Д-р Габриела Кехайова завършва медицина в Медицински университет “Проф. д-р Парaскев Стоянов” във Варна през 2011 г. През 2013 г. завършва курс по Клинична хомеопатия към Европейската школа по Клинична хомеопатия, към Laboratories Boiron, France. През 2008 г. завършва курс по Морска медицина в първия випуск в България. През 2007 година практикува в Университетската болница “Г.  Родолико” в Катания, Италия.

Интересите й са насочени към хомеопатична терапия при деца, остри заболявания в детска възраст, бременни жени, болести на женската полова система, обменни заболявания, също така акупунктура, ароматерапия, цветотерапия, лечение с витамини и минерали.

От 2015 г. до момента работи като преподавател по фармакология и фармакотерапия в Катедрата по “Фармакология, токсикология и фармакотерапия“ към Факултета по фармация на Медицински университет – град Варна. От 2017 г. практикува и клинична хомеопатия в “Здравен център д-р Кехайови”.

– Д-р Кехайова, какво не знаем за остеопорозата?

– Остеопорозата e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета – “тихата епидемия на века” и е голяма заплаха за целия свят. Тя се проявява без симптоми, докато костта бавно и постепенно изтънява и едва при счупване се установява, че заболяването е в напреднала фаза. В резултат от разрушаване на колагеновата матрица, костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания й особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от пациентите загиват до 6 месеца поради принудителната имобилизация (обездвижване) и развитието от това на пневмонии. Голяма част от пострадалите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи. Поради голямата си разпространеност (остеопорозата е най-честото костно заболяване в напреднала възраст) и разход на здравните системи, тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечносъдовите и онкологичните, а в средата на века се очаква да заеме първо място, поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението.

– Кога се появяват първите счупвания, вследствие на остеопорозата?

– Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65-годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Един или повече прешлени се сплескват и се появява гърбица, болки в гърба и намаляване на ръста.

– Кои причини най-често водят до развитие на остеопороза?

– На първо място искам да спомена естрогените – колкото по-дълго време жената е произвеждала или получавала женски полови хормони – естрогени, толкова по-нисък е рискът от остеопороза. Ако менопаузата е настъпила по-късно, а първата менструация е в ранна възраст, рискът е по-нисък.

Като рисков фактор са и хранителните нарушения – жените и мъжете с анорексия нервоза или булимия по-често развиват ниска костна плътност на прешлените и шийката на бедрената кост.

– Има ли медикаменти, които също отнемат от костната плътност?

– Медикаментите също оказват своето пагубно действие – дълготрайната употреба на кортикостероди, контрацептиви,  диуретици, хепарин, метотрексат, антиепилептични лекарства увреждат костите. Излишъкът от хормони на щитовидната жлеза също причинява загуба на костна маса. Това се случва при повишена функция на щитовидната жлеза или когато приемате прекалено голямо количество щитовидни хормони за лечение на хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза). Недостатъчният прием на калций или намаленото му усвояване от организма могат да допринесат за загуба на костна тъкан. Операциите върху стомаха могат да повлияят способността на организма да усвоява калций от храната. До подобни нарушения водят болестта на Крон, болестта на Кушинг и анорексия нервоза. Физическата активност – заседналият начин на живот, имобилизацията по една или друга причина благоприятстват развитието на остеопороза.

Хроничният алкохолизъм е един от най-важните рискови фактори за остеопороза. Консумацията на високи дози алкохол и прекомерният прием на кофеин намаляват образуването на костна тъкан и снижават способността на организма да усвоява калция. Хората с депресия също са с увеличена загуба на калций и минерали.

– Кога трябва да започне профилактиката на това тежко заболяване?

– За намаляване на риска от възникване на остеопороза в зряла възраст е необходимо профилактиката да започне отрано. Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите. Достатъчен прием на храни, богати на силиций и витамин C,  е ключов за изграждане на еластина и колагена в костната структура. Витамин D и калций са по-маловажни фактори в поддържането здравината на скелета. Добър източник на витамин C са портокалите, чушките и кивитата, на силиций – пълнозърнестите продукти, трици и минерална вода, а витамин D е витаминът, осигуряващ доброто усвояване на калция от храната. Той се съдържа в ограничен брой храни – мазни риби, особено сьомга, рибено масло, яйчен жълтък. Някои от храните се обогатяват допълнително с този важен за костната обмяна витамин – мляко, маргарин, десерти на зърнена основа, пудинги.

