Редовната употреба на говеждо месо и млечни продукти повишава риска от рак! Рискът да се развие заболяването се увеличава с възрастта. Това са цитати от популярния Нобелов лауреат Харалд Цурхаузен, който откри преди години, че един от видовете рак се предизвиква от папилома вирус. Проф. Цурхаузен повече от 20 години оглавява Германския център по ракови заболявания. Предлагаме негова лекция пред студенти на тема “Какви продукти в нашето меню повишават опасността от рак”. 

Откритието на проф. Харалд Цурхаузен е, че един от херпесните вируси, може да стане причина за рак на маточната шийка. Благодарение на това откритие е създадена ваксина против човешкия папилома вирус – за предотвратяване рака на маточната шийка. Сега ваксината се използва в много страни, като с нея се ваксинират, преди да започнат сексуалния си живот, не само момичета, но и момчета. В медицинската литература има данни, че ефективността от тази ваксина е 95{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. В свои изявления в различни страни по света проф. Цурхаузен заявява, че около 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите на рак са свързани с инфекции. Около 60{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от тези инфекции са вирусни и против много от тях вече има създадени ваксини. От което следва изводът, че милиони хора могат да бъдат защитени от онкозаболявания, ако им се направи ваксина в детството.
“Много се разстройвам, когато родители се отнасят критично към ваксините и отказват да ваксинират децата си – споделя ученият. – Но още повече ме разстройва незнанието и некомпетентността на някои лекари по този въпрос”. Според него негови колеги

често са го критикували за изводите му, защото им изглеждали твърде нетипични.

“В един период колегите ми ме критикуваха много настъпателно. Когато казвах, че ракът на шийката на матката е предизвикан от някои типове на папилома вирусите, тогава още нямаше преки доказателства и ми се присмиваха. Но аз бях сигурен, че съм прав и че съм на верния път. Това дори ме направи по-издръжлив”. От друга страна, ученият е наясно, че в науката е важно да се подлагат на съмнение много факти. Дори тези, които са доказани и са неоспорими.

Проф. Цурхаузен е уверен, че рискът от рак се увеличава с възрастта и че онкологията съвсем не е болест на цивилизацията, както широко се твърди. “Болестта поразява хора по цял свят, дори в страните, които са развити. Има такива форми на рак, които се появяват при хора в промишлена среда. Но преди всичко това е болестта на старостта”.

Съществува мнението, че в различни периоди от историята хората по-често са боледували от някои видове рак и по-рядко от други. Но такива данни трудно могат да се изчислят с точност. “Едва ли може да се открие статистика за болестите през миналия век и да се сравни със съвременността, – казва още ученият. – Известно е обаче, че случаите на рак на стомаха са били по-чести преди сто години. Тогава хората са употребявали повече груба, вредна храна. Сега случаите на рак на стомаха са по-редки благодарение подобряване на качеството на нашето меню. Освен това сега хората консумират по-малко сол. Но рискът от рак така или иначе се увеличава с възрастта”.

Друга научна статия на Харалд Цурхаузен изучава връзката между рака на дебелото черво и употребата на говеждо месо, особено недопечено. Преди няколко години средствата за масова информация излязоха с новината, че Световната здравна организация признава колбасите за канцерогенни. Оттам заявиха, че пушеното, веяното и другите методи на обработено месо предизвикват рак на правото черво. А

червеното необработено месо е “вероятен канцероген”

Харалд Цурхаузен беше един от тези учени, които се съгласиха само частично с изводите на Световната здравна организация. Професорът смята, че не трябва всички видове меса да се причисляват към канцерогенните. Самият той избягва най-вече необработеното, почти сурово месо, защото е сигурен, че в него може да има вируси, предизвикващи рак.

“От изследванията знаем, че ракът на правото черво е свързан с употребата именно на говеждо. Смея да ви уверя, че нито свинското, нито свинската мазнина са опасни от гледна точка развитието на рак. Затова свидетелстват данни, събрани в Китай, където консумират свинско месо в големи количества. Между другото, никой не може да отрече, че ако човек употребява прекалено много мазна храна, това го заплашва с развитие на други заболявания.

Не представлява заплаха бялото месо – пилешко, патешко, гъше, заешко. Нито рибата. 

