Болка в ушите при отваряне на устата, дъвчене и прозявка – сигурен признак за заболяването

Проф. д-р Анжелика Димитрова е доктор на медицинските науки, специалист по УНГ, а също и по ирисова диагностика в София. Завършва Московския медицински институт “Н. А. Семашко” в Русия през 1992 г. със специалност – лечебно дело. През 1992-1995 г. специализира УНГ в г. Мапуто. През 1997 г. в Москва, след преминаване на курс за повишаване на квалификацията, й е присвоена специалност по обща оториноларингология. Специализира ирисова диагностика в Московския методичен център “ТОО Мединфопром” през 1992 г. През 2000 г. защитава дисертация и получава диплома за кандидат на медицинските науки от Академията за медико-техническите науки на Руската федерация. През 2001 г. получава диплома по Практическа психология в Между-дисциплинарен учебно-изследователски център, Руска федерация.

Постоянно практикува специалността си, посещавайки всички конференции на обществото по оториноларингология в Русия, редовно преминавайки през 5-годишни курсове за повишаване на професионалната квалификация. През 2014 г. получава висша квалификационна категория по оториноларингология от руската Висша атестационна комисия на здравеопазването на МВР.

– Проф. Димитрова, кои са най-честите причини, провокиращи развитието на външен отит през лятото?

– Външният отит е възпалително заболяване на външния слухов проход – външния отдел на ухото. Най-честите причини за развитието му са: пренасяне на инфекция, травма с остър предмет, попадане и събиране на влага във външния слухов проход.

– Как се развива инфекцията? 

– Външният отит се появява, ако на кожата на външното ухо попадне инфекция. При това кожата почервенява, а самият проход се смалява заради отока от възпалението. Много често при този процес се отделя полупрозрачен секрет. Различните фактори определят и стартирането на един от видовете външни отити: ограничен и дифузен.

– Кои са виновниците за развитието на тези видове външен отит?

– Виновници за развитието на ограничения външен отит обикновено са фурункули или възпаление на космения фоликул във външния слухов канал. Предпоставки за неговото появяване може да станат микротравми на кожата и понижена съпротива на организма. Отвън фурункулът не може да се види, но за неговото наличие може да се предположи по косвени признаци като болка в ушите, която се усилва при допир или при хранене, също така и по увеличените лимфни възли около ухото. След няколко дни готовият абсцес се скрива и болката намалява.

За разлика от ограничения, дифузният външен отит се характеризира с възпалителен процес, който се разпространява по целия слухов проход. Той може да бъде бактериален, алергичен (протича по типа на екземата – суха или влажна), провокиран от гъбички – отомикоза

В 75-90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите външният отит има бактериална генеза и само в 18{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} – отомикотична.

– Какви фактори може да отключат отомикозата?

– Отомикозата се развива след продължително лечение на бактериалния отит. Но гъбичките могат да станат първичен етиологичен фактор за развитието на външния отит при определени условия, в които заедно с коморбидна патология (захарен диабет или СПИН) има и нарушения в количеството и качеството на състава на ушната кал.

Друга причина за развитие на външния отит е и еризипилът (червен вятър) – възпаление, предизвикано от стрептокок от група А.

– Как се развива инфекцията в този случай?

– Инфекцията се получава чрез микропукнатини или повредена кожа. Заболяването започва с висока температура на тялото – до 39 градуса, придружена от втрисане. Ушната мида при това почервенява, появява се оток, а на кожата на външния слухов проход често се образуват мехури.

– Коя от формите на външния отит се среща най-често през лятото?

– Най-често външният отит възниква при регулярен контакт на ухото с вода при плуване, затова тази форма понякога я наричат “ухото на плувеца” или отит на плувеца.

При външния отит възниква болка в ухото, която се засилва при опипване на ушната мида. Възможно е също така да се прояви болка в ушите при отваряне на устата, дъвчене, прозявка.

Всичко, което е нужно за развитието на това инфекциозно заболяване, са чифт уши и постоянна влажност. В ушите непрекъснато попада вода по време на плуване, миенето с шампоан под душа, а когато хората се опитват да изсушат ушите си с клечки за уши, свалят горния слой на кожата, заедно със защитните бактерии. Тогава побеждават вредните бактерии и започва възпалението.

