Инсултът е едно от заболяванията, които много често оставят пациентите с трайни увреждания. От години лекарите се борят да се справят с този проблем и да намалят степента на инвалидизация на всички засегнати. През последните години у нас усилено се заговори за два сравнително нови начина на лечение – венозната тромболиза и ендоваскуларната терапия. „Тромболизата не е напълно нов метод. От години той се практикува по цял свят, а в България за първи път е извършена през 1995 година. Въпреки това обаче поради ред причини – обективни и субективни тя не се прилагаше в нашите болници. Едва през последните няколко години започнахме отново усилено да лекуваме пациентите по този начин и положителните резултати са на лице“, казва д-р Павлов. Един от основните фактори да се приложи тази терапия е, пациентът да пристигне в болницата не по-късно от 4,30 часа след началото на мозъчния инфаркт. „В случай че болният дойде на 5-я, 6-я час, тогава прилагаме стандартното лечение с медикаменти“, обяснява лекарят. Венозната тромболиза е метод, в който венозно на пациента се вкарва лекарство. То има способността да разбие тромба, запушил съответния кръвоносен съд и довел до инсулт.

„Съществува строг протокол за венозната тромболиза,

който трябва да се спазва стъпка по стъпка от лекарите без никакво отклонение. Лечението е успешно, но има много показания и противопоказания“, разяснява д-р Павлов. Специалистите пристъпват към процедурата само ако пациентът отговаря на всички условия. Той трябва да бъде доведен в болницата до 4.30 часа от началото на инсулта. Задължително да е над 18-годишна възраст, ако е жена, да не е бременна. Важно е преди да се пристъпи към тромболизата е да се изключи вътремозъчен кръвоизлив, както и да се прецени големината на мозъчния инфаркт. Ако той е повече от 1/3 от едната мозъчната сфера, методът не се прилага. Задължително е и да се направят пълни кръвни изследвания като тромбоцитите да са под 100 000, а кръвната захар да не е ниска. Лечението не се прилага и на хора, преживели друг инсулт или инфаркт през последните три месеца, както и на такива с рак или цироза на черния дроб.

Ендоваскуларното лечение

Ендоваскуларното лечение е най-новият метод, който се прилага в България. До него се стига, когато венозната тромболиза не е успешна. У нас вече има няколко центъра – в София, Пловдив, Варна, където неврохирурзите успешно го практикуват. „Прави се ангиография, за да се види къде точно е тромба, запушил кръвоносния съд. След това с помощта на катетър се стига до него и се изважда или изсмуква с аспирационна помпа. Този метод се прилага само, ако пациентът е дошъл при нас до 6-я час от началото на мозъчния инцидент“, казва д-р Павлов и допълва. „За жалост все още вероятно има колеги, които се страхуват да прилагат тези два метода. При положение обаче, че се спазват протоколите, не мисля, че има повод за притеснение. Убеден съм, че когато някой лекар направи успешно два три пъти венозна тромболиза или приложи ендуваскуларно лечение, след това ще види колко голям смисъл има.“

Шанс за живот

В болницата в Силистра, където работи д-р Павлов от началото на годината до момента са извършени 29 тромболизи. От тях 12 човека (почти половината) са си тръгнали без придружител, 5 пациента са били изпратени на крака, но с придружител. Само 8 души са останали с парези на легло, а 4-ма са починали.

Като всяка една терапия и венозната тромболиза, и ендуваскуларното лечение крият рискове. При тромболизата съществува риск да се появи кръвоизлив – най-често в мозъка, пикочо-половите пътища, венците. Това са най-честите усложнения.

Закъснението е опасно

Ако пациентът закъснее и не стигне до болницата навреме, тогава лекарите прилагат традиционните методи – лечение с антитромботични медикаменти, вливания, съдоразширяващи лекарства.
„Колкото по-бързо дойде пациентът, толкова по-голям е шансът да намалим до минимум последиците. На всяка минута от началото на мозъчния инфаркт умират около 2 млн. неврона. Секундите са от значение. Едни от първите симптоми на инсулта са изкривяване на устата, изтръпване на краката и ръцете, затруднен говор“, предупреждава специалистът. Той съветва, ако имате и най-малкото съмнение за инсулт веднага да закарате пострадалия в най-близката болница. „Ако нямате кола, звъннете на 112, но при инсулта всяка минута е важна“, допълва лекарят. Той развенчава митът, че пациентът не трябва да се движи изобщо. „В големите градове има много задръствания, линейките се бавят, а дори да дойдат навреме пациентът отново бива преместен – от дома на носилката, от носилката в болницата, през отделенията… Т.е той се движи макар и малко. Същите тези движения ще бъдат извършени и ако близките на болния го закарат с кола до клиниката. Разбира се, движенията трябва да са абсолютно минимални. При инсулта всяка минута е жизнено важна и не може да се чака“, казва д-р Павлов. Доскоро мозъчният инфаркт не се възприемаше от обществеността като спешно състояние. Причината бе, че често той преминава без сериозни симптоми за разлика от инфаркта на миокарда, който е свързан с изключително силна болка в сърдечната област и задух. Инсултът предизвика само слабост на крайниците и затова много пациенти го неглижират.