Други хранителни вещества, необходими за костното здраве, са магнезий, фосфор, калий, цинк. Те се съдържат в повечето храни и се препоръчват като много здравословни. Богати храни на калций са сирене (730 мг в 100 г продукт), бадеми (240 мг в 100 г), както и сухи смокини, хайвер, яйчен жълтък и др. Средният дневен прием на калций е около 600-900 мг при здрави хора на възраст над 40 години. Освен физически упражнения и адекватно хранене, при жени в менопауза се прилага хормоно-заместителна терапия. При всички случаи, когато калциеви препарати се предписват на жени в менопауза, хормоно-заместителна терапия е нужна за усвояването на калция от организма.

– Има ли билки, с доказан ефект при лечение на остеопорозата?

– Билки, които са доказали своето положително въздействие при боледуващи от остеопороза, са босилек, соя, коприва, хвощ, куркума, борови връхчета, бял равнец, орехови листа и др. Магнезият е важен компонент в укрепването и възстановяването на костната плътност. Високо е съдържанието му във фъстъченото масло. Важно е да се отбележи важността на физическите упражнения при болни от остеопороза. Основополагащ елемент от лечението на това заболяване е всекидневното ходене пеша на чист въздух или леката гимнастика – без излишни натоварвания и без никакви тежести.

– Вие сте специалист и по хомеопатия. Могат ли хомеопатичните препарати да забавят загубата на костна плътност или да я увеличат, да повлияят болката?

– Редица хомеопатични лекарства могат да забавят загубата на костна плътност и дори да стабилизират или увеличат костната плътност. Те нямат страничните ефекти на най-често използваните в традиционната медицина препарати. Хомеопатията е най-ефикасна за профилактика и лечение на лека и средно тежка остеопороза. При тежка остеопороза тя би могла да се добави към конвенционалното лечение.

– Кои са най-често използваните хомеопатични препарати?

– Най-често използваните хомеопатични медикаменти за остеопороза са силицея, калкарея карбоника, калкарея фосфорика, калкарея флуорика, фосфор и натрум муриатикум. Те подобряват калциево-фосфорната обмяна и се предписват като продължителна терапия. Благоприятен ефект има прилагането на комбинирания хомеопатичен медикамент остеоцинезин при остеопороза при жени в менопауза. Обичайната доза е 3 пъти дневно по 1-2 таблетки за дълъг период от време.

Калкарея флуорика играе важна роля в обмяната на веществата в костната тъкан. Подходящ е при хора с издължена конституция, при които е налице склонност към ранни гръбначни изкривявания. Повлиява добре болките в гърба и чувството за скованост. 

Рус токсикодендрон е походящ при сутрешни болки и скованост, след продължително обездвижване, влошаващи се при студено и влажно време. 

Фосфорус е подходящ при парещи болки по хода на гръбначния стълб и между плешките.

Силицея се прилага при пациенти с изключително ниско тегло, зиморничави, раздразнителни с тънки, чупливи кости. При силни болки в кръста се прилага радиум броматум. За жени с нисък ръст и склонност към затлъстяване, добър ефект има медикаментьт калкарея карбоника.

Фоликулинум стимулира яйчниковата функция и е подходящ при жени, които са застрашени от остеопороза след настъпване на менопауза. Повлиява много добре влагалищната сухота и топлите вълни.

Лечението на остеопорозата е строго индивидуално и продължително. Ефективността на терапията се проследява чрез измерване на костната плътност през 2 години. Изследват се също и костните маркери – те спадат 3-6 месеца след започване на лечението, ако пациентът отговаря на терапията. Наред с конвенционалната терапия могат да се добавят и хомеопатични медикаменти според оплакванията на пациента в съответните разреждания, предписани от опитен лекар-хомеопат.

