дом блог страница 877

Синдром на Аспергер: какво е това и как се проявява?

Хората с синдром на Аспергер имат проблеми с разбирането на емоциите, но в същото време имат и други качества, например, показват силен интерес към това, което харесват.
До неотдавна, за това разстройство, повечето хора не бяха наясно с нищо и днес се появява на преден план.
Наистина синдромът на Аспергер остава мистерия по много начини. Различни спекулации и слухове за знаменитости доведоха до обединяването на информацията, която ни обърква и озадачава.

Причините за синдрома на Аспергер не са известни!

Първо, трябва да се отбележи, че синдромът на Аспергер не е свързан с липсата на привързаност. Дълго се смята, че поведението на такива хора се дължи на липса на любов и нежност.
Хората с синдром на Аспергер имат структурни и функционални различия от гледна точка на неврологията. Досега обаче остава неизвестно какво причинява появата на тези вариации.

Вярно е, че хората се различават в някои аспекти, особено по отношение на социалното взаимодействие и управлението на емоциите.
Въпреки факта, че синдромът на Аспергер е в спектъра на аутизма, това са две напълно различни състояния. Но някои симптоми се появяват по-често от други.
Много родители разбират, че детето им не е като всички останали, гледайки го на училището или на детската площадка.
Докато другите деца играят заедно, тези деца предпочита да останат само.
Те не говорят с приятелите си. Такива деца си седят на едно място, наблюдавайки какво правят край тях.
Това е така, защото им е трудно да намерьят общ език с връстници. Това означава, че тези деца предпочитат компанията на възрастните хора, макар че отначало и тази връзка става доста трудно.

Често такива деца започват да говорят късно.

Забавянето в развитието на речта е свързано с този дискомфорт. Поради това много родители се обръщат едновременно към логопед и психолог в същото време.

Хората с синдром на Аспергер имат трудности при разбирането на двойните значения на думи, вицове или ирония. И тъй като всички игри за деца се основават главно на въображението, може би това е ключът към разбирането защо такива деца все повече избират компанията на възрастните.

Навлизането на видеоигрите е направило много за интегрирането на децата със синдрома на Аспергер при общуването.

Много от тези игри се основават на логическото мислене и затова представляват идеално място за тях. Освен това те се подчиняват на някои ограничителни правила и дават представа за причинно-следствени връзки.
Независимо от това, този начин на разбиране на света може да предизвика някои проблеми в комуникацията. Мнозина просто смятат, че такива хора са груби и неприятелски настроени.

Източник: http://www.zdrave.ws

Д-р Радка Масларска: Контактът с майката намалява усложненията при недоносени

Тази година България отбеляза за пети път 17 ноември като ден на преждевременно родените деца. По данни на СЗО от 2015 г. годишно се раждат около 15 милиона недоносени бебета, като почти 1 милион от тях загиват заради усложнения. Данни от 184 страни от всички континенти показват, че процентът на преждевременно родените варира от 5 до 18{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, и колкото по-бедна е една страна, толкова повече са преждевременните раждания. Данните за Европа от 2012 г. са за равнище на недоносеност от 5,5 до 11,5{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. В най-голям риск са многоплодните бременности (близнаци, тризнаци), при които раждането започва преждевременно в повече от половината случаи.

По повод Световния ден на недоносените тази година отделението по неонатология на “Аджибадем Сити клиник болница Токуда” поднови своята програма за скрининг и проследяване на недоносени и рискови бебета. Безплатните прегледи се извършват всяка последна събота на месеца след предварително записване на тел. 02/403 4000. Д-р Радка Масларска, началник на отделението, е основен двигател на безплатната скринингова кампания.

– Д-р Масларска, стана ясно, че детската смъртност в България намалява бавно, но устойчиво, и въпреки това е сред най-високите в Европейския съюз. Каква е статистиката за недоносените?
– Недоносени са всички деца, родени преди 37-а гестационна седмица, с тегло под 2500 грама. По данни на Националния регистър за ражданията от 61 014 родени през 2016 г. 5777 са недоносени, като 276 са с екстремно ниско тегло под 1000 грама.  Данните по региони показват, че процентът недоносени варира между 5 и 15{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} в различните области. Този процент е над средния за страните от Евросъюза. Причините за това са много. Най-честата причина са нфекциите по време на бременността. Трябва да се отбележат също честите многоплодни бременности, които се създават при ин витро процедури. Друга причина са  хроничните заболявания на майката – като високо кръвно и диабет например.

– Над 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от тези деца получават увреждания следствие недоносеността. До каква степен тези рискове могат да бъдат намалени?
– През последните години възможностите ни значително се разшириха. Съвременните изследвания показват, че много от най-честите усложнения, характерни за недоносените, могат да бъдат повлияни с
правилни грижи веднага след раждането

Съвременната философия на неонатологията е не само да бъде спасен животът на високорисковите новородени, но също да бъдат сведени до минимум усложнения като ретинопатия, церебрална парализа, бронхопулмонална дисплазия. Въвеждаме в нашата практика иновативни методики в интензивната терапия, които вече са доказали, че дават по-добри резултати при бебетата. Това означава да се разчита повече на самостоятелното им дишане, да се прилагат методи за борба с болката и не на последно място тези деца да не се отделят от майките, доколкото е възможно. Трябва да се стремим майката да има непрекъснат контакт с тежко болното дете, да се създадат условия тя да може да се грижи за своето недоносено бебе от самото му раждане. Затова и планираме ремонт в отделението. Искаме да създадем семейни стаи, в които родителите не само да идват на свиждане за по един час на ден, както е в момента, а да могат да бъдат непрекъснато до своите бебета по време на интензивното лечение.

На Световния конгрес по перинатология, който се проведе в края на октомври в Белград, бяха докладвани проучвания, които доказват, че тези практики намаляват с 40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} риска от вътречерепни кръвоизливи.

