Социалните мрежи са изпълнени с оплаквания, свързани с промяната във времето и здравословното състояние – умора, сънливост, отпадналост. Хората нямат сили да си свършат работата, искат да си почиват. На какво се дължи това? Дали наистина промяната в климатичните условия има връзка с такова състояние? Ето мнението на руския кардиолог доц. д-р Антон Родионов.
– Доц. Родионов, с какво е свързано влошаването на състоянието на някои хора при лошо време навън?
– Първо, когато оценяваме времето, преди всичко гледаме дали има слънце или не. Ако има слънце – настроението е добро. Ако няма слънце, ако е мрачно и вали дъжд – настроението е лошо. Аз не знам дали това може да се нарече метеочувствителност. По-скоро това е нашето емоционално отношение към времето, към климатичните условия навън. Ненапразно в северните страни, в частност Норвегия, където определена част от годината е полярна нощ, т.е. продължителен период, когато слънцето почти не се показва, през зимата се увеличава броят на депресиите и дори самоубийствата. Ненапразно там се стараят да осветят градовете си изкуствено и боядисват домовете си в ярки, весели цветни тонове. Може ли това да се нарече метеочувствителност? Не съм сигурен.
– А може ли отпадналостта, липсата на сили и сънливостта да бъдат свързани с хипотонията?
– Преди всичко трябва да отбележим, че “хипотония” се употребява много по-често в бита, отколкото в медицината. Запомнете: за здравия човек няма долна граница на нормалното кръвно налягане, в смисъл пониженото артериално налягане. Ниското артериално налягане може да е реален проблем у пациенти със сърдечна недостатъчност заради приема на някои лекарствени препарати и т.н. В тези случаи се нарушава кръвоснабдяването на мозъка, възниква главозамайване и дори припадъци.
– Т.е., кръвно 90/60 е нормално – така ли?
– Може да е норма 90/60, може да е норма дори 80/50. Има много хора, особено млади жени, които живеят с такова налягане почти постоянно. Въобще, опитът да се свърже състоянието на човека с показанията на апарата за кръвно е една от най-големите медицински заблуди, която касае и повишеното, и “пониженото” кръвно налягане.
Друг е въпросът, че има някои заболявания, които могат да предразполагат към развитие на ниско кръвно налягане. Например при понижена функция на щитовидната жлеза – хипотиреоидоза. Едно от изследванията, които непременно трябва да си направи човек, ако се чувства зле и е с ниско кръвно налягане, това е да се определи нивото на тиреотропния хормон. Този показател отразява функцията на щитовидната жлеза. Ако нивото на този хормон е повишено, функцията на щитовидната жлеза е понижена. Хипотиреоидозата е много разпространено заболяване, особено в районите с дефицит на йод. Второто много често срещано състояние – това е желязодефицит, който може да варира от слабосимптомен тъканен дефицит на желязо до тежка желязодефицитна анемия. Затова второто изследване, на което задължително трябва да се подложите, е обща кръвна картина. Тя е нужна, за да се види хемоглобинът. Нормалният за жените е не по-ниско от 120 г/л.
– А не трябва ли освен хемоглобинът, да се провери нивото и на желязото?
– Разбира се. Хемоглобинът е само върхът на айсберга Когато човек развива анемия, това означава, че желязото в организма вече е съвсем малко. Често обаче се среща ситуация, когато хемоглобинът е в норма, а желязото в тъканите е недостатъчно. За да се определи наличието на желязо в организма, трябва да се разгледат още няколко показателя.
Първо, това е т.нар. серумно желязо и второ – това е белтък, протеин, който се нарича феритин, той отразява тъканните запаси от желязо. Именно тъканният желязодефицит често става причина за обща слабост, сухота на кожата, опадане на косата, чупливи нокти, чести простудни заболявания, болки в гърлото. По този начин минималният брой изследвания за пациенти с оплаквания за слабост, хипотония и метеозависимост е обща кръвна картина, както и кръвни изследвания за нивото на желязо, феритин и тиреотропния хормон.
– Какво се предприема, ако се открие желязодефицит?
– Ако се докаже желязодефицит, се назначават препарати с желязо, защото човешкият организъм не може самостоятелно да синтезира желязо. Когато жлязодефицитът е клинично изразен, за съжаление само хранителните продукти не могат да го запълнят. Няма как да “изядем” толкова желязо, че да повишим неговите запаси. Въпреки разпространеното мнение, в нара, в цвеклото и в червеното вино желязо практически няма. В ябълките желязото също е малко. За запълване запасите от този елемент в организма, човечеството е изобретило таблетирани препарати, които достатъчно добре се понасят и с помощта на които желязото се усвоява нормално.
– Трудно ли се подбира такъв препарат?
– Да, има определена сложност. Препаратите са много и невинаги конкретен медикамент се понася добре. Случва се такива препарати да предизвикват диспепсия – болки в корема и прилошаване. Но по принцип това е решим проблем, защото сега фармацевтичната промишленост предлага десетки различни препарати с желязо. Винаги може да се подбере индивидуален препарат, който се понася добре. В краен случай, при тежък желязодефицит препарати с желязо могат да се вливат венозно.
По време на бременност потребността от желязо се повишава, затова повечето бременни трябва да го получават допълнително. Тук е мястото да припомним трите компонента на медикаментозната поддръжка при бременност: фолиева киселина през първото тримесечие от бременността; препарати с йод, но не биодобавки, за профилактика на умствената изостаналост у децата и илачи с желязо, които са нужни на повечето жени. Йод и желязо трябва да се приемат и след раждането, по време на кърмене. Разбира се, лечението назначава лекарят, като се съобразява с лабораторните показатели, защото има хора, на които йодът и желязото са противопоказни.
– А какво е известно на съвременната медицина за т.нар. синдром на хроничната умора?
– Това вероятно е най-странната болест на нашата планета, защото от, една страна, в учебниците и всички медицински ръководства я определят като отделно заболяване. От друга страна, всички лекари признават, че тази болест е достатъчно загадъчна и нейната природа не е разбираема докрай. Аз прегледах последните публикации на американците по този проблем. Те са дали на това заболяване екзотичното наименование “системна болест на непоносимост при физическо натоварване”. Към симптомите й се отнасят обща слабост, понижаване на когнитивните функции, лоша поносимост на физическото и умствено натоварване, мускулни и ставни болки.
Но природата на това заболяване е съвършено неразбираема. Смята се, че определена роля могат да играят широко разпространените вируси, например вирусът Епщайн-Бар, цитомегаловирусът, Т-лимфотропният вирус при човека и др. Засега е достатъчно очевидно, че медикаментозното лечение при синдрома на хроничната умора е слабо ефективно. Нито противовирусните препарати, нито имуномодулаторите действат в този случай. В края на ХХ век бяха направени дори опити тези пациенти да се лекуват с хормони. Състоянието се подобрявало, но за съжаление хормоните често давали странични ефекти. Към днешна дата всички смятат, че лечението е основно психотерапия, дозирана физическа активност, йога и подобни немедикаментозни техники.
– С какво именно помага психотерапията?
– Премахва симптомите на тревога и депресия например. Проблемът “хронична умора” е тясно свързан с невротичните разстройства, т.е., нейните симптоми могат в действителност да се окажат симптоми на депресия. Понякога понижената работоспособност, загубата на интерес към живота е нищо повече от симптоми на депресия, разпространено заболяване на нервната система. Често насочваме пациенти с такива оплаквания към психотерапевти и дори към психиатри. На част от тези пациенти им е нужна разговорна психотерапия, някои имат нужда от прием на антидепресанти. И в това няма нищо страшно.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: http://zdrave.to
