дом блог страница 862

Все повече хора викат линейка без да са в тежко състояние

Близо 7000 повиквания са подадени в софийската спешна помощ от началото на месеца.

В последните дни расте броят на обажданията от хора, които не са в тежко състояние, но това създава проблеми на спешните екипи, предаде БНР.

Последният случай на извикана линейка за лек грип е отпреди ден, обясни Катя Сунгарска, говорител на „Спешна помощ“.

Обадилият се е описал изключително тежко състоянието си: „Разбира се, незабавно се отзовахме. Отидохме на адреса и се оказа, че просто човекът е с 37,9 температура и би искал да му дадем парацетамол или нещо друго, което да му помогне да се почувства по-добре“.

Това блокира линейките и те не могат да се отзоват на други сериозни сигнали за хора с пряка опасност за живота: „Само през последното нощно дежурство имаме повиквания за 16 деца с респираторни проблеми и с вирусни инфекции, а за възрастните повикванията са четири пъти повече“.

От „Спешна помощ“ апелират към хората да не се обаждат, когато имат съмнения за грип, а да търсят личните си лекари и поликлиниките.

Автор: Десислава Станева

Източник: https://www.novini.bg/

Кръводаряване – 5 впечатляващи ползи за здравето

Здравните ползи от кръводаряване включват добро общо състояние и намален риск от рак и хемохроматоза
Помага за намаляване на риска от увреждане на черния дроб и панкреаса. Даряването на кръв може да помогне за подобряване на сърдечно-съдовото здраве и намаляване на затлъстяването.

Всеки ден се извършват кръвопреливания, които спасяват живота на много хора по целия свят. Важно е кръводаряването да се извършва в болница, клиника или кръвна банка, в присъствието на медицински специалисти. Донорите на кръв трябва да гарантират, че са в добро здраве, за да избегнат всякакви здравни проблеми.

Кръводаряването може да помогне при лечението на пациенти, страдащи от рак, нарушения на кръвосъсирването, хронична анемия, свързана с рак, сърповидно-клетъчна анемия и други наследствени кръвни аномалии.

Важно е да знаете, че човешката кръв не може да бъде произведена, хората са единственият източник на това и затова може да помагаме на онези, които се нуждаят от нея.
Също така е възможно да съхранявате собствената си кръв за бъдещи нужди. Уверете се, че кръвта се съхранява на добра кръвна банка.

Преди да се дари кръв е важно да се проведе медицински преглед, включващ контролен списък за заболявания, свързани с кръвното налягане и инфекциозни заболявания.

Кой не дава никога кръв?
Хора, които имат заболявания като СПИН и хепатит, не трябва да даряват кръв.
Хората, които са предприели ваксинации или са претърпели някаква операция или имат рак, диабет, настинка и грип, трябва да се консултират със здравни експерти, преди да дадат кръв.
Бременните жени също.

Ползи за здравето на даряването на кръв:
Предотвратява появата на хемохроматоза
Ползите за здравето от кръводаряване включват намален риск от хемохроматоза. Това е здравословно състояние, което възниква поради излишната абсорбция на желязо от тялото. Това може да бъде наследено или може да бъде причинено поради алкохолизъм, анемия или други нарушения. Редовното кръводаряване може да помогне за намаляване на натрупването на желязо.

Антиракови ползи
Кръводаряването помага за намаляване на риска от рак. Намаляването на нивото на желязо в организма е свързано с нисък риск от рак.

Поддържа здраво сърце и черен дроб
Даването на кръв е от полза за намаляване на риска от сърдечни и чернодробни заболявания, причинени от натрупване на желязо в организма. Приемането на богата на желязо диета може да повиши нивата на желязо в организма – могат да се абсорбират само ограничени количества, излишното желязо се съхранява в сърцето, черния дроб и панкреаса. Това на свой ред увеличава риска от цироза, чернодробна недостатъчност, увреждане на панкреаса и сърдечни аномалии.

Отслабване
Редовното кръводаряване намалява теглото на донора. Това е полезно за тези, които са с наднормено тегло и са изложени на по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и други здравни нарушения. Обаче, кръводаряването не трябва да е много често.

