дом блог страница 836

Български учени направиха пробив в борбата с рака

© Pixabay

Български учени успяха да разгадаят деликатните молекулни механизми в клетката, които пазят генома.

Генетици от БАН първи установиха по какъв начин се поправя увредената ДНК в клетките. Това откритие има огромно значение и за борбата срещу рака.

Българският изследователски екип заедно с учени от института „Макс Планк“ успяха да публикуват откритието си в най-престижното научно списание в сферата на молекулярната биология, съобщава БНТ. Докато се удвоява или дава инструкции за производство на белтъци, ДНК в една клетка непрекъснато се уврежда.

Хиляди пъти в рамките на един клетъчен живот. Но пък клетката си има армия от белтъци, които веднага се стичат да ремонтират генома. Знае се кои, но не и как работят. До момента, в който млад екип учени от БАН, с участието на клетъчна ракова линия, белтъци от светеща медуза, дизайнерски светлинен микроскоп и завидна находчивост, успя да разгадае клетъчното чудо.

За да изследваме как клетките поправят ДНК, ние трябва да бележим определените белтъци  и тук правим един трик. Това е човешка ракова линия, в който белтъкът от интерес сме го белязали с белтък, който е от медуза. Просто медузите са единствените, които могат да произвеждат флуоресцентни белтъци. В случая идеалното проследяващо устройство, ако искаш да разбереш каква точно работа върши някой в клетката.

В тези клетки, в които белтъкът е вече флуоресцентно белязан, ги монтираме на микроскопа, който е построен специално за този тип експерименти, разказва доц. Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към БАН. Микроскопът е специално конструиран от учените тук, така че лазерите да осветят достатъчно добре клетката, без да я убият. Освен това, са монтирали и UV лазер, който може да среже ДНК нишките на точно определено място. Като имате предвид, че клетката е 5 микрометра, той може да реже между 500 нанометра участък, обяснява доц. Стойнев.

Остава да срежат ДНК и да видят кои точно белтъци, в какъв ред и кога ще се втурнат да я кърпят. Или за колко време и с какъв интензитет ще нарастне светещата точка, в случая. Софтуерът, с който изчисляват цялата динамика също е собствена изработка на мултифункционалния екип. И така проумяха ремонтните схеми на клетката. Първо клетките се мъчат много прецизно да поправят ДНК и ако не успеят, тогава се включва авариен механизъм който е бърз, който ще спаси клетката, но на цената на това, че се натрупват нови мутации, заявява доц. Стойнев.

Учените, установяват също така че някои от новите онколекарства могат да забавят прецизния ремонт на клетката. Нормалните клетки могат да спрат и да изчакат докато се поправи докато раковите клетки в повечето случаи не могат да спрат, този механизъм също им е повреден и умират, казва още доц. Стойно Стойнев. Но това са цели на следващите им научни хоризонти – как да усилят противораковата активност  на онкомедикаментите.Което със сигурност ще ги направи предпочитан партньор на десетки мултинационални компании.

Автор: Константин Тодоров

Източник: https://www.novini.bg/

Д-р Цветанка Терзиева: Пролетната умора може да се избегне с правилно хранене и повече движение

Д-р Цветанка Терзиева е завършила медицина през 1978 г. в Медицинска академия-София. Придобива две специалности- вътрешни болести (1983 г.) и ендокринология (1983 г.). Непосредствено след завършването си започва работа в Университетска болница “Александровска”. През целия си трудов стаж д-р Терзиева е съвместявала лечебна с преподавателстка работа. Участвала е в над 20 клинични проучвания, като има сертификат за GCP. Член е на Българското дружество по ендокриинология.

– Д-р Терзиева, след дни настъпва пролетта. Трябва ли да променим начина си на хранене?

– Енергийните нужди на организма в пролетния сезон намаляват рязко. В същото време по-топлото време предполага засилване на двигателния режим на открито – разходки, туризъм и т.н. Това налага някои промени в храненето на всеки от нас. Тук ни улеснява това, че вече се появяват зеленчуци, плодове, които също дават основание да променим хранителния си режим.

– Какво да махнем и какво да прибавим към ежедневното си меню?

– През зимния период, поради повишените енергийни нужди и ниските температури, храната ни съдържа мното мазнини и протеини. Всичко това може да се промени през пролетта. Промяната би трябвало да се съчетае с нашите познания за т.нар. хранителна пирамида. Там са изобразени различните храни, които трябва в различно количество да бъдат поемани ежедневно от всеки здрав човек. В основата на пирамидата са зърнено-житните храни, бобовите храни, които дават полизахариди и насищат по този начин организма за по-дълъг период от време. На второ място идват зеленчуците. Това ни предоставя и пролетта. Зеленчуци в България има напълно достатъчно, така че можем да разширим диетата си с увеличаване на количеството на зеленчуците. След тях идват плодовете, по възможност да не са много сладки и да са екологично чисти. После се нареждат млякото и млечните продукти, като препоръчвам те да са по-нискомаслени, яйцата и ядките.

-Трябва ли да намалим консумацията на месо през по-топлите месеци?

– Месото стои в тясната част на хранителната верига, т.е консумацията му трябва да е в по-малки количества и по-рядко. Препоръчвам да се яде риба и пилешкото или пуешко месо. Над тях е червеното месо, най-добре телешко, но може и да е свинско. В най-тясната и най-горна част на пирамидата остават мазнините. Това са храни, които трябва да бъдат редуцирани, независимо от сезона.

– Както казахте, през пролетта енергийният разход на организма е по-голям. Това как влияе на количеството храна, която трябва да приемаме през деня?

