При хиперфункция водещ симптом може да е само сърцебиенето. Лека умора и отпадналост, косопад, чупливи нокти, суха лющеща се кожа – основни признаци при хипофункция

Д-р Дениз Бакалов е специалист по ендокринология и болести на обмяната в Клиниката по ендокринология на Александровска болница. От 2011 г. е и главен административен лекар в клиниката. Специалистът диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, заболявания на щитовидната  жлеза, хипофизни и надбъбречни нарушения, ендокринна хипертония и други хормонални и метаболитни нарушения. 

Д-р Бакалов е асистент към Катедра вътрешни болести на Медицински университет-София, член на Българското дружество по ендокринология, на Европейската асоциация за изучаване на диабета, на Американската диабетна асоциация, на Международната фондация по остеопороза, на Специализирания съвет по реклама и Комисия по имунологични лекарствени средства към Изпълнителната агенция по лекарствата. Участва в многобройни национални и международни конгреси и семинари по специалността.

– Д-р Бакалов, какви са основните характеристики на болестите на щитовидната жлеза?

– Един от важните моменти, които хората трябва да имат предвид, е това, че болестите на щитовидната жлеза са доста широко разпространени, като до голяма степен оплакванията при тях могат да се свържат и с други заболявания.

Това означава, че началото на заболяване на този орган не е много демонстративно. Например при повишена функция на щитовидната жлеза водещ симптом може да е само сърцебиенето. По тази причина болният често бива насочен от общопрактикуващия лекар към кардиолог, където се правят допълнителни кардиологични изследвания, които обаче не установяват никакво сърдечно заболяване. И чак тогава кардиологът се досеща да пусне изследване за хормони на щитовидната жлеза, които са променени и т.н.

Или обратното, когато става дума за хипофункция (понижена функция на жлезата), много често симптоматиката може да е неврологична или психиатрична. Такива пациенти могат да изпаднат в депресия, да имат чисто неврологични оплаквания, които също да заблудят общопрактикуващия лекар и той да насочи такъв болен към други специалисти. А това съответно забавя диагнозата.

– Какво още можете да допълните за основните характеристики на болестите на щитовидната жлеза?

– Друг важен факт е това, че жените боледуват 8 до 10 пъти по-често от мъжете, което е свързано с женските полови хормони. Затова всъщност най-високата честота на заболяванията на щитовидна жлеза при жени се отбелязва, най-общо казано, през три периода от техния живот: след пубертета, т.е. между 20 и 30-годишна възраст; около бременността и раждането на дете, както и в периода около менопаузата. Т.е. другият пик на откриване на тези заболявания е на около 50-годишна възраст.

– А може ли да се говори за рискови групи и по някакъв друг признак освен възрастта?

– В миналото възлестите заболявания на щитовидната жлеза, т.нар. гуши, са били свързани с йодния дефицит. Йоден дефицит е имало в Рило-Родопския масив, Пиринска Македония, района на Сливен и Ямбол също. Всъщност това вече е изкоренено, но все пак има възрастни хора, които са живели там в 50-те, 60-те години на миналия век, когато е имало такъв йоден дефицит. Затова също се интересуваме и от този факт, когато откриваме възлеста гуша на щитовидната жлеза

Заболяването обикновено се проявява с доста големи размери на жлезата, с множество възли, независимо дали пациентът е с нормална функция на органа, дали е с повишена функция. По-рядко възлестите образувания протичат с хипофункция, т.е. намалена функция на щитовидната жлеза.

При автоимунните заболявания на щитовидната жлеза до голяма степен има генетична предразположеност, лекарите трябва да знаем има ли фамилност. Става дума за автоимунния тиреоидит на Хашимото, следродовия тиреоидит или т.нар. безболков тиреоидит. Ако има фамилност, препоръчваме децата или младите хора след пубертета да се подложат на скринингови изследвания. Така ще видим дали съществува вероятност този човек да развие съответното заболяване.

– Д-р Бакалов, по какви признаци може да се разпознае понижената функция на щитовидната жлеза?

– Понижената функция (хипофункцията) най-често започва с лека умора и отпадналост. Някои хора се оплакват от косопад, чупливи нокти, суха, лющеща се кожа. Болният може да развие анемия, т.е. нисък хемоглобин. Обикновено сърдечната дейност при такива болни е забавена. Нерядко обаче наред с тези характерни симптоми понякога такива болни страдат от сънливост през деня, отпадналост и безсъние през нощта, т.е. има промяна на денонощния ритъм. Много често възниква нарушение на менструалния цикъл при жените, развива се еректилна дисфункция при мъжете, т.е. намалено либидо, намалено сексуално желание. Освен това се получават отоци по лицето, по крайниците също. Общо взето, това са най-често водещите симптоми и при мъжете, и при жените.

– Какво се предприема при установяване на понижена функция на жлезата?