Стимулира производството на кръвни клетки
След кръводаряване, тялото работи активно за попълване на кръвната загуба. Това стимулира производството на нови кръвни клетки и на свой ред помага за поддържането на добро здраве

Колко често можем да даряваме кръв?
Човек трябва да изчака 56 дни или 8 седмици между кръводаряване.

Източник: http://www.zdrave.ws

Колоезденето не вреди на мъжете

Няма значение дали карате велосипед или бягате – либидото ви ще е в час

Противно на вярванията, карането на колело не оказва негативно влияние върху сексуалното здраве или функцията на пикочния мехур при мъжете. Това е установило ново изследване, публикувано в сп. Journal of Urology.

Ако бъде сравнено сексуалното здраве на велосипедисти с бегачи и плувци, то учените стигат до извода, че няма разлика дали един мъж кара велосипед или бяга и плува. Изследването опровергава предишните, които предполагат, че колоезденето може да засегне негативно сексуалната функция на мъжете. Всъщност се оказва, че

ползите от него далеч надвишават рисковете,

твърдят изследователите. За целите на експеримента са взели участие около 2774 колоездачи от Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, 539 плувци и 789 атлети, използвайки набор от въпросници, измерващи сексуалното здраве и функциите на пикочния мехур. Установено е, че няма статистически значима разлика между велосипедистите с висок интензитет и тези, които карат колело за удоволствие през ваканцията си, например.

„Колоезденето осигурява огромни ползи за

сърдечно-съдовата система и има слабо въздействие върху ставите“, каза ръководителят на изследването Бенджамин Брайер от урологичния отдел на Университета в Калифорния и Сан Франциско. Рискът не е голям дори за професионалните колоездачи, защото те карат изправени в повече от 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от времето, отбелязват още специалистите в проучването си. Така че не спирайте да се отдавате на карането на колело, ако това е любимият ви начин да спортувате.

Автор: Кремена РИКОВА

Източник: https://clinica.bg

За връщане на женските консултации настояват акушерки

Акушерките в България настояват за връщане на женските консултации в страната. Това стана ясно по време на форум, организиран в сградата на КНСБ на тема: „Акушерката – подценяваната професия„.

Милка Василева, председател на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи заяви, че днес акушерките са по-малко отколкото е необходимо да бъдат в страната, като недостиг има във всяка болница.

Тя изтъкна, че големият проблем е липсата на съществуващата в миналото практика на женската консултация, от която имат нужда не само родилките, а и всяка жена.

Акушерките настояха по време на форума за достойно заплащане на труда им и създаване на възможности за усъвършенстване на професията така, че да превърнат болката в надежда. Емилия Казълова, председател на Алианса на българските акушерки заяви, че наистина повечето от акушерките у нас са в предпенсионна възраст и работят на няколко места, за да свързват двата края.

Професията им е много отговорна, тъй като освен за живота на новороденото акушерките се грижат и за живота на родилката. „Оставаме в задния двор на медицината“, констатира Казълова.

По думите й в годините наистина са започнали да третират акушерката като асистент на лекаря, а жената наистина има нужда от .

Според Казълова в провинцията проблемът с недостига на акушерки е още по-сериозен, тъй като там не само акушерките са малко, но и не съществува възможност за смяна на работното място.

„Колегите са по-пасивни и по-обрани в исканията си, защото се страхуват за работните си места“, коментира още Казълова. По думите й се стига до парадоксът една млада акушерка да получава по-малко от една санитарка с повече трудов стаж.

Юлия Кадийска, фоторепортер, която наскоро роди втората си рожба Тома в МБАЛ „Надежда“ коментира, че благодарение на акушерската помощ в болницата, раждането е преминало много по-бързо и лесно. Младата майка е родила само с помощта на акушерка.
„Мисля че може да се заложи доста повече на акушерките. Изцяло акушерката ми помага и ме напътства. Веднага ми дадоха бебето, гушнах го на голо. Това допринесе да имам кърма и да го храня“, допълни Кадийска.

Автор: Десислава Антова

Източник: https://news.bg/

Все повече болни ученици от хепатит А

Източник: pixabay.com

Увеличили са се случаите на заболели от хепатит А ученици от средно училище „Васил Левски“ – село Черни Осъм, община Троян, съобщиха от общинската администрация.