С повече от 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} се намалява честотата на друго сериозно усложнение – бронхопулмоналната дисплазия. Овладяването на тези рискове води до по-нисък процент на късните нарушения в психичното и неврологичното развитие на тези деца. Това означава, че те ще имат по-малко затруднения в обучението и социализацията в по-късна възраст.

– Защо провеждате скрининг на рискови новородени, по-голямата част от тях недоносени?
– Недоносените деца достигат своите връстници от 1- до 3-годишна възраст, според степента на незрялост. Необходимо е обаче, когато едно недоносено е готово да напусне болницата, да се направи оценка на здравословното му състояние, която да премине в периодично проследяване на физическото и нервно-психическото развитие. При недоносените деца спазването на хранителен режим, както и провеждането на двигателна гимнастика, масаж и рехабилитация са част от стъпките, които им помагат да израснат по-бързо. Ние, като специалисти, трябва да подготвим родителите за спецификите в грижите за недоносеното бебе, какви “знаци” в развитието му да следят, в какъв период какви консултации е препоръчително да потърсят. Това ще даде възможност евентуално нарушение или отклонение да се установи навреме и да се вземат мерки в периода, в който те биха били най-ефективни.

След изписване на недоносеното бебе грижите както от страна на лекуващия лекар, така и от страна на семейството, трябва да продължат и да са взаимно свързани. На първо време е необходимо изработване на индивидуален план за проследяване. Той трябва да включва задължителни и препоръчителни консултации и изследвания.  Програмата за проследяване е необходимо да се допълни и с план за провеждане на имунизации  и определяне на двигателен режим. До навършване на 1 година специализираните медицински грижи на лекаря-неонатолог са задължителни за правилното проследяване на недоносеното бебе. Това е алгоритъм, който прилагаме за всички рискови бебета, за които се грижим.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: http://zdrave.to

Нови терапии приспиват мултипленната склероза

Заболяването „обича“ младите хора между 20 и 45 г. и най-вече жените, каза проф. Лъчезар Трайков

Лекарите често сравняват нерва на човек с оголен кабел. Знаете ли, че при хора, заболели от множествена (наричана и мултиплена) склероза (МС) нервът прилича по-скоро на оголен кабел, чиято миелинова обвивка е разядена – буквално. МС е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система, при което имунната системата атакува миелиновата обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви. То причинява възпаление и необратими увреждания срещу миелина, провокирайки „късо съединение“ в целия организъм. Можем ли да го предотвратим и как, попитахме проф. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедрата по неврология към МУ- София и началник на отделение в Клиниката по неврология в Александровска болница.

„Невронът има ядро, дълъг израстък, наречен аксон, и много разклонения, наречени дендрити, чрез които приема и предава информация от другите клетки. Дендритите приемат нервни импулси и ги провеждат по посока към тялото на неврона“, обяснява проф. Трайков.

Все още не се знае защо множествената склероза се появява. Много лекари и изследователи смятат, че причинителят най-вероятно е вирусен. Именно той буквално пренастройва имунната система и я дезактивира. В случая с МС целта на този вид автоимунна реакция е миелинът – обвивката на неврона, казва неврологът. „Няма ли го миелина, от една страна ще се забави предаването на импулса, от друга, като се оголи аксонът, става лесна плячка и на самите антитела, които образува организма“, обяснява специалистът. Увредените огнищата (плаки на демиелинизация) с времето склерозират. Проф. Трайков е категоричен, че

мултиплената склероза не е наследствено заболяване,

но генетични фактори биха могли да повишат риска при определени индивиди. Честотата на заболяването е най-високо при европеидната раса.

За голямо съжаление, МС „обича“ младите хора (най-вече жените) в трудоспособна възраст – между 20 и 45 г. Дамите заболяват почти два пъти по-често от мъжете. В България има около 4 000 души с това заболяване. Забелязва се леко увеличение на заболеваемостта в световен мащаб, а също така и у нас, но специалистите го отдават на по-ранната диагностика.

Признаците на болестта в началото могат да са безобидни и човек да си каже: „Е, ще мине.“ Проф. Трайков обаче препоръчва бързо да бъде потърсен специалист, за да бъдат направени съответните тестове, които да установят има ли проблем. При съмнения за МС се прави изследване на ядрено-магнитен резонанс. До появата на ЯМР поставянето на диагнозата е било доста по-трудно. „В края на 80-те години на миналия век пращахме пациентите в Солун, където се намираше най-близкият апарат за ЯМР“, спомня си проф. Трайков.

Кои знаци на организма не бива да се пренебрегват?

Първи от всички симптоми е необяснимата умора. Синдормът на хронична умора се проявява при около 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от пациентите и ако тестовете потвърдят, че не става дума за депресивно състояние, специалистите са нащрек. Умората е и най-тежък симптом при 40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от вече диагностираните пациенти с МС. За съжаление тя става неизменна част от ежедневието им.

Друг симптом е изтръпването на крайник (подобно на протичащ ток) и загубата на сетивност. При този симпотм е препоръчително пациентите да търсят специалист, а не да се надяват изтръпването да отмине. Често заедно с изтръпването се появява и гъделичкане – по пръстите или друго засегнато място. Това е знак за увредени нерви. „Ако изпускате предмети, залитате, удряте се в мебели, не пренебрегвайте тези симптоми“, съветва лекарят.

Запекът също е признак на МС. Той може да се задълбочи и когато човек има проблеми с пикочния мехур. В случай, че забележите някаква промяна в начина си на изхождане по малка и голяма нужда, посъветвайте се със специалист.
Същото се отнася и за проблемите в говора. Демиелинизацията на нервите на практика

нарушава повече от една функция на нервната система

– говор, равновесие, зрение, координация, памет.

