Разполагаме с няколко генерации инхибитори, т.е. таргетни терапии за лечение
Един от водещите специалисти по медицинска онкология в България е д-р Росица Кръстева. Тя е член на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO), Българския лекарски съюз, Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО), Европейската общност по лъчелечение (ESTRO), Балканския съюз по онкология. Избрана е за първия председател на Клуб “Млад онколог”.
В днешния брой на в. “Доктор” ще обсъдим какви са основните провокиращи фактори за рака на белия дроб; в какво се изразява т.нар. таргетна терапия и дали е подходяща за всички пациенти с тази диагноза; що е то персонализирана медицина и защо е толкова важно хората да бъдат информирани за новостите в лечението на белодробния рак.
– Д-р Кръстева, моля ви накратко да припомним характерното за рака на белия дроб – причини, рискови фактори, симптоми.
– Винаги съм казвала, че тютюнопушенето е един от най-сериозните рискови фактори за рак на белия дроб. Както и за много други тежки заболявания.
– А среща ли се и при непушачи ракът на белия дроб?
– Да, среща се и при непушачи. От белодробен рак заболяват и пушачи, и непушачи, но този рисков фактор действително е много тежък и специфичен за рака на белия дроб. Така че ограничаването и още повече – отказът от цигарите е нещо, което би помогнало за това хората да боледуват по-малко от определен вид рак на белия дроб. Пушачите по-често страдат от плоскоклетъчен карцином или дребноклетъчен карцином на белия дроб.
За непушачите по-характерен е аденокарциномът на белия дроб. Това е част от характеристиката на аденокарцинома, затова от него страдат най-вече жените, както и представители на жълтата раса. Те също са по-често засегнати от този вид белодробен рак.
Относно симптомите, за съжаление, ракът е заболяване, което късно дава симптоми. Т.е. няма как да има ранен симптом за нещо, което е малко. Симптомите в повечето случаи са неспецифични и всъщност, ако човек не отиде по някакъв друг повод да си направи изследване, няма как по-рано и навреме да се открие ракът на белия дроб. В повечето случаи става така. По тази причина въпросните скринингови програми, които са разработвани, както и методите с нискостепенни натоварващи скенери, не са доказали, че скринингът при рака на белия дроб има смисъл.
Всички симптоми на този вид рак са неспецифични и късни. Именно затова ракът е по-коварен като заболяване. Защото, ако при хипертонията има някакъв първи симптом, например високото кръвно и човек го усеща, то при рака няма нещо специфично. Освен, разбира се, ако е видимо, например когато говорим за кожен рак или пък за рака на гърдата. Той е сравнително достъпен. В тази връзка обаче искам да кажа, че когато бучката се напипва, това вече е късен симптом.
– Т.е. диагнозата винаги е късна, освен ако не се открие случайно, това ли казвате?
– Да, така е, за съжаление. Човек наистина трябва да има нагласата да избягва рисковите фактори, но не е само това. Аз имам пациенти, които казват: ето, аз не пия, не пуша, а пък имам рак. Всъщност ракът е генетично заболяване
Само че в кой момент кой ген се отключва, не знаем. Ние знаем много неща за генетиката на тумора. Казвам “много”, защото работя от 20 години в тази област. Преди 2 десетилетия в много малка степен успявахме да лекуваме пациенти с този вид рак. Лекувахме основно рак на гърдата, на дебелото черво и на яйчника. Докато сега вече имаме много постижения. Пациентите с рак на белия дроб в днешно време живеят много по-дълго в сравнение с онези години. Те живеят повече от 3-4-5 години, разбира се, пак зависи в кой стадий е хванато заболяването. Ние обаче успяваме да оперираме, понякога, естествено първо правим химиотерапия и след това оперираме. В крайна сметка, много неща са се променили, но ракът, така или иначе, си остава генетично заболяване.
– Д-р Кръстева, кои са новите съвременни методи за лечение на белодробен рак?
– Съвременното лечение на рака на белия дроб включва както класическите цитостатици, така и таргетна терапия като сравнително нов метод. И, разбира се, най-новият лечебен метод – имунотерапията. Искам да отбележа, че от почти 10 години лекуваме нашите пациентите с таргетна терапия.
– В тази връзка какви са вашите наблюдения от прилагането на тази терапия? В какво се изразява тя?