По този повод се е състояла среща на кмета на общината Донка Михайлова и представители на Регионалното управление на образованието – Ловеч и Регионалната здравна инспекция – Ловеч с родители на децата от училището.

Някои от тях са ги спрели от учебни занятия, заради разпространението на заразната болест. Първият регистриран случай в село Черни Осъм е от края на октомври 2017 г. Преди зимната ваканция на учениците, заболелите са били седем.

От началото на тази година са заболели още четири деца. Проверката на контролните органи е установила, че причината за заболяването не е била хигиената в училището или водата, като са предприети необходимите мерки за ограничаване на заразата, допълват от общинската администрация.

От Регионалното управление на образованието – Ловеч поясниха, че засега няма причини за безпокойство прекратяване на учебните занятия. На 16 януари отсъстващите ученици са 15 от общо 98 записани в училището, предаде БНТ.

Източник: http://www.novinite.bg

Проф. д-р Георги Момеков: С мляко антибиотиците спират да действат

Прахче за грип + алкохол е опасна комбинация, фрешът от грейпфрут не се пие с лекарства

Почти няма съвременен човек, който да не е приемал лекарства през живота си. А огромна част от българите са с хронични заболявания и лекарствата са ежедневие. За да коментира опасните взаимодействия с лекарства, поканихме проф. д-р Георги Момеков – преподавател във Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София и председател на Българското научно дружество по фармация.

– Проф. Момеков, кои са най-опасните комбинации между лекарства и храни?

– Не е добра идея пациенти, които приемат голям брой лекарства, да пият прясно изцеден сок от грейпфрут. Това не се отнася до т.нар. натурални сокове, те се правят по друг начин и изобщо не са натурални. В прясно изцедените сокове се съдържат вещества, които нормално (ако се яде един плод) са безвредни. Но фрешовете се извличат от голям брой плодове. Например фрешът от грейпфрут взаимодейства с огромен набор от лекарства. Опасно е за пациенти, които се лекуват със статини – лекарства за намаляване нивата на холестерола, и с т.нар. калциеви антагонисти – лекарства за хипертония. Сокът от грейпфрут забавя скоростта, с която черният дроб преработва (метаболизира) тези лекарства. Независимо, че човекът си приема медикаментите по предписанията на лекаря, заради промяната на чернодробния метаболизъм, концентрацията им в кръвта е такава – все едно се е предозирал.

– Същото важи ли за добавки с екстракт от грейпфрут?

– Екстрактите се получават от извличане на биологичното вещество и са по-концентрирани от природния източник. Ето защо пациентите на статини, калциеви антагонисти, бетаблокери и много други лекарства не трябва да приемат екстракт от грейпфрут.

– Как си взаимодействат с медикаменти традиционно приеманите от българите млечни продукти?

– Млечните продукти съдържат калций. Ако е качествено, дори в една кофичка кисело мляко би трябвало да има няколкостотин милиграма калций. Калциевите йони са много полезни за организма. С някои лекарства обаче образуват комплексни съединения, които нарушават възможността лекарството да се усвоява. Пример е ципрофлоксацинът – широко прилаган антибактериален препарат. Ако бъде изпит с чаша мляко, част от лекарството няма да достигне до кръвта и оттам – до органите, които лекуваме, и така компрометираме антибиотичното лечение. Ето защо се прави

3-часов интервал между приема на млякото и на лекарството. 

Тетрациклиновите антибиотици образуват комплекси не само с калций, но и с желязо, цинк, алуминий, магнезий. Затова трябва да има интервал между техния прием и приема на антибиотика.

Друг пример за взаимодействие с храна са бифосфонатите – за лечение на остеопороза. Тези лекарства дразнят ужасно стомаха и хранопровода. Но независимо от това трябва да се пият само с вода, защото взаимодействат с всичко – мляко, сок, храна. Бифосфонатите образуват съединения с компоненти на храната и не се усвояват. Това означава, че поне час в стомаха не трябва да попадат други вещества, за  да може да подейства медикаментът. А с чаша мляко може да блокираме напълно неговото усвояване. Ето защо четете листовките – те са изключително подробни. Ако имате съмнения за някакво взаимодействие, питайте лекар или фармацевт.

– Обикновено хората предпочитат билки пред лекарства. Наложило се е мнението, че билките са безвредни.

