– Проф. Коларов, има ли ревматични заболявания, характерни за нашите географски ширини или такива, от които най-често страдат българите?

– Процентът на заболеваемост в България е типичният за европеидната раса – ревматоидният артрит засяга от 0.8 до 1{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от популацията, подаграта стига до 2{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Такива са характерните проценти за нашата географска ширина. Например северните народи страдат повече от артрити заради по-влажното време, по-малкото слънчево греене. Ревматичните болести са сред най-масовата патология при хората. Остеоартрозата, по-известна като шипова болест, ангажира почти всички хора над 65 години. Всеки има по 1 или 2, или повече шипови промени по своите стави. Това е неизбежно – генетичо е предопределено човешкият род да развие това заболяване след определена възраст. Затова често питам дали това е болест или състояние? За болест се говори, когато се причинява болка, смущава се функцията във всекидневието, влошава качеството на живот на човека. Почти няма възрастен човек, който да няма болки във врата, в гърба, в кръста, в коленните или тазобедрените стави. Тоест, голяма част от обществото е ангажирана само от една ревматична болест.

– Каква част от населението у нас страда от това заболяване?

– Трудно е да се каже. Смята се, че 60 до 85{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от страдащите от остеоартроза имат болка. Според НОИ пенсионерите в България са 2,5 млн. души. Ако приемем най-ниския процент, поне около 1,5 млн. души имат болка, причинена от остеортроза. При мнозина болката е силна и ги ограничава във всекидневието им. Голяма част от тях дори не могат да напуснат домовете си. В София например има блокове в центъра с вити стълби и без асансьори. Ако болният живее например на IV или V етаж, той е обречен, за него светът е един прозорец, от който се вижда небето и част от улицата, някое и друго дърво. Това бе съдбата дори на моята майка, независимо че съм ревматолог, независимо че тя и баща ми бяха лекари.

Шиповете не са нещо безобидно. Те може да засягат съдовете, може да се получи виене на свят, може да засегнат нерви, изтръпване на ръцете, раменния пояс, болка. При шиповете е храктерна дневна болка при движение.

Друга голяма група са възпалителните ставни заболявания, по-известни като артрити. Голяма е разликата между артроза и артрити. Артритите са възпаления на стави и те са с по-сериозна прогноза. Те са характерни за по-младите хора. Пикът на тези заболявания е между 20 и 40 г., макар че има случаи и с ранно, и с по-късно начало. Различни са теориите в медицината защо пикът при тези заболявания е в по-млада възраст. Но за тези заболявания характерно е, че засягат хората в работоспособна възраст и може много бързо да бъдат инвалидизирани, ако болният не бъде диагностициран своевременно и съвременни методи и не бъде лекуван адекватно. За тези заболявания принципът в съвременната медицина е „Максимално ранна диагноза и максимално ранно лечение“.

– Колко време взема поставянето на точната диагноза при артритните заболявания?

– Зависи. Често обаче тези болни отиват при невролози, при ортопеди. Но ако своевременно е направена консултация с ревматолог, поставянето на диагнозата не отнема много време – в рамките на няколко дни. Ако се налага и ядрено-магнитен резонан, може да вземе няколко седмици. Проблемът е по-скоро организационен – дали личният лекар има достатъчно талони за изследвания, за рентгенова снимка. Наистина, няколко седмици е много време, ако човек го боли. Но моето впечатление е, че, след като сега информацията е достъпна, хората бързо се ориентират и намират лекарския кабинет на точния специалист. Веднага щом бъде поставена диагнозата, започва и лечението.

С удовлетворение мога твърдо да заявя, че ревматично болните в България разполагат с всички съвременни в света диагностични методи и терапевтични средства. Дори в някои отношения медицинската помощ у нас е много по-общодостъпна отколкото в други европейски държави. Имам пациенти, които предпочитат от Англия да вземат самолет и да дойдат на преглед при мен, отколкото да чакат с месеци преглед при ревматолог там. Разбира се тази достъпност у нас е в полза на болния и нашите граждани трябва да го оценят. Сред възпалителните ставни заболявания са болестта на Бехтерев, псориатичния артрит и др.

– Кога да потърси ревматолога човек, който изпитва болка?

– Съветът ми е веднага да отиде при личния лекар, за да бъде установено от къде е, от какво е причинена болката. Да не се примирява с болката. При артрита характерно е спонтанна нощна болка при покой. Не при раздвижване в леглото, а без човекът да се движи се появява болка.

– „Подмладяват“ ли се ревматичните болести?

– Не, не бих казал. Но методите на диагностика се подобряват и ги разпознаваме по-лесно, повече и по-добре, което кара хората да смятат, че ревматичните заболявания се увеличават. Не е така.

Говори се, че народът е болен. Не е точно така – по-голяма част от популацията страда от леки болести, ходи на работи, върши социалните си ангажименти. Малко част от хората боледуват, малка част са с хронични заболявания, малка част страда от сериозни болести, малка част от техните усложния и малка част умира. Ако беше обратното, популацията ще се стопи. След като популацията расте, нормалните състояния превалират над патологичните.