Най-новите проучвания в неврологията доказват, че още в началните стадии на МС настъпват промени в мозъчната кора. Това обяснява факта, че при около 70{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от заболелите се наблюдават когнитивни дефицити. Те са индивидуални и зависят най-вече от мрежови връзки в мозъка, създадени от дендритите. По думите на проф. Трайков интелигентният мозък е този с повече дендритни разклонения. А те се създават с повече умствена дейност. „Дендритогенезата е най-яркият пример на невропластичност: колкото повече дендрити се успял да образуваш в активната си възраст, толкова по-интелигентен ставаш. Но когато дойде болест като паркинсон, Алцхаймер, тогава дендритогенезата се ликвидира. Ако си бил с висок образователен ценз, процесът на заболяването ще се забави и ще се прояви много по-късно“, обяснява лекарят. И все пак, с напредването на проблема тежестта на когнитивния дефицит се увеличава, но съвременната неврология е категорична, че при ранна диагноза може да бъде овладяна.

МС е многолика болест, казват специалистите.

В 10 до 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите е т.нар. доброкачествена. Тя е с малка сетивна симптоматика, с редки пристъпи. Могат да минат години докато се развие рецидив, поради което болестта прогресира бавно, пациентът живее без сериозни ограничения във всекидневието си.

Пристъпно-ремитентната се проявява в 40-60{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите. Пристъпите са на 1 до 4 години. Може да има пълна ремисия с малки функционални нарушения при 1/3 от болните, но при 2/3 излизането от пристъп води до натрупващ се дефицит. При хронично прогресиращата, която се проявява в 20-30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите, може да се прояви значим дефицит за период от 2-10 години.

Болестта има и твърде висока цена, което е неминуемо, тъй като засяга хора в трудоспособна възраст. Засегнати са и техните деца, родители, близки, приятели, целите им семейства. Измеренията на коварното заболяване не са само икономически, но и социални.

Данните от международно проучване сочат, че заради болестта си, 96{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хората с МС и 91{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от семействата и партньорите им, не могат да присъстват на социални събития като рождени дни. До 7 месеца след поставяне на диагнозата 25{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от заболелите и 10{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от близките им напускат работа си и забравят за професията си. 44{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} не се решават на социално обвързване. Всеки трети ограничава умишлено социалните си връзки, защото не е сигурен как близкият му с МС би се почувствал.

Средно годишните косвени разходи, свързани със загуба на производителността, са около 16 хил. евро на човек, диагностициран с МС. Загубата е почти двойна – 31 хил. евро, за всеки близък на пациент, който полага грижи за него.

Лекува се, но все още не е излечимо

Заболяването, описано през 1868 г. от френския професор Жан-Мартен Шарко, който казва, че болестта е стара, но надеждите му са неговото поколение лекари да промени това. Уви, това не се е случило. И проф. Трайков твърди, че в началото на трудовия път като невролог е имал подобни надежди. „Новите терапии, образно казано, приспиват болестта при 40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от пациентите. „Съвременните лечения на МС са три вида. Първият е класическият. Това е лечението на пристъп чрез кортикостероидите.

След това преминаваме на лечението на извънпристъприте форми. Наричаме ги лечения, които могат да променят хода на болестта – да я забавят, да намалят броя на пристъпите, да удължат преживяемостта. Но за съжаление към момента няма терапия, която да спре развитието на болестта. В извънпристъпен период има две групи медикаменти. Дълги години на фармацевтичния пазар не се беше появявал медикамент за МС, но вече навлязохме в нова ера. Преди 7-8 години се появи първата таблетна форма. Наскоро излезе и още една таблетна форма и още 2 инжекционни, като едната се прилага само един път месечно. Това е много важно като се има предвид, че повечето пациенти са хора в активна възраст.

Новите медикаменти действат различно от интерфероните

За първи път те въздействат не само на ниво антитела, които убиват неврона или погрешно настроени антитела, но и влияят на достигането на тези антитела до мозъчната тъкан. В много отношения така се създава предпоставка и за ремиелинизация на невроните. „Всеки път, когато говорим за ремиелинизация или за възвращаемост на нормалното състояние, трябва да сме много внимателни, за да не даваме безпочвени надежди на хората. Смятам, че е коректно да кажем, че досега съществуващите 3 по-стари и 4 по-нови средства на българския фармацевтичен пазар имат приблизително еднакъв краен ефект – променят хода да болестта в различна степен – въздействието се променя според пациента, медикамента, хода на болестта, но не спира развитието на МС и не води до пълно излекуване. Т.е. те добавят години към живота на болния и подобряват неговото ежедневие.

Това, към което се стремят всички нови лекарства е една проста „формула“ – NEDA-4 (no evidence of disease activate – няма данни за активност на болестта). Активността на болестта се отчита в четири точки – брой пристъпи, брой лезии, показани на магнитния резонанс, свързана с МС мозъчна атрофия и прогресия на инвалидността. Всички нови средства на фармацевтичния пазар се стремят към NEDA-4 като отговорът и на четирите трябва да е положителен.

„Първият интерферон, който се появи н фармацевтичния пазар през 1993 г., обеща да намалява броя и площта на плаките, но с годините се оказа, че не е вярно, но пък намалиха броя на пристъпите“, казва специалистът.

За какво мечтаят лекарите?

„Ако всичко това бъде свързано с ранна диагностика и своевременно приложение на адекватната терапия, значи, че сме започнали да контролираме болестта, когато пациентът е все още във физическо здраве и активност. Но мечтата на невлролозите е да изчезнат плаките и да стимулираме ремиелинизацията“, казва проф. Трайков. По отношение разпространените „теории“, че стволови клетки може да повлияят болестта, проф. Трайков е категоричен: „Стволовите клетки би трябвало да „пълнят дупките“, но това не се случва… Това е злоупотреба с нещастието на хората“.

Очаква се Европейската агенция по лекарствата да одобри догодина нов медикамент, който вече е приет от Американската агенция по храните и лекарствата и вече около 20 хил. американци ползват. У нас ще бъде подходящ за прилагане по медицински показания на около 400 души и да забавят агресивния ход на заболяването.

