по-тежко, но истинската разлика между тях е начинът, по който реагират на лечението с интерферон.
„Когато говорим за Хепатит В, трябва да имаме предвид океан от вируси – милиарди вирусни частички, някои от които се различават до 15{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} едни от други и формират различни генотипове. Например генотип С, който е характерен за Югоизточна Азия и Китай, се поддава много добре на лечение с интерферон. Генотип D, който е характерен за Европа, включително и за България, пък трудно се повлиява от терапията”, обяснява проф. Андонов.
В момента Хепатит В-инфекциите се лекуват с т. нар. нуклеозидни/нуклеотидни аналози. Те не могат да унищожат вируса напълно, но са в състояние така да блокират размножаването му, че той да не може да се открие в кръвта. По този начин, на практика, болните не могат да заразяват други хора. Допълнителният ефект е стихване на инфекцията и нормализиране на чернодробните показатели, което помага на органа да се възстанови в рамките на няколко години. „Имали сме случаи, при които от една цироза след 5 години имаме почти здрав черен дроб. Но всяко спиране на тази терапия води до повторна активация на вируса. Затова, когато се започне, тя продължава цял живот или докато не се изчисти вирусът”, допълва проф. Андонов. Другото налично лечение е с интерферон под формата на инжекции веднъж седмично, но то дава ефект при не повече от 17{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от пациентите.
Добрата новина е, че в момента се разработват поне четири нови медикамента срещу Хепатит В. Те действат вътре в ядрото на чернодробните клетки, където всъщност се развива вирусът. Едно от свойствата му е, че може да се интегрира в човешкия геном и точно това го прави труден за лекуване. По всяка вероятност бъдещата терапия от ново поколение ще е под формата на комбинация от препарати, които ще блокират вируса на няколко нива – и в цитоплазмата, и в черния дроб, или пък ще пречат на вируса да влиза в чернодробните клетки. Неприятното е, че в хода на клиничните изпитвания част от медикаментите са се оказали токсични, което означава, че в близките 5 години едва ли ще има утвърдена нова терапия срещу Хепатит В, опасява се проф. Андонов.
Хепатит С дреме десетилетия, но поразява изведнъж
„Тихият убиец” – с това прозвище е известен вирусът на Хепатит С, защото може да живее в организма ни десетки години, без нито един симптом. Атакува главно черния дроб, но се отличава със свойството да поразява и други органи. Може да засегне бъбреците, щитовидната жлеза, панкреаса или дори мозъчната кора, усложнявайки нелекото състояние на пациентите с други тежки диагнози.
„Позитивното, ако изобщо има нещо позитивно в тази болест, е, че по-трудно се предава. Изключително и само по кръвен път. Не става с целувки и милувки или по контактно-битов път, както е при Хепатит В. Дори сексуалният начин на разпространение е твърде ограничен и е характерен основно за мъжете, които правят секс с мъже”, допълва хепатологът проф. Андонов.
Изследвания в САЩ показват, че основната рискова група за разпространение на Хепатит С са венозните наркомани, заради употребата на общи спринцовки. Но в България статистиката показва друго. Основната част от болните (приблизително 100 000 души или около 5{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от населението) са представители на възрастното население (над 40-50 години), при които заразяването е станало някога в миналото (преди 20-30 години), когато здравните услуги са били на друго ниво. Обикновено „виновна” е била някаква медицинска интервенция (кръвопреливане или операция), както и стоматологично лечение. „При младите пациенти инфекцията действително се предава при употребата на наркотици, но те не са основният контингент от болни. Това, което прави впечатление е, че в семейства, където един от партньорите е с Хепатит С, не наблюдаваме разпространение на инфекцията. А това ни кара да вярваме, че аналният сект е единственият реален риск за предаване на този хепатит по полов път”, обяснява проф. Андонов.
Навременната диагностика и лечение на Хепатит С са единствената профилактика срещу вируса, защото светът не разполага с ваксина. Лекарите разчитат на новите съвременни терапии, които изчистват вируса в над 95{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от случаите, тъй като по този начин се спира и разпространението му от човек на човек. Това, което правителствата могат да направят, е да въведат специални скринингови програми, които да откриват инфектираните хора без оплаквания. В България, например, тестовете за Хепатит С не са включени в задължителните годишни профилактични прегледи, а това според експертите е пропуск. Въведено беше само изследването за нивата на чернодробния ензим АЛАТ (LTI) и само, когато те са високи личният лекар насочва пациента към гастроентеролог и тестване за Хепатит С.