– Не съм против алтернативното лечение. Всеки има право на избор. Билките са ценни, но когато говорим за фитотерапия, почиваща на клинични проучвания. Същото не може да се каже, когато билкар ти продаде пакет с билкова смес. У нас няма запазена школа на билколечение. Като питате някои от билкарите откъде знаят за лечебния ефект на билките, източникът се оказва книга на Мария Требен. В България има над 30 вида жълт кантарион, а само един от видовете е лечебен – Хиперикум Перфоратум.

– Но какво може да стане при едновременна билкова и медикаментозна терапия?

– Ако човек е на терапия с антиритмични лекарства, със статини, с лекарства за диабет, за потискане на кръвосъсирването, да не пие чай от жълт кантарион. При жълтия кантарион реакцията е обратната на тази при грейпфрута. Продукти с жълт кантарион ускоряват чернодробния метаболизъм. Представете си човек с трансплантиран бъбрек, който пие имуносупресори – потискащи имунния отговор. Жълтият кантарион така ускорява разграждането на имуносупресорите, че тяхната концентрация в кръвта пада под терапевтичната. Може да се стигне и до отхвърляне на присадения орган.

– Какво ще кажете за взаимодействието между алкохол и лекарства? 

– При повечето антибиотици няма проблем, ако изпием една чаша бира или малка ракия. Но при някои антибактериални лекарства взаимодействието с алкохол е опасно. Такъв е метронидазолът, който се използва често при гинекологични инфекции – например от гъбичките трихомонас вагиналис. Тогава медикаментът се предписва и на партньора. Жената си поставя глобули, а мъжът пие таблетки. В този период не трябва да се пие алкохол, дори бонбонка “пияни вишни”. Метаболизирането на алкохола минава в два етапа – алкохолдехидрогеназа и алдехиддехидрогеназа. Когато блокираме втория ензим

с метронидазол, настъпва ударно махмурлук 

Започва зачервяване на кожата, гадене, повръщане, главоболие. Описани са смъртни случаи, когато лекарството е прието венозно и е консумиран алкохол.

Ако в листовката на медикамента пише, че не трябва да се приема алкохол, значи не трябва дори да се помирисва такъв. Българинът е малко смел в тези ситуации.  След приема на някои сънотворни е опасно да се пие алкохол (включително бира), дори на другия ден. Категорично не се пие алкохол с лекарства, които потискат централната нервна система – обикновено са сънотворни, медикаменти за невроза, за алергия. Това се отнася и за лекарства, при които потискането на нервната система е страничен ефект, например антихистамините. Някои прахчета, които се разтварят в топла вода и се препоръчват за остри вирусни инфекции и грипоподобни състояния, съдържат антихистамин. Комбинацията му с алкохол е особено проблемна при човек, който шофира или работи на машина, която може да му отреже пръстите. Дори от чаша бира ефектът на лекарства, които предизвикват сънливост, може да е непредсказуем. Ако човекът реши да шофира, способността му да реагира, ще бъде значително намалена. Ако трябва да дам генерална препоръка,

алкохолът в големи дози е несъвместим с всякакво лекарство.

А в малки дози е опасен, когато става въпрос за лекарства, които въздействат върху метаболизирането на алкохола или които потискат централната нервна система. Българите са много притеснени, че някое лекарство им уврежда черния дроб. Същите хора обаче ежедневно ядат вредни храни и се наливат с алкохол. На въпроса “Пиеш ли”, казват “Не”. След което се оказва, че “не” означава 2-3 бири на обяд и една ракия вечер. Проблемът с алкохола у нас може би не е като в някои северноевропейски страни, но достатъчно много българи ежедневно приемат големи количества алкохол.

Какво се случва при прием на повече хапчета?

Хронично болните обикновено приемат повече от 4 различни лекарства на ден, някои по 7- 8.  Може ли да разчитат, че лекарят е предвидил всички лекарствени взаимодействия? По този въпрос проф. Момеков е категоричен да се доверим на лекаря си: 

“Когато предписва няколко лекарства, лекарят взема предвид съотношението полза – риск. Но е много важно пациентите да казват всичко на лекаря си. Има хора, които премълчават свои специфични проблеми пред личния лекар, а ходят и при специалист за определени болести. Хубаво е да се казва и на фармацевта в аптеката, и на лекаря, особено ако има някакво притеснение за лекарствено взаимодествие.