Автор: Веса КАРАОЛАНОВА

Източник: https://clinica.bg/

Близо половин милион с хепатит В и С

Yandex

Близо половин милион души в България са носители на хепатит В и С. Една немалка част от тях не знаят, че са инфектирани, тъй като не са се изследвани, а национална скринингова програма за това у нас няма, съобщиха хепатолози.

Приема се, че 5{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от населението е носител на хепатит В, което при население от 7 101 859 прави 355 092 души, а 1,5 на сто от хората са с хепатит С, което е 106 527 души, съобщи хепатологът проф. Красимир Антонов от Университетската болница „Свети Иван Рилски“. По думите му е е необходимио по-скоро да се направи скринингова програма за това заболяване.

Вирусът на хепатит С може да е в тялото на човек 15-20 години и да не даде никаква симптоматика. Затова го „тихия убиец“. Минават десетилетия, докато пациентът започне да усеща, че нещо в него не е наред, например уморява се твърде лесно. Инфекцията се установява от кръвни изследвания. Ако човек е инфектиран в младостта си, за да развие чернодробна цироза, без да употребява алкохол, са нужни 30 години. Ако той е инфектиран в по-напреднала възраст, пие алкохол, носител е на хепатит В или ХИВ, тогава за цирозата са достатъчни 15 години. За разлика от хепатит С, този от тип В е по-благоприятен за хората. Имунната система на 2/3 от заразените успява да го сложи под контрол, т.е. те са инфектирани, но не стигат до развитие на болестта. Друга 1/3 развиват чернодробна болест и след 10-15 години стигат до чернодробна цироза. Това означава, че още на петата-шестата година от инфектирането те са имали някакви оплаквания.

Надеждни терапии за хепатит С има от три години насам. Проучвания показват, че те успяват да изчистят вируса на 95-100 процента, в зависимост от степента на централното увреждане и придружаващите заболявания, каза проф. Антонов.

Световната здравна организация си е поставила за цел до 2030 г. 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хората с хепатит по света да бъдат открити и 80 на сто от тях да бъдат лекувани.

Пациентите в България от година и половина се лекуват с новите препарати, които се поемат от Националната здравноосигурителна каса.

Източник: http://www.monitor.bg

Все повече жени у нас се нуждаят от донорски яйцеклетки

© Pixabay

У нас около 70 000 двойки с репродуктивни проблеми се нуждаят от донорска яйцеклетка, за да имат дете.

В същото време донорите на генетичен материал продължават да не достигат.

След девет години чакане и девет опита инвитро Мария и съпругът й най-накрая сбъдват мечтата си да бъдат родители. Малкият Мартин поема първата си глътка въздух преди месец.

Появява се на бял свят благодарение на донорска яйцеклетка, предава „Нова Телевизия“.

Българките, дарили свой генетичен материал обаче, все още са твърде малко, а нуждаещите се през последните години стават все повече.

За повече българчета от няколко години се бори и фондация „Майки за донорство“. В една от АГ болниците имат и специална инициатива в подкрепа на дарителството.

Източник: https://www.novini.bg/

Започват „Дни на отворените врати” по туберкулоза в цялата страна

На 11-ти декември, започва седмица на отворените врати, посветена на туберкулозата. В периода 11-15 декември ще се проведат безплатни прегледи за туберкулоза в лечебни заведения за диагностика и лечение на туберкулоза във всички областни градове на страната, съобщават от МЗ.

Това е четвъртата кампанията „Седмица на отворените врати“ за 2017 г. Инициативата се осъществява по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза“ (2015-2018) към Министерството на здравеопазването и е финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.

По време на „Седмицата на отворените врати” на всеки желаещ се предлага скрининг за риска от туберкулоза чрез анкета и консултации. При откриването на случаи на туберкулоза своевременно се предприемат мерки за хоспитализация и лечение, в резултат на което се прекъсва веригата за предаване на инфекцията.

По време на третата кампания за 2017 г., която се проведе през месец септември, анкетирани за туберкулоза са 3079 лица, от тях в риск от туберкулоза – 1738, на които са извършени медицински прегледи и допълнителни изследвания. Открити са 34 лица с туберкулоза и 72 лица с латентна туберкулозна инфекция. На всички се прилага безплатно лечение и химиопрофилактика. Най-много лица са преминали в МБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, СБАЛПФЗ – Бургас, СБАЛПФЗ – Пазарджик, МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, МБАЛ – Силистра и СБАЛПФЗ – Враца.

От началото на 2017 г. общо анкетирани за туберкулоза са 9574 лица, на 5873 лица в риск за туберкулоза са извършени медицински прегледи и допълнителни изследвания. Открити са 97 лица с туберкулоза, които са започнали лечение, и 445 лица с латентна туберкулозна инфекция, които провеждат химиопрофилактика.

По време на проведените за периода 2009 г. – септември 2017 г. „Седмици на отворени врати” анкетираните за туберкулоза 99 691 лица. Броят на лицата, диагностицирани с туберкулоза и насочени за лечени, е 1099. Други 3906 души са открити с латентна туберкулозна инфекция и са обхванати с химиопрофилактика.

Източник: http://www.zdrave.net

Полуфабрикатите и обездвижването водят до затлъстяване на черния дроб

ПРОФ. ЛЮДМИЛА МАТЕВА, КЛИНИКА ПО ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ НА БОЛНИЦА “СВ. ИВАН РИЛСКИ”:Пациентите с неалкохолна стеатозна болест трябва да се изследват и за диабет

– Проф. Матева, какво представлява затлъстяването на черния дроб и кои са причините за появата на това заболяване?

– Т.нар. неалкохолна стеатозна болест е състояние, свързано с отлагане на мазнини в черния дроб в по-голямо от нормалното количество. Но в това понятие се включва и неалкохолният стеатозен хепатит. Това означава, че в черния дроб има и възпаление, което може да прогресира до хидроза, цироза и дори до първичен рак на черния дроб. Това заболяване се среща все по-често – в САЩ, Европа, Азия, но дори и северните и южни части на Африка, където знаете, че хората гладуват. Свързано е с генетична предразположеност към увреждане и фактори от външната среда.

