дом блог страница 907

Д-р Инеса Григорова: Хипертонията и астмата са психосоматични заболявания

Пациентски вестник
-
0
Д-р Инеса Григорова: Хипертонията и астмата са психосоматични заболявания
Д-р Инеса Григорова

Д-р Инеса Григорова е психотерапевт, водещ научен сътрудник в белоруския научен отдел за психично здраве. Провежда дългогодишни изследвания, които показват, че много от хората, нуждаещи се от помощта на специалист, се притесняват да я потърсят. В резултат на това психосоматичното заболяване прогресира, а качеството им на живот драстично се влошава. В това интервю тя споделя защо понякога болестта сякаш се вкопчва в човека и не иска да си тръгне, как тялото е свързано с психиката и защо след дълги години квалифицирана медицинска помощ такива пациенти не могат да оздравеят. 

– Д-р Григорова, много ли са пациентите днес с психосоматични заболявания?
– Според Световната здравна организация около 38-40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от пациентите, които посещават терапевт, страдат от  психосоматични заболявания.

– Как определяте, че това е психосоматично заболяване, а не  нещо друго?
– Първо, от разказа на пациента. Той започва своята история с факта, че е бил лекуван дълго време, може би шест месеца, година, две… и нито едно лечение не е дало резултат. Той отива при един, втори, трети терапевт, правят му изследвания, а някои симптоми не се вписват в традиционната симптоматика на болестта. Лекарят му предписва лекарства по протокол, всичко е както трябва. Той си тръгва и сякаш се чувства по-добре. След известно време се връща със същите оплаквания.

– Кои заболявания най-често могат да бъдат психосоматични?
– Създадена е т.нар. чикагска седморка от такива болести. Тя включва хипертония, астма, пептична язва, улцерозен колит, атопичен дерматит, коронарно сърдечно заболяване, тиреотоксикоза (синдром, свързан с прекомерно образуване на хормони на щитовидната жлеза). Сега към тази седмица са добавени и други заболявания, които са свързани с психосоматични разстройства. Това са: алергия, булимия, анорексия и дори онкологични процеси. Вече съществува и такова явление, като психо-онкология.

– Какво може да направи терапевтът, ако види, че пациентът вече шест месеца страда от хипертония, кръвното му налягането не спада, а в същото време изследванията са добри?
– Трябва да се изпрати на психотерапевт. Има специални въпросници и скали, които пациентите могат да попълнят дори и при терапевта. Например, в скалата “хадс” (на тревогата и депресията), има 14 твърдения. Седем за идентифициране на тревогата и седем – за депресията. Пациентът може да го направи само за две минути, а на лекаря ще са му нужни минута и половина, за да интерпретира отговорите на пациента и да каже дали има тревожност и депресия.

– Бихте ли дали примери от практиката си, когато са ви търсили пациенти с психосоматични заболявания?
– По-лесно е да се каже кои пациенти нямат психосоматични заболявания. Моята докторска работа беше свързана с психотерапията на пациенти, които са имали рак на щитовидната жлеза. Днес казват, че това заболяване също може да бъде психосоматично. Щитовидната жлеза е органът номер едно, който реагира на стреса. Тя е като “щит”. Ако тя се е справила със стреса, при човека се включва адаптивна реакция и той го понася леко. Ако не, тогава в тази зона се натрупва хроничен стрес. Функцията на органа е нарушена.
Случва се да идват хора, които имат хронично болезнено поведение: когато болката в човека се е превърнала във вторична изгода.

– Как се проявява това?
– С помощта на болката човек избягва отговорността. Когато започне да боледува, получава повече внимание. Той фиксира това и го запомня.

– Всъщност, нищо не го боли ли?
– Той усеща болка. Хипохондриците казват, че нещо ги боли, но в действителност им няма нищо. В случаите на хронично болезнено поведение например, човекът идва при мен и казва, че е имал главоболие в продължение на няколко години. Питам го кога се появява тази болка и дали е свързана със стресови натоварвания. Той казва, че не е, събужда се сутринта и главата го боли. При това  изследванията не показват проблеми
След това се оказва, че веднъж, когато са имали събрание в задушна стая, той е бил порицан пред всички, а тази информация е станала психотравмираща за него и започва да го боли глава. И това главоболие се е фиксирало.

– В продължение на две години?
– Да. Всеки път, когато някой изрази недоволство от този човек, главата започва да го боли. Негативната информация се свързва с главоболие.
Заради него той не ходи повече на съвещанията, колегите му след това му разказват какво се е случило там. Самият той, без да го осъзнава, използва главоболието, за да манипулира други хора, с цел да получи необходимата информация.
Случва се, да идват и хора, които, когато им помогна да се справят с болката, остават недоволни. Имах една пациентка с екзема по ръцете от десет години. Вкъщи почиствала с ръкавици, но по-често това е било задължение на съпруга и децата й.
След няколко сесии с акупунктура и психотерапия ръцете й се изчистиха. Казвам й: „Това е страхотно!“ А тя ми отговори, че ръцете й са оздравели, но сега ще трябва да си седи вкъщи да чисти и готви. Тогава разбрах, че в случая става дума за хронично болезнено поведение, когато болката е вторична изгода.

– Нима е истина, че всички болести са от нерви?
– Всичко е взаимосвързано в тялото. Удряш си пръста, а го чуваш в мозъка си, боли навсякъде. Холистичният подход в психотерапията говори за цялостност. Сега дори има ново направление – биопсихосоциален подход. Дотолкова всичко при нас е като едно цяло.
И, разбира се, всички болести са свързани с психичните процеси, както и те се отразяват в някои реакции на тялото.

– Хипохондриците често ли идват с психосоматични заболявания?
– Хипохондриалните нарушения не са толкова чести – 1{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от всички пациенти. Хипохондриците са убедени, че ги боли всичко и дори сами се диагностицират. Но инструменталните методи не го потвърждават. При такива пациенти се опитваме да разберем какво стои зад това постоянно желание да си болен Най-често това са хора, на които не са обръщали много внимание в семейството. Затова идват при лекарите. И те вече по протокол ще им обърнат внимание, ще ги изследват.