– Трябва да се внимава с това колко храна приемаме. Ако ние приемаме месото като източник на протеини, по 250-300 грама на ден, това количество е доста голямо от гледна точка на енергийния внос. По същия начин, ако храненето ни включва 3-4 яйца и 300-350 грама месо това вече идва много. Количеството трябва да бъде съобразено с енергийните нужди на организма. Какво става, ако не го съобразите – започва покачване на килограмите, защото калориите, които давате на организма си са повече от тези, които можете да изразходите.

– Кои храни трябва да избягваме?

– Всички храни, съдържащи кристална захар, включително и безалкохолните напитки, тъй като те съдържат големи количества кристална захар. На второ място – солта. Храните, съдържаши много сол, също са вредни. На трето място – полуфабрикатите. Те лесно се приготвят вкъщи, но съдържат различни консерванти, подобрители, които макар и в много малко количество, са вредни. Те съдържат и алергени. Част от тях стимулират апетита и може да доведат до затлъстяване. Когато купувате даден продукт първо поглеждайте на етикета за две неща – каква е енергийната стойност на този продукт за 100 грама и колко Е-та има в него. Колкото повече са те, толкова е по-препоръчително да се избягва този продукт.

– Наднорменото тегло и затлъстяването са сред съвременнте здравословни проблеми и засягат все повече хора. Какво показва статистиката?

– По данни от 2016 година в България наднорменото тегло при мъжете е около 63{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, при жените 46{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. В Европа наднорменото тегло е 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} за двата пола. Затлъстяването в България при мъже е 17{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, при жените 19{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Средното за Европа е около 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Т.е вървим в европейските норми, но това не трябва да ни успокоява.

– През пролетта много хора се оплакват, че лесно се уморяват. Какви съвети можете да дадете във връзка с т.нар пролетна умора?

– Пролетната умора е свързана именно с промяна на времето – от по-студено към по-топло. Това, което аз бих посъветвала е първо да започнем отсега постепенно промяна на хранителния режим. Да ограничим и постепенно да излезем от групата на тежките храни, съдържащи повече мазнини, готвени ястия, хлябът, изобщо всичко, което ще увеличи умората ни. Да спрем консумацията на тестените храни – пици, банички и т.н и да ядем повече плодове, нискомаслено кисело мляко, салати. За срок от 1-2 седмици да се приемат и мултивитамини. Увеличете ходенето, движението. Ходенето трябва да е като разходка, а не във фитнеса. Туризмът през почивните дни също ще ви спаси от пролетната умора. Препоръчвам пиене на повече течности, чайове, особено зеления и най-вече вода.

Източник: http://zdrave.to

Самолекуваме се заради неудовлетвореност от системата, призна преподавател в МУ

Източник: iStock

Всеки българин прибягва към самолечение, а 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от обществото разчита на лекарска помощ само при тежък здравословен проблем. Това заяви проф. Добрияна Сиджимова – преподавател Маркетинг в здравеопазването във Факултета по обществено здраве към МУ – София пред БНР. Данните, на които се позовава тя, са от изследване от преди години.

Начините на самолечение са два – или човек сам си назначава лекарствена терапия, или променя дозировката или продължителността на приема на лекарства. Самолечението води до задълбочаването на симптомите.
Когато пациентът прецени, че не се е справил и отиде на лекар, може заболяването вече да се е задълбочило и да има по-сериозни последици, предупреждава преподавателят от Медицинския университет.

Причините за самолечение са високата неудовлетвореност на здравноосигурените от системата. Достъпът до лекарска помощ, разходите, времето което се губи, често ни кара да се доверим на това, което чуваме по телевизията или на това, което четем в интернет. „Рекламите са нож с две остриета – повишават здравната култура, но и внушават излишно самочувствие и компетенция в областта на здравето“, категорична е преподавателят по маркетинг в Медицинския университет.

Неин колега – преподавателят по Лекарствени регулации, фармакоикономика и мениджмънт в здравеопазването в Медицинския университет в София проф. Татяна Бенишева определя антибиотиците като един световен проблем.

Световната здравна организация (СЗО) работи от повече от 30 години в тази насока да се отчита това мониториране на антибиотичната консумация. В България това също е един немалък проблем, защото режимът е особено либерален. По закон аптеките нямат право да продават антибиотик без рецепта, но това се случва, допълни проф. Татяна Бенишева.

Ние посягаме към антибиотиците и в крайна сметка те стават неефективни за заболявания, за които действат в други страни. Причината е, че там е ограничена антибиотичната консумация, каза тя и посочи като пример Скандинавските държави.

Запитана дали промените до момента за електронен регистър, ще заработят така, че да не изчезват лекарства от българския пазар проф. Бенишева каза, че се надява в рамките на четири месеца от въвеждане на закона да въведат такава електронна платформа.

„За мен е голям въпрос как ще се случи, тъй като няма единна номенклатура, изработена между Каса, между търговци на едро, между аптекиИ как ще стане това нещо за четири месеца, за чия сметка? Това е един вид информационна система всички тези играчи да бъдат вързани заедно и всички тези различни лекарства да бъдат изписани по начин, който всички по един и същи начин да разпознават и да четат“, каза проф. Бенишева.

Припомняме, на 9 февруари 2018 г. депутатите приеха промените в Закона за обществените поръчки. С това отпаднаха търговете за лекарствата за редки заболявания.

През декември 2017 г. министрите одобриха промени в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.

С промените се определя начинът на използване на източниците, в които Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) търси най-ниската цена на производител в референтните държави.