При хора с множество заболявания, например с метаболитен синдром, диабет, високо кръвно налягане, е неизбежен приемът на много лекарства. Терапията с по-малко лекарства при тях е неефективна. В началото наистина има странични ефекти, тези хора минават през една “голгота”, но с времето организмът им намира начин да се справи, адаптира се. Безумие е обаче такъв пациент да приема нещо без знанието на неговия лекар.”

Мара КАЛЧЕВА

Източник: http://zdrave.to

ОВИ или остра вирусна инфекция – симптоми и особености

 

Източник: pixabay.com

Какви са най-честите оплаквания от ОВИ или остра вирусна инфекция през зимния сезон и какви са причините за това?
Най-често срещаните оплаквания са: болка в гърлото, хрема, главоболие и т.н. Причините за тези оплаквания могат да бъдат други проблеми от уши, дълга и упорита кашлица,: бактериални и вирусни инфекции, алергии, хранителни разстройства, стомашно-чревни разстройства, и така нататък.
Често пациентите вече са започнали да пият антибиотик или правят антивирусно лечение, без предварително диагноза. Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици е коментирана тема в продължение на много години, но, за съжаление, използването им е често погрешно.
Поради това се препоръчва пациентите, които са с оплаквания от ушите, гърлото, носа, трябва да започнат симптоматично лечение, а ако това не помогне, се посещава специалист, за да се направи правилна диагноза и да започне подходящо лечение.

Има ли разлика в симптомите на вирусни и бактериални инфекции на носа и гърлото? Каква е разликата в лечението?
Симптомите при вирусни и бактериални инфекции са много сходни в самото начало. Обикновено те започват с хрема, болки в гърлото, кашлица, отпадналост, болки в мускулите и ставите и така нататък.
Един от най-честите симптоми е болката и дразненето в гърлото.

Когато става въпрос за вирусна инфекция, обикновено болката е много силна в първите 2-3 дни.
После намалява и в рамките на 6-7 дни оплакването изчезва напълно. Въпреки това, когато става дума за бактериална инфекция, болката и възпалението на гърлото след 2-3 дни ще започне да нараства, усложнения се развиват и може да доведе до невъзможност за преглъщане на храна или течност, чомек не може да отвори устата си заради болката, има и задух.

Най-често възпаленото гърло започва като вирусна инфекция, а по-късно, поради отслабването на имунната система, има усложняване от бактериална инфекция, така че е важно, че източникът на възпалителни промени се определи от лекар.

ОВИ или остра вирусна инфекция – симптоми и особености

Висока температура – когато това се дължи на вирусна инфекция, обикновено в рамките на няколко дни, тя спада с използването на симптоматична терапия и пациентите започват да се чувстват по-добре. Но когато става дума за бактериална инфекция, след 2-3 дни температурата се повишава.

Болният изпитва умора, болките в мускулите и ставите се увеличава, а това обикновено е времето, когато пациентите се нуждаят от медицинска помощ.

Ринитът обикновено продължава 7-8 дни – зависи от човешката имунна система, възрастта на пациента, съпътстващи заболявания и други. Първоначално се появява сухо, дразнене и назална конгестия, фаза на освобождаване на секреция, и накрая секрецията започва да намалява.

Обикновено, ринит, причинен от вируси, изчезва със симптоматична терапия. Когато назалният секрет е жълтеникав или зелен, може да бъде с бактериални произход, и това може да доведе до усложнения като синузит, бронхит или възпаление на средното ухо.

Източник: http://www.zdrave.ws

Заедно срещу рака на маточната шийка

От 24 януари до 4 февруари отбелязваме Европейската седмица на превенция със заболяването

В края на януари започва ежегодната седмица за борба с рака на маточната шийка. Тя се провежда от 24 януари до 4 февруари. По време на нея ще се заостри общественото внимание върху последиците от диагнозата.

Ракът на маточната шийка е вторият по честота сред жените. Не по-малко от 1100 нови случаи диагностицират онколозите годишно у нас. За същия период от него умират 400 умират. Това онкологично заболяване се причинява от човешкия папиломен вирус. Независимо от честотата му, той е успешно лечим, ако бъде открит в начален стадий. Това става чрез прегледи и скрининги. Затова онколозите съветват те да не се пропускат.