Ако изпечете една кокошка, то рискът от рак не е така висок в сравнение с опасността, която носи печено говеждо месо. Ако консумирате много необработено или сушено на въздуха говеждо месо, влизате в рисковата група. Някои производители на месо вече се оплакаха, че се изказвам публично по този въпрос”. Според проф. Цурхаузен 10{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите на рак на стомаха са свързани с вируса Епщайн-Бар и до 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от всички тумори в устната кухина и гърлото се предизвикват от папилома вируси. Освен това, не само вирусите, но и някои бактерии и паразити също могат да предизвикат инфекционен рак, смята ученият.

“Опасни са червеното месо (говеждото) и млечните продукти – тяхната редовна употреба повишава вероятността от рак на дебелото черво, – заявява ученият. – Причината е, че с тези продукти в организма на човека попадат инфекции, които могат да предизвикат онкологични заболявания.

Този извод се потвърждава от статистиката за разпространение на рака на дебелото черво в Европа, САЩ, Аржентина, Нова Зеландия. Жителите на тези страници консумират в големи количества червено месо. Още един показателен факт: в средата на 1979 г. Япония започна да увеличава импорта на червено месо, което доведе до нарастване на заболеваемостта от рак на дебелото черво сред населението на тази страна. В Индия не ядат говеждо, там кравата се счита за свещено животно. Като следствие на тази религиозна забрана, в страната се отбелязват малко случаи на онкозаболявания на дебелото черво. Да, два индийски щата правят изключение, там болестта е разпространена, а причината е употреба на червено месо. Вероятно много хора ще възразят, че в Монголия ядат много говеждо месо, обаче случаите на рак на дебелото черво там са доста по-малко, отколкото например в Европа. С какво може да се обясни този факт? Причината е в това, че монголците употребяват месо от местни породи говеда и крави. Има комплекс от фактори, които в крайна сметка принуждават клетките на организма на човека да функционират не както трябва: начина на живот, стреса, инфекциите, сривовете в имунитета, вредните навици, лошата екологична среда…”.
Вирусите, спомагащи развитието на рака, могат да се съхранят в организма на човека много години. Важно е те да останат пасивни.

Те могат да бъдат активирани от дефицита на витамин D например. 

Този витамин се изработва в организма под въздействието на слънчевите лъчи. Ето защо през топлите периоди на годината намирайте повече време да се възползвате от слънчевите лъчи. И още нещо: вирусните инфекции са способни да предизвикват не само рак, но и други тежки болести, например множествена склероза.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://zdrave.to

Левкемията вече не е страшна диагноза. От май тази година след успешно приключени клинични изпитвания и проверки от контролните органи в характеристиката на съвременното лечение на хроничната миелоидна левкемия с тирозинкиназен инхибитор е записано, че приемът на медикамента може да се прекрати и пациентът да остане в пълна ремисия, или с други думи – да се върне към живота на здрав човек, без да пие лекарства всеки ден.

Това обявиха на пресконференция националният консултант по клинична хематология и началник на Клиниката по онкология и хематология към УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, проф. д-р Жанет Грудева, председателят на Българското медицинско сдружение по хематология и началник на Лабораторията по хематопатология и имунология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания проф. д-р Маргарита Генова и проф. д-р Георги Балаценко, началник на Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Специалистите нарекоха новината революция в хематологията, защото досега дори овладяването на болестта изискваше контрол и лечение до края на живота. Сега обаче с модерната терапия може да се постигне толкова дълбок молекулярен отговор срещу левкемичните клетки, че те изобщо спират да се появяват в кръвните проби. С предпазливост хематолозите поясняват, че това много прилича на пълно излекуване, което позволява на хората с диагнозата да живеят съвсем нормален живот, макар че болестта продължава да се смята за хронична и нелечима.

Проф. д-р Маргарита Генова: Това вече не е страшна диагноза

“От тази година успешно приключиха клиничните изпитвания и проверки от контролните органи в характеристиката на съвременното лечение на хроничната миелоидна левкемия с тирозинкиназен инхибитор. “Левкемията вече не е страшна диагноза”, съобщи проф. д-р Маргарита Генова, председател на Българското медицинско сдружение по хематология.

Лечението е осигурено, високоефективно и позволява с прием на таблетки тези пациенти да водят един нормален начин на живот при едно заболяване, което допреди години беше фатално в рамките на няколко години. През 2017 г. един от тези медикаменти получи одобрение от Европейската агенция по лекарствата. Той дава възможност за спиране на лечението при част от пациентите с хронична миелоидна левкемия. Това е възможно при пациенти, при които е достигнат толкова дълбок отговор на лечението, че на практика със съвременните методи тези злокачествени клетки не могат да бъдат установени и с най-чувствителните лабораторни техники.