– Какви са симптомите на “ухото на плувеца”?

– “Ухото на плувеца” започва със сърбеж в ушната кухина. Ако се остави без лечение, инфекциозният процес се влошава значително – появява се болка, която може да стане непоносима. За успешното овладяване на положението се налага лекарска помощ и прием на антибиотици.

– Проф. Димитрова, защо съветвате настоятелно да не почистваме ушите си от ушната кал?

– При натрупване на ушна кал, тя може да бъде премахната само от специалист. Използването на клечки за уши е абсолютно забранено поради риска от нараняване на ушния канал и избутване на церумена дълбоко до тъпанчето.

Ушната кал или церумен е много ценен секрет, отделян от тялото, за да предпази ушния канал от инфекции и влага, подхранващ полезните бактерии. Няма никаква основателна причина да се премахва, защото е нужна за нормалното функциониране на човешкото ухо. Образуването на ушната кал е физиологичен процес, с цел защита на външния ушен канал.

– Какви полезни компоненти съдържа ушната кал, за да може да изпълнява функциите си?

– Основният компонент на ушната кал е секрет, който се продуцира от церумените жлези. Те са разположени в дълбоките слоеве на външния ушен канал, в хрущялния отдел и се разкриват в горната част на космените фоликули или свободно в кожата. Фактически, това е разновидност на потоотделящата жлеза.

Секретът се състои от минерални компоненти, като в състава му влиза и секрецията на голокриновите жлези, които отделят мазен секрет. Затова ушната кал е изключително разнообразна в своите органолептични свойства.

И един любопитен факт: при представителите на монголоидната раса ушната кал е по-суха, отколкото при европейците, а при афроамериканците – по-мека. Тези различия са свързани с особеностите на генетичния код на човека, най-вече с гена ABC11.

– Какви важни функции изпълнява ушната кал?

– Ушната кал изпълнява много важни функции, служейки като бариера срещу прашинки и други малки частици, заедно с късите косми, разположени във външния ушен канал. Също така изпълнява функцията да поддържа оптималната влажност и температура в ушната кухина, осигурявайки по този начин комфортни условия за механизма на звуко-възприемането. Освен всичко казано до тук, ушната кал има бактерицидно и фунгицидно, както и донякъде антивирусно действие, спомагайки пречистването на външния ушен канал чрез евакуация на акумулираните малки чужди компоненти.

За сметка на високото съдържание на липиди ушната кал също така притежава хидрофобни свойства, спирайки попадането на вода във външния ушен канал. В състава на ушната кал се намира главният фактор на местния иммунитет – секреторен имуноглобин А, а също така лизоцим, антимикробната кисилина-пептид (лактоферин).

Нарушаването на защитните свойства на ушната кал, нейната липса или инфекция може да стане причина за развитието на външен отит.

– Какви съвети може да дадете на хората, които носят слухов апарат? Те могат ли да развият също външен отит?

– Те също могат да развият външен отит, дори и да не са приближили водата. Слуховият апарат има ефект на запушване на ухото. При носенето му се увеличава влажността, която способства за растежа на вредни бактерии. Решението на проблема е в ежедневното сваляне на слуховия апарат, за да дадете възможност на ухото да изсъхне.

За водолази, аквалангисти и дайвери, чиято работа или хоби са свързани с дълго пребиваване под вода, е изключително важно да не забравят, че е недопустимо извършване на дълбоководни скокове при натрупване на ушна кал в слуховия проход, защото между сярната тапа и слуховото тъпанче се образува закрито пространство на относителен вакуум, което може да доведе до барометрична травма.

Преди да отидете на море или планина, а също при пътуване със самолет, ако в миналото сте имали проблеми с ушите, посетете УНГ-специалист, за да избегнете по-нататъшни проблеми и усложнения.

Как да си помогнем при болки в ухото?

• Успокоявайте болката с топлина

Топла хавлия направо от сушилнята, парче плат, увито около бутилка с гореща вода и като цяло прилагане на топлина, може да помогнат да се успокои болката.

• Възползвайте се от капки за уши

В по-голямата част от аптеките се предлагат капки за уши, които унищожават бактериите. Ако сърбежът в ухото е единственият симптом, капките ще ви предпазят от инфекция. Използвайте ги всеки път, когато попадне вода във външния ушен канал.