Ракът на маточната шийка може да бъде установен при редовен гинекологичен преглед с цитонамазка. От нея може да се предположи, макар и с голяма вероятност, наличието на неопластичен процес. Цитонамазката се изследва от патолог и той може да постави диагнозата. Когато от цитонамазката се предполага карцином – резултати от теста PAP-II или PAP-IV; задължително се прави биопсия със сепарирано абразио.

Профилактиката се състои в това веднъж на две години или ежегодно осъществяване на профилактичен гинекологичен преглед – с вземане на цитонамазка.

Източник: https://clinica.bg/

Д-р Ангел Кунчев: Ограничете максимално контактите тази седмица

Много е вероятно да има нови райони в страната, в които да се обяви грипна епидемия.

До края на седмицата е възможно това да се случи в Пазарджик. Това каза държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев в ефира на БТВ. Той уточни, че епидемиолозите не се съсредоточават само върху цифрите.

„Показателни са отсъствията от училище, потърсената лекарска помощ и търсенето на повече препарати в аптеките“.

„Хората обичат да търсят медицинска помощ в сряда и четвъртък с оглед да си увеличат почивните дни. Най-точни са данните на седмична база. В последните години се наблюдава тенденция хората да ходят на работа, дори да са болни“, поясни д-р Кунчев.

Той добави, че е било изненада, че доминиращ е вируса Ямагата, който в момента циркулира.

„Очаквахме паралелна циркулация между грипните щамове“. Д-р Кунчев предупреди, че е абсолютно грешна практиката да се посяга към антибиотик при вирусна инфекция.

„Това дори е вредно. Ограничете максимално контактите, добра лична хигиена, особено при децата и правилно хранене, проветряване на помещенията“, призова той. Д-р Кунчев заяви, че пикът на грипа започва.

„Променливото време има значение за разпространението на вирусите, но е малко при започнала грипна епидемия“, каза още Ангел Кунчев.

Автор: Мая Йорданова

Източник: https://www.novini.bg/

Ролята на PD-L1/PD-1 в противотуморната имунотерапия

През последните години наблюдаваме динамично развитие на един иновативен подход в лечението на онкологични заболявания, а именно противотуморната имунотерапия. В основата си този тип лечение има за цел да стимулира собствената имунна система на пациента, която ефективно да атакува раковите клетки. И макар тази концепция да води началото  си от края на 19-ти век, с наблюденията на Уилиям Коули, едва наскоро беше припознато потенциалното ѝ значение за медицината и през  2013 година списание Science обяви противотуморната имунотерапия за откритие на годината.

Основните етапи в имунния отговор на организма спрямо туморните клетки се обобщават в така наречения противотуморен имунологичен цикъл.

Първият сигнал, който задейства този цикъл, се обуславя от самото естество на онкогенезата и формирането на неоантигени, специфични за тумора: мутирали или свръх-експресирани протеини, които се отделят от раковите клетки.

Имунната система разпознава тези антигени и използва антиген презентиращи клетки (АПК), за да ги предостави за разпознаване и активира Т-лимфоцитите в лимфните възли. Процесът на активация или „прайминг“ на Т-лимфоцитите се обуславя от няколко фактора: 1) свързване с антигена посредством Т-клетъчен рецептор (TCR); 2) ко-стимулиращ сигнал (B7:CD28); 3) цитокини. Активацията на Т-лимфоцитите се регулира внимателно от имунната система и позволява фина настройка на имунния отговор: свръхактивацията би довела до автоимунна реакция, и обратното – недостатъчната активация би ускорила развитието на рака.

Веднъж активирани, Т-лимфоцитите напускат лимфните възли, попадат в кръвния ток, мигрират през ендотела и достигат до тумора. Там те трябва да разпознаят специфичния антиген на повърхността на туморната клетка, който е свързан с главен комплекс на тъканна съвместимост I (MHC I). Това взаимодействие е от изключителна важност, за да могат Т-лимфоцитите да проявят своята цитотоксична дейност, но и тук редица фактори могат да стимулират или инхибират активността им.