Източник: https://news.bg/

Има ли безплатни протези

Касата ще плати труда само за най-евтините пластмасови изделия, подходящи за хора без нито един зъб, казват специалистите

Представяте ли си живот без зъби? Трудно е, нали. За съжаление обаче статистиката сочи, че 62 790 българи между 65 и 69-годишна възраст нямат нито един зъб. Промените в новия Национален рамков договор за 2018 г. предвиждат от септември по-възрастните да получат безплатни зъбни протези. За необходимостта от тях и дали пациентите наистина няма да вадят нито лев от джоба си, разговаряме със зъболекаря д-р Лидия Дарашка.

Според новите правила здравната каса ще плаща само за изработката на най-обикновените, така наречените „плакови“, зъбни протези. Те се поставят тогава, когато човек има определен брой липсващи зъби или е напълно обеззъбен. Разнообразието от протези обаче в момента е голямо.

„Протезата може да е тотална (в случаите, когато човек няма нито един зъб) или частична. Съществуват „силиконови“ и такива от по-твърд материал като обикновена пластмаса. Различни са и начините, по които една протеза се закрепва за челюстта, както и тяхната поддръжка“, разказва д-р Лидия Дарашка. В момента в България има няколко вида протези в зависимост от това, как се поставят в устата:

– без никакви опорно задържащи средства
– чрез обикновени телени куки, пелоти и др.
– чрез моделно лети куки
– със стави, траверси, копчета и др.
– посредством метални кепета върху опорните зъби
– протези, които се задържат върху импланти

Защо са нужни

При хора без зъби протезата е единственото помощно средство, за да се хранят нормално. Освен това обаче тя помага за артикулацията и произношението при говорене особено, когато протезата замества предните зъби. Според специалистите протезите подобряват естествено излъчване на лицето, но най-вече поддържат устните и бузите и коригира деформациите в мимиките.

Време е за зъболекар

„Човек трябва да посети зъболекаря си пет пъти, за да получи така желаните протези. Има колеги, които ги изработват само след две, но за мен това е непрофесионално. Първият етап е вземане на мярката. След това пациентът идва за т.нар. „индивидуална лъжица“ – прави се второ вземане на мярка изцяло по челюстта на пациента. При третото посещение се снема височината на захапката, след това се прави проба с наредените зъби и накрая се поставя готовата протеза“, обяснява д-р Дарашка.

За съжаление първите няколко дни след поставянето им в повечето случаи са трудни и е нужно търпение пациентът да свикне с тях. Зъболекарите предупреждават, че до 24 часа, а може и повече слюноотделянето ще се повиши. Причината е, че мозъкът на човек възприема първоначално протезата като храна и изпраща „съобщения“ към съответните жлези да повишат количеството слюнка.

Гаденето е проблем, който се среща по-рядко. Причините могат да са: хлабава, твърде дебела или широка зъбна протеза, която опира в задната част на небцето. В някои случаи неприятното чувство е резултат и на сериозния стрес, на който е подложен пациентът.

Едно от най-неприятните усещания при поставянето на протези за първи път е загубата на вкус и повишената чувствителност. За щастие те отминават с времето.

Безплатно, но не съвсем

В НРД 2018 година е записано, че НЗОК ще плати само зъболекарския труд на специалистите, поставящи цели плакови протези. „Говорим само за най-евтините пластмасови изделия, подходящи за хора без нито един зъб. Трябва обаче да се отбележи, че пациентите ще плати както материала, от който се изработват изделията, така и зъботехническия труд. Цените на зъботехническата част са доста широки. Изработването на протезите може да струва както 100, така и 500 лева. Това е пазарната икономика. Чувала съм, че на места вземат и 50 лева. Всичко зависи от качеството на материала, от работата. Зъботехниците, с които аз работя вземат около 200 лева, което е нормално за такова изделие“, казва д-р Дарашка.

„Термосенса или т.нар. силиконови протези са доста по-скъпи и касата не плаща за тях. Цената им може да стигне до 700 лева, дори малко повече“, допълва зъболекарката. Според нея с промените в НРД 2018 здравната каса просто си измива ръцете. „Хората между 65 и 69 години в повечето случаи нямат нужда от протези. Те все още не са напълно обеззъбени. С новите правила обаче касата хем няма да плаща повече, хем ще твърди, че се грижи за денталното здраве на българите“, категорична е д-р Дарашка.

Поддръжката

„Зъбите протези трябва да се свалят и мият с четка и паста за зъби поне два пъти дневно, подобно на грижата за естествените зъби. Желателно е пациентът да не спи с тях, защото през нощта може да попаднат в дихателните пътища и да ги запушат. Съветвам пациентите да поставят протезата във вода. Има и специални таблетки за почистване, които дезинфекцират. Все пак те не са задължителни“, съветва д-р Дарашка.