– Колко често срещано е психосоматичното безплодие?
– Има такова понятие, като психосоматична стерилност. Когато идват при мен жени с безплодие, в почти 100{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите намираме въпроси, които трябва да бъдат решени психотерапевтично. Това може да е страхът от промени в тялото, от раждането… Имах пациентка, чиято майка беше умряла при раждане, и тя ми каза, че е убила майка си. Усещането за вината блокира всичко и момичето не може да забременее.
Понякога момичетата се опитват да забременеят и не успяват, защото не искат да имат деца. Това го иска от нея обществото или съпругът. Липсва майчината зрялост. Има моменти на несъвместимост на партньорите.
При жените, които идват с безплодие, правим картограма. Те поставят точки върху лист хартия там, където искат да е съпругът, майката, бабата и детето, което планират да имат. При повечето от тях се оказва, че детето се озовава на място, където е враг на тази жена, и затова тя не иска да го ражда.
Понякога децата в картограмата се оказват в миналото на жената. И ако те са в миналото, тогава как да го родиш? Момичето вижда, че това, което се случва в живота й, е психологическа нагласа и започваме с помощта на психотерапията да решаваме проблема й. И след известно време идва бременността.

– Колко силен трябва да е стресът или травмата, за да причини психосоматично заболяване?
– За най-силни психотравми се считат смъртта на съпруг или съпруга, разводът, раздялата, затворът, уволнението от работа, смъртта на близки хора, злополуки, болести. Ако човек е имал няколко от тези събития през последната година, тогава е най-вероятно да се развие психосоматично разстройство.
Но има и случаи, в които развитието на психосоматичното заболяване е повлияно от хроничен стрес. Когато нещо е капело всеки ден и последната капка е препълнила чашата, се стартира психосоматиката.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to

Прочетете още по темата:

Скенер разпознава белодробната фиброза

Пациентски вестник
-
0
Скенер разпознава белодробната фиброза

Задух, умора и трудно дишане идават болестта, трудно е ходенето дори до магазина, казва Тодор Мангъров

Идиопатичната белодробна фиброза(ИБФ) е част от списъка с редки заболявания, поддържан от Министерството на здравеопазването. Болестта е коварна, защото бързо прогресира и често е фатална. В ранен стадий могат да я разпознаят само специалистите по белодробни болести, затова е важно оплакванията на пациентите да не се подценяват. Какви са симптомите на заболяването и защо болните се лекуват с медикаменти за пулмонална хипертония? Споделя Тодор Мангъров, председател на Асоциация „Пулмонална хипертония“. Той беше участник и във велопохода в подкрепа на пациентите с ИБФ, на който clinica.bg беше медиен партньор.

Задух, трудно дишане, умора. Това са издайниците на белодробната фиброза. Както и на обикновената пневмония, хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) и почти всеки друг проблем с белите дробове. Личните лекари обикновено не разпознават рядкото заболяване, затова

диагнозата у нас не се поставя навреме.

Колкото по-късно бъде диагностициран пациентът, толкова по-лоша е прогнозата за развитие на болестта му. Обратното също е в сила – рано поставената диагноза дава всички шансове за контрол на състоянието и воденето на по-пълноценен начин на живот.

„В Европа има пациенти, които дълги години се лекуват успешно и все още са живи и работоспособни – нещо, с което в България, уви, не можем да се похвалим. Тук болните се откриват в късен стадий, когато фиброзата е бързо прогресираща, и дори да се приложи съвременната терапия, болестта продължава да прогресира”, разказва Тодор Мангъров. Съветът му е личните лекари и пациентите да не подценяват оплакванията си и при съмнения винаги да се обръщат към специалист.

Ако белодробната фиброза може ясно да се види на рентгенова снимка, значи е в напреднал стадий, твърдят експертите.


Ранната диагностика се прави със скенер,

а специалистите различават специфичен шум в белите дробове. Звукът наподобява разлепване на велкро и е типичен само за белодробната фиброза. „В комбинация с още един от типичните симптоми – леко барабанна форма на ноктите, трябва да е сигнал за лекарите, че не става въпрос за обикновена настинка или алергия”, допълва Мангъров.

Рядкото заболяване най-често се провокира от твърде дълго излагане на замърсен въздух и прашна среда. Най-често боледуват работниците в циментовите заводи и мините. Сред основните рискови фактори е и тютюнопушенето, заради твърдите частици, които се поглъщат с дима. Най-коварна е идиопатичната форма на белодробната фиброза, защото тя на практика няма причинител.


Белият дроб започва от само себе си да се променя

– фиброзната тъкан се разраства неконтролируемо, замествайки функционалната тъкан на белия дроб. Той на практика започва да се самоунищожава, уточнява Мангъров. „Един от хората, които познавах, тъй като почина в рамките на година, сподели, че се е занимавал със строителство на пътища в пустинята и близо 20 години е работил в изключително прашна среда. Когато го диагностицираха, беше отбелязано, че има професионална обремененост”, допълва представителят на пациентите.

Обикновено хората с белодробна фиброза са силно ограничени в двигателната си активност. Умарят се лесно, а физическите усилия ги затрудняват. Налага им се да преосмислят дори ежедневни дейности, като ходенето до магазин. Спортът е абсолютно немислим, освен ако не е съобразен със състоянието на пациента и не се касае за вид йога или дихателни упражнения. Когато белодробната фиброза е в напреднал стадий, движенията стават почти невъзможни. На пациентите обикновено се налага да напуснат работа и да се пенсионират по болест, разказва Мангъров.

„Със съвременните медикаменти обаче прогресът на заболяването може да бъде отложен за неопределено време. Проблемът е, че


единствената налична терапия не се реимбурсира

от здравната система и остава за сметка на пациентите. Става въпрос за лекарства, които стопират развитието на болестта, когато тя е хваната навреме, и доказано удължават живота. Лечениет обаче струва около 5000 лв. и определено не е по джоба на пациентите. „Фирмите-производители са две и трябва да призная, че прилагат политика изцяло в интерес на болните, защото когато си купят една опаковка, втората им се дава безплатно. Ясно е, че фирмите са на загуба от това, но поне дават някакъв шанс  на пациентите да се лекуват”, коментира Мангъров.