– Кои са те?

– Най-вече на обездвижването. В днешно време хората се движат все по-малко, освен това консумират т.нар.западен тип храна. Той е свързан с много мазнини, полуфабрикатите, ГМО-продукти, също така много безалкохолни напитки. Тези фактори оказват влияние върху промяната вътре в черния дроб. Получава се резистентност към инсулина. Последствията от това са, че черният дроб започва да произвежда повече глюкоза и се променя вида на мастите, които се секретират от този орган. Това се случва по типа на нарушение на мастната обмяна, която води до атеросклероза.

– Вярно ли е, че от това заболяване страдат и много вегетарианци и хора, които се подлагат на диети?

– Зависи какво се има предвид под диета. Защото пълният глад или да се храниш веднъж на ден е пагубно за организма. През това време мозъкът има нужда от глюкоза и за да я поддържа, организмът трупа маси в корема. Има и слаби хора с неалкохолна стеатозна болест. Те имат по-малко метаболитни рискови фактори, но понякога повече прогресия. Също така заболяването е свързано с лошия начин на хранене. Този фактор е от изключително значение.

– Какво може да направи пациентът?

– Първото нещо е да промени начина си на живот, което е много трудно. Само 25-30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хората с тази диагноза успяват да намалят наднорменото си тегло, ако имат такова. Това обикновено става чрез активно движение. Ако само се разхождате, масите в черния дроб не намаляват. Другата посока е да се промени начинът на хранене. Трябва да се избягва консумацията на полуфабрикати, колбаси, сладкиши, безалкохолни напитки. – Колко често заболяването води до усложнения?

– Не е много ясно каква е честотата, защото хидрозният хепатит и хидрозата се определят само на базата на хистологично изследване на материал от чернодробна биопсия. Едва тази година се въведоха малко по-сигурни неинвазивни маркери за оценка, но общо взето се приема, че около 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хората с неалкохолна стеатозна болест имат и по-прогресивно увреждане. Смята се, че по-голям риск имат хората над 50 години. Също така тези със захарен диабет или затлъстяване.

 Трябва ли такива пациенти да се изследват и за диабет?

– Задължително. Ако имат диабет, трябва да се изследват чернодробни ензими и да се направи ехографски преглед. Хората със затлъстяване трябва да се изследват и също така, когато се установи неалкохолна стеатозна болест, пациентите да се насочат към ендокринолог, за да се открие дали има диабет. Самата стеатозна болест е рискова.

Автор: Яна Йорданова

Източник: http://www.monitor.bg

Д-р Веселин Герев: Смущенията в биологичния часовник са достатъчни за развитието на депресия

Д-р Веселин Герев

Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия. Лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Св. Врач”. Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт/Майн, Германия. Участвал е в обучителни програми на Световната асоциация по биологична психиатрия.

– Д-р Герев, има ли отношение биологичният ни часовник към депресията?
– Някои хора, страдащи от депресия и тревожност, имат нарушение, свързано с разстройване на биологичния им часовник. “Настройването” му пък от своя страна може да доведе до излекуване на болестта. Според данните смущенията в биологичния часовник на организма са достатъчни, за да доведат до развитието на депресия.

– Какво наричате биологичен часовник?
– Биологичният часовник е системата, която ни “казва” кога да спим и кога да се храним, като също така поддържа и синхрона между органите. Смущенията в работата му са били винаги свързвани с нарушения в настроението, като депресия или биполярно разстройство. Досега не беше съвсем ясно обаче, дали болестта води до проблемите с циркадните ритми или обратното. Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего провеждат лабораторно проучване и установяват, че последното е вярно. Биологичният часовник отдавна се свързва с психичното здраве. Сезонното афективно разстройство например, е форма на депресията, която следва цикъла на сезоните. Допълнителното изследване на биологичния часовник и влиянието му върху функциите на организма един ден може да доведе до нов начин за лечение на депресията.
За откриване на молекулярния механизъм на биологичния часовник бе присъдена и Нобелова награда за медицина и физиология тази година на трима американци, професори, Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг. Те изследват и регистрират молекулярния механизъм на биологичния часовник при човека, животните, растенията. Но тъй като при човека е най-важна настройката, затова и научното им изобретение получава най-голямо признание.

Идеята за гени, които отговарят за работата на биологичния часовник, вълнува учените още през 60-те и 70-те години на миналия век. В средата на 80-те тримата лауреати правят опити с плодови мушици, като успяват да изолират ген, който контролира нормалния дневен биологичен ритъм, и показват как този ген кодира протеин, който се натрупва в клетките през нощта и се разгражда през деня. Последващи проучвания разкриват ролята и на други гени, които участват в тази сложна система.

Самата награда се състои от златен медал, диплом и парична премия в размер на 9 млн. шведски крони (1.1 млн. долара).

– Това откритие новаторско ли е за научните среди.
– Не бих казал – всъщност, те откриват мелатонина, който е естественият хормон на съня. Т.е., регулаторът на циркадните ритми при човека. Проблемът не е в това, че е открит мелатонинът, ясно е как работи – тези изследвания вече хвърлят нова светлина върху това как вървят денонощните ритми при човек, който е здрав и който е болен. Оказва се, че всяка една болест си има денонощни ритми – при специфични болести, когато човек се лишава от нощен сън и работи на смени, това съществено влошава здравословното му състояние. Това, фактически, е новото в откритието на американските учени. Освен това, оказва се, че е много важно по кое време човек се храни, кога спи и най-важното, кога си приема лекарствата, за да може с минимален прием да постигне добър максимален ефект.

