Д-р Стоян Маринов завършва Медицински университет-София, Факултета по дентална медицина. Редовен член е на Българския зъболекарски съюз. От 2006 г. до момента посещава различни форуми за обучение, както и семинари и курсове, конгреси по детска стоматология и ендодонтия. Също така се занимава активно с пародонтология и възстановителна стоматология. От 2011 г. д-р Маринов е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” по специалност “Стоматологична терминология и здравен мениджмънт”. От 2014 г. открива кабинет, в който практикува до момента.

През 2016 г. е един от отличените зъболекари с награда “Лекарите, на които вярваме” – инициатива, организирана от вестник “24 часа”.

– Д-р Маринов, защо лошият дъх се определя като социалнозначим проблем?

– Лошият дъх (халитоза) е проблем, с който се сблъскват много хора по света. Повечето от тях започват да се отчуждават от околните поради ред причини. Те нарушават социалните си контакти, придобиват ниско самочувствие, затварят се в себе си и се депресират. Някои от тях започват да се самонабеждават, търсейки вината в себе си. Голяма част от тези хора не знаят, че лошият дъх може да се дължи на здравословен проблем.

– Какви могат да бъдат причините за лошия дъх?

– Лошият дъх се причинява от множество фактори, които трябва да бъдат подложени на анализ от съответния стоматолог. Някои от факторите, водещи до халитоза, са незначителни и лесно може да бъдат отстранени и пациентът да подобри стандарта си на живот.

– Каква е връзката между занемарената орална хигиена и лошия дъх?

– При занемарената орална хигиена се натрупва зъбен камък по зъбите. Започват възпалителни заболявания на венците, вследствие на което се отделят токсини, които са с лоша миризма. При тези заболявания в не редки случаи се наблюдава отделяне на гноист секрет от венечните джобове с лоша миризма.

При не добрата орална хигиена в устата започват да се развиват сяропродуциращи бактерии. Освен тях се заселват и анаеробни (не дишащи) бактерии, които разграждат захарите без кислород, вследствие на което се отделят вещества с неприятна миризма.

Тези възпаления могат да бъдат повлияни чрез правилна стоматологична помощ. Наличието на кариозни зъби и силно разрушени корени също довежда до лош дъх. Това са поправими неща, ако се вземат навременни мерки.

– Защо при намалено слюноотделяне също може да се появи проблемът с лошия дъх?

– Намаленото слюноотделяне при някои болести като ксеростомия, синдрома на Микулич или при прием на лекарства водят до заселването на бактерии. От друга страна, постоянното слюноотделяне води до естествено почистване на лигавиците и зъбите.

При болести като синузит например се наблюдава гноист секрет в синусите. Тъй като носната и устната кухина са свързани, този гноист секрет се стича към гърлото и отделя неприятна миризма.

При болестите като диабет, белодробни заболявания, язви на стомаха и дванадесетопръстника някои орални тумори и бъбречни заболявания се наблюдава промяна на дъха, свързана с промяна на метаболитните процеси в организма

Хора, които носят дълго време снемаеми цели или частични протези, придобиват също халитоза. Това се дължи на просмукването на орални течности в пластмасата. От друга страна, занемарената хигиена на протезните конструкции също в голяма степен влошава миризмата. Пациентите трябва да знаят, че тези протези е нужно да се мият редовно, тъй като пластмасата старее и е идеален “резервоар” на бактерии. Те от своя страна образуват лошо миришещи вещества.

Приемане на някои видове храни също променя дъха на пациента, както и при консумация на алкохол или тютюневи изделия.

– Знаем за вредата от тютюнопушенето върху белите дробове и сърдечносъдовата система. Но за това как влияят цигарите върху зъбите не се говори много?

– Цигарите вредят на целия организъм. В тях се съдържат огромно количество токсични вещества. Има наличие на цял букет от катрани, бензопирен, никотин, тежки метали и др. Тези вещества по пряк или косвен начин оказват влияние върху различни тъкани, включително зъбите и лигавиците на устата. Тютюневият дим преминава по-бързо през устната кухина, но дори и малкото му преседяване там оказва патологичен ефект. Цигарите свиват кръвоносните съдове на лигавиците в устата. Това води до намаляване на кръвотока и изхранването на тези тъкани. От друга страна, в този дим се съдържат множество вещества с тъмен цвят. Те оцветяват зъбите и с течение на времето потъмняват. Започват да губят блясъка си и после придобиват жълто-зеленикав оттенък. С течение на времето и прекомерната употреба на цигари започва и оцветяване на венците – те придобиват черно-кафяв цвят. При употребата на тютюневи изделия се намалява и количеството на кислород в устата. Това води до развитието на анаеробни микроорганизми (недишащи). Те са отговорни за редица болести и възпаления в устата като например пародонтоза.