Българският пенсионер

За съжаление в кабинета на д-р Дарашка рядко идват пенсионери. „Повечето от тях са изключително запуснати или обеззъбени. Липсата на зъби често се дължи на неправилната им поддръжка, не редовното ходене на зъболекар, а и на възрастта. Не може да обвиним гените, че човек на 80 няма зъби. На тези години повечето пациенти страдат от парадонтит“, разказва зъболекарката.
Кабинетът й се посещава най-вече от хора с болки и доста по-рядко от такива, решили да си направят протези. „В повечето случаи правим т.нар. ребазиране – това е подобрение на старо изделие. Ако човек скоро си е правил протеза, но рязко е отслабнал, тя няма да е подходяща за устата и лицето му. В такива случаи препоръчваме ребазиране, а не направа на нов артикул. За жалост има и хора, които идват в кабинета с 20-годишни протези и искат само да ги подобря. Това е почти невъзможно, защото самият материал се е износил и не подлежи на обработка. Твърди се, че на 10-15 години човек трябва да сменя всичко пломби, мостове, протези… Но ние в България не го правим. Аз лично сменям тогава, когато видя, че е необходимо – независимо дали една пломба е на 2 или на 12 години. Важно е винаги да се съобразяваме с индивидуалния човек, а не строго да робуваме на правилата“, споделя д-р Дарашка.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/

Ракът на щитовидната жлеза не е агресивен, лекува се успешно ако бъде открит навреме

Ракът на щитовидната жлеза, с малки изключения, не е агресивен. При най-разпространената му форма, папиларният карцином, смъртността е под 1{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. В някои случаи, при напреднала възраст, пациентът може да остане под активно наблюдение, ако тумора не нараства и не метастазира в лимфните възли.

Тези факти станаха ясни по време на научен интердисциплинарен симпозиум на тема: „Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лечението и проследяването“, който се проведе в София на 16 и 17 март. Научният форум беше организиран от  Българското Сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея и Клиничният Център по Ендокринология и Геронтология към Медицинския университет в София. Освен специалисти в областта на ендокринологията, в него участваха и специалисти по патология, нуклеарна медицина, хирургия, както и лекари, ангажирани с лечението и проследяването на пациентите с рак на щитовидната жлеза.

По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от популацията, толкова се приема, че е и навсякъде по света.

„Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином. В около 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите той е с добра прогноза, за разлика от други, като например ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха, посочи проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания към УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”. Засяга по-често жените, както при всички заболявания на щитовидната жлеза, допълни специалистът.

Проф. Ковачева увери, че достиженията на медицината позволяват жена с отстранена щитовидна жлеза заради карцином да забременее, износи и роди здраво дете. В този случаи функцията на жлезата се замества с таблетки.

„Съществуват четири вида карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – около 80-85{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10 – 15{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, следван от  медуларния 3-5{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, а най-рядък е недиференцираният карцином – около 1{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, но той е и най-опасен. Заболяването започва и протича безсимптомно. Само когато е много напреднало, се установява твърд възел в щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в гласа, задух и затруднено преглъщане”, каза д-р Александър Шинков от УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”.

„Медицинската наука вече познава не само оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза, включително  и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със замразяване, но тя все още не е намерила приложение при щитовидната жлеза”,каза проф.Здравко Каменов, началник Клиника по ендокринология, Александровска болница и поясни, че към неинвазивен метод лекарите пристъпват, ако състоянието на пациента не позволява операция или самият болен не иска да бъде опериран.

Щитовидната жлеза страда и от йоден дефицит, когато човек не приема достатъчно йод. Затова  трябва да се консумира йодирана сол. В България солта задължително се йодира. Благодарение на този факт гушавостта е преодоляна, показват даннни от проучвания, изнесени от проф. Боян Лозанов, началник Клиника по ендокринология в болница „Аджибадем – Токуда”. „От гледна точна на карцинома на щитовидната жлеза, йодният дефицит е сериозен рисков фактор, подчерта ендокринологът и посочи, че той довежда и до сериозни нарушения в развитието на мозъка, психиката и

физическото развитие, особено когато настъпи по време на бременността.Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се развива, настъпва кретинизъм.

Източник: http://medicalnews.bg

САЩ плащат най-много за здравеопазване, но без резултат

Американците плащат повече за здравеопазване в сравнение с другите богати държави, но получават по-слаби резултати, показва проучване на Американската медицинска асоциация. Според изследването САЩ харчат повече пари от която и да е друга държава за здравеопазване, но продължителността на живота е по-кратка, затлъстяването е по-високо, както и честотата на майчината и детската смърт, съобщи ABC news.

Изследователи от университета в Харвард са анализирали данни от международни организации за видовете разходи и постигнати резултати на САЩ и 9 други страни с висок доход – Канада, Германия, Австралия, Япония, Швеция, Франция, Дания, Холандия и Швейцария.

Едни от най-високите разходи за здравеопазване в САЩ са за оригинални лекарства с рецепта. Американците дават почти двойно повече за фармацевтични продукти – 1 443 долара в сравнение със средната стойност в другите държави – 749 долара. Например дългодействащият инсулин струва 186 долара в САЩ, докато в Канада цената му е на една трета. Лекарство за понижаване на холестерола струва в САЩ 86 долара, а в Германия – около 40 долара.

Според авторите на изследването американците дават по-малко от 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от разходите за фармацевтични продукти за генерици.

През 2016 г., при обхват на здравноосигурените лица – 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от населението, САЩ са давали 18{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от БВП за здравеопазване. Почти наполовина е по-малък делът на БВП за здравеопазване в останалите държави и варира от 9{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} в Австралия до 12{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} в Швейцария, като покритието на здравноосигурените минава 99{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}.

„Докато САЩ продължават да се изправят пред по-високи разходи за здравеопазване, е важно да се придвижат към намаляване на разходите. . Международните сравнения са много ценни – позволяват обмисляне на националната политика и служат за насърчаване на отчетността „, твърди Ирене Папаниколас, един от авторите на изследването и професор по икономика на здравеопазването в London School of Economics.

Що се отнася до изследванията, в САЩ те са най-много в сравнение с останалите държави. Там се извършват най-много компютърни томографии например – 1,3 милиона годишно. Всяка томография струва 10 пъти повече, отколкото в Холандия например. Дори процедури като цезаровото сечение струват средно седем пъти повече в САЩ, отколкото в Холандия.

