Активните му съединения обаче силно дразнят храносмилателния тракт – не го яжте суров

Какво говори науката за лечебните свойства на чесъна? Това обяснява един от водещите световни експерти, проф. Ерик Блок – сътрудник в Университета в Олбани, щата Ню Йорк, САЩ. Зад гърба си има 25 години изучаване на серосъдържащите съединения и повече от 120 научни статии. Експерт по серосъдържащите активни съединения на чесъна, последователен привърженик на използването на алицина и аджоена в медицинската практика. 

– Проф. Блок, защо в последно време интересът на науката към чесъна расте? Какво привлича вниманието на химици, лекари, диетолози? 

– Епидемиологичните и клинични изследвания предполагат, че хора, които редовно употребяват чесън, по-рядко боледуват от рак на стомаха. Те имат нормално ниво на липидите в кръвта и по-дълго време на съсирване. Последните два фактора защитават от сърдечносъдови събития като инфаркт и инсулт.

– Съветвате ни да не употребяваме пресен чесън? Защо?

– Проблемът е в това, че активните съединения на пресния чесън силно дразнят храносмилателния тракт и предизвикват увреждане на лигавицата.

– Сернистите съединения по принцип са летливи и неустойчиви. Много ли от активните съединения на чесъна оцеляват в процеса на приготвяне на храната?

– Едни оцеляват, други не. Истината е, че кулинарната обработка може да превръща по-крехките съединения на сярата в други съединения, които са също толкова полезни, но освен това са и химически по-устойчиви.

Съединенията на сярата от пресен чесън могат да се разделят на пет категории. Първо, това са стабилните, без миризма производни аминокиселини на цистеина, открити в необработените чеснови луковици. Алиинът е типичен пример за това.

Второ, това са веществата с много кратък живот – промеждутъчните продукти, образуващи се при разрязване или стриване на скилидките. Тези съединения се появяват заради фермента алиназа, отделящ се в момента на разрушаване на клетъчната структура на скилидката. Ние знаем малко за промеждутъчните продукти, тъй като те изчезват за част от секундата след образуването си и не могат да се съхранят дори при ниски температури.

Трето, това са изолируемите, но също нестабилни и химически активни съединения с типичен аромат и вкус. Те се срещат както в чесновия сок, така и във въздуха над смления чесън. Например алицинът. Нашите изследвания показаха, че при нарязване на скилидките се образуват девет “химически братовчеда” на алицина. Въпреки че те могат да се отделят в чист химически вид и да се изучат, при стайна температура имат много ограничен срок на съхранение.

Четвърто, когато алицинът и неговите “братовчеди” са на стайна температура в продължение на няколко часа или дни, се образуват по-стабилни продукти. Добър пример за това е мацератът – продукт, образуващ се при смилане на чесъна и смесването му със салатно масло или други трапезни масла. Мацерираният чесън съдържа аджоен, метиладжоен и дитиини, съхраняващи се в растителното масло, без особени условия повече от година. И накрая, това са съединенията, получени по пътя на нагряване на скилидките в кипяща вода с кондензация на парата. Продуктът се нарича дестилирано чесново масло. Научното наименование на активния компонент на дестилираното чесново масло е диалилдисулфид. Той притежава силен чеснов аромат.

Аз смятам, че лечебните свойства на чесъна се обясняват със сернистите съединения, които остават след обичайното приготвяне на храната. Например аджоен и дитиини, разтворени в растителни масла.

– Какво е интересното на това съединение аджоен?

– Нищо толкова специално. Аз открих аджоена през 1984 г. и го “кръстих” в чест на колегите ми от Венецуела, които взеха участие в изследването. Аз се радвам, че аджоенът е вписан в химическия справочник “Merck Index“. Но още е далече времето на клиничното му използване, затова в медицинските вузове тази молекула не се разглежда.

– Каква полза за здравето има аджоенът?

– Както казах, аджоенът и дитиините са едни от най-активните съединения на пресния чесън. Доказани са следните лечебни свойства на аджоените:

• антимикробна активност – профилактика на съсирването;

• изразено противогъбично действие по отношение на някои гъбички;

• противотуморна активност по отношение на някои линии ракови клетки;

• намаляват усвояването на мазнините заради блокиране на липазата;

• изразено антиоксидантно действие.