Когато медикаментите спрат да действат,


трансплантацията също е вариант,

но реализацията й е сложен и още по-скъп процес, защото този тип операции все още не се извършват в България. Освен това липсва и подробна статистика колко хора страдат от заболяването и каква част от тях се нуждаят от скъпо лечение или присаждане на нов бял дроб. „Това не означава, че тези пациенти ги няма. Те просто са недиагностицирани”, категоричен е Мангъров.

Повечето хора с белодробна фиброза развиват белодробна хипертония в даден етап от заболяването и тогава се лекуват с медикаментите за това състояние. Те са съдоразширяващи, но не са 100{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} ефективни, защото не атакуват фиброзата, а се борят с причинителя на белодробната хипертония – високото кръвно налягане на кръвоносните съдове в белите дробове. С този тип медикаменти обаче също има проблем, защото и те не се реимбурсират от здравната каса. Терапията струва 2-3 хил. лв. и е безплатна за пациентите с идиопатична белодробна хипертония, но не и за тези с фиброза, развили в последствие болестта.


„Колкото и да е скъпа терапията, животът на хората няма цена.

Моят живот ми е скъп и аз бих направил всичко, за да го запазя, без значение колко ще ми струва това”, споделя председателят на Асоциация „Пулмонална хипертония”.

Това е и основният мотив, с който пациентите търпеливо чакат появата на напълно безплатна лекарствена терапия. Още през 2016 г. двете фирми-производителки са подали своите заявления за включване на скъпите им продукти в списъка с медикаменти, реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). До този момент Комисията по цени и реимбурсиране е заседавала два пъти, но лекарствата така и не попадат в този списък. Тоест, повече от 12 месеца пациентите с белодробна фиброза заплащат сами скъпата терапия на рядкото си заболяване. И чакат решение на проблема от държавата.

Автор: Слава Аначкова

Източник: https://clinica.bg/

Прочетете още по темата:

Стартира информационна кампания „Обещание за живот“ в подкрепа на хората с депресия

Пациентски вестник
-
0
Стартира информационна кампания „Обещание за живот“ в подкрепа на хората с депресия

Стартира информационната кампания ОБЕЩАНИЕ ЗА ЖИВОТ в подкрепа на хората с депресия. Кампанията се организира от PR Care и рок група Der Hunds в памет на легендарния рок музикант Крис Корнел (вокал на „Саундгардън” и „Аудиослейв”), който сложи край на живота си след концерт в Детройт на 18 май 2017 г.

Кампанията е  с подкрепата на офиса на Световната здравна организация (СЗО) – България и Националния центърът за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) .

На пресконференция в столичния клуб „Перото” психиатри  подчертаха колко значим социален проблем е депресията.

„В България всеки пети човек страда от психично разстройство, като всеки седми е засегнат от депресия” съобщи  доц. Михаил Околийски , експерт към Световната здравна организация.

Д-р Румяна Динолова от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) посочи, че хората бъркат депресията със всяко чувство на тъга:

„Истината е, че депресията засяга и емоциите, и поведението, и мисловните функции на човека. Основните симптоми са понижено настроение и невъзможност да изпитваш щастие, лесна уморяемост и ниска работоспособност, нарушения на съня – или будуваш, или спиш прекалено много. Понеже депресията е свързана и с понижена способност за концентрация и проблеми с паметта, тя погрешно се приема за деменция при възрастни хора. Когато симптомите на депресия не отшумяват в продължение на две седмици, човек трябва да потърси професионална помощ”.

Д-р Захари Зарков подчерта, че нито един психиатър не желае и няма право да въдворява пациентите си в психиатрични заведения.

„Това са необосновани страхове сред хората. Ролята на психиатъра или на психотерапевта е да изслуша пациента и да установи проблема. Едва тогава ще предложи лечение, което включва психотерапия и медикаменти и което се прилага само с изричното съгласие на пациента”, добави д-р Зарков.

Стигмата над психичноболните  в България е една от причините хората да не търсят професионална помощ или да я търсят не там, където трябва, обясни д-р Владимир Наков:

„Хората не се притесняват да отидат при невролог с довода, че имат проблем с нервите, но не ходят на психиатър или психолог, защото трудно биха признали,  дори пред близките си, че имат психично страдание”.

Експертите бяха единодушни, че никой не е застрахован да изпадне в депресия в някакъв период от живота си. Това се случва поне на 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от всички хора. Но рисковите възрастови групи са юношите и хората над 60 години.

Юношите винаги преживяват силно и с повишен интензитет емоциите си и понеже нямат достатъчно житейски опит, трудно се справят с негативните преживявания.

Доц. Околийски обърна внимание, че и децата се самоубиват, обикновено от любовна мъка.

„Българските деца не са научени как да говорят за чувствата си, как да изразяват емоциите си.  Доказано е, че човек със суисидни мисли винаги намира начин да ги сподели – на шега или като сън. Това е знак към близките хора да помогнат и този знак трябва да се разпознае навреме”, каза доц. Околийски.

Фронтменът на Der Hunds Боби Косатката сподели:

„Имам няколко сблъсъка с депресията на близки хора. Имах такъв случай и в семейството преди две години. А когато това завърши със самоубийство, шокът е невероятен. Българската мъдрост за такава ситуация се изчерпва с поговорката

„В дома на обесения не се говори за въже”. Но истината е, че трябва да се говори. Защото на всеки 40 секунди по светя някой се самоубива след депресия. Ако се говори, може да се помогне”.

Въпреки, че години наред са свирили различни парчета на Крис Корнел, Der Hunds споделят, че отново са били вдъхновени и разтърсени от заряда на неговата музика.

„За целия екип , който работи по кампанията споменът за миналогодишния първи и последен концерт на Крис Корнел в Пловдив е все още ярък и ние отказваме да повярваме, че нашият любим музикант вече не е сред нас. Но искаме да погледнем и от слънчевата страна на живота, така както Крис Корнел го правеше с музиката си. Надяваме се информационната кампания  „ОБЕЩАНИЕ ЗА ЖИВОТ“ – в подкрепа на хората с депресия“ да помогне и да ограничи случването на подобни трагедии“, споделиха  от  PR Care.

