Що е то ендоваскуларна хирургия и защо в операционната зала влиза рентгенолог? Отговорът дават две операции, извършени от д-р Сираков. При последната инвазивният рентгенолог оперира мозъка на 10-годишно дете, достигайки до него през артерия на крака, а преди това спаси живота на 40-годишен мъж с хеморагичен инсулт, прекъсвайки кървенето в главата му чрез метод, който все още не се прилага масово. Извършената от него операция е втората подобна в света и е уникално постижение на българската медицина в областта на мозъчните аневризми.

„Хората масово не са информирани, че

рентгенологията не е само диагностична специалност.

По света тя се развива и в интервенционална част и се занимава с терапевтичните методи, които са под рентгенов контрол. Сред колегите вече има и неврорентгенолози, които третират мозъчните аневризми и малформации по минимално инвазивен и травматичен начин”, обяснява д-р Сираков.

В България тази специалност се развива от 2010 г., а УМБАЛ „Св. Иван Рилски” е първият център, който започва да прилага модерната ендоваскуларна терапия. Най-голямото й предимство е, че дава шанс на неврорентгенолозите да се справят с онези специфични анатомични вариации на мозъчните аневризми, които са невъзможни за опериране от неврохирурзите по класическия начин. Те са толкова рискови, че пациентите обикновено загиват на операционната маса или се инвалидизират трайно, но съвременните ендоваскуларни методи правят възможно третирането и на тези аневризми с много добър процент успеваемост.

При ендоваскуларната терапия черепът не се отваря,

а мозъкът се достига през артерия в тялото (обикновено феморалната артерия на крака), което позволява да се третират пациенти, противопоказни за традиционните хирургични методи. „Съдът понася без проблем интервенцията. За един опитен рентгенолог, който е придобил достатъчно опит в тези операции, съдът почти не страда и операцията не води до допълнителни усложнения или рискове”, убеден е д-р Сираков. По същият начин могат да се оперират и онази част от мозъчните тумори, които са силно кръвоснабдени. Неврорентгенолозите успяват да достигнат до съдовото дърво на злокачественото образувание и да прекъснат кръвоснабдавянето му. Така свиват тумора и го подготвят за хирургично отстраняване или облъчване чрез радиохирургия.

„Опитът ни засега е много добър, защото покриваме процентите на смъртност и инвалидизация, които са по-добри от европейските. Например, данните за България показват

1,8{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} смъртност и близо 6{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} инвалидизация

при ендоваскуларното третиране на мозъчни аневризми. Средните стойности за света са съответно 3{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} смъртност около 10{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} инвалидизация. Това не значи, че ние сме по-добри, тъй като случаите, които оперираме са по-малко. Ако утре дойдат няколко поредни пациенти и всички се влошат, статистиката ще се промени. Но все пак така си сверяваме часовника дали се справяме на практика или нещо не правим както трябва”, коментира д-р Сираков.

Всяка успешна операция е спасен живот, казва още интервенционалният рентгенолог, и допълва, че единственото, което може да се развие с ендоваскуларните методи у нас, е лечението на мозъчния инсулт. Проблемът е, че при при тези инциденти, тъй като има запушване на кръвоносен съд и мозъкът не се храни, лекарите могат да реагират в първите 3-4 часа. След това органът загива и всички допълнителни интервенции само водят до усложнения. „Ако успеем да се впишем в този времеви прозорец и премахнем механичната обструкция, възстановявайки кръвообръщението,

мозъкът би бил напълно функционален вбъдеще”,

твърди експертът. Разбира се, всичко зависи от състоянието, в което пациентът постъпва за операция, но доброто познаване на образната находка и доброто третиране са ключови за добрия изход от лечението.

„Мъжът, който оперирах, беше с хеморагичен инсулт – беше изкървял от мозъчна аневризма. Заради анатомичната локализация на тази аневризма, той беше почти невъзможен за хирургия с добър изход. А в острия период, когато е контраиндицирано да боравим с всички налични устройства в ендоваскуларното лечение, беше много трудно да я направим, но ние успяхме. Изолирахме аневризмата посредством платинени койлове и трябваше да предпазим тези койлове да не запушат някои от нормалните съдове на мозъка, защото тогава ние щяхме да причиним инсулт. В последствие се оказа, че това е втората подобна операция в света”, разказа опита си д-р Сираков.

Уникалните за България операции на мозъчни аневризми и артерио-венозни малформации, извършени под негово ръководство от началото на година, са десетина.

Същите се правят регулярно по света

и са навлезли в практиката преди 20-ина години. „Например, имаме деца с много тежки малформации, имаме жена с каротил-карозна фистула, която според анатомичния вариант беше невъзможна да се оперира по класическия ендоваскуларен метод. Правихме трансвенозен достъп, който в България никога не е правен, а в Европа има над сто описани. Когато изчерпаме всички други варианти или те са по-рискови, решаваме, че си струва да се борим за пациента с риска, който е наличен. Иначе трябва да оставим на пациента да се случи каквото му е писано, но не сме съгласни да бъдем в тази позиция”, споделя д-р Сираков.