– Как това откритие конкретно може да ни помогне на нас като пациенти?
– Много важно в тази връзка е следното нещо:  освен, че въпросният хормон на циркадните ритми се отделя през нощта и го няма през деня, той в рамките на нощта има свои нощни, ритмични колебания – на всеки два часа и половина нивата му леко се снижават, после се покачват. И при определени заболявания е много важно човек какъв режим трябва да спазва и кога точно да си приема лекарствата.

– Обяснете какво е важно в това отношение да се знае за най-често срещаните болести.
– Да започнем от сърдечносъдовите заболявания – от тях страдат най-много хора у нас. При тези заболявания имаме денонощни колебания на състоянието – например кръвното налягане е най-високо сутрин след ставане от сън, защото тогава адреналиновите нива са най-високи. Затова обикновено лекарствата, които свалят нивата на адреналина, винаги е хубаво да се вземат сутрин, веднага след ставане, за да може да се избегне този естествен пик на кръвното налягане.

– Кои са тези лекарства?
– Такива се бета-блокерите, АСЕ-инхибиторите. Докато например калциевите антагонисти е по-хубаво да се вземат след обяд, надвечер. А има и таблетки, които са със смесено действие – те се пият вечерта, за да могат да дадат ефект съответно сутринта.

– А хората, страдащи от аритмия?
– Хората излизат най-често извън ритъм след обяд. Сутрин се случва много рядко да се появят ритъмни нарушения, освен ако нивата на адреналина не са високи. Затова на практика сутрин и на обяд е нужно да се вземат антиритмичните препарати, за да се избегнат обедните и следобедните влошавания на състоянието.

– Кога е най-добре да си пием лекарствата за депресия?
– Много е важно антидепресантите да се пият сутрин, когато нивата на серотонина са най-ниски. Разделянето им на отделни приеми – на обяд, след обяд и вечерта, не дава терапевтичен резултат, съобразно денонощния стереотип на този вид проблеми.

Белодробните болести също имат свои ритми. Най-чести например при астмата са нощните пристъпи. Затова вечер, преди да си легне пациент с такова заболяване, веднага трябва да си сложи помпичката.

Това са изключително важни неща, свързани с функцията на ендокринната система и на хормоналния баланс при човека. Като трябва да се каже, че този молекулярен механизъм включва каскада от реакции и от това зависи как ще се чувстваме, ако сме здрави. Много важно е например, че има заболявания, които се обострят, когато човек се лиши от нощен сън. Такива са ендокринните заболявания, депресията, психозите. При тях лишаването от сън е фатално за състоянието на човека, поради факта, че не се излъчва мелатонин през нощта и се обръща ритъмът хормонът да се излъчва през деня. А той е с такъв механизъм, че когато има светлина, мелатонинът не може да се излъчи. Т.е., ако човек работи нощна смяна, когато легне да спи, трябва да спусне в стаята плътни щори, да затъмни помещението, да не включва осветлението, нито телевизора или компютъра, за да създаде изкуствена среда за произвеждането на мелатонин. Но най-важното е, че мелатонинът е хормонът на младостта. Той е един от основните антиейджинг хормони. Ние повече говорим само за мелатонина и съня. Но той има далеч по-важни функции: укрепва имунитета (намалява излъчването на адреналин, който на практика “бута” нивата на имуноглобулините), психиката – тя се възстановява само докато човек спи. И най-важният ефект на мелатонина – той съхранява духа и тялото на човека здрави и подмладява.

– В какво се изразява подмладяващото му действие?
– Фактически при човека е така заложен биологичният часовник, че той излъчва най-големи количества мелатонин някъде до 25-27-ата година. След тази възраст нивата на мелатонина естествено започват да намаляват. Затова по принцип възрастните хора спят малко и се наспиват бързо. Това е заради ниските нива на мелатонин. Ако го приемат допълнително, ще спят “като бебета”. Идеята е такава: когато човек приема мелатонин, той фактически връща биологичния си часовник с тези високи нива към 25-27-ата си година. Това, всъщност, е антиейджинг ефектът на този хормон, който е открит от групата учени, получили Нобеловата награда. Фактически, за мелатонина и антиейджинга има над 1000 проучвания.

– А как да разберем, че биологичният ни часовник е разстроен?
– Не спим – това е! Мелатонинът започва да се отделя, когато заспим към 9.30-10 часа и спира да се отделя – към 6-6.30, когато човек се събужда. Всичко е свързано със светлината!

– Само от съня ли можем да си набавим мелатонин?
– Той не се набавя от съня. Излъчва се от епифизата само когато навън няма светлина. Ако го няма в достатъчно количество, може да се внесе отвън с таблетни форми. Най-ефективни от тях са тези, които са създадени така, че да следват денонощния циркаден ритъм, според проучванията на молекулярната биология. Аз познавам лично един от учените, който е бил ко-лаборант на физиолозите, които получиха Нобеловата награда, и е успял да синтезира такъв тип мелатонин, който следва естествените колебания на мелатониновите нива, синтезирани от епифизата.

– В мотивите за Нобеловата номинация е посочено, че откритието ще спомогне за нов начин за лечение на депресията? Какъв ще е този нов метод?
– Сега учените ще се опитат да създадат продукт, който да повишава нивата на мелатонина през нощта и на сератонина – през деня. Т.е., чрез регулиране на съня, ще се регулират нивата и на биологично-активните вещества.

– Как влияе биологичният ни часовник върху храненето? Това също е част от научната разработка на носителите на Нобеловата награда.
Всеки следва своя си биологичен часовник. Но за да може да има добри нива на мелатонин, човек трябва да спазва определена хигиена на храненето – вечер да не преяжда, да не консумира огромни количества алкохол, защото и едното, и другото “бутат” нивата на мелатонина. Но най-правилно е човек да води обичайния за него начин на живот.

Другото много важно нещо е, че, ако се разстрои биологичният часовник, човек е много по-склонен към затлъстяване. Защото по принцип консумира повече храна тогава, когато не му трябва още енергия, и започва да я трупа под формата на мазнини – не може да я преработи и да я изхвърли.