Боби Косатката и група Der Hunds ще продължат кампанията „ОБЕЩАНИЕ ЗА ЖИВОТ“ с трибют на песните на Крис Корнел. Музикантите са подготвили над 30  парчета от творчеството  на големия рок музикант. Първият е на 12 октомври в столичния клуб „Терминал 1”, а следващите са на 10 ноември в клуб „Void“ в Пловдив, на 11 ноември в „Бар без име“ в Бургас, на 1 декември в клуб „Vintage 33“ във Варна и на 2 декември в бар „Rocka Rolla“. В паузите на програмата ще се прожектират образователни клипове за депресията, как да помагаме на себе си и на близките си. Те са  предоставени от Световната здравна организация и Национален центърът за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) .

Източник: http://medicalnews.bg

Прочетете още по темата:

40% от случаите на рак в САЩ са свързани с наднормено тегло

Пациентски вестник
-
0
40% от случаите на рак в САЩ са свързани с наднормено тегло
© Getty Images/Guliver

Около 630 000 случая на рак – близо 40 процента от всички злокачествени заболявания в САЩ, са свързани с наднормено тегло, предаде Франс прес, позовавайки се на американските здравни власти.

В страна, в която 71 процента от възрастното население е с наднормено тегло или страда от затлъстяване, данните, изнесени от федералните Центрове за контрол и профилактика на заболяванията, „пораждат безпокойство“.

„Теглото на мнозинството американци превишава препоръчителната норма. Наднорменото тегло и затлъстяването излагат хората на повишен риск от развитие на различни видове рак. Поддържането на теглото в норма е ключово за превенцията им“, се посочва в изявлението, направено от директорката на федералната агенция Бренда Фицджералд.

Наднорменото тегло е свързано с повишен риск от 13 типа рак, сред които на хранопровода, щитовидната жлеза, на гърдата след менопаузата, жлъчния мехур, черния дроб, панкреаса, бъбреците, яйчниците, матката, колона и ректума.

Броят на злокачествените заболявания, свързани с наднормено тегло, постоянно расте в САЩ, докато същевременно общият брой на новите случаи на рак намалява след 90-те години на миналия век. Сред свързаните с наднормено тегло злокачествени заболявания единствено случаите на колоректален рак са намалели в периода между 2005 и 2014 – с 23 процента. Понижението отчасти се дължи на скрининговите програми.

Всички останали онкологични болести от тази категория са се увеличили със седем процента за посочения период. Около две трети от около 630 000 случая на рак, свързани с наднормено тегло, диагностицирани през 2014 г., са при хора на възраст между 50 и 74 години.

Жените са по-предразположени към ракови заболявания, свързани с наднормено тегло – диагностицираните случаи сред тях са 55 процента срещу 24 процента при мъжете.

Според последната статистика на Центровете за контрол и профилактика на заболяванията 32,8 процента от възрастното население на САЩ е с наднормено тегло (с индекс на телесната маса между 25 и 29,9), а 37,9 процента страда от затлъстяване (с индекс на телесната маса над 30).

Автор: БТА

Източник: https://www.novini.bg/

Прочетете още по темата:

МЗ стартира обучение на 125 специалисти по акушерство и гинекология

Пациентски вестник
-
0
МЗ стартира обучение на 125 специалисти по акушерство и гинекология

Министерството на здравеопазването стартира обучение в областта на феталната морфология на 125 български специалисти по акушерство и гинекология от 28-те административни области в страната. Обучението е в изпълнение на Предварително дефиниран проект № 4 „Подобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи“, финансиран по Програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве”, осъществявана с финансовата подкрепа на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014.

Обучението се провежда в „СБАЛАГ – Майчин дом“ ЕАД с цел повишаване квалификацията на медицинските специалисти – акушер-гинеколози. То ще допринесе за подобряване качеството на пренатална диагностика и за преодоляване на регионалните дисбаланси при предоставянето на високотехнологични специализирани здравни услуги.

Обучението обхваща 5 работни дни в периода от 2 септември 2017 г. до 10 октомври 2017 г. и включва практическа и теоретична подготовка по ултразвуков скрининг, фетални аномали, доплерова диагностика, ултразвукова диагностика на рискова бременност и др.

Ще бъдат обучени 125 медицински специалисти – т.е. с 25 повече от заложения в проекта индикативен брой.

В изпълнение на проекта в неонатологичните отделения на 33 лечебни заведения са доставени 400 високотехнологични медицински апарата, сред които: 22 кувьоза за интензивни грижи за новородени и недоносени деца с екстремно ниско тегло, 26 кувьоза за интензивна грижа за новородени и недоносени деца, 45 кувьоза за специални грижи за новородени, 33 транспортни инкубатора с интегриран респиратор и монитор за интензивна терапия за новородени деца, 34 апарата за механична вентилация за новородени и недоносени деца, 22 апарата за механична вентилация за новородени и деца, 4 апарата за механична вентилация за новородени и недоносени деца с екстремно ниско тегло, 24 апарата за постоянно положително налягане в дихателните пътища, 77 инфузионни помпи, 37 монитора за основни жизнени функции с пулсоксиметър, 7 дефибрилатора, 7 ЕКГ-апарата, 4 апарата за церебрално функционално мониториране, 4 апарата за инхалаторно приложение за азотен окис, 4 апарата за контролирана церебрална хипотермия, 6 рентгенови преносими апарата, 4 мобилни ултразвукови апарата, 33 лампи за фототерапия и 7 лампи за интензивна фототерапия (360 градуса).

Предстои да бъдат закупени и доставени 32 2D ултразвукови апарата и 4 3D ултразвукови апарата.

Проектът има за цел както да бъде намален броят на децата с вродени заболявания, така и да бъде редуцирана детската смъртност в страната.