Рисковите групи

Хората в по-напреднала възраст, тези с високи стойности на кръвното налягане, със захарен диабет, с кръвни заболявания… те са най-рисковите групи и трябва изключително много да внимават за всеки признак на проблем. „За съжаление българите нехаят за здравето си и често търсят лекар едва, когато е късно. Но може би тук голяма роля има и държавата, защото профилактиката е оставена на заден план и никой не й обръща внимание. Хората трябва редовно да си правят кръвни изследвания, да мерят кръвното си налягане, ако имат сърдечни проблеми, задължително да посещават кардиолог. Профилактиката може да спаси живота на стотици“, съветва специалистът.

С поглед в бъдещето

Очаквам, че в бъдеще ще наблегнем на венозната тромболиза. Ендоваскуларното лечение също ще се развие и ще започне да се прилага все по-често в България. Това обаче зависи от всички нас – от лекарите, от пациентите, от държавата. Колегите трябва да са по-смели в практикуването на новите методи, пациентите да са по-информирани, а властта да се погрижи за редовната профилактика.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/

Има хора, на които цял живот не им стига, за да направят нещо смислено. Има и такива, които се занимават едновременно със сто неща и все им се получава. Проф. Мария Орбецова със сигурност е от втория тип. Пристрастена е не само към гоблените и народните танци, но също и към работата си като началник на Клиниката по ендокринология в „Св. Георги“ и заместник-декан на Медицинския факултет в МУ-Пловдив. Обикновено разделя деня си между лечението на пациенти, административните задачи и обучението на студенти, стажант-лекари, специализанти и докторанти, а вечер пише – съавтор е на учебници, ръководства, помагала и 14 монографии. Има около 200 публикации в наши и международни медицински издания. И не й тежи, защото това е призванието й – да помага на другите.

„Колкото повече работа има човек, толкова по-добре се организира. Изморяват ме само безсмислени административни дейности. Нещо, което виждам, че трябва да направя, а от моя гледна точка не е нужно и не носи полза”, казва проф. Орбецова. Споделя, че не я затруднява преподавателската работа, затова намира време да води и кръжок, защото

вижда интереса у младите хора и това я зарежда.

Разказва, че родителите й са лекари, така че изборът на професия за нея донякъде е бил предопределен. „Баща ми, проф. д-р Митко Орбецов, беше един от основоположниците на кардиологията в нашата страна. Майка ми, проф. д-р Връбка Орбецова, е патобиохимик и специалист по клинична лаборатория, дългогодишен ръководител на Клиничната лаборатория на УМБАЛ „Царица Йоанна”. Но, желанието да кандидатствам медицина е лично мое, не се дължи на намеса от страна на моите родители”, категорична е проф. Орбецова. Не се е замисляла за нещо друго, защото на практика е “израснала“ в Медицинска академия в София, където почти всеки ден след училище е отивала при родителите си. По време на следването се е включила в кръжок по ендокринология в тогавашния Клиничен център по ендокринология и геронтология “Акад. Ив.Пенчев“, чиято Клинична лаборатория в този период е завеждана от майка й. Още оттогава датира интересът й към тази специалност. „Баща ми казваше, че кардиологията е изключително интересна, но ще бъде тежка специалност за мен, защото съм много чувствителна. Може би усещаше, че моята психическа нагласа е друга. Аз възприех клиничната насоченост от моя баща интернист, а ендокринологията е изключително тясно свързана със специалностите на майка ми – по този начин може да се каже, че съм последовател и на двамата ми родители”, усмихва се лекарката.

Казва, че ръководителят на кръжока по това време – доц. Недялка Овчарова, има голяма роля за избора й на специалност. „Тя много ни „запали”. Разглеждахме интересни и редки случаи, участвахме с разработки в студентските научни сесии.