– Признанието за откритието на учените няма ли да спомогне за отпадането на смяната на лятното и зимното часово време? Всеки път при смяната му, вие, специалистите казвате колко е пагубно за здравето ни, а икономистите отчитат минимален ефект в икономията на енергията. Настоявали ли сте като специалисти пред българските власти да се спре тази неефективна практика?
– Повдигали сме няколко пъти този въпрос, но за съжаление той трябва да се реши централно за Европейския съюз. Така поне ни отговарят тук.
Най-големият парадокс е, че тези Нобелови лауреати са американци, а Америка е една от първите страни, която въвежда лятно и зимно часово време след Германия. В Германия дори и по време на войната е било сменяно. Но страните от БРИГС никога не са сменяли времето. Тази година към тях се присъедини Египет и Турция.

Безсънието съкращава живота 

Всички сме запознати с ползите от дългия и пълноценен сън за физическото и психическото ни здраве. Статистическите данни сочат, че само преди 75 години едва 8{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от световното население е получавало сън по-кратък от 6 часа на денонощие. През 2017 г. един от всеки двама души страда от безсъние, като засегнати за съжаление са все повече деца и подрастващи. При сън по-кратък от 8 часа, се отчита над 70{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} спад в производството на т.нар. имунни клетки – естествени убийци, които унищожават своевременно ежедневно образувалите се ракови клетки в организма ни. От друга страна, краткият сън провокира проблеми с нивата на кръвната захар. Установено е, че хората, които спят по-малко от 6 часа на денонощие, са изправени пред 200{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} по-висок риск от бъдещи сърдечносъдови проблеми. Така недоспиването може драстично да съкрати продължителността на живота ни.

Всеки от нас има свой вътрешен биоритъм

Най-важният природен биоритъм е смяната на деня и нощта. Дневният биоритъм, седмичният биоритъм, смяната на сезоните и другите природни ритми, определят правилното функциониране на психиката и тялото. Приспособяването ни към тези биоритми се осъществява чрез индивидуално регулиране на количеството на определени хормони. Те от своя страна регулират сърдечната дейност, кръвното налягане, мозъчната активност и всички психични процеси. Ако настроим ежедневните си активности към биологичните ритми, ще имаме само ползи за здравето. Особено внимание се обръща на съня като фактор за релаксация на психиката. Тук е добре да следваме правилото три по осем – осем часа сън, осем часа свободно време и осем часа работа. Психиката ни си почива единствено по време на сън, отворим ли очи, тя вече работи. Натрупването на часове на безсъние затормозява правилното ни функциониране и ни прави неработоспособни, раздразнителни, гневливи. Натрупаната умора от безсънието прераства в преумора, а тя в бърнаут синдром и депресия. Редуването на периоди на натоварване и почивка важи и за седмичния график. Всяко разстройване на циркадните ритми или на динамичния стереотип е предпоставка за увреждане както на психиката, така и на тялото.

 Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to

Грипът не се лекува с антибиотици

Времето на настинките отмина, калявайте се, за да сте здрави, съветва д-р Ангел Кунчев

Всяка година по това време започваме да говорим за грипа. Първият за сезона щамвече е регистриран у нас. Той е от тип Б – „Ямагата“. Дали обаче именно този вирус ще ни атакува през следващите месеци, как да се предпазим и какви мерки трябва да вземем? Разговаряме с д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

Висока температура, обща отпадналост, безапетитие – това са едни от първите симптоми на грипа. Всеки щам има своите специфични характеристики, но почти всички ни оставят на легло поне за седмица. „Първият изолиран грипен щам все още нищо не означава. Тази година забелязваме, че има известно закъснение при зимните вируси. Миналата зима през декември вече имахме много повече информация какво предстои“, казва д-р Кунчев.  Той е категоричен, че

грипната епидемия ще бъде предизвикана от щамове от група А

„Първият изолиран вирус е от група Б, но той със сигурност няма да е най-разпространеният у нас“, казва още лекарят. Все пак за специалистите „Ямагата“ е сериозен признак за приближаваща грипна епидемия. Кога ще ни удари е трудно да се каже. Лекарите не се ангажират да дадат някакви срокове.
„Няма данни, че тази година заболяването ще

протече по-тежко и с повече усложнения, отколкото миналата. И друг път съм подчертавал, че грипът е изключително сериозно заболяване и не бива да се подценява. Още при първите симптоми трябва да се търси лекар“, съветва д-р Кунчев. Той успокоява, че всяка година населението се сблъсква с грипната епидемия и тя вече е познато явление. „Всякакви слухове за приближаваща тежка епидемия са неоснователни“, казва още медикът.
В края на тази и началото на другата година по всяка вероятност Европа ще бъде ударена от грипния щам Хонконг. Все пак обаче специалистите изчакват вълната да започне, за да дадат някакви прогнози. „Няма значение дали грипът е „Хонконг“, „Мичиган“ или някой от групата Б. Клиничната картина и рисковете са идентични. По-важно е как да се предпазим – и децата, и възрастните“, казва д-р Кунчев.
Най-добрата защита е имунизацията, но за съжаление

в България едва 4-5{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от населението се е ваксинирало.

