„От тийнейджър съм с това заболяване. Това не е козметичен проблем, болката е неописуема, все едно има пожар върху кожата ми. Пия болкоуспокояващи преди да си легна, защото иначе не мога да заспя“. Така описва Николай от София диагнозата, с която живее от години. Гнойният хидраденит е хронично имуномедиирано възпалително заболяване, което се характеризира с лезии, циреи и абсцеси, причиняващи изключително силни болки. Възпаленията се образуват в области от тялото с много мастни и потни жлези, като подмишниците и слабините, по седалището и вътрешната част на бедрата и гeниталиите, а при жените и под гърдите. Заболяването засяга изцяло млади хора (първите му прояви обикновено са на 20-годишна възраст)

и води до трайна инвалидизация.

Когато не се лекува правилно, заболяването не позволява на младежите да работят, както и да водят социален и сексуален живот. „Гнойният хидраденит при мен се прояви и в чисто гинекологични проблеми – възпаление на фалопиевите тръби. Оказа се, че трябва те да бъдат отстранени. При отстраняването на гинекологичния проблем ме уволниха от работа, защото бях твърде много време в болница“, допълва картинката Пенка от София. Обикновено пациентите страдат през целия си живот, което силно затруднява социалната им активност и влошава качеството на живот, а най-честото

съпътстващо състояние е депресията. 

За да не се стига до крайни състояния, е нужно НЗОК да поеме грижата за тези болни, като им осигури възможност за хирургични интервенции при дерматолог, както и нужните консумативи като антисептични разтвори, специални превръзки и антибиотици, които възлизат на стотици левове всеки месец, отбелязват от Националната пациентска организация. Според българските дерматолози за около 40 пациента е необходима и биологична терапия. Вместо нея обаче пациентите търсят „спасение“ и лечение в Германия, като разходите, включително тези за транспорт и нощувки, остават изцяло за тяхна сметка. Неотдавна Комисията за защита от дискриминация се произнесе, че нелекуването на тези пациенти в България представлява

дискриминация спрямо тях. 

Това становище беше потвърдено и от Върховния административен съд в началото на 2018 г., припомнят от НПО.
Причината за отключването на гнойния хидраденит все още не е известна. Има доказателства, че заболяването е имуномедиирано, което означава, че всеки човек би могъл да се разболее. Въпреки това гнойният хидраденит не е заразен. Предполага се, че засяга около 1{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от общото население на света. Липсват данни за броя на болните в България, но се предполага, че са около 100 души.

Как се диагностицира? 

За тези пациенти трябва да се грижат дерматолози. За да поставят точната диагноза, те правят комплекс от прегледи и изследвания. За жалост у нас пациентите най-често попадат при хирург, който прибягва към оперативна намеса. След неуспешно оперативно лечение, пациентът продължава да се лута при различни лекари и между различни диагнози. В много случаи гнойният хидраденит остава недиагностициран с години или е диагностициран погрешно като циреи, форункули, корбункули или просто инфекция на кожата. Ранната и точната диагностика са от изключително значение за запазване качеството на живот на пациента и избягване на усложненията, водещи до инвалидизация.

Каква е ситуацията у нас?

У нас заболяването гноен хидраденит остава слабо познато не само сред общото население, но и сред институции, общопрактикуващи лекари, хирурзи, гинеколози и неспециализирани дерматолози. Ниската честота на разпространение, съчетана със слабото познаване на болестта, водят до грешни диагнози. Поради тази причина е трудно да се определи броят на болните у нас. Погрешните диагнози водят и до грешни терапевтични стратегии. Пациентите се третират с различни видове антибиотици, които често предизвикват странични реакции, и се оперират при общи хирурзи. Световната практика обаче показва, че грижата за тези пациенти, в т.ч. и нужните операции, трябва да се предоставя от дерматолози.

Многократните болезнени хирургични интервенции задълбочават болката и депресията на пациентите.

Какво заплаща и НЗОК?

НЗОК заплаща операцията на пациентите при хирург. За жалост българските хирурзи нямат опит в третирането на това заболяване, поради което поставят грешни диагнози и съответно предприемат неправилен подход при извършване на интервенциите. НЗОК не заплаща операциите на тези пациенти при специалисти-дерматолози, които познават заболяването и знаят как да го третират.