Съвременна ендоваскуларна хирургия у нас се прилага на все повече места у нас – „Св.  Анна“ в столицата, Пирогов, във Военномедицинска академия и във варненската УМБАЛ „Св. Марина” от екипите на специалистите по образна диагностика д-р Мирослав Лилов и д-р Чавдар Бъчваров.

Автор: Слава Аначкова

Източник: https://clinica.bg/

Стресът е един от основните фактори, които разболяват децата ни в училище, признава д-р Веселина  Димова. Опитът й като педиатър показва, че много от малчуганите не издържат на напрежението в клас. За него са виновни не само претоварените училищни програми, а и свръхамбициозните родители, не крие д-р Димова. Всяко дете реагира различно на стреса – някои стават свити и мълчаливи, други – разсеяни и буйни, споделя специалистът от болница „Тракия“. Освен депресии обаче, стресът в училище „отключва“ и диагнози като

мигрена, гастрит, високо кръвно, диабет

и заболявания на щитовидната жлеза. За ендокринните и метаболитни проблеми фактор са и лошото хранене на малчуганите, недостигът на сън и на игри навън, уточнява д-р Димова.

Какъв трябва да е режимът на детето, за да не става мишена на стреса и болестите? На първо място, е важно да го има. Добре е учениците да си лягат по едно и също време – най-късно до 22 часа, препоръчва педиатърът. И да имат достатъчно време за сън. За децата до 4-ти клас това значи около 10-11 часа дневно. В прогимназията трябва да се спи по 10 часа, а на тийнейджърите след 15 години са необходими поне 9 часа, обяснява д-р Димова. „Режимът създава чувство за сигурност, увереност, с него се избягва и стресът. Чувството за хаос обърква децата“, категорична е педиатърката.

Безкрайното залягане над учебниците също може да изтормози малчуганите. „В училище са достатъчно заети, затова трябва да имат време за почивка у дома“, подчертава д-р Димова. За най-малките ученици се препоръчва да отделят на домашните не повече от час. Натоварването трябва да се увеличава постепенно, като за най-големите се допускат не повече от 4 часа самоподготовка, обяснява педиатърът. Изключително полезно за концентрацията на децата е

да се редуват умствено с физическо натоварване и релакс

„Затова трябва да има почивки между уроците, разходки и спорт, слушане на музика“, казва д-р Димова.

Добрата диета е другата „застраховка“ на малчуганите срещу болестите и преумората. Учениците трябва да хапват по 5 пъти на ден, категорична е педиатърката от „Тракия“. Калорийните им нужди са различни – докато за по-малките стигат 1 800 ккал, тийнейджърите, чиито хормони бушуват, трябва да приемат около 2 700 ккал. Зеленчуците и плодовете в менюто им трябва да са поне 400 г, а млечните продукти – задължителни „гости“ на трапезата всеки ден. Закуската, очаквано, е ключова – най-добре е денят на малчуганите да започне със сандвич с месо, сирене или пастет. Около 10 ч д-р Димова препоръчва междинно хранене, което може да е и плод. На обяд децата трябва да хапват месо, най-добре с пълнозърнест хляб – за повече фибри, и хубава салата. Следобед, около 16 часа, могат да залъжат глада с бисквита или отново с плод. Вечерята, досущ като при възрастните, трябва да е по-лека –

кисело мляко, зеленчуково ястие или пък риба

„Правилното хранене е въпрос на възпитание. Много е трудно детето да устои на лъскавите опаковки, газираните напитки и соковете с консерванти, ако няма пример у дома и вътрешна мотивация“, признава д-р Димова. На фона на епидемията от затлъстяване сред децата обаче, родителите трябва да съумеят да опазят децата си от заплахата на лошите храни. „Това трябва да стане от ранна детска възраст. Храненето да е ритуал – да става само на масата, без гонене из цялата къща или пред телевизора, без купуването на случайни храни“, убедена е педиатърката.

Ако децата спазват добър режим на хранене, почивка и учене, не би трябвало лесно да стават жертва на болести, казва д-р Димова. И признава, че в навечерието на 15 септември е малко късно да се сещаме, че трябва да подсилим малчугана за срещата с вирусите и инфекциите из училищните коридори. „Закаляването е особено важно, но трябва да започне от 1-вата година на детето и да мислим за него целогодишно“, напомня специалистът от болница „Тракия“. Хубавата храна, умереният спорт и добрият сън косвено подсилват имунната система, допълва д-р Димова. Разбира се, при някои деца – като тези с бронхиална астма, може да има нужда от приема на препарати, насочени към профилактика на респираторните инфекциии от септември до ноември. Освен познатите медикаменти, които се приемат по схема, малчуганите могат да се подсилват и с

препарати с ехинацея, котешки нокът и бъз

За децата с по-крехко здраве педиатърът препоръчва и поставянето на противогрипна ваксина. А за останалите – по-малко „експерименти“ в сезона на вирусите. „Щом киха, кашля или вдига температура – дори да е за ден, детето трябва да остане у дома. Не е нужно да чакаме да се обяви епидемия, за да се паникьосаме. Който е болен, да остане вкъщи. Само така има някаква гаранция, че няма да се влоши и да зарази другите. Няма безобидни инфекции – днес е хрема, утре – пневмония“, предупреждава д-р Веселина Димова.

Автор: Лора Симеонова

Източник: https://clinica.bg/