Особености на заболяването 

Остеопорозата бива първична – генерализирана (обхващаща целия скелет) и локална (при инфекции, продължително обездвижване на части от тялото и др.), и вторична – след продължително лечение с кортикостероиди, при болест на Кушинг. Вторичната се среща значително по-рядко – едва в 5{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите. Първичната остеопороза е масовата – засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормони – естрогени. Една трета от менопаузалните жени са т.нар. бързо губещи костна маса – с повече от 3{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} годишно и те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са слаби и с крехка скелетна структура. Пълните жени са по-малко застрашени.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Изследователи посочват какви здравословни проблеми могат да се окажат рисков фактор за развитие на старческо слабоумие. В интернет могат да се срещнат всякакви версии за причините и рисковите фактори, свързани с тази болест. Но доколко достоверни са тези данни, какво е известно на науката и медицината за една от най-загадъчните болести, която най-често става причина за слабоумие у хората в напреднала възраст? Ето какво обясняват експертите. В случая – проф. Анатолий Яшин – научен директор на Центъра по популационно здраве и стареене в Университета “Дюк” в Северна Каролина, САЩ.  

– Проф. Яшин, уязвим ли е човешкият мозък от проникването на различни бактерии в него?

– Известно е, че нашият мозък е надеждно защитен от проникването на всякакви чужди агенти, намиращи се в тялото благодарение на хематоенцефаличната бариера. Тя обаче може да се увреди например при травма на главата, както и от всяко сътресение на мозъка. Има изследвания, които показват следното: при спортистите, играещи американски футбол, много по-често се среща болест на Алцхаймер, тъй като при тази игра те често падат и удрят главата си. А причината за възникването на болестта се състои в това, че при травма на главата се нарушава хематоенцефаличната бариера като през това “прокъсано, продупчено” място в мозъка започват да постъпват различни вещества от периферията (т.е. от останалата част на организма), в т.ч бактерии и вируси.

Като стана дума за инфекциите, не трябва да забравяме, че в главата си имаме “директни врати” към мозъка, през които по-просто се преодолява хематоенцефаличната бариера. Това са носът, очите и устата. Ето например, прието е при стоматолога да се премахва зъбният камък и да правят прочее манипулации за “дълбоко” почистване. Но сега неврофизиолозите открито предупреждават, че това е опасно, защото през дълбоко увредената лигавица могат да попаднат бактерии. А мозъкът е близо. Повишава се рискът от проникване на чужди агенти и ответна възпалителна реакция, водеща до гибел на невроните. Между другото, в т.ч. точно по същата причина се смята, че при хората с пародонтоза (заболяване със силно увреждане на венците) също се повишава рискът от развитие на болест на Алцхаймер.

– Ако носът и устата, както казвате са “преки врати” към мозъка, излиза, че различните хронични възпаления на гърното-носа-ушите също могат да допринесат за Алцхаймер след години?

– Възможно е. В по-млада възраст организмът като цяло, в т.ч. и мозъкът е по-устойчив и способен да държи инфекциите под контрол, да се бори адекватно с тях, без да позволи разрушаване на голямо количество от собствените си клетки. Но с възрастта вътрешната устойчивост и контрол се разстройват и това, с което в младостта сме се справяли относително безболезнено, може да допринесе за отключване на болестта на Алцхаймер. Така че колкото по-стари ставате, толкова по-внимателно се отнасяйте към всякакви инфекции, в т.ч. и към усложненията на уши-нос-гърло след банални простуди. Непременно лекувайте, и то без да губите време фарингити, синузити, отити и прочее последствия от остри респираторни вирусни заболявания.

Между другото, наскоро на конференция “Да спрем стареенето” в Берлин, изследователи изказаха ново предположение: има вероятност основната врата, през която се отключва болестта на Алцхаймер да е нашият нос. Известно е, че невроните започват да отмират най-напред в онази област от мозъка, която отговаря за обонянието. Тя се намира най-близо до обонятелната част на носа. Възможно е именно на това място да е най-висок рискът от попадане на инфекции в мозъка. Инфекции, предизвикващи изработването на т.нар. бета-амилоид, възпаление и прочее процеси, водещи до гибел на невроните.

А една от най-новите версии като причина за болестта на Алцхаймер е автоимунната, т.е. свързана с прекалената активност и грешки в имунната система.