• Използвайте болкоуспокояващи средства като временна мярка

Ако ви боли ухото, такова средство като аспирин може да помогне да се справите с болката, докато потърсите помощ от специалист. Важно е да не забравяте, че това е само временно решение, което може да отложи проблема, но не и да го реши – ако бъде оставен, без да му бъде обърнато внимание, ще се влоши значително.

• Избирайте място за плуване внимателно

В басейните, които внимателно се контролират, има много по-малка вероятност от вредоносни бактерии, които да попаднат в ушите, отколкото в река или друг природен водоем. Не плувайте в мръсна вода!

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

То е драстично за организма, а малките растат

Д-р Пенка Янева е специалист по детски болести и детска гастроентерология с над 35-годишен опит. Диагностицира и провежда лечение на деца със заболявания на стомашно-чревния тракт, болести на черния дроб и чернодробна недостатъчност, малабсорбционен синдром и хранителни алергии. 

В момента д-р Янева е началник на Клиниката по гастроентерология на Специализираната болница за лечение на детски болести “Проф. д-р Иван Митев” в София и същевременно консултира в Медицинския център по детски болести. Специално за в. “Доктор” д-р Янева обясни от какви гастроентерологични заболявания страдат най-малките.

– Д-р Янева, какви случаи имате в клиниката? Съществува ли някаква сезонност при гастроентерологичните заболявания при децата?

– В миналото имахме по-отчетлива сезонност. Но вече целогодишно идват деца с повръщане, диария – това са най-масовите случаи. Тази симптоматика е следствие от всякакви ентерални вируси, които циркулират през цялата година, а не само в определени сезони. Лечението е симптоматично – оводняване чрез системи, за да си възвърнат водносолевия баланс, който са загубили след повръщането и диарията.

– Спешно състояние ли е повръщането при малки деца? Трябва ли непременно да постъпят в болница?

– Колкото са по-малки децата, толкова по-спешно е състоянието. Зависи също колко силно са изразени симптомите, дали повръщането е толкова обилно, че не дава възможност за рехидратация през устата. Обикновено децата трябва да се лекуват в инфекциозно отделение при повръщане и разстройство, но когато нямат висока температура, те постъпват при нас в гастроентерологията.

– На какво се дължи патологичното повръщане при кърмачета?

– Патологичното повръщане е симптом на разнородна група заболявания – от вродените аномалии през вирусни и бактериални инфекции на стомашно-чревния тракт, бъбреците, отделителната система, до респираторни и мозъчни инфекции. Колкото по-малки са децата и липсват възпалителни процеси, трябва да се мисли за вродени аномалии на гастроинтестиналния тракт или за метаболитни заболявания. При по-големите деца причината може да е гастрит.

– Кога се откриват аномалиите в гастроинтестиналния тракт на децата и как се лекуват?

– Те би трябвало да се установят още в първите месеци след раждането на детето, най-късно до шестия месец. Ако е стеноза на пилора или на горните отдели на гастроинтестиналния тракт, се прави хирургична операция по коригирането на дефекта. Ако е нарушена структурата на тънкото черво, се стига до парентерално хранене (чрез вливане на хранителни разтвори в кръвта).

Ако има нарушение в резорбцията на определени хранителни вещества, е необходимо изключване на тези вещества от диетата. Лечението е според конкретния случай.

– Какви са метаболитните заболявания при кърмачета?

– Може да е заболяване на въглехидратната, на белтъчната или на мастната обмяна. Това са все генетични заболявания, при които има нарушен метаболизъм.

– Какво лечението прилагате при тях?

– Ако например имаме нарушение в урейния цикъл и организмът на бебето не може да разгражда определени метаболити, се намалява количеството на белтъците, които се приемат, и се дават специални млека.

– Разкажете за някои от най-трудните случаи във вашата практика?

– Наистина в нашата клиника се изпращат най-тежките случаи от страната. Имахме два особени случая. Едното дете е на парентерално хранене, защото при него съществува аномалия на въсите (власинките) на тънкото черво – те не могат да резорбират хранителните вещества. Затова от пет години детето се храни само венозно. Проблемът е в това, че парентералните разтвори са много скъпи. Засега Фондът за лечение на деца поема разходите за тези храни, които излизат над 30 000 лв. на месец. Отделно е цената на консумативите.