В едно интересно изследване с кучета вкарването на аджоен в екстракорпоралното кръвообращение (при операция на сърце) предотврати тромбоцитопенията, предизвикана от контакта на кръвта с изкуствената повърхност. В същото изследване аджоенът показа отлични резултати в предотвратяване на загубата на тромбоцити и повишаване скоростта на възстановяване на тромбоцитната хомеостаза. Когато говорим за ползата от чесъна за здравето, не трябва да подминаваме дитиините. Наскоро химици от Лос-Аламоската национална лаборатория връчиха патент за изобретение на противосъсирващ съполимер на дитиина. Този материал са използва за антитромбогенно и антимикробно покритие на изкуствени протези и импланти, контактуващи с кръвта на пациента. Така фундаменталните изследвания на химията на чесъна доведоха до разработката на нов тип пластика, която не се инфектира и не предизвиква тромботични усложнения след имплантация в човешкия организъм. Впечатляващо, нали?

Освен алицина и аджоена чесънът съдържа множество производни на цистеина, не по-малко полезни за лечение и профилактика на заболяванията. Но за достигане на резултат тези чеснови съединения трябва да присъстват в много големи количества в храната.

– А какво ще кажете за хранителните добавки?

– Моите изследвания дълги години бяха съсредоточени върху пресния чесън и съединенията като аджоен, получени от чесновия сок или родствени растения. Лично аз не съм участвал в разработката на хранителни добавки и техния химически анализ, затова мога да отговоря на въпроса ви само на основата на литературата.

Днес на пазара има широк избор от чеснови добавки и ние следва да се отнасяме предпазливо към това изобилие. Далеч не всички отговарят на изискванията за качество и безопасност и още по-малко – действат по начина, по който е написано на етикетите. Някои производители пишат за съдържание на алицин, което няма как да е вярно и точно. Затова качеството и ефективността на хранителните добавки от чесън основно зависят от компаниите производители и техния грамотен подход към технологиите. Въпросът е дали се опитват да продадат скъпо флаконче, или действително мислят за неговото съдържимо. Когато производител на чеснови капсули заявява за съдържание на алицин, аз бих помислил, че от чесъна са отделили всичката влага, а полученият продукт е бил смлян и поместен в капсули. Този подход обаче има редица “но”…

Алицинът е крехко и капризно вещество, изискващо наличие на молекула предшественик на алиин и фермента алиназа, както и цял набор от условия. Докато ситуацията с аджоеносъдържащи продукти се различава. Аджоенът и дитиините вече присъстват в мацерата, добре се съхраняват и не изискват специални условия. Продуктите с най-добро съдържание на аджоен са маслените мацерати на чесъна.

– Съществува ли някаква връзка между ползата от чесъна и неговата миризма?

– Чесновата миризма предизвиква въпроси още от древността, когато за първи път са култивирали и използвали чесъна в качеството му на подправка преди хиляда години. Човешкият нос е необичайно чувствителен към органичните съединения на сярата, образуващи се при приготвянето на чесъна и неговите продукти. Когато тези съединения се разпадат на по-прости, част от сярата постъпва в кръвта, отделя се от белите дробове при дишане и през кожата при отделяне на пот. Тъй като човешкият нос е способен да открие една частица от тези съединения измежду милиардите вдишани частици въздух, е лесно човек да придобие ефективна чеснова миризма.

Относно въпроса ви. Действително, полезните за здравето сернисти съединения на чесъна имат специфична миризма. На мен ми се струва нелогично да очакваме изгода и полза от продукта, когато след неговата употреба не се открие чеснов дъх.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://zdrave.to

Шоколадът, консервираните меса, цитрусовите плодове, ядките, лукът са сред тях

В днешния брой на в. “Доктор” ще обсъдим важни аспекти за едно от най-честите и широко разпространени състояния – главоболието. Мой събеседник е познатият на нашите читатели д-р Васил Йонков – специалист по хематология, бил е завеждащ на отделение в болницата в Габрово. Поводът да потърся д-р Йонков точно по тази тема е поредната книга, която той издаде: “Главоболието – причини и лечение”. Освен на причините и лечението ще поставим акцент и на храните, които, както става ясно, също могат да се превърнат в причина за главоболието.

– Д-р Йонков, да започнем с причините за главоболието. Кои са главните?

– Съществуват десетки причини за неприятната болка, но те се отразяват по различен начин на отделните хора. На въпроса ви конкретно: има седем основни причини за главоболието.

1. Една от най-честите причини за главоболие са климатичните условия. Когато температурата е висока, промяната във влажността и налягането предизвикват увеличаване на химическите вещества в мозъка. Затова при такава ситуация е желателно да разполагате с обезболяващ медикамент.