Реализацията на проекта ще допринесе за осигуряване на равен достъп за всички бременни жени и новородени деца до високотехнологични специализирани здравни услуги – пренатална диагностика и неонатални грижи. Чрез модернизация на болничните структури по акушерство и гинекология и по Неонатология ще се подобри качеството на медицинските грижи във всяка от 28-те административни области на страната. Ще бъде повишена и квалификацията на медицинските специалисти, работещи в тях.

Продължителността на проекта е от 24 юли 2015 г. до 31 декември 2017 г., а общата стойност е 12 774 308 лева (или 6 531 400 евро).

 

 

За контакт:

Наталия Добрева, ръководител проект ПДП4

Министерството на здравеопазването

Телефон – 02/9301 203

[email protected]

www.mh.government.bg

www.bg07eegrants.bg

www.eegrants.org

 

Този документ е създаден в рамките на Предварително дефиниран проект № 4  „Подобрено качество на пренаталната  диагностика и неонаталните грижи“, финансиран по Програма BG07 „Инициативи за обществено здраве“, осъществявана с финансовата подкрепа на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2009-2014 и Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2009-2014 г. 

Източник: https://www.mh.government.bg/

Прочетете още по темата:

Дълголетниците имат гени защитници от болести

Пациентски вестник
-
0
Дълголетниците имат гени защитници от болести

Международна конференция на тема “Генетика на стареенето и дълголетието” в руския черноморски курортен град Сочи, проведена наскоро, събра над 200 учени от 31 страни. Предлагаме избрани коментари и интервюта с някои от световноизвестните учени генетици. Повечето от тях звучат по-скоро оптимистично, въпреки че забележителният американски учен Ян Вайг от Медицинския колеж “Албърт Айнщайн” в САЩ може би не само на шега казва: “Единствената причина, поради която хората се опитват да намерят нещо положително в стареенето, е отчаянието”.

Повечето дълголетници са успели да избегнат болестите на стареенето:  диабет, сърдечносъдови заболявания, деменция, отбелязва друг световноизвестен специалист по дълголетие, проф. Клаудио Франчески от Университета в Болоня – един от водещите изследователи в проекта “Генетика на здравословното стареене в Европа”.

“Дълголетници – това е позитивна тема, въпреки че е за стареенето, – казва ученият. – Но е трудничко да ги срещнеш: само един на четири-пет хиляди човека доживяват до 100 години. У нас, в Италия, е по-лесно да ги изучаваме, ние имаме 15 хиляди дълголетници. Както и в Япония, там по някакви причини хората живеят по-дълго в сравнение с всички останали страни. Благодарение на това сега изучаваме не само дълголетниците, но и супердълголетниците – тези, които са прехвърлили 110 години. Най-забележителното при тях е, разбира се, това, че живеят 30-40 години повече от останалите. И характерното при тях е, че са избегнали по някакъв начин болестите, свързани със стареенето. И дори да заболеят, това се случва с 20-30 години по-късно. Половината дълголетници са с добре работещи интелектуални функции, т.е. могат да живеят самостоятелно. И, разбира се, в по-голямата си част те са жени.

И още нещо съществено: техните вече остарели 70-годишни деца са в значително по-добра форма от своите връстници, родени от “обикновени” родители. С една дума, ако имате в рода си дълголетници, шансовете ви да доживеете до 100 години, значително се повишават”.

Проф. Франчески обяснява, че колкото по-дълго живее човек след 80-годишна възраст, толкова повече заслугата е на неговите гени. Дълголетниците имат специфични гени-протектори, т.е. защитници, които не позволяват развитието на възрастовите болести. И изтъква, че е важно не само наличието на едни или други гени, но и тяхната активност, както и какви белтъчини и мазнини присъстват в различни части на организма.
“Ето едно от откритията, които направих. Взех лимфоцити, имунни клетки от дърголетници и открих, че за разлика от лимфоцитите на другите хора при липса на хранителни вещества те започват да изяждат другите клетки, превръщайки се в “канибали”, за да оцелееят. Подобен феномен се наблюдава и при рака. Моята основна идея е, че възпалителните процеси играят огромна роля в стареенето – казва ученият. – Аз съм имунолог, а тази моя хипотеза за стареенето като хронично възпаление,

което с времето само се засилва, стана много популярна. Именно затова изглежда, че имунната система е виновка за тези процеси, защото тя предизвиква възпаления. И като цяло, колкото и да е учудващо, в този смисъл имунитетът не трябва да се повишава, а да се понижава. Затова вещества като аспирина или имунодепресанта рампамицин при определени условия са показани като много разпространени перспективни “лекарства против старост”. Те потискат възпаленията.”

Проф. Франчески отбелязва още нещо характерно за дълголетниците – оказало се, че тяхната чревна микрофлора (микробиота) съществено се различава от тази на останалите хора. А по принцип някои от бактериите в нашия организъм играят много важна роля за дълъг живот. И казва също, че сега вече е възможно да се присажда чревна микрофлора от един на друг човек, като по този начин могат да се излекуват някои възпалителни чревни заболявания. Италианският професор изтъква, че микробиомът е една от най-сложните екосистеми във Вселената, той съдържа минимум 300 хиляди вида бактерии, които ни доставят енергия от храната, извличат я от нея. Въпреки че обикновено се недооценяват, бактериите са много важни…

“Относно зравословно стареене ние се убедихме във важната роля на средиземноморската диета, съчетана с физическата активност – уверява италианският учен. – Знаете, че тя включва употребата на зехтин, риба, плодове и много вода. Особено възрастните хора трябва да пият много вода – техният организъм е склонен да губи течности, което се отразява много зле на сърцето, пък и не само на него. Литър-два вода на ден са задължителни за старите хора”, казва в заключение проф. Клаудио Франчески.

“Хората над 65 години са най-бързорастящата група от населението в цял свят благодарение постиженията на медицината, – казва директорът на калифорнийския институт “Бак” проф. Брайън Кенеди. – В някои развити страни според прогнозите на ООН само след 20 години тази група ще съставлява около една трета от цялото население без децата. За да не се случи
истинска социална катастрофа,

изходът е един: да направим възрастните хора по-здрави и активни”. На подобно мнение е и руският учен Михаил Батин, който дълги години се занимава с финансиране, организация и търсене на пари за изследвания, насочени към борбата със стареенето.