Средната годишна заплата за общопрактикуващите лекари в Съединените щати също е най-високата в сравнение с останалите държави. Те получават средно по 218 173 долара, докато в останалите 9 държави варират от 86 607 до 154 126 долара. Изследователите обаче твърдят, че „броят на лекарите в САЩ е сравнително нисък, компенсирайки ефекта от високите заплати“.

Например, въпреки че Германия има почти два пъти повече лекари, отколкото в САЩ – 4,1 лекари на 1000 души, спрямо 2,6 в САЩ – сумата, изразходвана за техните заплати, по същество е еднаква.

Източник: http://www.zdrave.net

СЗО започва разследване за пластмасата в бутилираната вода

Световната здравна организация започва проучване за потенциалния риск за здравето от наличието на микрочастици пластмаса в бутилираната вода, съобщи Би Би Си.

Поводът е мащабно разследване на журналистическата организация Orb Media, при което бил анализиран химическият състав на бутилираната вода на 11-те най-големи световни брандове – 250 бутилки, произведени в 9 страни. В почти всички имало частици пластмаса.

Тестовете са направени в университета на щата Ню Йорк.

Проблемът не е да посочим една или друга конкретна марка вода. Изследването показа, че това се отнася за всички. Пластмасата стана един от най-разпространените материали, които използваме. Сега тя прониква във водата и в други основни продукти, които използваме, коментира професорката по химия Шери Мейсън, ръководител на анализа. По думите й показателите не са катастрофални, но предизвикват загриженост.

Към момента няма доказателства, че микрочастиците пластмаса могат да навредят на здравето дори при редовен прием, но ефектът им още не е проучен напълно.

В развиващите се страни, където водата от кранчето може да е негодна за пиене, експертите съветват, както и досега, да се пие бутилирана вода.

Разследващите журналисти са се свързали с производителите на различните марки и всички заявили, че продуктът им отговаря на най-високите стандарти за качество и чистота.

Някои от компаниите отбелязали, че дори в развитите страни понякога липсват санитарни норми за допустимото ниво на микрочастици пластмаса във водата и не са разработени универсални процедури за тестове на този параметър.

Миналата година екипът на професор Мейсън откри при подобно изследване микрочастици пластмаса и във водата от водопровода, в морски продуктите, в бирата, морската вода и дори във въздуха.

Източник: https://www.manager.bg/

Доц. Дарина Найденова д.м.: Отслабнете и холестеролът ще се нормализира!

Доц. д-р Дарина Найденова

Един час умерена физическа активност на ден регулира триглицеридите

Специалистът по хранене и диететика доц. д-р Дарина Найденова, д.м., работи от 2003 г. в Медицинския университет във Варна, обучава студенти и стажант-лекари в областта на здравословното и лечебно хранене. Участва в национални и световни научни конгреси по затлъстяване и клинично хранене. Има над 40 специализирани публикации в български и международни списания. Преминала е обучения за лечение на затлъстяването, диетотерапия при различни заболявания, както и за хранене на бременни и кърмещи жени. За в. “Доктор” доц. Найденова обясни как трябва да се храни човек с високи нива на холестерол и триглицериди, тоест с нарушения в обмяната на липидите (дислипидемии).

– Доц. Найденова, влияят ли се холестеролът и триглицеридите от храната, която приемаме?

– В повечето случаи, но не и във всички, може да се повлияят чрез промяна в модела на хранене и на физическа активност. Само при фамилната хиперхолестеролемия, която е наследствено заболяване, особен резултат с промяна на храненето не можем да постигнем.

Хората с дислипидемии обикновено са с наднормено тегло и ако се нормализира телесното тегло, това се отразява благоприятно и на липидния профил. Тези пациенти предпочитат да консумират рафинирани продукти – технологично обработени, вместо да посягат към прясна, сурова, непреработена храна – салати, плодове и ядки. Предпочитат по-мазна храна, колбаси, месо и рядко консумират риба и бобови растения. Не са любители на пълнозърнест хляб, а злоупотребяват със сладките храни, тестените изделия и алкохола.

Редица проучвания безспорно са доказали, че злоупотребата с наситени мазнини и с трансмазнини повишава риска от дислипидемии. Наситените мазнини са с твърда консистенция на стайна температура. Основно ги внасяме в организма си с животински продукти – месо, колбаси, пълномаслени млечни продукти (сметана, краве масло, сирена и кашкавали) и така широко използваното напоследък палмово масло, което може да открием в почти всеки индустриално произведен сладък или тестен продукт. Палмовото масло е много атерогенно и повишава така наречения “лош” холестерол (LDL).

Трансмазнините се получават при преработката на растителни масла, за да се втвърдят и да се получи маргарин. Трансмазнините също са много използвани в хранителната индустрия и имат изключително неблагоприятен ефект върху серумните липиди. От една страна, предизвикват покачване на „лошия“ холестерол (LDL), който повишава риска от атеросклероза, а от друга страна, понишават нивата на така наречения “добър” холестерол (HDL), който предпазва от увреждане артериите. Така трансмазнините имат двойно неблагоприятен ефект върху здравето на нашите кръвоносни съдове и на сърцето ни.

– Какви са основните насоки за правилно хранене при тези пациенти?

– Диетичното хранене при хиперхолестеролемия и при хипертриглицеридемия е насочено към промяна на рисковите навици. Първо, да се промени изборът на мазнини. Желателно е да се избягват или поне да се ограничат до минимум наситените мазнини и трансмазнините. Това става, като се намали употребата на тлъсто месо и като се ограничат и дори изключат от менюто колбасите. В тях има значителни количества животинска мазнина, а в готовите сладкарски и тестени изделия е вложен маргарин. Добре е също да се внимава с кравето масло, сметаната и пълномаслените кашавали и сирена.