Ендокринологията е логична наука, изисква много мислене,

широки познания за физиологичните механизми на регулация на всички жизнени процеси, за да могат да бъдат обяснени патологичните отклонения и да се постави точна диагноза. Трябва да се обръща внимание на детайлите в оплакванията на болните, да се търсят връзките между отделните симптоми и отклоненията в хормоналните и биохимичните показатели”, обяснява специалистът. Смята, че това е хубава професия и за жени, и за мъже. Но реши ли да я практикува човек, трябва непрекъснато да учи и надгражда. „Понякога се шегуваме, че когато колегите не могат да се ориентират в диагнозата при пациент, го изпращат на ендокринолог, защото „нещо се е объркало с хормоните”, обяснява проф. Орбецова. Споделя, че при ендокринните заболявания, особено при захарния диабет, също има много тежки и спешни случаи, така че не може да се каже, че това е една от леките професии и затова е по-добра за жените. Въпреки това представителките на нежния пол вече превземат гилдията.

След като завършва Медицинска академия в София, проф. Орбецова е разпределена в болницата в Бяла Слатина, а впоследствие в продължение на 19 години работи в УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев” в столицата. През този период провежда и няколко интересни специализации – в Клиника по Ендокринология и диабет в Университета в Ню Касъл, Англия; в Диабетен център “Стино”, Копенхаген, Дания; в Клиниката по Артериална хипертония в болница “Брусе”, Париж, Франция. По-късно, вече от Пловдивска територия, специализира в Клиника по Диабетно стъпало на болница „Кингс Колидж”, Лондон, Англия.

„Усвоявах нови знания от корифеите в тези области, 

в „люлката” на диабетологията, ендокринологията, артериалната хипертония. И сега се старая да посещавам редовно международни и национални конференции, за да поддържам непрекъснато квалификацията си, защото всички дялове на вътрешната медицина и особено ендокринологията се развиват много бързо. Диабетът вече е пандемия, така че диагностиката и лечението непрекъснато се подобряват, има много нови медикаменти. Хубавото е, че у нас успяваме да въведем най-добрите методи за лечение. Няма лекарствен продукт, който да е регистриран в Европа, и да не е в употреба при нас. Цената на повечето лекарства е напълно покрита от Здравната каса, други се плащат частично, но в крайна сметка ние лекуваме на най-съвременно ниво и нашите пациенти имат достъп до всички класове медикаменти”, категорична е лекарката.
Определя пациентите със захарен диабет като трудни за лечение, когато заболяването е напреднало и има много усложнения. „При захарен диабет тип 2, където разполагаме вече с над 10 класа средства за лечение, трябва да се избере най-добрият терапевтичен подход, т.е. този, който ще донесе най-много ползи при най-малко рискове”, казва проф. Орбецова. Обяснява, че нарастването на честотата на диабета се дължи основно на захарен диабет тип 2 в резултат на

пандемията от затлъстяване и метаболитен синдром, 

която засяга все повече млади хора, дори деца. „Съвременният начин на живот предразполага към недостатъчна физическа активност, неправилно хранене и прехранване”, убедена е тя. По думите й лошото е, че и честота на инсулинозависимия захарен диабет тип 1, който принципно заема около 10{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите, също нараства. „В Европа има най-много деца със захарен диабет тип 1 в сравнение с другите континенти. Тук най-голяма роля играят стресът и инфекциозните заболявания”, убедена е лекарката. Според нея най-трудните моменти за специалистите са тези, в които се чувстват безсилни да върнат обратно или да забавят прогресията на усложненията.

„Диабетът е водеща причина за нетравматични ампутации, терминална бъбречна недостатъчност, слепота. Носи силно повишен риск от инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност и пр. Захарният диабет води до увреждане на целия организъм. Късните усложнения – диабетната микро- и макроангиопатия, диабетната полиневропатия и невровегетопатия създават редица трудности в целокупното лечение на пациентите. Освен това, захарният диабет се съчетава по-често и с други заболявания. Например, захарен диабет тип 1 като автоимунно заболяване може да се съпътства от други автоимунни процеси – на щитовидната жлеза, на надбъбречната кора, на гонадите, на неендокринни органи и тъкани. Метаболитният синдром и захарният диабет тип 2 с наднормено тегло и затлъстяване водят до редица други нарушения, на първо място сърдечно-съдови, включително риск от развитие на злокачествени процеси”, предупреждава специалистът. Затова според нея най-важна е профилактиката, но за съжаление