– Таргетната терапия е нов вид лечение не само при рака на белия дроб, но и при други солидни тумори. Искам да изтъкна, че за прилагане на тази терапия е необходимо да бъдат подбрани правилните пациенти. По тази причина извършваме т.нар. молекулярна диагностика на тумора, за да видим дали има или няма определен вид мутация при съответния пациент. Защото отсъствието или присъствието на такава мутация определя даването на лекарството, което всъщност действа като ключ към ключалката. Т.е. при някакво нарушение в туморната клетка
лекарството специфично блокира този механизъм, по който се размножава клетката. Затова и наименованието е таргетна терапия, т.е. тя е специфична и е насочена към туморните клетки.
Искам да отбележа, че страничните ефекти, които се наблюдават по време на лечение с таргетна терапия, са коренно различни от тези при лечение с химиотерапия. Именно по тази по-изразена специфичност – убиване на определени туморни клетки, като се засягат и здравите клетки, но не по начина, по който действа химиотерапията, т.е. действа друг механизъм. Ще се опитам да обясня: по принцип има различни фази на делене на клетката като цитостатиците (химиотерапевтични препарати) убиват туморните клетки според това в коя фаза действат те. Докато таргетната терапия действа по друг начин и механизъм – търси наличието на мутация и ако я има, тя блокира само туморните клетки. Ефектът е много добър, туморът се свива.
– Това означава ли, че не е подходяща за всички болни?
– Точно това означава – таргетната терапия не е подходяща за всички болни с рак на белия дроб. Вече говорим за прецизна медицина. Това е термин, въведен през последната година, който показва, че при диагноза рак за нас е важно да знаем, че той е недребноклетъчен. Ние трябва да знаем и дали е аденокарцином или е плоскоклетъчен. Т.е. не е достатъчно да бъде поставена само диагнозата. Както споменах по-горе, задължително провеждаме молекулярна диагностика, за да можем да решим дали този човек е подходящ за химиотерапия, за таргетна терапия или за имунотерапия.
– Д-р Кръстева, в какво се изразява т.нар. персонализирана медицина? В една публикация казвате, че в България има възможност за прилагане на такава медицина.
– Аз в началото го казах, сега ще го обясня по следния начин: когато бъде поставена диагнозата, ние на първо място трябва да разберем дали става дума за дребноклетъчен или недребноклетъчен рак. На второ място, трябва да установим дали този недребноклетъчен рак е единокарцином или е плоскоклетъчен. По-нататък: ако той е аденокарцином, дали има мутации
Това са стандартни, вече въведени маркери за изследване, които определят отговора от лечението с химиотерапия. Т.е., като видим наличие на тези мутации като резултати, казваме: да, този пациент е подходящ за таргетна терапия. Защото ако има мутация, се обяснява на пациента какво означава това, казва му се какви са страничните ефекти. Започва се лечение, следи се, вижда се какъв е резултатът. Ние вече разполагаме с няколко генерации инхибитори, т.е. таргетни терапии за лечение на белодробен рак. Т.е., ако видим прогресия, ще приложим такова лечение. Защото всъщност дори и лекувайки пациентите по този прецизен начин, не е изключено да се появи прогресия на заболяването. Независимо от това, че пациентите живеят 2-3-4 години. Пак ще ви дам пример от това, което имам като впечатление: най-дълго, почти 10 години, лекуваме пациентка с таргетна терапия. И то с много добър ефект – пълно обратно развитие на тумора.
Много е важно хората да бъдат информирани. Да научат, че се правят генетични изследвания, а фирмите в България плащат за тях. Защото те имат интерес тяхното лекарство да се даде на правилния пациент, тъй като тогава се вижда ефектът. Както обясних по-горе, ако един пациент няма мутации в съответния ген, а ние му дадем тази таблетка, няма да има ефект. Това е доказано. Да, това са скъпи, модерни лекарства, но трябва да знаем на кого да ги дадем. Имайте предвид, че това е не само алтернатива, това вече се прави рутинно. Всеки колега, който види, че става въпрос за аденокарцином на белия дроб, назначава тези изследвания. В тази връзка ще отбележа, че има специални лаборатории, където се правят тези изследвания.
Приемът на ибупрофен понижава риска от развитие на болестта
Това популярно средство широко се използва за болки от различен характер, както и за понижаване на температурата. Екип учени от Университета в Охайо проучили данните за 10 735 човека, които били наблюдавани в продължение на повече от 18 години. Авторите на изследването изяснили дали участниците са били пушачи, дали са приемали нестероидни противовъзпалителни препарати, а също така каква е била причината за смъртта на тези, които са починали към 2006 г.
За този период 269 човека починали от рак на белите дробове като 94{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от тях били пушачи. Оказало се, че тези пушачи, които редовно приемали ибупрофен, заболявали почти два пъти по-рядко от белодробен рак, отколкото пушачите, неприемащи противовъзпалителни препарати.