Спирането на лечението е при регулярен контрол

Той цели да предпази лекари и пациенти от страха и риска от възобновяване на заболяването в по-напреднала фаза. Лечението с тирозинкиназни инхибитори в България се провежда и се осигурява повече от 10 години. Възможността да бъде спряно е при пациенти, при които то е провеждано последователно, без прекъсване и без отклонения в рамките на минимум 3 години. 1/4 от пациентите, болни от ХМЛ у нас, биха могли да отговорят на необходимите критерии. За момента само отделни пациенти са се възползвали от варианта за спиране на лечението. Причината е, че това е новост от последните 1-2 месеца. За да се предприеме реално спиране на лечението, трябва да се пристъпи и към онази задължителна фаза от едногодишно, стриктно, плътно, почти ежемесечно лабораторно проследяване, уточнява проф. Генова.

Най-характерните симптоми

► Човек лесно се изморява
► Неясната загуба на тегло при непроменен апетит винаги трябва да бъде подозрителна. Първото подозрение пада върху злокачествено заболяване.
► Нощни изпотявания.
► Вдигане на температура без видима причина.
► Усещане за тежест в дясното подребрие – причината е в увеличението на далака.
► Нарастване на левкоцитите и на еритроцитите със или без анемия – зависи от фазата на болестта. Тази информация показва на специалиста да направи следващи още по-задълбочени изследвания като стенална пункция и молекулярно-генетичен анализ, за да докаже състоянието на онкопротеина.
► Възраст на пациента, фазата на заболяването, количеството на бластните клетки в кръвта и в костния мозък, размера на слезката, анализ на придружаващите заболявания.

Проф. д-р Жанет Грудева: Онкоболна в ремисия се готви да роди дете

Около 520 души живеят с хронична миелоидна левкемия в България, съобщи проф. Грудева. Лечението със съвременни терапии на този и другите остри видове левкемии се покрива от Националната здравноосигурителна каса.

“В България вече има един пациент в ремисия без лечение. Млада жена от Пловдив е първата, одобрена по критериите да прекъсне терапията. Основната й мотивация е да роди дете, защото медикаментът иначе пречи”, обясни националният консултант по хематология.

“Но дори без такова съображение, за много от диагностицираните хора с хронична миеолидна левкемия единственото напомняне за болестта е пиенето на лекарството и това, че всеки месец трябва да пътуват до някоя от петте специализирани болници в страната за протоколи за набавянето му. Иначе хората се чувстват здрави и ако действително левкемията не може вече да се открие в кръвта им, вече няма пречка да спрат да пият лекарства и да живеят нормално”, коментира още проф. Грудева.

Таргетната терапия е най-иновативната

Изключително щастливи сме, че сме от клиницистите, които имаме възможност да виждаме резултатите от въвеждането на таргетната терапия. Тя дава възможност да се осъществи много по-насочено и селективно лечение на туморната клетка, което логично предопределя и по-добрия успех, при по-малко странични действия.

Таргетната терапия дава възможност чрез медикаменти да атакуваме строго определени структури – дали ще са рецептори, дали ще са ензими в сигнални пътища на туморната клетка, това ни гарантира по-добра ефективност в унищожаването на туморната клетка и по-малък риск от засягане на здравите тъкани и органи, което минимизира и страничните реакции.

Медикаментите, които фигурират в арсенала на таргетната терапия, са моноклонални антитела, които се прилагат венозно, тирозинкиназни инхибитори, които са таблетни форми, m-TOR инхибитори, което подсказва съответно и техния механизъм на действие – такива, които потискат образуването на нови съдове, от които се нуждае туморната тъкан. Тоест, спектърът е изключително голям. Фармаиндустрията работи много целенасочено в областта на тези иновации, на нови медикаменти за таргетна терапия.

Благодарение на таргетната терапия и на постиженията в науката в областта на молекулярната генетика ние вече можем да говорим дори за персонализирана медицина. Т.е. конкретният пациент с неговия молекулярно-генетичен профил да получи максимално подходящата за него терапия. Отмина времето, когато имаше една диагноза и това определяше стандартна схема на поведение.