2. Големият брой страдащи смятат стреса за основна причина, защото след него спада нивото на хормоните, които подпомагат организма да се справи с напрежението. Кръвоносните съдове или се разширяват, или се свиват и се стига до главоболие. Освен това стресът може да предизвика напрежение в мускулите на раменете или скалпа, това повлиява позата и тя става принудителна. Същото се получава и когато главата се изкривява при четене, което води до т.нар. тензионно главоболие и стрес. Тук техниката за отпускане, дихателни упражнения и йога помагат за значително намаляване на оплакванията.

3. При жените хормоните са следващата важна причина за главоболие и по-точно хормоните, които се активират при менструация. Така е, защото по време на цикъла нивото на естрогена намалява, получава се хормонален дисбаланс и това става причина за главоболие.

4. Има храни, които също могат да предизвикат главоболие, като сред тях най-често са сиренето (особено зрелите сирена), шоколадът, консервираните меса, цитрусовите плодове, ядките, лукът, солените храни и добавката мононатриев глутамат. Дори сладоледът може да причини главоболие, но то продължава само няколко минути.

5. Прекаляването с чай, кафе и алкохол е следваща по значение причина. Особено алкохолът, защото той предизвиква дехидратация. Спасението е приемане на много течности.

6. Пропускане на хранене – главоболието в случая се причинява заради спадане на кръвната захар. И обратното – приемането на много сладки неща също може да причини пристъп на главоболие, защото се увеличава нивото на кръвната захар, но след това тя бързо спада. Решението е ясно – редовно и здравословно хранене.

7. Недоспиването е една от основните причини за главоболие, което в случая може да се овладее с чаша кафе и парацетамол.

Нашият организъм е взаимосвързана система. Дори болките в корема може да станат причина за главоболие. Има толкова разнообразни причини, че лекуващият лекар трябва да ги вземе предвид, като постепенно и последователно изключва онези, които са по-малко вероятни, за да стигне до истинската и да помогне на болния. Освен това доста голям е броят на болестите, при които главоболието е водещ признак.

– Кои храни причиняват главоболие и защо?

– Връзката с храната е не само очевидна, но и основна. Това важи най-вече за последните години, когато много от здравословните съставки на храните са замествани от промишлено преработени такива с комерсиална цел. Затова сега над 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от храната, която купуваме, е киселинно-образуваща и само 20{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} е алкализираща Това е ужасяващо тревожна констатация. Тези проценти трябва да бъдат в обратното съотношение и немалък брой изследователи го доказаха.

Факт е, че киселинността се увеличава от животинските продукти, рафинираната захар, солта, тестените изделия. Алкализиращи са суровите зеленчуци, които даряват кислород за разлика от термично обработените. И плодовете са алкализиращи, а водата е много важна за образуването на кислород. Минимум 60 до 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от храната трябва да е алкална. Ненапразно д-р Джордж Кливленд – един от световноизвестните хирурзи, открито заявява: “Всички видове естествена смърт не са нищо друго, освен крайна точка на киселинно наситеното тяло”. Конкретно на въпроса ви: почти една пета от храните причиняват главоболие. Някои видове кашкавал и шоколад, както и червеното вино и бирата също може да са причина. Много е погрешно смесването на силен и слаб алкохол при продължителни среднощни гуляи, което е масова практика. Да не говорим за алкохолите менте, които съдържат метилов алкохол, а той не само че води до упорито главоболие, но уврежда необратимо зрителния нерв. Друга много важна причина са нитратите, които се използват масово, защото производителите не се интересуват от последици, а само от печалба. Масовото и ежедневно консумиране на кафе, силен чай, газирани напитки – те също причиняват главоболие. Не е тайна, че съдържащата се кофеинова киселина в кафето има противораково действие и освен това то е богато на антиоксиданти. Но прекомерната му употреба може да предизвика мигрена и да причини спазми на кръвоносните съдове, макар че много от болкоуспокояващите също съдържат кофеин. И още нещо интересно относно кафето: ако рязко се откажете от него, може да получите силно, дори неколкодневно главоболие, защото пристрастяването към кафето е генетично кодирано. Главоболие може да се появи и при консумация на цитрусови плодове въпреки съдържанието на витамин С в тях. Някои морски деликатеси заради съдържанието на натриев глутамат също понякога са причина за главоболие.

– Д-р Йонков, всички видове сирена ли са потенциално опасни?