В последния етап от противотуморния имунологичен цикъл Т-лимфоцитите изпълняват програма за клетъчна цитотоксичност като освобождават цитотоксини – перфорин, гранзими и гранулизин, които задействат апоптоза на раковата клетка,  отделяйки големи количества неоантигени в средата, затваряйки цикъла.

В процеса на онкогенеза раковите клетки негативно повлияват някоя (или няколко) от посочените стъпки (т.нар. чекпоинти, checkpoints) и така саботират имунната система, като не позволяват пълноценен имунен отговор. Един такъв механизъм, който раковите клетки успешно използват, е взаимодействието между протеина за програмирана смърт 1 (PD-1) и неговия лиганд (PD-L1). PD-1 е мембранен протеин, който се експресира от клетки на имунната система – активирани Т-лимфоцити, моноцити и дендритни клетки. PD-L1 от своя страна също се експресира от клетки на имунната система, но и от туморни клетки. Взаимодействието между PD-L1 и PD-1 има регулаторна функция и при нормални условия води до инхибиране на активността на T-лимфоцитите и предпазва организма от свръхактивност на имунната система и нежелани автоимунни реакции.

Експресията на PD-L1  от туморните клетки инхибира активността на цитотоксичните Т-лимфоцити в туморната среда и блокира ефективния имунен отговор. В опит да бъде възстановена ефективността на имунния отговор, през последните години бяха разработени и одобрени няколко агента – чекпoинт инхибитори (checkpoint inhibitors), които блокират взаимодействието PD-1/PD-L1, водейки до ефективното възстановяване на антитуморния имунен отговор.

Освен с PD-1, PD-L1 взаимодейства още и с друг мембранен протеин – B7-1 (също CD20), който се експресира най-вече от дендритни клетки, и взаимодействието между двата протеина има инхибиторен ефект върху активацията на Т-лимфоцитите в лимфните възли. Блокирането на PD-L1, но не и на PD1, прави невъзможно взаимодействието PD-L1 – B7-1 и свободният B7-1 може да се свърже с друг рецептор по повърхността на Т-лимфоцитите – CD28, взаимодействие, което стимулира тяхната активация.

Туморната ангиогенеза е друг важен фактор от ключово значение за връзката между тумора и имунния отговор. Съдово-ендотелният растежен фактор (VEGF) има важнa роля в неоваскуларизацията на тумора и има редица имуносупресивни ефекти: потиска съзряването на дендритните клетки, както и стимулира експресията на PD-L1. От друга страна, инфилтрацията и екстравазацията на Т-лимфоцитите пряко зависят от адхезията им към ендотела на кръвоносните съдове, но експресията на VEGF и други фактори инхибират  експресията на адхезионни молекули в клетъчния ендотел.

Поради важното значение на VEGF/VEGFR, бяха разработени редица инхибитори, които успешно се използват в лечението на различни видове рак. Комбинацията от VEGF и – чекпоинт инхибитори като комбинирана терапия представлява особен интерес, тъй като блокирането на VEGF има потенциала да  подобри  инфилтрацията на Т-лимфоцитите в туморната среда и по-висока ефективност на имунотерапията.

Свидетели сме на истинска революция в лечението на раковите заболявания. През следващите години очакваме резултати от важни клинични изпитвания, които биха довели до налагането на съвсем нов подход в лечението на онкологичните заболявания.

Референции:

Richardson MA, Ramirez T, Russell NC, et al. Altern Ther Health Med 1999;5:42-7; Science, vol 342, 20 December 2013; Chen DS, Mellman I., Immunity 2013;39:1–10; Keir ME, et al. Annu Rev Immunol 2008; Park JJ, et al. Blood 2010; Chen DS, et al. Clin Cancer Res 2012; Rozali, et al. Clin Dev Immunol 2012; Topalian SL, et al. New Engl J Med 2012; Latchman Y. et al. Nat Immunol 2001; Matsumoto K, et al. Biochem Biophys Res Commun 2008; Brahmer JR, et al. J Clin Oncol 2010; Akbari O, et al. Mucosal Immunol 2010; Collins M, et al. Genome Biol 2005; Murphy K, et al. Janeway’s Immunobiology 2012; Ott et al. Front Oncol. 2015; 5: 202.

Източник: http://medicalnews.bg