Ракът на гърдата е сред най-масовите заболявания не само в България. Броят на жените с това страдание по света се увеличава с бързи темпове. По данни на СЗО всяка година само в Европа се откриват над 320 000 нови случаи. В България между 3 500 – 3 600 жени годишно се разболяват от рак на гърдата, като между 1 000 и 1 200 умират. „В света всяка година 14 хил. жени загиват от рак на гърдата, по данни на Американската ракова асоциация. У нас проблемът е, че не се води точна статистика“, казва проф. Александрова, като допълва, че се наблюдава и тенденция за подмладяване на болестта. „Интересното е, че заболяването няма едно лице. То е хетерогенно, многолико, с много висока социална значимост. Ние знаем факторите, които могат да допринесат за неговата проява, но реално причината и днес не е открита“, категорична е лекарката. Според нея другите особености, които го правят с висока социална значимост, това са различните рефлексии – медицински и социални. „Първо,  методите за лечение и диагностика са доста агресивни и

водят до психологически последствия у засегнатите жени. И второ, жената е предопределена да създава поколение, да го възпитава и отглежда. А това заболяване засяга точно тази сфера, най-важната, която природата е отсъдила на нежния пол“, пояснява специалистът.  Последното е, че всички членове на семейството на една жена, която е застигната от тази болест, по някакъв начин също са засегнати. „Тъй като се поразява телесния изглед на жената, много от тях не могат да се върнат на работата, която са имали преди, не могат да задържат брака си. Всичко това са

не медицински, а чисто социални усложнения,

които определят тази тежест и значимост на заболяването“,  обобщава лекарката.

Ракът на гърдата представлява злокачествен тумор, който се появява от клетките на самата гърда. При него няма специфична симптоматика. „Първият симптом е появата на уплътнение, бучка в гърдата, но не всяка бучка е рак. Друг симптом може да бъде изтичането на секрет или пък хлътване на зърното. При началните стадии не се усеща и болка. Може да има обаче промяна в контура на гърдата, зачервяване. Понякога се напипат и увеличени лимфни възли под мишницата“, напътства жените лекарката. Съветът й е, ако усетят някаква промяна, веднага да потърсят компетентен специалист.

По думите й факторите, които водят до заболяването, са генетична предразположеност, късно раждане, прекомерна употреба на алкохол. Фамилната обремененост е един от най-сериозните. При семейства, в които има няколко жени с рак, се откриват мутации на два гена, които могат да се унаследят. Но това са не повече от 10{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите. Друг рисков фактор за развитие на рак на гърдата е работната среда. Ако се използват доказани химически и канцерогенни вещества, йонизиращи лъчения, рискът от развитие на злокачествен тумор се повишава. Хромоналната контрацепция и продължителната употребата на хормонални препарати също покачва риска от развитие на рак на гърдата.

Ракът на гърдата е 100{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} лечимо заболяване,

когато се открие рано, припомня проф. Александрова. По думите й обаче  България няма адекватна политика за борбата с рака на гърдата. В Европа и по света се прави всичко възможно да се обособят центрове за лечение на това заболяване, а у нас се върви в точно обратната посока. Във всички възможни болници, включително общински или пък в общохирургични звена, се третира рак на гърдата. „Често обаче, поради липсата на висококвалифицирани патолози – знаете, че те са под 70 в страната ни, заболяването не се разпознава и при нас идват хора в напреднал стадий“, казва специалистът. Това е и основната причина да не се знае точният брой на засегнатите. Според проф. Александрова, страната ни трябва да се върне към старата система на комуникация – да се изпраща известие в Националния раков регистър, че има пациентка с рак на гърдата. Тогава хората от регистъра акуратно ще могат да съобщят броя на заболелите.

„Има тенденция към леко нарастване на заболеваемостта, но не е драматично. Мен ме притеснява, че

се появяват студентки на 26-27 г., нераждали момичета.

Това, което преди 20 години е било казуистика, сега е ежедневие. И нашите усилия баха насочени в разговори с членове на парламентарната група да се направи едно сериозно събитие, някакъв форум, на който да се дискутират не успехите ни, защото ние имаме такива, а онова, което не правим като европейците. Да направим една стратегия и за една-две години да променим живота на тези хора. Да направим възможна ранната диагностика, което е най-същественото нещо“, споделя проф. Александрова. Предвиждат се и срещи с омбудсмана Мая Манолова и с председателя на Комисията по здравеопазване в парламента д-р Даниела Дариткова, за да бъдат запознати с проблемите, засягащи близо половин милион българки.

Онколозите са убедени, че

за да има ранна диагностика, трябва да има скрининг,

а ние нямаме скринингова програма. „Преглеждат се целево групи, които не са застрашени, както в случая с учителките. Хубаво е да ги проверяват и тях, но по професионален белег не се правят таргетни групи. Има хора, които задължително трябва два пъти в годината да се прегледат. Има и други, които трябва да го правят веднъж годишно. Затова препоръчвам всяка жена да се консултира със специалист и то не в поликлинични условия. Когато говорим за рак на гърдата, това е специален клон от женската патология и затова апелирам жените да търсят специалисти, за да знаят, че прегледът им не е формален, а е стойностен и им дава реалното положение на нещата“, категорична е лекарката.