– Какви мазнини да използват?

– Най-добре е да се добавя зехтин на салатите и на ястията, които не са термично обработени. Зехтинът съдържа мононенаситена мастна киселина – олеинова киселина. Тя има потенциала да намалява “лошия” холестерол и влияе уникално добре на липидния профил. Ето защо хората с проблеми с холестерола и с липидите трябва да овкусяват салатите си със зехтин, а не с майонеза или млечен сос.

Много е важно също да се използват храни, богати на ненаситени мастни киселини и масла, които са течни при стайна температура – зехтин, нерафинирано олио (шарлан), ленено масло, орехово масло и други растителни масла.

Злоупотребата с прости въглехидрати – сладкишите, тестените храни и газираните напитки, също може да доведе до повишаване на нивата на “лошия” холестерол, общия холестерол и триглицеридите. Много хора имат изолирано повишаване само на триглицеридите и причината често е злоупотребата с въглехидратни храни – особено сладкиши и тестени изделия. Затова е добре тези храни да се ограничат. Вместо тях биха могли да използват други въглехидратни храни, в по-натурален вид: пълнозърнест хляб, бобови храни, ядки, пресни плодове, зеленчуци. Те имат потенциала да намаляват нивата на общия холестерол.

При проблем с холестерола и триглицеридите трябва да се консумират влакнини (растителни фибри или баластни вещества) редовно и в достатъчно количество. Най-важни за регулиране на серумните липиди са пектинът и бета-глюканите. Пектинът си набавяме чрез плодовете, а бета-глюканите се съдържат в овесените ядки. При редовна консумация тези влакнини подпомагат редукцията на общия и “лошия” холестерол.

– Рибата полезна ли е за тези пациенти?

– Горещо препоръчвам прием на риба. Доказано е, че омега-3 мастните киселини, на които е богата рибата, могат съществено да намалят триглицеридите. Ако имаме високи стойности само на триглицеридите, добавките с омега-3 може да се използват за понижаването им. А за намаляване на лошия холестерол може да ни е от помощ хранителна добавка с лецитин.

Лецитин се съдържа и в много храни, които за съжаление българинът все по-рядко консумира – бобовите култури и овесените ядки

Те би трябвало да се включват редовно при хиперхолестеролемия. Като цяло бобовите храни, ядките, гъбите, зеленчуците, нерафинираните хранителни масла (студенопресовани зехтин, шарлан и др.) са много полезни при този проблем, тъй като всички те са източник на фитостероли – растителният аналог на холестерола в животинските храни.  Когато се яде храна, богата на холестерол (вратна свинска пържола), и заедно с това се приеме храна, богата на фитостероли (бобена салата, задушени гъби или зелева салата), тогава в по-малка степен ще се усвоява холестеролът от пържолата. Защото фитостеролите и холестеролите се борят за едни и същи рецептори при усвояването им в червата. При едновременен прием на фитостерол и холестерол се потиска усвояването на холестерола. Ето защо може да си позволяваме от време на време някоя любима животинска храна, макар по-мазна и богата на холестерол, но да я съчетаваме с бобова култура или с гъби, или с малко ядки, или със зеленчукова салата. Тези храни трябва да присъстват редовно в менюто на човек с високи стойности на холестерола и триглицеридите.

– Каква да е физическата ни активност, когато имаме проблеми с холестерола и триглицеридите?

– Редовното движение, не задължително спорт, може да подобри нивата на холестерола и триглицеридите. Става въпрос за умерена физическа активност. При възрастен човек тя трябва да е не по-малко от един час на ден, като степента на натоварване зависи от тренираността. Ако човек е много обездвижен, оптимална и безопасна физическа активност за него е едночасова разходка с темпо, което той може да поддържа. Темпото е нормално, ако не се задъхва и не предизвиква сърцебиене. Може да се разхожда и два пъти на ден по половин час. Ако човекът е свикнал с по-висока физическа активност, може да се натовари без риск с по-интензивна тренировка или с физическа работа. Профилактиката при възрастните е движение един час на ден. При децата движението трябва да бъде много повече.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: http://zdrave.to

Как да получа достъп до здравното си досие?

Като гражданин имам право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и медицинско обслужване. От друга страна, бих искал да науча дали имам достъп до информация за медицинските услуги, които съм използвал. А защитена ли е тя?

Какво представлява здравното ми досие?

Това е информационна система. Тя е персонализирана – т.е. отнася се до мен, и съдържа медицинската и денталната помощ, която съм ползвал през последните 5години. Информацията получавам онлайн. Лечебните заведения (болници, хосписи и др.) използват тази система за събиране и обмен на информация. Така осъществявам правото си на достъп до информация. Систематавключва информацията, която е постъпила в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тоест, в здравното си досие виждам медицинската помощ, която съм използвал, и е заплатена от НЗОК. Когато отворя досието си, мога да видя:

  1. медицинска и зъболекарска помощ, която да ми помогне да се предпазя от заболяване;
  2. дейност по лекуване на ранно открито заболяване;
  3. диагностика, лечение, рехабилитация;
  4. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
  5. зъболекарска помощ;
  6. предписани лекарства и др.

Има ли изисквания?