– Проф. Яшин, освен инфекциите в днешно време почти всички страдаме от стресове – това отразява ли се на риска да заболеем от Алцхаймер?

– В ежедневния живот се срещаме или с физически стресове, т.е. претоварване, или с психосоциални стресове. Това е емоционалното натоварване, което човек изпитва и преживява вътре в себе си. Но не тези два вида стрес влияят за развитието на болест на Алцхаймер, а стресът, който се преобразува в клетъчен, т.е. стресът за клетките на главния мозък.

– А при какви условия “външният” стрес преминава във вътреклетъчен?

– Голяма роля тук играе способността на организма към адаптация. При по-младия и/или по-стресоустойчивия човек външният стрес по принцип се компенсира. Възстановяването се случва бързо, т.е., ако са възникнали нарушения вътре в клетките, те успешно са се “ремонтирали”. В напреднала възраст, както вече казахме, равновесието, способността към адаптация се нарушава и стресовете удрят по-силно по организма. Възстановяването се забавя и когато нервната клетка усеща (в т.ч. може да е грешно), че поправя ситуацията, на нея не й се удава да отремонтира увреждането. И тогава тази нервна клетка решава да приключи със самоубийство – апоптоза. Така, опростено и образно казано, невроните загиват заради стрес.

– А при депресия?

– Възможно е механизмът да е подобен. Наличието на депресия само по себе си сигнализира, че в мозъка има някакви нарушения, заради които невроните и синапсите могат да се окажат по-беззащитни пред увреждащите процеси. Епидемиологични изследвания (т.е. дългосрочни наблюдения на големи групи хора) показват, че депресията е важен рисков фактор, повишаващ вероятността от болест на Алцхаймер.

– Какви още болести и нарушения в организма повишават риска от Алцхаймер?

– Има тясна връзка със сърдечносъдовите заболявания: всичко, което влияе негативно на сърцето и кръвоносните съдове, повишава и риска от болест на Алцхаймер. Това са високият холестерол, наднорменото тегло, хипертонията. Съществува дори отделна теория за болестта на Алцхаймер: микрокапилярите, малките кръвоносни съдове с възрастта или заради нездравословен начин на живот намаляват своята еластичност, стават по-твърди. Започват да се разрушават, а това води до увеличаване проницаемостта на хематоенцефаличната бариера, защитаваща мозъка. С всички произтичащи от това последствия. Известно е също така, че има връзка между болестта на Алцхаймер и диабет втори тип. При болните с диабет втори тип се развива инсулинорезистентност, т.е. нечувствителност към хормона инсулин, поради което глюкозата от периферията се усвоява зле, т.е. извън мозъка. Доскоро се смяташе, че инсулинът по никакъв начин не влияе на метаболизма на глюкозата в мозъка. Но наскоро бяха открити сложни механизми, в резултат на чието действие инсулинорезистентността, както стана ясно, повишава вероятността от развитие на болест на Алцхаймер. Затова и тази болест получи още едно наименование – диабет 3-ти тип.

– Защо е толкова трудно да се създаде лекарство против болестта на Алцхаймер? 

– Както често се случва, всичко се оказа много по-сложно, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Причините и механизмите на болестта са доста по-многостранни и заплетени. Стана ясно например, че освен съсиреците-плаки, има още и разтворими форми на бета-амилоида, които също са доста токсични за мозъка.

– Откъде се вземат тези разтворими форми?

– Оттам, откъдето и неразтворимите – това е резултат от функцията на определен мозъчен ген. Работата е там, че изначалното образуване на бета-амилоида е… защитната реакция на клетката. Тя започва да изработва това вещество, за да се бори с всякакви инвазии.

7 най-разпространени здравословни проблеми, които могат да доведат до болестта:

1. Сътресение на мозъка и други травми на главата.

2. Пародонтоза.

3. Продължителни възпаления на гърлото, носа, ушите – фарингити, синузити, отити.

4. Продължителни стресове в напреднала възраст – след 55-60 години.

5. Депресии.

6. Диабет втори тип.

7. Фактори, влияещи неблагоприятно на сърдечносъдовата система – висок холестерол, наднормено тегло, повишено кръвно налягане.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/