Ако по някаква причина сте закъснели с инжекцията, може да прибегнете до добре познатите средства, които могат да помогнат – балансираното хранене, прием на допълнителни микроелементи и витамини и най-вече избягване на контакт с болни хора. „Времето на настинките отминава. Когато започне грипната епидемия, тя покрива 90-95{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите. Вирусът е толкова мощен, че се разпространява навсякъде“, казва лекарят. „През септември, октомври, ноември се наблюдаваха няколко вълни на заболеваемост. Някои от тях бяха доста неприятни. Имаше период, когато пациентите се оплакваха от продължителна кашлица, но все пак общата картина беше много по-лека, отколкото е при грипа“, допълва д-р Кунчев. 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хората с респираторни заболявания ги карат на крак, докато

при грипа почти 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от болните остават у дома, 

търсят много по-сериозно лечение, вземат си болнични. Според експертът всичко, което помага на организма в този период, е добре дошло, дори и бабините илачи, които много родители дават на децата си. „Няма нищо лошо да използваме дали утвърдените лекарства на класическата медицина, дали ще се други прийоми, стига те да не вредят на организма, да са изпитани и най-вече да укрепват имунитета. Говорим за всички познати нам средства – от приема на повече плодове и зеленчуци, до каляването, физическата култура и т.н.“, допълва той.
Напоследък се заговори, че температурата не бива да се сваля, а да се остави организмът сам да се пребори със заболяването. Според Кунчев обаче това трябва да стане само по преценка на лекуващия специалист, тъй като всеки организъм е различен. Д-р Кунчев казва, че може да се остави тялото само да се справи с проблема, ако температурата е до 37, максимум 38 градуса. След това обаче задължително и с всички средства трябва да се свали. Особено опасно е

при малките деца, при които организмът се обезводнява.

„Всеки организъм е индивидуален. Говорете с лекар преди да предприемете каквито и да било стъпки. Грижете се за себе си и близките си. Не бива да се дават указания по телефона или да се вземат самостоятелни решения“, съветва той.
Д-р Кунчев е категоричен, че когато говорим за грип, антибиотиците нямат никакво отношение. Те не влияят на болестта. Тези лекарствени препарати могат да се прилагат, само когато има бактериална инфекция. Важно е това да стане само под лекарски контрол. „Грип не се лекува с антибиотици“, казва лекарят. Независимо кой щам ще ни удари, най-честите усложнения след заболяването са грипните пневмонии. За съжаление те трудно се улавят „на слушалка“, затова понякога се закъснява с диагностицирането им. Ето защо в отделни случаи е необходимо да се направи рентгенова снимка. „Следете за най-честите симптоми – продължителна температура, обща отпадналост и безапетитие“, съветва д-р Кунчев.

Автор: Мая КОВАЧЕВА
Източник: https://clinica.bg/

Модерен лапароскопски метод коригира пропадането на тазовите органи при жени

Акушер-гинеколозите на Болница „Тракия“ д-р Стефан Бузалов и д-р Пламен Янев прилагат един от най-модерните лапороскопски методи за корекция при пролапс (пропадане) на тазовите органи – сакроколпопексия.

Методиката е „златен стандарт“ при лечението на това заболяване в Европа и по света. При сакроколпопексията по лапароскопски път в таза се прикрепва специално синтетично платно, което коригира положението на пропадналите органи.

Подобно лапароскопско решение на проблеми при пролапс на тазови органи двамата лекари прилагат от 2012 г. по методиката на швейцарския лекар Жан Бернар Дюбюисон.

„Швейцарската“ методика обаче позволява поставянето на синтетично платно само при пропадане на органи в предната част на таза – матка, влагалище, пикочен мехур, но не и в задната му част, където досега лекарите решаваха проблемите при пролапс на правото черво чрез хирургична пластика. За разлика от методиката на д-р Дюбюисон, чрез сакроколпопексията се поставя синтетично платно, което коригира пролапса на органите във всички отдели на гениталиите.

Пролапсът на тазовите органи – матка, влагалище, пикочен мехур, право черво и др., се получава най-вече при жени в менопауза. Това е времето, в което приключва менструалната функция и се изчерпва яйчниковия резерв, обяснява д-р Бузалов. Най-честите причини, които водят до пролапс на тазовите органи, са тежки раждания по вагинален път на бебета с тегло над 3,800 – 4,00 кг. Причина може да бъде използването на форцепс или на други вагинални оперативни интервенции по време на раждането. Основна причина е също вродената слабост на поддържащия апарат на матката.

Затова извършването на тежка физическа работа трябва да се избягва от жени. Спорадичната кашлица, предизвикана от тютюнопушене или от хронично белодробно заболяване, както и хроничният запек могат да бъдат подбуждащи и допринасящи фактори, водещи до пролапс на тазовите органи.

Отпускането им нарушава качеството на живот на жените, създавайки им редица неудобства. Макар и рядко, пролапс на тазовите органи може да се прояви и при по-млади жени. Най-младата пациентка на д-р Бузалов и д-р Янев е едва 35-годишна жена. Класическият начин за лечение на пролапс е чрез пластика на пропадналите органи чрез влагалищна операция. Този метод обаче има редица недостатъци, сред които скъсяване на влагалището и нарушаване на сексуалната функция на жената, както и опасност от повторно пропадане на органите.

При класическия метод най-често се налага матката да бъде отстранена чрез влагалищна хистеректомия. Едно от предимствата на сакроколпопексията е, че позволява органите да бъдат съхранени. Хирургът прониква в коремната кухина през 4 миниатюрни разреза, като извършва корекцията чрез видеоконтрол.

От 2012 година досега екипът на д-р Бузалов и д-р Пламен Янев е извършил над 260 лапароскопски операции за поставяне на синтетично платно, предимно по метода на швейцарския професор д-р Жан Бернар Дюбюисон. От няколко месеца двамата успешно прилагат и сакроколпопексия.

„Това е една от най-сложните лапароскопски интервенции, която попада в най-високата – IV-та група по трудност лапароскопски операции“, казва д-р Бузалов.

Методиката изисква отлично познаване на анатомията на тазовото дъно и добър опит в лапароскопските операции. Д-р Бузалов и д-р Янев са преминали индивидуален специализиран обучителен курс по сакроколпопексия в Университетската болница Дексеус в Барселона. Курсът беше изключително полезен от практическа гледна точка, казват двамата лекари.

Сакроколпоплексията има противопоказания при някои пациенти. При тях обикновено корекцията на пролапса се извършва по метода на проф. Дюбюисон.

Автор: Нора Виткова

Източник: https://www.novini.bg/