Другият по-фрапантен случай е на дете, което може да приема през устата само един белтъчен хидролизат. Кутията струва 70 лв., което представлява храненето му за един ден. Отново Фондът за лечение на деца заплаща този белтъчен хидролизат. Детето е било няколко пъти в чужбина за диагностика и лечение, но не може да се установи точно какъв е генетичният дефект. Ако приеме някаква друга храна, освен конкретното хидролизирано мляко, веднага получава остра чревна непроходимост и се налага операция на червата. Така шест пъти е отваряно и има изведен анус претер.

Лекувахме също няколко деца със синдром на късо тънко черво, при които се налага по-специално хранене и оводняване.

При тежко възпалително заболяване на дебелото черво, каквото е болестта на Крон, се налага да се приемат по-елементарни храни в продължение на няколко месеца. Лечението и в тези случаи е скъпоструващо. Вероятно в бъдеще ще искаме Здравната каса да поема тези терапии, но засега не сме направили достатъчно опити да го изискаме.

– Как могат да се профилактират гастроентерологичните заболявания при децата?

– Профилактика на тези заболявания е кърменето на бебетата, защото майчиното мляко ги защитава от инфекции, при това млякото на собствената майка, което има състав, подходящ за конкретното дете. Природата го е измислила най-добре. При хранене с кърма храносмилателната и отделителната система полагат по-малко усилия, има по-добро усвояване на хранителните вещества и по-успешно развитие на всички органи и системи. Когато детето се кърми, имунната система е по-силна и по-рядко може да възникне хранителна алергия.

Хранителната алергия се проявява в над 70{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите върху кожата – себороичен дерматит или други обриви. В 50{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} симптомите са в храносмилателната система – повръщане, диарични изхождания със слуз или пък наличие на констипация (запек).

– Това означава ли, че при кожни обриви бебето трябва да се заведе при гастроентеролог? 

– Специално в случаите, когато детето преди е било предимно на кърма и са се появили обриви, когато са започнали да му дават адаптирано мляко. В тези случаи трябва да се мисли за алергия към белтъка на кравето мляко. Тази алергия е най-честа в кърмаческия период. След време при голямата част от децата алергията отминава. Хранителната алергия може да настъпи и след прекарана инфекция на стомашно-чревния тракт.

– Има ли значение за хранителните алергии при кърмени бебета с какво се храни майката?

– Да, разбира се. Майката не би трябвало да консумира директно прясно и кисело мляко. В по-редки случаи трябва да спре и някои млечни храни. Не всички, защото в млечните продукти остават не всички белтъци на кравето мляко.

Кърмещата жена трябва да се лиши от ядки, особено от фъстъци, а също от мед. Трябва да внимава с морските дарове. Някои обвиняват и яйцата за алергиите при бебета. Но, от друга страна, жената трябва да се храни разнообразно, за да има кърма. Така че не трябва да остава дълго време само на въглехидратна диета – ориз и картофи. Все пак необходимо е да се пази и здравето на майките. Ако имат дефицити, трябва да приемат хранителни добавки – особено майки с вегетариански или вегански режим на хранене. А когато детето отказва да яде белтъчна храна, трябва да се провери дали не става въпрос за някакво заболяване, за хранителна непоносимост.

Приемам при възрастни този начин на хранене, ако имат непоносимост. Но ако мотивът за такова хранене е модно увлечение, не. Според мен веганското хранене е прекалено драстично за човешкия организъм. А за деца е абсолютно недопустимо, защото детският организъм е в процес на развитие. Ако детето няма генетично нарушение на метаболизма, което да изисква диетично хранене, то не трябва да се допуска вегетарианство и веганство в тази възраст. Тогава децата приемат специални млека и храни. По принцип децата не трябва и да постят. За да се развива детският организъм, има нужда от разнообразно хранене с всички групи хранителни вещества. При вегани може да се получи недостатъчност в нивото на витамин В12, което има различни клинични прояви, дори гърчове. Друга неблагоприятна последица е остеопороза от недостига на калций.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to/