ресурсът за профилактични изследвания не стига 

и няма как да бъде отпуснат от здравната каса. „Трябва още от най-млада възраст да не се допуска наднормено тегло. При рисковите лица – тези, които са с фамилна обремененост, със затлъстяване или с някакво друго заболяване, което предразполага към нарушение на въглехидратния толеранс, да се вземат мерки веднага. Когато диагностицираме вече развило се заболяване, ние започваме да го лекуваме с най-съвременните средства, но често пъти сме закъснели. За да бъде успешно едно лечение, то трябва да започне навреме – преди да са настъпили невъзвратими увреди”, предупреждава професорът. По думите й при захарен диабет тип 1, който е напълно зависим от инсулина и бързо води до клинични прояви, диагнозата се поставя веднага и се започва лечение, но при захарен диабет тип 2 минават години, преди да се открие – заболелите развиват усложнения, получават инфаркти, инсулти, и чак тогава се поставя диагнозата. За съжаление, вече напредналите усложнения няма как напълно да се повлияят. „Затова най-важното е да се прави профилактика. Личните лекари трябва да отделят много внимание на рисковите лица и да назначават изследвания – на кръвна захар, на гликиран хемоглобин, на липидни показатели и то навреме, а не когато патологичните процеси вече са напреднали и организмът е увреден”, препоръчва специалистът.

През 2005 г. проф. Орбецова прави нов избор в живота си. След спечелен конкурс заема длъжността Началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в Университетската болница „Св. Георги“. Само че това означава, че трябва

да напусне София и да се премести в Пловдив. 

„Не беше лесно да се реша на такава  промяна. Но това беше едно предизвикателство за мен, което приех с присъщия си ентусиазъм. Исках да предам опита си, да реализирам идеите си, да изградя школа в лечебната, научно-изследователската и преподавателската дейност, да спомогна за подготовката и израстването на млади хора в специалността и науката. Сега може да се каже, че живея в два града, защото непрекъснато пътувам във връзка и с професионални, семейни и лични ангажименти”, усмихва се лекарката. Обяснява, че работният й ден понякога изобщо не приключва, затова й се иска да „разтегне“ денонощието. „Освен работата в Клиниката с пациентите, имам редица други задачи като преподавател, лектор, член на експертни бордове и работни групи, председател и член на изпитни комисии и научни журита, ръководител на научно-изследователски проекти и дисертационни разработки. Поела съм и административни отговорности, свързани с работата в УМБАЛ „Св.Георги” и в МУ-Пловдив, като зам.-декан по учебната дейност на МФ, член на Академичния съвет и пр.

Но ме крепи удовлетворението от постигнатото 

– когато сме открили навреме заболяване, когато сме постигнали успех в лечението, когато пациентите и техните близки са доволни, щастливи и благодарни. Най-голяма радост ми носят младите хора, които са усърдни, жадни за знания и усъвършенстване, които се изграждат като добри специалисти, но най-вече като уважителни, милосърдни и добронамерени хора. За период от около година успешно защитиха дисертациите си 5-ма редовни докторанти от нашата клиника, а в момента още 3-ма успешно работят. Това е огромно удовлетворение и гордост за мен, като техен ръководител и наставник. Удовлетворение ми носи и написаното от мен – учебници, монографии, статии, изнасянето на лекции и презентации с образователна и научна цел, създаването и реализирането на научно-изследователски проекти, генериращи иновативни идеи и решения. От 5 години съм и Главен редактор на сп. Ендокринология – печатният орган на Българското дружество по ендокринология.

Работата ми е много, но е изключително смислена 

и я изпълнявам с желание и обич”, щастлива е проф. Орбецова. Доволна е също, че семейството й се отнася с разбиране и винаги я подкрепя. Затова и тя, въпреки многобройните ангажименти, намира време за близките си. Заедно ходят на разходки сред природата, споделят, четат. Още повече, че дъщеря й е тръгнала по нейния път – студентка е по медицина в МУ-Пловдив. ”Намирам време за отмора, защото иначе няма да мога да се справя. Шия гоблени и това ме успокоява. Така не само си почивам, но ми идват идеи и решения, свързани с работата ми. Записах се в Ансамбъла за народни танци при МУ-Пловдив, което е изключително разтоварващо и зареждащо с положителни емоции. Толкова добре се чувствам, че бих пренаредила всичко в програмата си, за да не изпусна часовете на танците. Това е прекрасна музикотерапия, съчетана с движение. Мисля, че ритмите на народната ни музика определено имат лечебна сила”, усмихва се проф. Орбецова. И продължава напред, с поредния ангажимент, но и с поредната радост от постигнатото.

Автор: Лиляна Ламбева

Източник: https://clinica.bg/