Според проф. Александрова, ракът на гърдата със сигурност е стресова диагноза. Но засегнатата жена не трябва да се отдръпва и да неглижира проблема, нито да се впуска в едни безумни обиколки на лекари и съветници. Тя трябва да отиде при специалист онколог и да си направи схемата за лечението.

„Най-добрата терапия е истината – такава, каквато е.

Тогава жените правят екип с лекаря и диагнозата не се приема толкова стресиращо. След един кратък разговор от 10 минути, жената разбира, че не е обречена, че заболяването е лечимо, че има шансове да бъде излекувана. Аз досега никога не съм имала такива драматични състояния дори при жени, които имат психични заболявания. Те разбират, просто трябва да им се обясни. Не трябва да се подценява интелигентността на жената“, вярва онкохирургът.

Един от най-често срещаните проблеми е, чена фона на стресовата ситуация от съобщената диагноза жените трябва да се организират, за да направят бързо първите си изследвания. За всички, които не успяват да се справят с шока, се предлагат срещи с психолог, който им помага да разберат, че съдействието е в интерес на собственото им здраве. „Но пак ще кажа – една жена, която се е доверила на даден хирург, който да й направи една нелицеприятна операция, значи този лекар е най-големият й терапевт. Жените, които са уплашени, са стресирани от лошата презентация на случая, от липсата на комуникация, от недоброто обучение и обяснение“, сигурна е проф. Александрова.

Според нея хората вече знаят доста за болестта. Наясно са, че най-вероятно ще им се наложи оперативна интервенция, след която обикновено следва химиотерапия, понякога лъчетерапия. Проблемът е, че

информацията в интернет е нож с две остриета.

В глобалната мрежа пациентите могат сериозно да се изплашат от разказани тежки случаи, които може да нямат нищо общо с техния. Най-много препоръки се дават за храната, като често съветите си противоречат и това обърква болните и ги обезверява. „Ракът на гърдата не е болест, която зависи от начина на хранене. Всичко, което се препоръчва на жените с диагнозата е, да не консумират мазни продукти, защото има научни публикации, че затлъстяването, както и диабетът са едни от изразените фактори за рак на гърдата. Да не приемат витамини и добавки, особено витамини от В групата, да не приемат хормонално третирани меса. Съветваме ги да употребяват храни, които съдържат антиоксиданти – броколи, чесън, зеле, цитрусови плодове. Рибата също трябва да присъства в менюто на всички като профилактична мярка, дори да не са болни от рак. Захарта и сладките изделия водят до наднормено тегло, което е фактор за развитие на рак, затова не е хубаво да се прекалява със сладкото“, са съветите на онколога. По-скоро жените трябва да внимават с хормоналните въздействия, защото макар след години,  обикновено се плаща данък при употребата на тези продукти, сигурна е лекарката. Затова препоръчва да се посяга към тях само след консултация с гинеколог, ендокринолог и онколог, за да се избере най-подходящия препарат. „Ние трябва да работим във връзка, защото принципът на медицината е първо да не се вреди, а после да се помага“, припомня проф. Александрова.  

По думите й има още един сериозен проблем, от който страдат жените с рак, на които се налага премахване на цялата гърда.

„Водим дълги битки за реконструктивната хирургия

– повече от 10 години. Тя е част от хирургичното лечение на рака на гърдата. Така е по света. У нас не е, защото имплантите са скъпоструващ материал и не се покриват от касата, нито самата реконструктивна операция. Обичайна практика в Европа е жената да се събуди с две гърди, като дали е на 65 или на 35 години, няма значение. Ние искахме да се преборим поне за жените до 35 години да бъдат подкрепени от касата. Разбира се, че осакатяващите операции, които са абсолютно наложителни при някои хора, ги възпират да се лекуват. И по този начин губим един живот. Много бързо трябва да се направи дискусия и да се реши този въпрос, защото тези жени трябва да раждат и отгледат децата си“, убедена е лекарката.

И продължава да полага усилия да убеди жените, че ракът не е присъда. Вече се оперират редовно тумори по 4-5 мм и това трябва да се знае. „Заболяването е лечимо, но всичко зависи от момента, в който то е диагностицирано. Затова е борбата за тези скринингови програми – за да може и ние да се радваме на такива минимални заболявания, които се лекуват със значително по-малък обем операция и със значително по-малък обем средства, които заплаща касата или който и да е фонд. Така че всички сме заинтересовани – и финансистите, и медиците, и най-вече пациентите,“ е заключението на проф. Александрова. А апелът й е докато това стане, жените да се преглеждат поне веднъж годишно и то където трябва – в специализираните клиники.