В медицината има огромен напредък. едно време болните с инфаркт ги лекувахме поне 14 дни в интензивно отделение, още 1 седмица след сектора, сега – 3 дни. В нашата специалност биологичните лекарства поставят заболяванията под сериозен контрол. С тях хората не оздравяват, но болестта е под контрол, качеството им на живот е нормално, те са в състояние да работят, да произвеждат брутен вътрешен продукт, да изпълняват пълноценно задълженията си към семейството и към обществото. Разбира се, тези лекарства също не са лишени от странични действия и се изписват по строги медицински показания след точно определени изследвания. Има случаи на върнати пациенти, тъй като не са им направени всички изследвания – не може да им се предписват толкова сериозни лекарства, ако не се направени всички изследвания (за туберкулоза, хепатитни инфекции, имунологични изследвания и пр.) – рисковано е за здравето им. Има и случаи, в които рискът от приемането на такова лекарство е много по-голям от очакваната полза.

– Сезонът оказва ли влияние на ревматичните заболявания?

– Ако болестта е добре контролирана и потисната, сезонът не влияе. Да, когато времето се променя рязко, ревматично болните от край време започват да ги болят ставите, да чувстват дискомфорт, скованост, но ако болестта е под контрол, това не се отразява. Като цало нашите болести не обичат влагата. Когато е ветровито, сменя се барометричното налягане, ставите реагират. За тези над 35 години опит като лекар и като син на лекари, мога да кажа, че ревматологията има огроменн напредък. Болести, които навремето ни впечатляваха, лекарите по света едва ли не се отказваха да ги лекуват поради терапевтично безсилие, вече са лечими. Например лупусите, некротизиращите васкулити (възпаление на съдовете, при които за кратко време се образуват некрози), синдром на Вегенер. Сега вече е като рутина. Или ревматизмът в млада възраст. Вече го няма. Реактивният артрит на стрептококова инфекция в гърлото. Той засягаше деца между 12 и 18 г., преобладаваха момичетата. Болестта е в млада възраст, а усложненията се проявяват когато човекът е на средна възраст. Артритът се проявява в младата възраст, а сърдечните прояви са след 20 г., към 40-45 г. развиваха стенози и към 50 г. си отиваха преди да им бъде направена операция. Благодарение на профилактиката с пеницилин, вече няма болни. И нещо интересно: през 50-те години на ХХ в. Тогавашните здравни власти и държавното ръководство виждат, че ревматизмът е бич в резултат на многото стрептококови инфекции, много деца заболяват от ревматизъм. Тогава се провежда епидемиологично проучване, за което отговаря проф. Васил Цончев. В две последователни години изследват по над 300 хил. ученика в София, големите градове и в селата, т.е. повече от 600 хил. ученика за 2 години са преминали профилактични прегледи. Всеки от тях, който е имал белези на инфекция, започва профилактика с пеницилин. След това сесъздават училища в подходящи климатични условия, едно от които е в с. Славейно, където отиват ревмотично болни деца. За децата, които не са в съответната възраства група се провежда индивидуално обучение. Разбира се, никой не плаща. Всяко дете, което бъде излекувано, се връща в семейството си и продължава обучението си в общообразователно училище. Днес, благодарение на тази профилактика, берем златните й плодове – в България тази болест я няма. Сега няма случай насърдечен порок, който да покажа на студентите – тропам по масата, за да наподобя шума при сърдечен порок. Проф. Цончев изнася тази информация на заседание на Европейската лига за борба с ревматизма. Силно впечатлени от опита, създават работна група за епидемиологично проучване, чиито ръководители са проф. Цончев и проф. Джонас Келгрен от Англия, като идеята е България да сподели опита си със света.

Друг е въпросът, че немалка част от самото лечение на някои ревматични заболявания, например, ако са ползвани кортизонови препарати, променят болните, след 10-12 години дават усложнения, например кортикостероид индуцирана остеопороза, променят се физически. Например жените с лупус са в детеродна възраст, хубави, суетни, но кортизонът променя външния им вид. Това не е перфектното лечение, но е най-доброто с, което разполага съвременната медицина и това е цената тези пациенти да живеят, да не се инвалидизират. Това е цената, която плаща болният, за да бъде правилно лекуван и дори да бъде напълно излекуван. Всичко в този живот се плаща. Ако не ги лекуваме с кортизон, ще умрат.

– Наследствени ли са ревматичните заболявания?

– Предполага се, че има генетична предразположеност, но това не значи, че са наследствени. Ние – хората, сме редултат от милиони години еволюция и хиляди години цивилизация. Това не може да бъде игнорирано. Мнозина стават вегани – нищо животинско не консумират. Целият човешки организъм вече така е структуриран (често казвам, че човекът е тревопасен хищник) така, че да приема белтъци и пр. и не може да се отиде в другия край. Не препоръчвам на нащите болни да стават вегани, защото лекарствата, които приемат, изискват пълноценно хранене, а организмът да не бъде лишаван от белтъци.

Автор: Веса КАРАОЛАНОВА

Източник: https://clinica.bg/