НЗОК не заплаща и съпътстващите консумативи, като антисептични разтвори, специални превръзки и антибиотици, които възлизат на стотици левове и които пациентите заплащат сами всеки месец. За около 40 пациента, които са в тежко състояние, е необходима и биологична терапия, за която НЗОК не заплаща.

Какви са последиците?

На първо място, последиците от нелекуването на заболяването или грешното му третиране са:

• Инвалидизация. Тъй като заболяването се среща при млади хора, това означава, че тези хора никога няма да създадат семейство, да имат деца. Те също няма да могат да работят и да допринасят за развитието на икономиката.
• Косвени разходи. В допълнение, България страда от косвените разходи, свързани с отсъствие от работа на близки и роднини, които се грижат за трайно инвалидизираните и в постоянна депресия болни.
• Задължения към чужди фондове. Част от пациентите успяват да съберат нужните суми и отиват да се лекуват в Германия и други държави от ЕС.

Съществува възможност здравноосигурени български граждани да поискат НЗОК да възстанови направените от тях разходи към чуждите Каси, но за съжаление няма ясен регламент за това колко време ще отнеме възстановяването на сумите.

Защо има Световна седмица за информираност?

Инициативата цели да повиши осведомеността за болестта и да окаже подкрепа на болните. Седмицата е повод да напомним на пациентите, че не са сами. Това са дни, в които можем да ги подкрепим в тяхната борба за достоен живот.

Източник: https://clinica.bg/

Хроничният простатит е изключително тежко, упорито и неприятно заболяване. То може да доведе до много силна тревожност, депресивни състояния и тежки поражения върху психиката. При правилно лечение той може да бъде излекуван

Урологът д-р Пенчо Генов, д.м., е специалист в урологичен кабинет на Медицински център “Св. София” в Бургас. През 2017 г. д-р Генов защитава дисертация за преждевременната еякулация. Работи във всички области на урологията и андрологията с приоритети: увеличена простата – диагностика, лазерни и отворени операции; камъни в бъбреците, уретрите и пикочния мехур; остри и хронични възпалителни заболявания на пикочо-отделителната система; превенцията и лечението на мъжкия стерилитет; еректилни дисфункции; преждевременна еякулация – консервативно и оперативно лечение; рак на простатата – диагностика и лечение; проблеми на свръхактивен пикочен мехур и др. Извършва в пълен обем отворени и ендоскопски оперативни интервенции. Поводът за това интервю е молба на млад наш читател, който очаква професионална и в същото време достъпна информация за заболяването хроничен простатит.

– Д-р Генов, вие като специалист какво конкретно определение ще дадете на простатита?

– Простатитът, остър или хроничен, е възпаление на простатната жлеза, предизвикано от различни видове агенти – бактерии, вируси, гъбички, атипични микроорганизми, като туберкулозния бацил например, и т.н.

– Моля ви накратко да обсъдим първо острия простатит. Как се проявява той, какво е нужно да се предприеме?

– Острият простатит възниква при навлизане на бактерии в простатата, които причиняват остро сериозно възпаление на този орган. Най-често бактерии, затова предлагам да говорим за този причинител на простатита, тъй като вирусите, гъбичките и атипичните микроорганизми много по-рядко предизвикват това заболяване. Това, което е много важно да уточним за нашите читатели, е, че пътищата за навлизате на бактерии в простатата са два. Най-често, в над 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите, това е ретроградният път, т.е. след полови контакти. В случая бактериите навлизат в пикочния канал и уретрата и попадат в простатата, която служи като бариера и пречи на инфекцията да достигне до пикочния мехур и бъбреците.

Другият път за достигане и разпространение на бактерии, които причиняват възпаление на простатата, е хематогенният, т.е. кръвният ток. Това може да се случи след някакво заболяване – дали ще е вирусно, пневмония или някакво друго, по кръвния ток бактериите могат да стигнат до простатата и да предизвикат много остър простатит. Но, пак подчертавам, изключително рядко тези бактерии стигат до простатата по хематогенен път.

– А как се проявява? Изведнъж ли настъпват симптомите?

– Острият простатит е много сериозно заболяване, което се характеризира с много силна остра болка между тестисите и ануса при мъжете. Тя е толкова силна, че при по-тежко изразените форми дори пречи на болните са сядат. Другите прояви са:  уринирането е често, болезнено, с парене и дразнене, а също и с много чести позиви за ходене по малка нужда.