“Основната причина за страданията на хората, – казва той, – са старостта и смъртта. Но науката ни обещава, че стареенето на човека може да се забави. Само обещания обаче не са достатъчни, трябва още много да се направи. В областта на научните изследвания за удължаване на живота се прави само една хилядна част от това, което би трябвало”, с горчивина споделя ученият.

Умерените краткотрайни физически натоварвания удължават живота. Ако стресът е умерен, системата не само се възстановява успешно, но и преминава на по-високо ниво на защита.

“Аз успях да покажа, че в малки дози радиацията не намалява, а увеличава продължителността на живота”, уверява друг участник в конференцията, проф. Алексей Москалев, който изучава стареенето от гледна точка на стресовите фактори. Той е завеждащ на Лаборатория по генетика и продължителност на живота и стареенето.

“Това не значи, че всеки трябва да хукне да се облъчва. – предупреждава той. – С радиацията шега не бива, тя е непредсказуема и дори в малки дози може да доведе до рак. Аз по-скоро успях да покажа, че малка доза радиация води до подбор на клетките, устойчиви към облъчване. А това са същите тези клетки, които ще бъдат устойчиви и към другите стресови фактори. Те ще стареят по-бавно, както и целият организъм. По-нататък изпробвах и други стресови фактори и се оказа, че умерените краткотрайни натоварвания удължават живота. Например въздействието на високи или ниски температури подбужда клетките да се възстановяват след увреждания. И най-важното, ако стресът е умерен, системата не само се възстановява успешно, но и преминава на по-високо ниво на защита. Това е като закаляването. Някои организми лесно удължават живота си, ограничавайки калоричността на хранене или подлагайки се на редовни температурни въздействия – така ние включваме механизмите за борба със стресовете”.

Проф. Москалев казва, че има щастливци, притежаващи удачните гени, които могат да доживеят до 100 години, без да водят здравословен начин на живот, а просто защото техните ферменти за борба със стресовете действат и функционират по-добре. Това е феноменът на семейното дълголетие, предаващо се от поколение на поколение. За съжаление, касае малка част от човечеството…

Ученият уверява, че гладуването не удължава живота. И припомня колко важен е сънят. “Когато спите, стволовите клетки излизат от своите ниши и започват да търсят увредените участъци от вашето тяло – къде какво е нужно да регенерират. Това се случва само по време на сън. Ритмите на съня са много важни, но при стареене те се разрушават и е възможно това да е една от причините за болестите на стареенето. Затова ако изкуствено разрушавате своя ритъм, вие можете да ускорите стареенето. Тази тема обаче още не е достатъчно изучена”. Според него до голяма степен от хормоналния фон зависи нашето настроение. Например стресовите хормони като кортизола играят много важна роля в стареенето: те предизвикват диабет и атеросклероза.

“Ако постоянно задържаме високо ниво на кортизола, всъщност моделираме процесите на ускореното стареене”, казва ученият.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://zdrave.to

Прочетете още по темата:

При трета сливица най- често страдат ушите

Пациентски вестник
-
0
При трета сливица най- често страдат ушите
Ако не се оперира навреме, захапката може да се изкриви, предупреждава УНГ специалистът д-р Иван Йорданов

Всяко дете има трета сливица, но не при всички тя се проявява в патологична форма. При някои малчугани образуванието в назофаринкса не създава абсолютно никакви проблеми. Но при други е в състояние да провокира ангини, отити и редица инфекции, които се лекуват с куп антибиотици, а в крайна сметка – и с операция. Какви са симптомите на уголемената трета сливица и страшно ли е хирургичното й отстраняване? Попитахме началника на клиниката по УНГ болести в столичната болница „Софиямед“ д-р Иван Йорданов.

Третата сливица представлява лимфна тъкан в назофаринкса. Тя е част от имунната система на организма и там е първата среща на организма с вредните вируси и  бактерии от околната среда. Най-често се активира в ранна детска възраст, когато малчуганите тръгнат на ясла или детска градина. Точно там микроорганизмите намират чудесна почва за развитие, затова и третата сливица се проявява при деца между 3 и 8 години.
От уголемената лимфна тъкан най-често страдат ушите. „Третата сливица често води до задържане на секрет в назофаринкса. И тъй като Евстахиевата тръба при децата е по-къса и по-широка, този секрет сравнително лесно преминава в средното ухо, където причинява инфекции. Затова един от най-отличимите симптоми на патологичната трета сливица са честите отити и намален слух при децата”, казва д-р Иван Йорданов. По думите му, много родители се заблуждават, че децата им нарочно се правят на разсеяни и не слушат, но в действителност

те наистина не чуват, заради натрупаните секрети в средното ухо

Някои малчугани дори се приучават да разпознават какво им се говори по движението на устните. Ако обаче не реагират на думите ви, когато са с гръб към вас, ако самите те говорят на висок тон или увеличават звука на телевизора, това са сигурни сигнали за проблеми със слуха.

За уголемена трета сливица може да се мисли и когато една хрема се задържи повече от 10 дни, без да отшуми. В подобна ситуация е абсолютно сигурно, че секретите провокират проблеми. Други лесно различими симптоми са

 

хъркането нощем, дишането през устата през деня, изпотяването около вратлето

 

(включително докато детето спи), неспокойният сън и въртенето в кревата.

Когато детето не диша през носа, това води до влошаване на здравето му, категоричен е д-р Йорданов. „Физиологичното дишане на човека е само през носа, защото тогава вдишаният въздух се затопля до 37 градуса. Лигавицата на гърлото и долните дихателни пътища не е приспособена за въздух с различна температура и съответно реагира. Освен това, когато въздухът не мине през носната кухина, мозъкът не изпраща сигнал до белия дроб и той не се отваря и не се пълни с въздух изцяло. Това намалява необходимия приток на кислород, отразява се на имунната система и води до чести инфекции. Ето защо

дете, което не диша през носа, не е здраво

обяснява процесите УНГ специалистът.

