Ваксините срещу грип не предпазват от грипна инфекция. Намаляват обаче рисковете и усложненията при евентуално разболяване. Това заяви в интервю за Дарик д-р Илиян Тодоров от Клиниката по инфекциозни болести към болница „Света Марина“ във Варна.

Най-добре е ваксината срещу грип да се поставя през октомври или ноември, тъй като максималният ефект на имунна защита се достига 20 дни след поставянето, обясни специалистът. Той посъветва при купуване на препарата да се гледа годината, тъй като всяка ваксина е предназначена за актуалния през годината щам.

Актуалният за тази година грипен щам е наречен „Мичиган“ (на името на американския щат, в който е изолиран). Той е брат-близнак на щама „Калифорния“, който циркулираше миналата година.

Едва 2{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от българите са се ваксинирали срещу грип миналата година. Тази година процентът е два пъти по-голям, сочат данните към днешна дата.

Не се препоръчва ваксиниране на хора, които имат алергия към яйчни продукти. Ваксините се произвеждат чрез култивиране на вируси върху кокоши ембриони, което означава, че в тях има съвсем малко количество яйчен белтък, разясни д-р Тодоров.

Първите 4 случая на грипна инфекция са регистрирани през декември в страната. Във Варна все още няма официално регистриран случай, посочи специалистът по инфекциозни болести. Той разкри, че смъртността от грип във Варненско е много ниска, тъй като пациентите търсят навреме медицинска помощ.

Пикът на грипната инфекция обикновено е в края на януари и началото на февруари. След средата на февруари случаите започват постепенно да намаляват. Срещат се обаче в края на април и дори в началото на май.

Грипните вируси се размножават изключително добре при ниски температури и при висока влажност на въздуха, което се получава когато се приберем вкъщи и сгреем средата, в която живеем. В същото време заради ниските температури отвън по-често семействата прекарват продължително време в едно помещение. Ако те не бъде проветрявани редовно, предаването на грипната инфекция се улеснява, отбеляза медикът.

Грипната инфекция е най-опасна за деца под 2 години и възрастни над 65 години. Сред рисковите групи са бременни жени и страдащите от хронични заболявания като сърдечна недостатъчност, диабет и астма.

Грипът се различава от обикновената настинка по това, че започва с внезапно повишаване на телесната температура до 40-41 градуса и тежко втрисане. Характерна е и болка в очните ябълки и зад тях. Освен това болните от грип обикновено са на легло.

До 48 часа след поява на симптомите лечението може да е ефективно, като не включва антибиотици. При неправилно лечение на грип може да се стигне до пневмония или друго заболяване на дихателната система.

Хомеопатията може да е полезна само като профилактика срещу вирусна инфекция.

Източник: http://bestdoctors.bg

Анна Данилова е сертифициран преподавател по Айенгар йога. Завършила е четиригодишен редовен курс за учители в Института по Айенгар йога в Пуна, Индия. От две години живее и преподава в България. Отскоро води курс и за хора, болни от множествена склероза. 

– Г-жо Данилова, как Айенгар йога помага на хора със заболявания, дори на тези с множествена склероза (МС)?

– Чрез практикуването на асаните целим да отпуснем напрегнатите мускули на тялото и да активираме тези, които обикновено не натоварваме в ежедневието си. Всички ние имаме опорно-двигателен стереотип, седим, стоим и ходим по различен начин. Задачата на инструкторите по Айенгар йога е да определи къде са блокажите в организма и да раздвижи тези части от тялото. Практикуващият разширява вътрешните си усещания за тялото. Задачата да отпуснем един мускул и да активираме друг в съседство звучи непосилно за повечето хора. Те не могат да си представят такава диференциация на мускулните групи, а са в състояние да движат само цяла ръка или крак.

С времето хората се научават да управляват по-фините си движения, например да въртят бедрените мускули. Когато осъзнаем фините си усещания, можем да движим отделно всяко мускулче. С хора с множествена склероза (МС) работим принципно по същия начин както със здравите, но избягваме пренатоварването и прегряването. При изпълнението на асаните ползваме повече опори. Болните от МС правят асаните, изправени до стена и с опора под ръцете. Слагаме допълнително опори отстрани на краката, за да улесняваме движенията им. За подпори се използват дървени блокчета, столове, одеяла и колани, които помагат на човек да се държи в най-различни пози и да се движи безопасно, ефективно и безболезнено.

– Как се сблъскахте със заболяването МС?

– Моя приятелка, която се занимава с терапия юмейхо, помагаше на хора с МС. От нея разбрах какво е това заболяване. Преди три години присъствах на международен семинар в Института по Айенгар йога в Пуна. Всеки ден постелката ми се оказваше близо до един леко прегърбен мъж, който накуцваше. Казаха ми, че това е преподавател по йога Айенгар с много високо ниво и се учудих, защото проблемите му трябваше вече да са минали с практикуването на йога. Този мъж живее от 21 години с МС, но прави всички сложни асани, включително ширшасана – стойка на глава, без опора на стена. От 2004 г. се е отказал от всички лекарства и се поддържа с ежедневно практикуване на Айенгар йога. Разбира се, това не е метод, по който може да се лекува МС, но се контролира заболяването.

– При всички пациенти ли има такова подобрение?