Автор: Лиляна Ламбева

Източник: https://clinica.bg/

„Сърдечната недостатъчност е крайна фаза на артериалната хипертония, затова е важно да отложим появата й възможно най-дълго във времето. Добрият контрол на високото кръвно ще превантира и нея”, издаде пред Clinica.bg печелившата формула за справяне с проблема доц. Йото Йотов. Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно количество кръв в организма. Симптомите, които издават болестта, са най-често задух (диспнея) и силна отпадналост, дължащи се на липсата на кислород, заради ограничения обем от кръв в организма. В резултат пациентите рядко живеят повече от година след поставянето на диагнозата. За съжаление, сърдечната недостатъчност неминуемо води до смърт, независимо дали скоро след инцидента или с отлагане във времето. Според тъжната статистика,

повече от половината болни не успяват да достигнат 5-годишната преживяемост

считана за минимален стандарт за продължителност на живота при тежки състояния.

„Сравнителен анализ, направен преди десетина години в Шотландия, показа, че сърдечната недостатъчност е второто зловредно заболяване в света след рака на белия дроб. И „превъзхождащо”, т.е. много по-сериозно и по-смъртоностно, от други значими ракови заболявания при хората, като рака на гърдата или рака на дебелото черво”, обяснява доц. Йотов.

България не разполага с точна статистика за броя на болните, но се счита, че от сърдечна недостатъчност у нас страдат над 140 000 души. Смъртните случаи превишават 20 000 годишно, което представлява около 18{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от всички, изчисляват експертите. Броят на хората, които губят битката с болестта, прогресивно се увеличава, но не, защото кардиолозите не си вършат работата. Напротив! Иновациите в сектора и грижите на специалистите увеличават годините живот.

Хората все по-рядко умират, например от инфаркт

живеят по-дълго, но това, за съжаление, рано или късно, ги среща с диагнозата „сърдечна недостатъчност”.

Заболяването е крайна фаза не само на артериалната хипертония, но и на други сериозни сърдечни болести – в това число коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Това означава, че рано или късно, всяко едно от състоянията може да прерастне в сърдечна недостатъчност и окончателно да влоши здравето на пациента. Рискови фактори за развитие на болестта са също диабетът, затлъстяването и тютюнопушенето.

„За съжаление, има един неотменен рисков фактор и това е възрастта – тя не може да бъде избегната”, допълва доц. Йотов. Неслучайно наричат сърдечната недостатъчност „болест на пенсионната възраст”. Тя

покосява хората над 65-70 години

които така или иначе, са натрупали куп други заболявания. Проблемът е, че веднъж попаднали в болница, тези пациенти със сигурност се връщат, като една четвърт правят това до първия месец след изписването. Около 40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} се рехоспитализират до 3-я месец, а останалите – в рамките на половин година след първия прием в болница. Всичко това генерира огромни разходи за здравната система, без това по някакъв начин да се отразява благоприятно на смъртността и продължителността на живота на пациентите, споделя доц. Йотов.

Качеството на живот на тези болни може да се подобри, а смъртта – да се отложи, единствено с ранна диагностика и добро проследяване след изписването им от болница, категорични са експертите. За целта е необходимо да се разработят специални програми за амбулаторно наблюдение на хората със сърдечна недостатъчност, каквито у нас все още няма. Единственият пилотен проект за ранно проследяване на хората с тази диагноза се реализира в университетската „Св. Марина” във Варна вече трета година, под ръководството на доц. Йотов.

До този момент сме включили около 250 пациенти

и сме обработили данните на 180 от тях. Резултатите показват, че в сравнение с контролна група, която не е включена в такова наблюдение, смъртността и рехоспитализациите намялават 2.5 пъти. Изводът е, че това е здравно и икономически ефективен начин за наблюдение на тези тежко болни пациенти”, категоричен е доц. Йотов.

Наблюдението включва обстойни прегледи не само при изписването, но също така две седмици по-късно, както и в края на първия, третия и шестия месец, когато се предполага, че приключва рисковият период за живота на пациентите. Всички те се подлагат и на специален 6-минутен тест с ходене, който изследва функционалния им капацитет. Колкото е по-дълго разстоянието, което изминават за това време, толкова по-добре се чувства сърцето им и обратно.

Другият вариант за оценка са специалните въпросници

за качеството на живот, от които става ясно дали пациентите имат задух, проблеми в сърдечната функция, дали се чувстват по-добре или промяната в състоянието им е с отрицателен знак. В зависимост от резултатите, специалистите коригират изписаната терапия или назначават нова, обясни доц. Йотов.

„Смъртността и хоспитализациите са важни повече за лекарите. Конкретният пациент се интересува предимно от симптомите – доколко ще успее да подобри ежедневния си начин на живот. Трябва да се похваля, че 96{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от пациентите, участвали в проекта за ранно проследяване, го оцениха с „Много добър” и „Отличен”, което означава, че самите те са изключително доволни”, заяви доц. Йотов.

По думите му, една Национална програма за наблюдение на пациентите със сърдечна недостатъчност след дехоспитализация има бъдеще в България и може да разполага с отделен бюджет от държавата. С помощта на Дружеството на българските кардиолози, специалистите от „Св. Марина” във Варна ще се опитат да институционализират проекта така, че проследяването на болните скоро да се извършва на национално ниво, а не само в една болница в България.

Автор: Слава Аначкова

Източник: https://clinica.bg/