Когато и ако страдащите получават еякулация, тя също е съпроводена с много силна болка и дори може да се появи кръв в еякулата и в урината. Диагнозата при острия простатит е много отчетлива и ясна, поставя се лесно. А лечението, разбира се, е антибиотично. Много е важно всички мъже да разберат, че антибиотичните курсове, които се провеждат за лечение на острия простатит, трябва да бъдат достатъчно дълги като продължителност, за да може болестта да бъде излекувана напълно. Това е изключително важно и ви моля да го подчертаете дебело, защото именно не добре излекуваният остър простатит води до хронифициране на процеса и до развитие на това тежко и неприятно състояние – хроничният простатит.

И още нещо съществено и много важно по отношение на острия простатит. Лечението трябва да започне след предварително даден еякулат за микробиологично изследване и антибиограма. Т.е., да се установи какъв е точният причинител и на какви антибиотици той е чувствителен. А не да се започва самолечение от пациентите или колегите да назначат лечение на сляпо, без да знаят какъв е причинителят и на какви точно антибиотици е чувствителен. Повтарям, това е изключително важно.

– Т.е., дори и да се почувства добре болният, този дълъг антибиотичен курс трябва да се изкара докрай – така ли?

– Разбира се, трябва да се изкара докрай, а след приключването на лечението с антибиотици е задължително да се пусне нова проба за изследване – да се вземе нов еякулат за миокробиологично изследване, за да се види дали абсолютно всички бактерии от простатата са изчистени. Това също е изключително важно, защото на този етап остатъчните бактерии може да не причиняват проблеми, но могат да създадат усложнения като хронифициране на процеса.

Между другото, аз говоря за еякулат, но много по-точното изследване е на простатния секрет, а той се взема след масаж на простатата. За млади мъже тази процедура е по-неприложима, защото е неприятна и болезнена. Това е секрет, който, както казах, вземаме след предварителен масаж на простатата.

– Какво можете да кажете за хроничния простатит?

– Можем да представим хроничния простатит по следния начин: определено сред урологичните заболявания той е най-гадното, бих казал, колкото и жаргонно да звучи, тежко и неприятно заболяване при младите мъже. Изключително упорито заболяване и аз ще се опитам да отбележа и да акцентирам на няколко изключително важни неща, свързани с хроничния простатит. Както казах, говорим за изключително упорито заболяване. Т.е., пациент, диагностициран с хроничен простатит, трябва да се подготви психически, че му предстои изключително дълго, трудно и протичащо в тесен контакт с лекуващия лекар лечение. Много е важно точно това да се обясни на всички пациенти, за да са наясно с тази диагноза. Защото много често на тях не им е обяснено как ще протече лечението, колко време ще отнеме. И те остават с грешно впечатление, а техните очаквания не се покриват с действителната ситуация. А, повярвайте, това може да доведе до изключително силна тревожност, депресивни състояния и много тежки последствия върху психиката на тези мъже.

Аз съм имал пациенти, които дори са стигали до психични отклонения вследствие именно на хроничен простатит, който не е бил доизлекуван. Някои дори стигат до психиатри, антипсихотични лекарства, антидепресанти и т.н. Затова пак дебело ще подчертая: пациентът трябва да бъде подготвен, че това е много упорито заболяване, което ще се лекува продължително време. Другият тревожен момент се изразява в следното: колегите трябва да провеждат лечението според определен алгоритъм, който ще обсъдим по-нататък. Както споменах по-горе, хроничният простатит е следствие на не добре излекуван остър простатит. Съществуват, най-образно казано, две форми на хроничния простатит: хроничен бактериален простатит, причиняван, както стана ясно, от наличието на бактерии в простатата. И, забележете, хроничен безбактериален простатит

Искам да изтъкна, че тези пациенти трябва да бъдат изследвани за актуалното състояние на простатита, преди пристъпване към лечение. Т.е., да се установи има ли в момента бактерии в простатата, които трябва да бъдат лекувани антибиотично, или не. Защото типовете лечение при тези два вида хроничен простатит са коренно различни. И, естествено, предпоставка за лошия резултат от лечението е, ако лекуваме безбактериален простатит с антибиотици. Т.е., когато нямаме реална инфекция в простатата, причинена от бактерии.

– А каква е причината за този безбактериален простатит, след като няма бактерии в простатата?