„При доказването на болестта има една особеност. Пациентите първо се изследват за антитела срещу вируса, тъй като има възможност да са се срещнали с него през годините и да са го изчистили. В случай че тестовете са позитивни, задължителна стъпка е да се докаже геномът на вируса чрез т. нар. PCR методики. И когато те покажат, че геномът е в кръвта, тогава се казва, че пациентът е с Хепатит С. Около 20{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} са щастливците, които се срещат с вируса, но успяват сами да го изчистят”, обяснява проф. Андонов.
Хепатит С също има разновидности – общо 7 генотипа, като в медицинската практика се изследват само 6 от тях. Характерно за България е, че над 90{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от пациентите са с генотип 1, типичен за Централна и Югоизточна Европа. Най-неприятният като болест – генотип 3, който освен че уврежда черния дроб, прави и тежка стеатоза, у нас се среща при 15{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от населението. Но има региони, например Варненско, където честотата му е по-висока. „Имаме и отделни случаи на генотип 2 и 4, които са характерни за държавите от Северна Африка и Средния Изток. Много рядко откриваме и генотип 6 и 5, които идват основно от Русия”, допълва експертът.
Лечението на Хепатит С в последните години е истинска революция в медицината. Медикаментите са разделени в няколко групи – протеазни инхибитори, инхибитори на зависимата РНК-полимераза и инхибитори на NS5A-белтъка, който е важен за самото размножаване на вируса. Големият успех е, че комбинираните препарати подтискат всичките 6 генотипа едновременно. Така успяват не само да блокират разпространението на вируса на различни нива в организма, но и да свалят блокажа на имунната система така, че тя сама да го убие. Това помага за почти пълното излекуване на пациентите и възстановяване на чернодробната функция. В най-скоро време се очакват и две нови терапии, които да надградят успеха на сегашната.
„Големият успех на нашата страна е, че осигурява всички тези медикаменти. Малко съм учуден, че не се говори на тази тема. Знаем на кое място сме в ЕС, а разполагаме с всички съвременни средства за диагностика и лечение. Става въпрос за суми от порядъка на 60-70 хил. лв., които държавата осигурява. И фактът, че имаш възможност да лекуваш с три схеми то – всички пациенти, това е уникално постижение”, коментира проф. Андонов.
Хепатит D умира без вируса на B
Делта вирусът много прилича на растителните, затова се приема, че идва от тютюна и доматите. За негова родина се считат САЩ и Южна Америка, но се среща и в България. Атакува само пациенти, които вече са инфектирани с Хепатит B, и изчезва от само себе си, ако попадне в среда без наличието на B-инфекция.
D, за съжаление, е най-тежкият от всички хепатитни вируси, защото има свойството директно да уврежда черния дроб. „За разлика от Хепатит B, където имаме хора с много високо ниво на вируса без болест, защото имунната система не го разпознава, при D, такива случаи почти няма – има ли вирус, имаме болест”, уточнява проф. Андонов. Инфекцията никак не е безобидна. В рамките само на шест месеца до една година черният дроб може напълно да бъде „изяден” от делта вируса. А когато остане само цироза, лекарите наблюдават интересен феномен – абсолютно нормални чернодробни ензими и съвсем лека делта инфекция. В резултат, част от пациентите, при които състоянието се открива късно, умират в рамките на няколко години.
„Наблюдавал съм пациенти с присаден черен дроб, заради наличие на Хепатит D. При трансплантацията делта вирусът може отново да навлезе в организма, но когато няма Хепатит В, той изчезва – имунната система го разпознава и елиминира. Затова за наличие на делта вирус сега изследваме само пациентите с Хепатит В”, уточнява проф. Андонов.
В България тип D се открива в около 5.6{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} от хората с B. Те се лекуват само с интерферон, тъй като няма друга одобрена терапия. При част от пациентите тя успява да подтисне инфекцията така, че в рамките на 5-10 години черният дроб да се стабилизира. Останалите, при които лечението не дава ефект, обикновено повтарят интерфероновите курсове до момента, в който те не започнат допълнително да вредят на черния дроб. Тогава лекарите се фокусират основно върху елиминирането на наличния Хепатит В със съвременните средства за лечение, защото при успех ще подтиснат активността и на делта вируса.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/