– При различните хора МС има различна симптоматика. При някои Айенгар йога работи по-ефективно, при други – не. Не можем да гарантираме, че при всички ще настъпи ремисия. Но е факт, че практикуването на йога помага. Така релаксираме нервната система. Извиването на тялото назад с опора под гърба помага за преодоляването на депресивните състояния, от които обикновено страдат хората с МС. С практиката тези хора се научават да осъзнават как работят мускулите им и да ги контролират. По този начин запазват двигателните си способности. Айенгар йога може да се използва и за лечение на много други заболявания, но под наблюдението на опитен учител.

– А какво може да се направи за хора, които вече са получили двигателни увреждания?

– За тези хора има упражнения в легнало положение с допълнителни опори, благодарение на които имитират упражненията с изправено тяло Това подобрява работата на ставния апарат, ставите се подравняват, като тялото се изтегля и придобива изправена стойка. Постига се също ефективно усвояване на минералите в костите, подобрява се костната плътност. Подобрява се и оросяването.

Колкото по-рано започне практикуването на Айенгар йога, преди да са настъпили най-тежките увреждания, толкова по-лесно се постига ефект. По-лесно човек може да развие фините усещания на тялото си, да работи с мускулите си, докато все още е в състояние да ги управлява. Колкото повече симптоми имат болните, толкова повече е нужна индивидуална работа с тях. За по-обездвижените са необходими повече опори и помощ от преподавателя. На моите групови занимания каня хора, които могат да се движат, защото съм сама и не е възможно да обръщам внимание само на един човек. Но не е безнадеждно и обездвижен човек да започне Айенгар йога. Това просто изисква повече внимание, повече усилия и постоянство от негова страна.

– Защо Айенгар йога има подчертано терапевтична цел?

– Заради това, че основателят й Айенгар е боледувал много в детските си години и чрез йога успял да укрепи здравето си. А когато станал учител по йога, към неговите групи се стичали хора, които никой друг не искал да вземе. Това били жени, възрастни и болни хора. Айенгар приспособил асаните към ограничените възможности на своите курсисти. Йогата на Айенгар се различава от другите видове йога по своя физиологичен подход. Асаните се изпълняват по определен ред и по особен начин.

Ако човек не може да стигне до пода с ръце при навеждане напред, му поставяме дървени блокчета под ръцете за опора и той може да изпълни упражнението. С практиката лека-полека гъвкавостта се развива. По принцип в Айенгар йога се използват и въжета, прикрепени към стената, с помощта на които също се изпълняват обърнати асани. Тези въжета много помагат на практикуването на йога от хора с МС. Те усещат, че имат опора зад гърба си, чувстват се сигурни и по-лесно отпускат тялото си. Освен физическите упражнения, правим и дихателни практики – пранаяма, които задълбочават оздравителния ефект.

Впрочем на 40-годишна възраст Айенгар пострадал при пътен инцидент и получил частична парализа. Лекарите заявили, че няма как да проходи. Но с помощта на йога практика и пълна осъзнатост при изпълнението на асаните той възстановил двигателните си функции. До дълбока старост Айенгар практикувал всички асани по три часа на ден и доживял 96 години.

– Вие лично решихте ли си някакъв здравословен проблем?

– Имах плоскостъпие и се справих с него. Забравих също какво са  болка в гърба и главоболие от напрегнатия врат. Спокойно преживях бременността и възстановяването след раждането. Нямах никакви болки.

– Има ли изисквания към храненето на практикуващите Айенгар йога?

– Когато дойдох да се обучавам в Индия, ми се караха, че съм прекалено слаба. Според йога и аюрведа тялото трябва да има и мазнини, за да бъде здраво.

По принцип индийците са вегетарианци. Аз също не ям месо отдавна. Практикуването на йога обаче не означава, че всеки човек трябва да се откаже от месото. Вегетарианството трябва да ти идва отвътре, да бъде съвсем естествено желание на организма. При хора, които се отказват от месото, храната трябва да бъде балансирана така, че да получават необходимите минерали, витамини и мазнини от други източници.

В Айенгар йога не караме хората да спрат месото. По мои наблюдения, практикуващите йога с години в един момент се отказват от месо съвсем естествено.

Айенгар оцелял след тиф, малария и туберкулоза

Създателят на Айенгар йога – Белур Кришнамачар Сундараджа Айенгар, е роден на 14 декември 1918 г. в щата Карнатака, Индия, по време на епидемия на “испанската болест” – грип, довел до смъртта на милиони хора. Новороденото и майка му също се заразили с вируса, но оцелели, макар че детето останало слабо и болнаво. Изкарало тиф, малария, туберкулоза. Лекарите смятали, че момчето едва ще доживее до осемнадесетата си година. На 15 години Айенгар се преместил да живее при голямата си сестра и съпруга й – прочутият йогин и познавач на ведите Шри Тирумалай Кришнамачаря. Той показал на момчето няколко асани, полезни за здравето му. Най-добрият ученик на Кришнамачаря изчезнал точно преди международна конференция по йога, на която трябвало да демонстрира асаните. Тогава учителят накарал болнавия Айенгар да усвои за три дни най-сложните движения. Момчето се справило отлично, но ставите и сухожилията му пострадали. Затова в продължение на няколко години то изпитвало силни болки. С практикуването на йога всеки ден обаче болките изчезнали. На 19 години гуруто го изпратил в Пуна да преподава йога там. Той експериментирал и създавал свои собствени техники, с лечебен ефект.

Шри Б. К. С. Айенгар починал на 96 г. през 2014 г., като оставил на милионите си  последователи своя лечебен вид йога, с индивидуален подход към всеки човек.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: http://zdrave.to