За да получа достъп до здравното си досие, трябва да съм здравно осигурен. Но ако здравноосигурителните ми права са прекъснати, също мога да получа достъп. Здравноосигурителните ми права се прекъсват, ако се осигурявам сам  и не внеса повече от 3 месечни вноски. Ако правата ми бъдат прекъснати, заплащам медицинската помощ, която ми се оказва. Здравноосигурителните ми права се възстановяват, когато съм платил всички вноски за последните 60 месеца. Ако моят работодател трябва да внася здравните ми вноски, но не го прави, тогава правата ми няма да бъдат прекъснати.

Как да получа достъп до здравното си досие?

Първо подавам заявление по образец. Мога да го открия на интернет страницата на НЗОК. Подавам го в Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), която избера. Тя ми издава удостоверение за получаване на уникален код за достъп (УКД) до системата на НЗОК. Код за достъп получавам, като представя документ за самоличност (напр. лична карта) веднага. Не е нужно да заплащам нищо. Това е така, защото издаването на УКД не е услуга, а само ми дава възможност да имам достъп до информация за използваните от мен медицинска и дентална помощ.

Ако съм родител и детето ми е непълнолетно (под 18 г.), моят УКД ми дава достъп и до неговите данни. Когато то навърши 18 години, тази възможност автоматично се прекратява.

Ако открия грешка в своето здравно досие, мога да се обърна към директора на РЗОК. Той ръководи и осъществява контрол върху информационните системи. В този случай подавам сигнал. Това мога да направя устно, писмено, по телефона или пък чрез факс или електронна поща. 

Защитена ли е информацията ми?

УКД е личен и може да ми бъде издаден, когато предоставя в РЗОК документ за самоличност. По принцип, РЗОК не може да предостави УКД за мои лични данни на друг, освен ако не го упълномощя с нотариално заверено пълномощно.

Източник: https://pravatami.bg/

Победител в надбягването със смъртта

„Понякога тя ни достига, но в повечето случаи ние я изпреварваме“, казва д-р Стоян Лазаров

„Малките Големи“ – това е рубриката на clinica.bg, в която ви разказваме за достойните лекари на България. Тези, които спасяват живота ни всеки ден без дори да говорят за това. Правят го просто така, защото това е работата им, все едно не е нищо особено, въпреки че те даряват живот. Какво им коства това обаче, колко безсънни часове и усилия влагат всеки ден, знаят само те. Днес е ред да ви запознаем с кардиохирурга д-р Стоян Лазаров, началник на отделението, където се лекуват най-малките в Националната кардиологична болница в София.

Д-р Стоян Лазаров е първият лекар в рода си. Изборът му на професия обаче не е труден, дори напротив. „По онова време медицината беше много престижна професия, въпреки че не се ползваше от кой знае какви материални привилегии. Да си лекар означаваше много. Репутацията на професията беше изключително висока. Никой не си позволяваше да нагруби медик, да не говорим за нещо друго. Тогава както по света, така и в България медицинските специалисти имаха високо реноме. Това беше един от мотивите да започна избера тази професия. Разбирах, че подобна дейност ще ме предизвиква непрекъснато да се развивам. В медицината виждаш как се случват чудеса и сам имаш възможност да правиш чудеса. А това прави един човек истински щастлив“, разказва първите си стъпки д-р Лазаров.

Въпреки че в рода му няма други медици, дядото на кардиохирурга работи дълги години в системата на здравеопазването и това му дава възможност да се запознае както с български, така и с много световни специалисти. „Това бяха хора с изключителна култура. Беше прекрасно да контактувам с тях. Без съмнение те повлияха и на избора ми на професия“, допълва д-р Лазаров.

 

Първата сърдечна трансплантация  

Изборът да стане кардиохирург също не бил труден. „Масово лекарите от моето поколение искаха да придобият тази специалност. Освен модата обаче силно ми повлия и фактът, че през 1967 южноафриканецът Кристиан Барнард прави първата в света успешна сърдечна трансплантация. Тогава една сутрин всички се събудихме с новина, че се беше случило нещо абсолютно немислимо. Едно човешко действие с уникален резултат. Тогава разбрах, че всичко е възможно.

Този акт, тази операция промени много неща изобщо в света. Хората разбраха, че всичко може да бъде направено. По-късно съм разговарял и с приятели, и с колеги за първата трансплантация на сърце. В този момент всички бяхме шокирани и възхитени от постижението на Барнард. За съжаление днес при мен идват специализанти, студенти, които рядко се сещат кой е той и какво е направил. Сред тях има дори хора, занимаващи се с кардиология. Подобно невежество говори лошо за качеството на образованието днес и медицината изобщо. Фокусът на професията е преместен на друго място. Днес повечето хора мислят за тази работа като за дейност, с която да успеят да покрият собствените си нужди. Материалните потребности са на първо място. Моето поколение може да се похвали с това, че сме живели в щастливо време, когато медицината носеше предимно, но не само духовно удовлетворение“, спомня си отминалите времена д-р Лазаров.
Все пак той споделя, че е подреден и организиран човек, здраво стъпил на земята. „Знам добре, че няма как да си истински щастлив, разчитайки само на духовната страна на професията. Затова се опитвам да балансирам нещата и да си осигуря стандарт, който ми позволява да живея нормално без излишества и без липси“, допълва кардиохирургът. Той е от хората, които стават сутрин с мисълта за това, което го очаква през деня, за чудесата, които може да сътвори. „Да, резултатите не винаги са такива, каквито ги желаем. Понякога са разочароващи, силно демотивиращи, но в крайна сметка важно е да има положителен баланс. Тази идея ме кара бързо да отида на работа. Малко професии биха се похвалили с подобно нещо. И добрите резултати, които получаваме не са само мое достижение, а и на всички колеги“, разказва лекарят.