– От какви заболявания по-често страдат пушачите?

– Заради пушенето много по-често в устата се развива рак на долната устна. Той се дължи на хроничната травма от фаса и от топлината, която при горене на цигарата изгаря финия епител на устата. Също така канцерогенните вещества влияят върху израждането на клетките и промяната им в ракови.

Пушачите се разболяват по-рано от пародонтоза в сравнение с непушачите. Това се дължи на по-бурното развитие на микроорганизмите, а също и на намаления кръвоток в устата. При пушачите устната хигиена се намалява, което води до развитие на кариес, гингивит и пародонтоза. При тях много по-често се наблюдава рак на езика, вермилиона, на ларинкса, на гласните струни, на лигавиците.

При закоравелите пушачи, пушещи над две кутии на ден, по-често се случват наличието на некротични лезии по устни и лигавици. При пушачите се наблюдават и преканцерозите от типа на левкоплакията.

– Какво трябва да направим, ако усетим, че имаме лош дъх от устата?

– При усещане на промяна в дъха е наложително да се потърси помощ от дентален лекар (зъболекар), тъй като това може да бъде симптом за множество различни заболявания. Не е добре да се предприема самолечение по никакъв начин, защото това може да доведе до задълбочаване на проблемите.

– Много от хората се опитват да прикрият проблема, като дъвчат дъвки, използват спрейове и освежители, смучат ментови бонбони. Това може ли да реши проблема?

– Всички тези способи са временно решение на проблема, понеже ефектът е малотраен. Отлагането на прегледа при стоматолог може да доведе до сериозни проблеми.

Абсолютно изчезване на лошия дъха няма как да се постигне. Той може да бъде сведен до минимум при поддържането на добра орална хигиена, съчетана с професионална хигиена, провеждана на всеки шест месеца от стоматолог. Това означава много добро почистване на зъбен камък и зъбна плака от всички джобове около зъбите. Трябва да се премахнат наличните кариеси и разрушени зъби. Пациентите трябва да мият зъбите си поне сутрин и вечер. Да не забравят измиването на езика, тъй като по него има вкусови папили, които са грапави и между тях също могат да се задържат хранителни остатъци и бактерии. Използването на конци за зъби и вода за уста също намалява значително халитозата – лошия дъх. Хубаво е след хранене зъбите да се изплакват с вода и да се дъвчат дъвки без захар за нормализиране на киселинността в устата. Тази мярка предпазва и от кариозни заболявания по зъбите. Пациентите, имащи протези, трябва да ги мият всяка вечер и да ги държат във вода за през нощта. Протезите трябва да се изплакват и с таблетки за дезинфекция.

Кои са основните фактори за появата на халитоза?

Халитоза може да се появи вследствие на множество фактори или на комбинирането на някои от тях. Тя се предизвиква най-често от:

• занемарената орална хигиена

• зъбен камък и зъбна плака

• кариеси

• разрушени зъби и изостанали корени

• пародонтоза

• гнойни инфекции

• различни видове бактерии

• намалено слюноотделяне (болестта склеростомия)

• възпалени лигавици

• синузит

• абсцеси

• захарен диабет

• язва

• белодробни заболявания

• стомашно-чревни заболявания

• бъбречни заболявания

• кахексия

• някои тумори

• хора, носещи стари протези

• различни храни

• алкохол

• тютюнопушене

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Теменуга Тихолова е специалист по нефрология и вътрешни болести, началник на отделението по хемодиализа в болницата в гр. Карнобат. Професионалните интереси на  д-р Тихолова са насочени в лечението на хроничната бъбречна недостатъчност, инфекциите на пикочните пътища и бъбречно-каменната болест. Притежава сертификат по конвенционална ехография. 

Защо през лятото зачестяват случаите на бъбречна криза? С какво е опасно това състояние, дори и след като болката отшуми? Какви други опасности за бъбреците и пикочната система ни дебнат през лятото? Грижим ли се достатъчно за здравето на бъбреците си и пикочната система? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Тихолова.

– Д-р Тихолова, защо бъбречните кризи се случват по-често през лятото? С какво е свързано това?