– Става дума за някои видове сирена, такива, които съдържат тирамин – те могат да предизвикат главоболие. Но веднага бързам да съобщя една много хубава новина, която наскоро дойде от Мичиганския университет в Ен Арбър, САЩ. Учени установиха, че сиренето може да се окаже оръжието срещу рака

Съдържащият се в него белтък ниазин, който се отделя от лактобактериите при закваската на млякото и зреенето на сиренето, има уникалната способност да убива раковите клетки. Този белтък се бори както с рака, така и с патогенните бактерии, които са станали неуязвими от антибиотиците. Това на практика го прави най-мощното оръжие срещу болестите изобщо. Предстои лечебният ефект на ниазина да бъде изпробван при хората, за да се докаже, че сиренето може би на 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} ще се окаже спасител от кошмарния проблем на раковите заболявания. Засега е желателно в дневното меню да не пропускаме консумацията на качествено сирене. Съществуват толкова много видове, само французите имат над 260 разновидности.

В тази връзка искам да кажа, че някои видове шоколад, кашкавал и орехи също съдържат тирамин. И ще продължа с това, че наличието на хистамини в бирата и червеното вино могат да се окажат причина за главоболие, както и нитратите, за които споменах. Храната в китайските ресторанти е богата на натриев глутамат, с него също трябва да се внимава. Когато говорим за многобройните и разнообразни причини за главоболието, в никакъв случай не искам да пропусна цигарения дим и въобще тютюнопушенето. Имайте предвид, че топлото време, задимените помещения и цигареният дим – всичко това в съчетание е много сериозна причина за главоболие.

– В новата ви  книга се впечатлих от една глава с наименование: резервите на нашия организъм. Как да се научим да използваме тези резерви?

– Човешкият организъм притежава невероятни възможности за защита, които природата е заложила. Ние трябва само да ги познаваме и използваме. В определени моменти и когато бъдат стимулирани, тези защитни механизми могат да бъдат като щит за недопускане на болести и те да бъдат победени, дори без помощта на медикаменти. Говорим не само за обикновените болести, а и за тежките като тумори, диабет, астма и много от инфекциозните заболявания. За да подчертае значението на резервите в нашия организъм, френският клиницист Франсоа Трусо е направил следния опит в една медицинска клиника. Той разделя на две групи болни от едно и също заболяване. В продължение на една година лекува едната група с обичайните медикаменти, а другите остават без лекарства. В крайна сметка се оказва, че оздравелите и от двете групи били еднакъв брой, което доказва резервните защитни механизми на организма. Добре известна е системата на йога, която е хилядолетна и включва над 2000 специфични телесни пози (асани), които наред със суровоядството, разделното хранене и гладолечението са все методи, които илюстрират огромните резерви за възстановяване и укрепване на здравето. Интересна е тайната на амазонското племе “Чимане”. Жителите им имат най-ниските нива на отлагания по артериалните стени, защото целодневно се занимават с физически труд, предимно земеделие и лов. Храната им се състои от ориз, царевица, фибри, ядки и плодове. Не пушат. Нивата им на холестерол, кръвна захар и кръвно налягане са ниски. Изводът е ясен.

– Т.е., за да задвижим тези резервни защити, ние, съвременните хора, трябва да променим начина си на живот? 

– Вижте, много често хората говорят за “намален имунитет”. Това понятие представлява определен здравен индекс, който показва до каква степен нашият организъм е в състояние да отговаря на непрекъснатите атаки на вируси, микроорганизми, паразити и други неблагоприятни въздействия на околната среда. Имунитетът ни е като оценката в училище – “отличниците” са с перфектно здраве, нормално работещ метаболизъм, не боледуват често и имат прогноза за добър и по-дълъг живот. Но онова, което е различно от оценката “отличен”, трябва да бъде подпомагано и да се работи в посока оптимизиране на резултатите. Не всичко може да бъде променено, но днес медицината има достатъчно сериозни инструменти, с които да промени редица заболявания и свързаните с тях усложнения. Много сериозен акцент пада върху работата в полето на профилактиката. Но къде е тук участието на болния, преди да заболее? Понеже имунитетът не може да бъде измерен с някоя метрична система, за него може да се съди от обстоятелството как живее даденият човек, води ли здравословен начин на живот, спазва ли елементарните хигиенни правила. И не на последно място – злоупотребата с вредности, които понижават допълнително имунитета.

И, да, всичко е в ръцете на самия човек и на неговото решение как да живее. Наследствените дефекти и унаследените заболявания не могат да бъдат променени, това е ясно. Вродените белези и навици са едната страна, но всичко зависи от начина на живот, който сме избрали. Тук е мястото обаче да отбележа, че има нещо, което изобщо не зависи от нашата воля. Може да ви изненадам, но това са кармичните уроци, които трябва да следваме.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://zdrave.to