От операциите до администрацията

Д-р Лазаров е началник на отделението по детска кардиохирургия и трябва да раздели времето си между работата с пациенти и административните задачи. „Денят ми е напрегнат. Имам да оправям документи, занимавам се с организацията на работа, изготвям оперативни програми. Разбира се, през повечето време обсъждам с пациентите и техните близки начините на лечение – преди операциите и след това. Работя с екип от хора с различни специалности, които обаче са се обединили около едно направление – детската кардиохирургия. Фактът, че сме толкова много ни дава възможност да разгледаме всеки проблем от различни гледни точки, да го обсъдим и да намерим най-правилното решение за конкретния пациент“, казва д-р Лазаров.
Той е един от най-добрите оператори и животът на пациентите е в неговите ръце. Кардиохирургът отделя много време и да асистира на по-млади колеги. „Искам да видя как те биха направили една операция, както и те да се научат от мен – как аз бих реагирал в дадена ситуация“, споделя лекарят.
Разбира се, разговорите с близките на пациента са част от лекарската професия – понякога по-трудни, понякога лесни и приятни.
„Когато човек има и професионална, и административна, и морална позиция на едно място той е отговорен и за добрите, и лошите неща, които се случват. Ето защо, когато една операция завърши успешно, винаги оставям колегите да съобщят добрите новини на близките. Когато обаче не сме надвили смъртта, аз се заемам с тази задача“, казва кардиохирургът.

Между живота и смъртта

Д-р Лазаров признава, че професията му винаги е близка до смъртта. „Кардиохирургията е изключително сложна като медицинска дейност, (разбира се, има и много други сложни специалности), но няма по-драматична от нашата. Лекарят може да направи всичко, да се справи блестящо в операционната, да излезе и да каже на близките, че нещата вървят добре, но… само една нищожно, едно мъничко недоразумение в реанимацията, дори за 10 секунди, може да обърка нещата и дори да доведе до фатален край. Тогава ти отново трябва да се изправиш пред близките и да им кажеш, че нещата са се променили“, споделя с болка д-р Лазаров. Както за него, така и за колегите му ежедневието е свързано с надбягване със смъртта. „Понякога тя ни достига и тези моменти са изключително обременяващи, но в повечето случаи ние я изпреварваме. Нямам как лекарят да свикне с негативните неща. Те винаги се преживяват, но удовлетворението от успеха е зареждащо“, споделя кардиохирургът.

Извън медицината

 

С годините д-р Лазаров си е изградил рефлекс, че каквото и да се случи в болницата, той трябва да продължи напред в името на своите пациенти. „Имам много странични дейности, които ми помагат да се отърся от рутината в ежедневието и да се разсейвам. Занимавам се със спорт, чета художествена литература. Хобитата ми са история и археология. Всичко това ми позволява да контактувам с хората, извън работата, които имат съвсем друг поглед върху живота“, разказва той.

Рецептата му е проста: „Не правете само едно нещо през живота си, не правете само едно нещо през деня си, не живейте само с едни и същи хора, не контактувайте само с едни и същи приятели, не се борете само срещу едни и същи врагове. Променяйте се. Винаги гледам оптимистично на нещата, защото моят девиз е, че „Хирургията, това е оптимизъм без илюзии“.

Въпреки трудностите, с които се сблъсква лекарят понякога, той винаги намира нови и нови неща, които да го вдъхновяват. „Положителните резултати винаги са моята движеща сила. Клиниката, която имам удоволствието да ръководя от доста време, може да се похвали с чудесни резултати. Разбира се, наследил съм ги и от моите прекрасни учители, а сега ние достойно продължаваме тяхната дейност. Нашите оперативни резултати са сравними с тези на най-добрите европейски и световни клиники. Обемът работа, който извършваме, ни позволява да покриваме националните нужди на страната без да се налага да пращаме пациенти тук и там. Важно е да се отбележи, че се опитваме да се сравняваме с институции и личности, които са пример за подражание. Отворени сме и посрещаме колеги от цял свят, самите ние ходим да се учим при най-добрите, за да подобрим квалификацията си. Понякога обаче ми е болно, когато поради чисто неглижиране от страна на държавата, сме принудени да изпитваме организационно и административно неудобство“, казва лекарят.

Д-р Лазаров е категоричен, че българските кардиохирурзи са на световно ниво, но не винаги условията, които предоставя държавата са идеални. „Естественото на хирургия се промени и стана така, че в нея са преплетени интересите на няколко специалности. Това изисква административното им подреждане да бъде по нов начин. Необходими са промени и в материалните бази, а за подобни неща трябват инвестиции. Държавата не го прави, а лекарите нямат възможност сами да си осигурят онова, което им е необходимо. Така макар и бавно започваме да изоставаме в някои отношения в сравнение със световните тенденции“, с огорчение казва лекарят.

По света или у нас

България е най-доброто място за д-р Лазаров. Казва, че дилемата – да емигрира или да остане у дома почти никога не е седяла пред него. „През 1982 – 83 година специализирах в Мюнхен, 1989 г. ме завари в Бостън в най-голямата детска болница, а 1994 г. отново бях там. Имал съм добри възможности да остана и да работя в чужбина, но избрах България. Реших, че ако прадедите ми са бягали, за да се върнат в Родината по времето, когато страната ни е разделена на части, аз не мога да замина далеч. Тук е моят дом и затова реших да остана. Гледам да си подредя живота и мисля, че съм го направил успешно според. Живея пълноценно, нищо не ми липсва“, завършва д-р Лазаров.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/