– Бъбречната криза се случва по-често през лятото поради комплексни причини. Най-често това е горещият климат, който води до обезводняване на организма както и недостатъчният и неадекватен прием на течности. Друга причина е възможността бактериите в пикочната система да се развиват по-лесно. Лятото е свързано с често пътуване, което предполага недостатъчни възможности за изпразване на пикочния мехур. Свързано е с използване на водни басейни, където невинаги хигиената е много добра. Свързано е също така с носене на по-леки дрехи и съответно възникване на простуди. И не на последно място – чести настинки вследствие на продължителното стоене в помещение с климатик. Както казах в началото, причините за зачестяването на бъбречните кризи през лятото са комплексни.

– Какво е характерното, което трябва да знаем за самата бъбречна криза? 

– Най-често бъбречната криза настъпва внезапно и то обикновено при хора, които никога преди това не са имали такъв проблем. Но има и хора, които многократно са получавали бъбречна криза. Най-често тя е следствие от отделяне на малки камъчета, но понякога е заради инфекции на пикочните пътища. Такива инфекции водят до запушване на пикочните пътища вследствие на отока и недостатъчното оттичане на урината от бъбрека.

Това води до раздуване на структурите на пикочната система и съответно до възникване на болка. Много силна болка. Друга причина за непоносимата понякога болка е силната перисталтика, чрез която уретерът се опитва да изхвърли това камъче. Не е нормално това камъче да бъде там, затова организмът се опитва по всякакъв начин да го избута навън и да го изхвърли. Имайте предвид, че уретерът е доста дълъг – това е тръбичката, която свързва бъбрека с пикочния мехур. Освен това има няколко функционални стеснения по хода на тази пикочна система и докато се преодолеят, настъпват най-тежките болки. Затова в хода на една бъбречна криза в един момент настъпва успокояване, но впоследствие болката отново се засилва

Засилва се, именно защото камъчето минава през поредното стеснение на пикочната система. Това е една от най-силните болки въобще в човешката патология.

– В интервю през миналата година за нашето издание споделихте, че при бъбречна криза наред с останалите изследвания трябва да се направи и ехография на пикочната система, която често се пропуска. Защо е толкова важно?

– Да, задължително е да се направи ехография. Ако в момента на самата бъбречна криза няма такава възможност (много често тя настъпва например на плажа или на село – все места, където могат да се предприемат само мерки за обезболяване на нетърпимата болка), в следващите дни, дори и да се успокои болката, трябва да се потърсят условия за ехографско изследване. Тъй като много често се случва така, че болката отшумява, но бъбрекът остава запушен. Това може да продължи години наред, след което и въобще се унищожава структурата на бъбрека – нещо, което е можело и е трябвало да бъде предотвратено.

– Могат ли да настъпят и други усложнения, въпреки че само това, което току-що описахте, е достатъчно сериозно?  

– Да, достатъчно сериозно е – унищожаване структурите на бъбрека и липса на функция. Друго усложнение, което може да предизвика бъбречната криза, това е тежка инфекция със събиране на гной в бъбрека. Причината е, че тази задържана урина може да се инфектира, като много често такова състояние води до оперативно отстраняване на бъбрека. Разбира се, това не са чести усложнения, но са достатъчно чести, за да ги споменем, за да не се стига дотам. Целта на всичко това е да предотвратим усложнения, които можем.

– Т.е., след обезболяването на всяка цена да се направят нужните изследвания – така ли?

– Да, при всяка бъбречна криза на всяка цена първо се прави обезболяване, а след това изследванията, в т.ч. и ехография. Така ще можем ние, специалистите, да видим има ли налична инфекция, защото много често има съпътстваща инфекция, която трябва да бъде лекувана с антибиотици и химиотерапевтици. Не са достатъчни  само обезболяващите медикаменти или тези, които отпускат спазмите, както и лекарствата, които въобще успокояват възпалението – нестероидните противовъзпалителни средства. В смисъл, обезболяващите и противовъзпалителните невинаги са достатъчни за лечението. Понякога са нужни и антибиотици.

– Д-р Тихолова, каква е профилактиката на това кошмарно състояние – бъбречната криза?

– На първо място прием на достатъчно течности, но като казвам това, имам предвид основно вода. Искам да изтъкна, че не всички течности са безобидни. Напоследък се говори за това как фруктозата на база на плодови сокове може да влоши обмяната на пикочната киселина. Високата пикочна киселина в кръвта е една от причините за получаване на камъчета и кризи. Т.е., не трябва да се прекалява с така популярните плодови сокове. Искам да спомена и бирата, която също се приема едва ли не като панацея за лечение на бъбречните болести. Това не е така, използва се диуретичното действие на бирата – това, което оказват и водата, и чайовете.