Не при всеки мъник обаче уголемената трета сливица създава проблеми. Всичко зависи от формата и размера на назофаринкса. Ако е висок и тесен, набъбналата лимфна тъкан няма да пречи на дишането. Но ако е широк и къс, притокът на въздух ще бъде затруднен и детето ще развие симптоматиката на заболяването. Обикновено с напредването на възрастта третата сливица

търпи обратно развитие и се свива

защото и гърлата на децата растат, но това рядко се случва преди преди 7-8 годишна възраст.

Диагностиката е напълно безболезнена и нетравмираща, уверяват специалистите. За да се провери състоянието на третата сливица, през носа на детето се вкарва съвсем тънък и подвижен фиброскоп, с който се оглежда целият епифаринкс. „В никакъв случай не позволявайте някой да бърка с пръст в гърлото на детето, за да опипва тъканта. Това са остарели методи. Не е нужно да се правят и рентгенови снимки – те нямат диагностична стойност и е излишно едно 4-5 годишно дете да се облъчва”, съветва д-р Йорданов.

При назначаването на лечение винаги се започва с консервативните методи –

 

промивки и капки за нос

 

Те измиват тъканта от секрети, свиват лигавицата и свеждат до минимум дразненията, които водят до набъбване. На децата с алергии се предписват и противоалергични средства. Ако в рамките на седмица или 10 дни терапията не даде резултат, а симптоматиката се задържи повече от няколко месеца, това са показания за оперативно премахване на третата сливица, категоричен е д-р Йорданов.

„Родителите няма от какво да се страхуват. Има достатъчно съвременни и модерни атравматични средства за премахване на третата сливица – безкръвни, лазерни методи, при които се прилага обща упойка. Всъщност рискът от операцията е много по-малък, отколкото ако детето бъде оставено със симптоматиката години наред. Това може да доведе до изкривяване на зъбите, захапката и на цялата челюст в последствие”, предупреждава специалистът.

По думите му,

 

рискът от рецидиви след операция е под 5{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}

и по-скоро е свързан със зле извършена манипулация. „Митът, че третата сливица израства отново, за мен не съществува. По-скоро не е извадена както трябва. Добре направената операция води до много добри резултати”, споделя опита си д-р Йорданов.

Възстановяването на детето пък отнема не повече от ден-два. Още на втория час след операцията започва да приема вода и течности, а след четвъртия вече може да се храни с пасирани супи. В болницата се престоява една вечер, а след изписването детето може да мине на обща храна. Възстановяването е малко по-бавно, когато заедно с третата сливица се налага изваждането и на другите две сливици. До подобни комбинирани операции се прибягва, когато децата правят чести ангини и абсцеси, пият твърде често антибиотици, заради възпаления, и набъбналите сливици силно затрудняват дишането.

За да не се стига до патологични изменения и хронифициране на състоянието, е добре детето да се следи от един специалист, съветва д-р Йорданов. Изключително важно е не само назначаването на подходящо лечение, но и стриктното спазване на всички процедури в домашни условия. Понякога, при по-чувствителни деца, се налага те трайно да бъдат спрени от детски ясли или градина, докато не се стабилизират напълно.

Автор: Слава Аначкова

Източник: https://clinica.bg/

Прочетете още по темата:

Проф. Су Бонг Чой: Вече притежаваме метод за ефективно лечение на захарния диабет – устройството „изкуствен панкреас”

Пациентски вестник
-
0
Проф. Су Бонг Чой: Вече притежаваме метод за ефективно лечение на захарния диабет – устройството „изкуствен панкреас”

На 22-24 септември 2017г. в град Несебър се проведе XI Национален конгрес на Българската диабетна асоциация с международно участие.

Проф. Су Бонг Чой – директор на Диабетния център в университета Копкик (Сеул, Южна Корея ) даде специално интервю за Медикъл Нюз – основен медиен партньор на събитието.

Проф. Чои, кои бяха ключовите моменти във Вашата презентация?

Темата на моята презентация бе терапия на диабет тип 2 и подобряване на инсулиновата секреция. Основният фокус е, че многократното дневно подкожно въвеждане на хормона чрез инсулинова помпа повишава бета- клетъчната функция в по-голяма степен от пероралните медикаменти.

Устройството „изкуствен панкреас”, свързано с инсулиновата помпа, осигурява по-физиологичен цикъл на отделяне на инсулин и така отделеният хормон има по-добър ефект върху периферните тъкани.

При конвенционалните методи за лечение на диабет- перорална терапия или инжективане на инсулин, след време се наблюдава намалена чувствителност на периферните тъкани към хормона.

Именно затова, както стана ясно от моята презентация, непрекъснатото приложение на инсулин чрез системата с инсулинова помпа води до по-ефективна панкреасна секреция без да се намалява ефекта върху тъканните рецептори. По този начин един вид се премахват отклоненията от хомеостазата, причинени от захарния диабет и затова тази терапия е толкова ефикасна. В заключение мога да кажа, че ефектът от приложението на инсулиновата помпа се вижда още на първата година от лечението.

Нa какво трябва да обърнат внимание клиницистите при изготвянето на терапия за овладяване на диабета?

Ние клиницистите трябва да избираме възможно най-подходящия метод на лечение на диабета при всеки индивидуален пациент като много важно да не пренебрегваме значението на  хранителния режим. Въпреки това, преди всичко трябва да се стремим да намерим възможно най-физиологичен начин за справяне със заболяването и затова насоката е правилното приложение на системата „изкуствен панкреас“ и намирането на подходящ дозов режим. „DANA R“ е помпа, която е с подходящи параметри за да бъде свързана с тази система.

Имахте ли възможността да разговаряте с колеги от България?

Подобни наблюдения като моите има и проф. Даскалова, чийто научен интерес също е насочен към постигането на ремисия на захарния диабет с помощта на инсулинова помпа.

Какво е, според Вас, нивото на терапия на диабета в България?