Д-р Росица Кръстева: Ракът трябва да се хване в начален стадий

– Д-р Кръстева, късната диагностика все още ли е водещ проблем за адекватното, ранно и ефективно лечение на онкозаболяванията у нас?
– За съжаление, да. От изключително значение е раковото заболяване да бъде хванато в начален стадий. Тогава е възможно освен оперативно лечение, да се проведе химио- и лъчетерапия и пациентите наистина да живеят много дълго след поставяне на диагнозата. Но когато заболяването е хванато в напреднал стадий, вариантът е химиотерапия. Благодарение на новите лечения успяваме да продължим живота на тези пациенти и вече за никой не е чудно, че пациенти с метастази живеят  5-10 и повече години. За съжаление, се случва и заболяването да е установено преди 20 години, а към днешна дата се установяват метастази. Но дори и в тези случаи комбинациите от съвременни лечения – химиотерапия, имунотерапия и таргетна терапия заедно с локални методи осигуряват много висока успеваемост и удължаване на живота на пациента.

– Кои са най-новите и ефективни методи на лечение на онкологичните заболявания?
– Ранните стадии на рака се лекуват предимно с оперативна намеса и лъчетерапия. При напреднали заболявания се използва основно химиотерапията. Има и много иновативни методи за лечение – имунотерапията и таргетната терапия представляват истинска революция в лечението на онкологични заболявания.

– В кои случаи е по-ефективна персонализираната медицина, за която говорим толкова много в последно време?
– Всеки дошъл при нас пациент за консултация и последващо лечение получава този персонализиран подход. От огромно значение е доколко пациентът е добре запознат със своето заболяване, дали е наясно със стадия. Част от пациентите проявяват съпричастност, искат да бъдат излекувани и съдействат на своето лечение.

Други имат много придружаващи заболявания

и въпреки желанието си ние не можем да бъдем максимално полезни при тях. Разполагаме със стандарти и практики, лекуваме пациентите съгласно основана на доказателства медицина. В България можем да осигурим на пациента всичко, което е доказано като ефективно лечение, независимо от стойността на лекарствата. Имунотерапията и таргетната терапия са иновативни лечения и като такива струват немалко пари. Но важното е, че всеки пациент с онкологично заболяване в България трябва да знае, че получава при нас персонализиран подход, съобразен с неговото състояние и със спецификите на неговото злокачествено заболяване.

– Има ли пряка връзка между високия ръст на онкологичните заболявания в България и факта, че в България се пуши много?
– Краткият отговор е “не”. Ако разглеждаме цялата група на солидни тумори, имаме подобно разпространение и в България, и в цяла Европа. Но в България пушенето е наистина много разпространено. Хистологично погледнато, е нараснал броят на туморите, свързани с тютюнопушенето, като дребноклетъчните карциноми на белия дроб. А в групата на недребноклетъчните белодробни карциноми откриваме повече плоскоклетъчни тумори.

– Кога е приложима таргетната терапия?
– Преди да започнем прилагането на тази терапия, трябва да направим някои допълнителни генетични изследвания на самия тумор, за да се определи дали той има мутации и ако има, какви точно са те. Наличието или отсъствието на тези мутации
гарантира ефективността на този вид лечение
Смея да твърдя, че в България таргетната терапия е вече рутинно приложима, при нас тези изследвания в повечето случаи са безплатни за пациентите. Така че реално пациентите имат бърз достъп и е въпрос на компетентност да се знае къде и как да се прати туморният материал, колко бързо да бъде направено изследването, за да може освен нормалната имунохистохимия и хистология да разполагаме и с т.нар. молекулярна диагностика, която да определи възможността за добавяне на таргетна терапия. Нека добавя, че успехите на таргетната терапия често са по-добри, когато в началото започнем с комбинация от класически цитостатици.

– Кога ракът ще бъде излекуван?
– Много ми се иска да доживея този момент, но не знам дали ще стане. Нашата цел е дълго време да лекуваме пациентите, защото ракът е системно заболяване. Когато говорим за едно напреднало заболяване, за нас означава много, ако при един, например, петдесетгодишен пациент постигнем дълга ремисия и този човек живее още 15-20 г., и успее да види не само внуците си, но и правнуците си. Това за нас е голям успех и към днешна дата това е постижимо.

Всички ние искаме пациентите ни да бъдат излекувани, но към днешна дата това не е възможно. Истинската ни цел днес, както вече споменах, е да превърнем острото заболяване в хронично чрез удължаване на преживяемостта и чрез поддържане на добро качество на живот. Всичките нови технологии, с които разполагаме, ни помагат да постигнем тази цел.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: http://zdrave.to