– Откъде дойде този мит?

– Не знам откъде е дошъл този мит, но искам да изтъкна, че бирата в големи количества дори е токсична за бъбрека. Тя спомага за задържане на пикочната киселина, въобще има доста неблагоприятни въздействия върху бъбреците и пикочната система. Разбира се, когато е в нормални количества, когато не е с “лечебна цел”, тя може да се приема за удоволствие като добавка към храната. Освен това бирата е газирана, раздува червата, което също е много пагубно за болестите на бъбреците, специално за бъбречните инфекции. По отношение на бъбречните кризи трябва да се внимава да не се допуска запек. Червата да са с редовна функция, защото това е много важно.

– Какви други заболявания на пикочната система ни дебнат през лятото, особено на морския бряг?

– Уроинфекциите най-вече, но освен тях трябва да се внимава със слънчевия и топлинен удар. Много често дългият престой на морския бряг е свързан с акумулиране на топлина в тялото и когато течностите не са достатъчни, тогава се получава прегряване. Когато  слънчевите лъчи въздействат директно върху главата на човека (той няма шапка или нещо, което да предотвратява прякото въздействие), тогава може да се получи и слънчев удар с доста неприятни симптоми от страна на централната нервна система. Може да се влоши общото самочувствие на човека. Основното е хората в обедните часове, когато слънцето и топлината са много силни, да стоят на сянка, да ползват чадъри, да ползват предпазни средства и, разбира се, да се оводняват адекватно.

– А до каква степен хигиената влияе за възникването на уроинфекции?

– Хигиената също е много важна, особено за хората, които ползват басейни. Затова винаги след ползване на басейн, пък и след къпане в морето, трябва редовно да се уринира, за да може бактериите, попаднали в пикочния канал, да бъдат изхвърлени. Трябва редовно да се взема душ, за да може всичко, което е полепнало по тялото, да бъде отмито. Искам да отбележа, че е много важно какви придружаващи заболявания има човекът, защото има хора със съпътстващи болести, които влошават състоянието на бъбреците и пикочната система. Имам предвид захарен диабет, високо кръвно налягане също. Всичко това, особено захарният диабет, е свързано с доста усложнения, които пак казвам, могат да бъдат предотвратени при профилактика

Разбира се, много важни от гледна точка на профилактиката са адекватната храна и достатъчният прием на течности.

– Да ви попитам за едно от тежките според мен заболявания в тази област – гломерулонефритът. Кое е характерното за него?

– Гломерулонефритът, за щастие, не е от най-честите заболявания, но все още го има под най-различни форми. Най-точната диагностика е с пункционна бъбречна биопсия, когато се изследва хистологията и се преценява какъв е видът на гломерулонефрита. Защото те са много и различни видове. Оттам вече се определя и прогнозата, и начинът на лечение на това заболяване.

– Но е лечимо, нали така?

– Лечимо дотолкова, доколкото има състояния, които могат да бъдат изцяло овладени. Има и такива, които с времето прогресират до бъбречна недостатъчност, крайна бъбречна недостатъчност. Но въпреки всичко лечението води до забавяне на тази прогресия и до удължен период между появата на заболяването и крайния етап на диализно лечение. Разбира се, не е задължително при всички болни с гломерулонефрит да се стигне до диализно лечение.

В заключение искам да кажа, че бъбречните заболявания са много пренебрегнати – и от пациентите, и от Здравната каса като изисквания към личните лекари. Затова апелирам към малко по-сериозно отношение на хората към състоянието на бъбреците и пикочната система. Защото много често това са заболявания, които протичат подмолно, без никаква симптоматика. И когато вече пациентът дойде в кабинета, много често идва с такива симптоми, вследствие на които възниква необходимост от включването му към хемодиализно лечение. За съжаление, се убедих в това през последните две години, откакто работя в района.

Пациентът тотално не обръща внимание на здравето на бъбреците си. Той ходи на кардиолог, на ендокринолог, на ортопед, на хирург, но много рядко се сеща да обърне внимание на бъбреците си. Затова е задължително поне веднъж в годината да си прави ехограф и изследване на кръв и урина. Те са достатъчни за скрининг, за да се отхвърли някакво заболяване. Ако има някакви отклонения, се вземат предвид тези изследвания, правят се други специални за установяване на проблема и се предприема адекватно лечение. Да не се бави лечението, когато това е възможно. Това е моят апел. За тази цел е нужна активна позиция на пациентите. Ние сме насреща.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/