Освен това ибупрофенът помагал да се понижи рискът от смърт от тази форма на рака. Авторите поясняват, че постоянното пушене провокира развитие на хронично възпаление, което по-нататък може да доведе до възникване на белодробен рак. Приемът на ибупрофен се е борил с възпалението и е понижил риска от развитие на тумори. Употребата на този препарат помогнала и на бившите пушачи да понижат вероятността от възникване на рак.
Друг популярен нестероиден противовъзпалителен препарат – аспиринът, не притежавал такива свойства. Учените не успели да демонстрират защитните свойства и на парацетамола. Те смятат, че редовният прием на ибупрофен може да се окаже полезен за здравето на пушачите. Те обаче напомнят, че този препарат може да се приема само след консултация с лекар. Защото беше доказано преди време, че именно това лекарство увеличава с 19{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} вероятността от хоспитализация заради сърдечна недостатъчност.
Имунотерапията е „хит”, но не е панацея
“Нашата цел е ракът на белия дроб да стане хронично заболяване. Както от години се случва с рака на гърдата. Има голяма школа в Европа относно начина на лечение на този вид рак, за да го превърнем в хронично заболяване. Това искаме да постигнем и при рака на дебелото черво. И го постигаме. Вече донякъде успяваме и при рака на белия дроб. Вижте, това са различни видове карциноми, не може да се сложи някакъв паралел в протичането на болестта. Но нашата цел е действително да превърнем това заболяване в хронично, за да можем по-дълго време да лекуваме пациентите си. Аз ще ви дам пример в това отношение. Сега вече се говори за модерни големи платформи; за генетични, молекулярни диагностики. Тази година на голям симпозиум в САЩ имаше изказано мнение, че всъщност е важно да разберем каква е генетиката на тумора. Няма такова голямо значение къде е – в главата и шията, в белия дроб, на маточната шийка… И всъщност няколко сравнително големи проучвания показаха, че отговорът към имунотерапията при плоскоклетъчен тумор на главата и шията, плоскоклетъчен тумор на белия дроб и плоскоклетъчен тумор на маточната шийка е коренно различен. Независимо че става дума именно за плоскоклетъчен тумор, както казах, отговорът към имунотерапията се оказа коренно различен. Докато при рак на белия дроб тази имунотерапия доказа своя ефект, при карцинома на маточната шийка – точно обратното, никакъв ефект. Искам да кажа, че знаейки толкова много неща за рака към днешно време, има една част, която предполага още въпроси. И това е нормално. Но пък за сметка на това имаме много по-добра диагностика, имаме много по-добро лечение. Пациентите действително живеят по-дълго, въпреки че, да – има още неща, които тепърва ще изучаваме. И понеже заговорихме за имунотерапията, ще кажа, че на този етап тя е “хит”. Просто защото при определени локализации има впечатляващи резултати. Но пак бързам да кажа: ще се окаже, че и това не е единственото, и това не е панацеята”, уточни експертът.
Няма пряка връзка между пасивното пушене и този вид тумор
Доста широко разпространено е мнението, че дори пасивното пушене може да предизвика смъртоносни болести, затова американски учени се опитват да поставят точка на този спорен въпрос. Учени от Станфордския университет в САЩ провели мащабен експеримент, за да разберат как пасивното пушене влияе върху вероятността от развитие на белодробен рак. В изследването взели участие 76 хиляди жени, живеещи не по-малко от 30 години в един дом с пушачи.
Отначало се предполагало, че те са по-склонни към развитие на рак на белия дроб. В крайна сметка станало ясно, че в продължение на 10,5 години изследвания открили такъв рак само при 901 жени. Учените отбелязват, че даденият показател не се различава от статистиката по заболявания на белодробен рак като цяло, тъй като в този смисъл пасивните пушачи не се подлагат на по-голяма опасност, отколкото всички останали хора.
Съветникът от Американския съвет по наука и здраве, епидемиологът Джефри Кабат, отбелязва, че резултатите от изследванията не са изненада за никого. Той казва, че това не е първата научна разработка, показваща, че между пасивното пушене и възможността от развитие на рак на белия дроб няма никаква връзка. Специалистите обаче изтъкват и предупреждават, че не трябва да смятаме цигарения дим за безопасен. Особено децата трябва много да се пазят. Експертите допълват, че пасивното пушене може да стане причина за кашлица с храчки, за свистящо дишане, за влошаване функцията на белия дроб, както и за раздразнение на носа и очите.
Подготви Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: http://zdrave.to