– Ще стане ясно, но първо да обясня в какво се изразява лечението на хроничния бактериален простатит. То протича по същия алгоритъм, както и при острия простатит – отново пускаме изследване на еякулат или на простатен секрет. Виждаме какви са бактериите и започваме антибиотично лечение. Веднага бързам да кажа, че при хроничния простатит курсът на антибиотичното лечение е още по-дълъг, отколкото при острия. То е средно 28 дни. Причината за това е нещо, което пропуснах в началото да отбележа: простатата е малък, забутан навътре в малкия таз орган, който не е толкова добре кръвоснабден. Т.е., лекарството не прониква толкова лесно в самата простата и затова отнема толкова много време за изчистване на бактериите от нея.

И пак, както при острия простатит, хроничният бактериален простатит също трябва да се верифицира, т.е. лекарите да се уверят, че след антибиотичното лечение тези бактерии са изчистени и в простатата всичко вече е чисто.

Сега на въпроса ви за безбактериалния хроничен простатит. Той е по-неприятен и упорит от бактериалния. Защото оплакванията на пациентите са изключително неопределени: имат болка, имат обостряне на болката, парене, често уриниране. След това получават някакви леки периоди на ремисия. След това оплакванията отново се появяват, дори има пациенти, които усещат постоянна болка в малкия таз,

в областта на простатата. А всъщност нямат наличие на бактерии. Това се получава при недобре излекувана инфекция или когато положението е било много тежко. Тогава остават раздразнени, най-общо казано, нервните окончания на простатата. А именно те са отговорни за болката, за паренето и за всички останали оплаквания. Всъщност няма реална инфекция, а болният все още има оплаквания. Именно това е изключително трудното за лечение. Защото, пак ще се повторя, е едно упорито заболяване, за което пациентите трябва да имат търпение. В случая ние, специалистите, изписваме лекарства за успокояване на тези нервни окончания на простатата и постепенно тези периоди на обостряне стават все по-слаби и по-слаби. Продължителността на болката намалява, т.нар. светли периоди зачестяват, когато пациентите нямат никакви оплаквания. В крайна сметка, при упорито и правилно лечение, хроничният простатит може да бъде излекуван.

– Може ли пациентът да опита и друго, допълнително лечение, знаем, че много хора залитат по народната медицина?

– Въпреки че не съм фен на фитотерапията за повечето заболявания, определено при хроничния простатит фитопрепаратите имат място. За тях е доказано, че помагат при това заболяване, че влизат в съображение с него. И не само фитопрепаратите, а и редица други помощни лечения влизат в комплексната терапия на хроничния простатит, освен медикаментозното лечение. Това е важно и трябва да се знае от страдащите. Например, при хроничен простатит може да се приложи ултразвукова терапия, физикална рехабилитация, т.е., физиотерапия, физиотерапевтични процедури, които да облекчат тези раздразнени нервни окончания. И редица други общи мероприятия и процедури от други специалности.

Какви могат да бъдат усложненията?

Хроничният простатит е заболяване, което основно засяга млади мъже в полово активна възраст. По тази причина могат да възникнат редица усложнения. Като започнем от нарушение в спермограмата и стигнем до импотентност. Т.е., да се стигне до запушване на еякулаторните канали. Това заболяване може да доведе до проблеми в оплодителната способност на тези мъже, т.е., промяна в качеството на семенната течност. Така че нелекуваният правилно или недоизлекуван хроничен простатит може да засегне тези важни за младите мъже функции. Но това не е всичко. 

При хроничния простатит цялата простатна тъкан и цялата простата като структура се променя. Тя става по-твърда, дори при по-сериозни състояния става възлеста. А тази твърда простата може да доведе до по-сериозно притискане, въпреки че не е увеличен обемът й. Със своята възлеста структура може да се стигне до притискане на пикочния канал и това да доведе до нарушения като парене, дразнене, често уриниране, слаба струя, невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур и т.н.  “Виждате, че един хроничен простатит може да доведе до много сериозни смущения и това се случва доста често. А, за съжаление, засяга млади мъже, които са принудени да се сблъскват със затруднения в уринирането, с чести нощни уринирания, със слаба струя, с непълно изпразване на пикочния мехур и т.н. Но искам да подчертая нещо съществено в това отношение: всички тези нарушения, които изброих, са трудно повлияеми от консервативно лечение именно заради нарушената структура на простатната жлеза. Т.е., лекарствата, които изписваме за подобряване на струята, не са толкова ефективни при мъже с хроничен простатит, както например при възрастните мъже с доброкачествена простатна хиперплазия”, допълни експертът. 

Яна БОЯДЖИЕВА  

Източник: https://zdrave.to/