– При намалена функция на щитовидната жлеза трябва да се оцени степента на намалената функция, т.е. дали дефицитът на хормони на щитовидната жлеза е много голям или е сравнително умерен. Или пък е нисък. Изследват се нивата на хормоните – специално ТSН и FТ4 хормона – свободната фракция на Т4 хормона. И другият фактор, който определя дали да се започне заместително лечение с хормони на щитовидната жлеза, е възрастта.

Например при пациенти над 70-годишна възраст, според американските и европейските препоръки, започваме заместително лечение с хормони на щитовидната жлеза при нива на TSH над 8,0. Съответно под 70-годишна възраст, да кажем 50-70 г. и ако има симптоми, тогава започваме заместително лечение и при нива на TSH под 8,0. А при жени, които искат да забременеят и да родят, прицелните нива на TSH са от порядъка на под 2,0 mU/l, т.е. при тях започваме заместително лечение и при по-ниски нива на TSH от посочените по-горе.

– Какво включва заместителното лечение?

– Заместителното лечение включва прием на хормон на щитовидната жлеза, който е синтетичен и на практика напълно безопасен по време на бременност. Т.е. не очакваме някакви нежелани лекарствени реакции в случаите, при които няма предозиране. Единственият риск е ако се предозира хормонът. Напротив, има допълнителни положителни ефекти върху холестерола, върху телесното тегло също. Защото обичайно хората с хипофункция качват телесно тегло, задържат течности. Обичайно като се започне лечение, би трябвало, ако се спазва и някакъв хранителен режим, да спадне теглото, отоците да изчезнат.

– Възникват ли усложнения, ако по някаква причина не се предприеме лечение както на хипофункцията, така и на хиперфункцията на щитовидната жлеза?

– Да, възникват, като усложненията на практика могат да се разделят на две основни групи. Едната група са хронични усложнения при хипофункция на щитовидната жлеза, защото заболяването настъпва бавно и хроничните усложнения обичайно са свързани с покачване нивото на холестерола

Това от своя страна води до ранна атеросклероза, което до някаква степен увеличава и сърдечносъдовия риск. Затова говорим за хронични усложнения, т.е. случват се бавно, за месеци и години.

Обратно, при хиперфункцията на щитовидната жлеза усложненията могат да бъдат и хронични, но по-скоро са остри. Защото ако има много високо ниво на хормоните на щитовидната жлеза, това отново уврежда сърдечносъдовата система и може да се стигне до т.нар. тиреотоксична криза. Тя се проявява с много висок пулс, с излизане от сърдечния ритъм (това се нарича предсърдно мъждене, предсърдна екстрасистолия), с други камерни усложнения. Може да провокира пристъп на исхемична болест на сърцето, може да се достигне до сърдечен арест даже. Може да се достигне до многоорганна недостатъчност в резултат на тази хиперфункция. Ако, разбира се, не се предприемат действия навреме или лечение в интензивно отделение в болнична обстановка.

– Предполагам, че това са редки случаи?

– Изключително редки през последните години, защото достъпът до медицинска помощ е много по-улеснен и мисля, че напоследък заболяванията се хващат доста по-рано. Освен това, ако пациентът се придържа към предписаното лечение, не би трябвало да има такива усложнения.

– Какво ще препоръчате по отношение на профилактиката на това заболяване?

– Скринингът и профилактиката са изключително важни в случая, защото както казах, има определени райони и популации от хора, които са с по-висока разпространеност на заболяванията на щитовидната жлеза. В тези райони е препоръчително да се прави скрининг

И той да включва ехография, изследване поне на един регулаторен хормон като TSH, както и на поне едно антитяло спрямо щитовидната жлеза, като т.нар. микрозомални антитела. С една дума, скринингът е изключително препоръчителен и необходим, за да се откриват заболяванията в ранна фаза.

Бих препоръчал на онези родители, които имат диагностицирано заболяване на щитовидната жлеза – било то жени, било то мъже, да насочат децата си след 18-годишна възраст към скринингови изследвания. И основно да им направят ехография на щитовидната жлеза.

Другият важен момент – в районите с повишена разпространеност на тези заболявания, трябва да има по-голяма информираност на хората за тях. Да се провеждат кампании, за да може да се обхванат колкото се може повече хора, които да бъдат диагностицирани. Защото има планински райони, отдалечени от областните центрове, които не са обхванати. При нас идват доста възрастни хора, които не са получили ранна диагноза, с големи гуши, които са вече трудно овладяеми медикаментозно. Подлежат на оперативно лечение, а те имат и допълнителни сърдечносъдови усложнения. Това покачва оперативния риск при тези пациенти. Така че скринингът, ранната диагноза, профилактиката са изключително важни при заболяванията на щитовидната жлеза.

Яна БОЯДЖИЕВА 

Източник: https://zdrave.to/