Забелязвам, че тук в България има голям напредък в лечението на захарния диабет и особено при въвеждането на терапия с инсулинова помпа. Преди малко говорих с доц. Румен Георгиев. Той има пациент на 31 години с диабет тип 1 с 20-годишна давност, който от 1 година е на терапия с „изкуствен панкреас“ и серумната му глюкоза е на практика като на здрав човек. Ето защо по мое мнение бъдещето по отношение на терапията на захарния диабет е много оптимистично и всичко това се дължи на системата “изкуствен панкреас“.

Какво е вашето послание за пациентите, живеещи с диагнозата „захарен диабет“?

Страдащите от диабет ще бъдат изненадани от съвременните терапевтични възможности и с радост мога да кажа, че вече притежаваме метод за ефективно лечение на захарния диабет.

Румена Савова, Medical News

Източник: http://medicalnews.bg

Прочетете още по темата:

Онкопрофилактиката е занемарена, абсурд е жените да не знаят какво е мамография

Пациентски вестник
-
0
Онкопрофилактиката е занемарена, абсурд е жените да не знаят какво е мамография

Тотално занемаряване на профилактичните прегледи. Това сочат анализите на онколозите от КОЦ – Пловдив след двата тура на прегледите в Ивайловград за ранно откриване на злокачествени тумори, съобщават от лечебното заведение.

Идеята за провеждането им в отдалечените и труднодостъпни райони е на онкохирурга от КОЦ д-р Ваня Балева.

При двете посещения са били консултирани общо над 450 души. По време на второто специалистите са изследвали 285 пациенти за 3 дни. 24 от тях са се нуждаели от оперативно лечение, като при някои от тях интервенциите вече са извършени.

С новооткрити образувания на млечната жлеза, които трябва да се доуточнят с мамографии, са били 15 жени.

При прегледите в Ивайловград са открити още 2 пациентки с образувания на женските полови органи, една с УНГ-проблеми, а четирима са с урологични. Двама души, лекувани в други лечебни заведения, не са били доволни от диспансерното наблюдение и са пожелали да се прехвърлят към КОЦ – Пловдив.

„В този район 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от жените не са си правили мамография последните 5 години, не ни е ясно защо. Да не говорим, че някои жени недоумяваха какво е това изследване. За ХХI век това е абсурд“, коментира д-р Балева. Тя посочи, че освен липсата на болнично заведение в Ивайловград, което е една от причините за занемаряването на профилактиката, при разговорите им с хората се е очертал и друг много съществен проблем. „Живеещите в отдалечените населени места нямат дори средства да се придвижат до големите градове, да не говорим да останат за лечение, ако се наложи. Онкологичната помощ е напълно безплатна, но за да стигнат до нас, хората трябва да намерят пари да дойдат“, допълни специалистката.

Затова тя смята, че инициативата на КОЦ – Пловдив за обхождане на отдалечените и труднодостъпните места е много полезна и призова и останалите 13 бивши диспансера да подхванат подобни акции. Д-р Балева е категорична, че по този начин онколозите ще могат да окажат помощ на много повече нуждаещи се.

Доброволните акции започнаха през март със Златоград. През октомври предстои посещение в Девин.

В доброволния екип – напълно безвъзмездно, участваха хирургът д-р Ваня Балева, началникът на отделението по образна диагностика д-р Славея Измирлиева, онкодерматологът и началник на Диагностично-консултативния блок в КОЦ д-р Веселина Йорданова, д-р Владислав Ташев, ръководителят на патологичната лаборатория д-р Свитлана Бачурска, онкогинекологът д-р Светла Дионисиева, медицинските сестри Минка Меричева и Живка Бурдева, както и цялата клинична лаборатория.

Източник: http://www.zdrave.net

Прочетете още по темата:

Болници връщат пациенти, а линейки пристигат за 80 минути – етичен или финансов е въпросът?

Пациентски вестник
-
0
Болници връщат пациенти, а линейки пристигат за 80 минути – етичен или финансов е въпросът?
Снимка: Димитър Панев, Дарик радио

Финансови глоби и административни санкции ще бъдат наложени на столичните болници „Св. Иван Рилски“ и „Пирогов“ и на софийския център за спешна помощ. Решението е във връзка с починал пациент, случаят, покрай който нашумя в последната седмица. Това съобщиха от здравното министерство днес, когато излязоха резултатите от проверка на изпълнителната агенция „Медицински одит,” която властите инициираха преди дни. Освен редица нарушения в болничните заведения, се констатира още сериозно забавяне на линейките в София, а обяснението за това е в дефицита на кадри. От ресорното министерство са устонавили, че само за София са необходими 30 спешни екипа, а в деня на фаталния инцидент дежурните линейки са били 12.

Оказва се, че три дни след като бил приет по клинична пътека за лечение на левкемия, Спас Добрев напуска „Св. Иван Рилски“ по собствено желание. Към документите му обаче липсвало задължително информирано съгласие за прекратяване на престоя. Това се случва в средата на септември.

Ден по-късно състоянието на пациента отново се влошава и той търси линейка, която пристига на адреса за час и двадесет минути. Обяснението на здравното министерство е, че съществува проблем със забавяне на спешните екипи в София, като той е свързан с дефицита на кадри в системата. Говорителят на столичната спешна помощ Катя Сунгарска информира Дарик, че във въпросния ден центърът е разполагал с 12 екипа, а е получил 275 сигнала.

От „Пирогов“ отказали да приемат Добрев. След проверката станало ясно, че пациентът не е регистриран в болничната информационна система, липсват и документи за извършен преглед. Оказало се, че не са проведени никакви лабораторни изследвания за доказване или отхвърляне на диагнозата, поставена от спешните медици. Болният е насочен устно към друго лечебно заведение. Така той се озовава в „Александровската“ болница, където въпреки усилията на лекарите, умира. Основната причина за смъртта не могла да бъде установена, тъй като съпругата на пациента е отказала аутопсия. В писмото й са засегнати въпроси от морално-етичен характер, за които проверяващите вече са сезирали Комисията по професионална етика към Българския лекарски съюз.

Сътресенията оставиха своя отпечатък, но в очакване да отшумят за пореден път си зададохме въпроса какъв е проблемът – финансов или етичен?

Източник: http://bestdoctors.bg

Прочетете още по темата:

1...906907908...1 269страница 907 на 1 269