Здравейте! Поставиха ми тази диагноза: синдром на карпалния тунел, след обикаляне по кабинетите на много специалисти и съм притеснена. Досега не бях чувала за нея. Симптомите ми бяха от почти един месец: нощно изтръпване на дясната ръка и пръсти, а понякога се случваше и през деня. Лекарят, който ми постави тази диагноза, не ми направи никакви изследвания, освен кръвна картина. Беше категоричен, че е това. Препоръча ми да обездвижа ръката си с шина за около 15 дни. Ако не мине, ще се наложи да ми бият някакви инжекции. Ако и това не помогне – ще се наложи операция.

Затова се обръщам към вас за помощ и съвет: какво представлява този синдром? Може ли да се излекува с медикаменти, с физиотерапия? Много се притеснявам да не стигна до операция и се надявам да има начин да се справя и без такава драстична намеса.

Недялка Кръстева Ангелова, гр. Пазарджик

Д-р Любомир Кайтазки е завършил медицина през 1983 г. в София. От 1988 г. работи в областта на епилептологията, клиничната електрофизиология и електро-енцефалография. Има научни интереси, изследвания и публикации върху епилепсията, пароксизмални състояния, главоболие, неврози, паническо разстройство, депресии, разстройства на съня. Години наред работи и върху проблемите с нарушения в равновесието и световъртеж, деца със синдром на хиперактивност и нарушения на вниманието, неврологични разстройства при черепно-мозъчни травми, невралгии, полиневропатии и др. Член е на Българското дружество по неврология, на Българското дружество по главоболие, на Българското дружество по традиционна китайска медицина, на Международната лига против епилепсията, на Международното дружество по главоболие, както и на Световния алианс по главоболие и на Европейската академия по епилепсия.

– Д-р Кайтазки, често ли остава неразпознат синдромът на карпалния тунел?

– Синдромът на карпалния канал спада към така наречените “тунелни синдроми” в невропатологията и често остава неразпознат и създава диагностични и диференциално-диагностични затруднения.

– Какво точно се случва с нервите в карпалния тунел, за да се развие синдромът?

– Синдромът на карпалния канал се предизвиква от компресията на срединния нерв (нервус медианус) в костно-сухожилния канал от вътрешната страна на китковата става. При патология на този нерв се получават сетивни и двигателни нарушения, засягащи вътрешната страна на ръката, както и нарушения в сетивността и моториката на всички пръсти, без пети пръст, който получава сетивна и двигателна инервация изцяло от друг периферен нерв, частично се засягат първи и втори, и изцяло – трети и четвърти пръст на ръката.

– Каква е основната причина за развитието на заболяването?

– Основна причина за възникване на синдрома е пренапрежение в зоната на гривнената става, свързано с извършването на повтарящи се, еднотипни движения и то години в течение на трудовата дейност, особено на флексия на пръстите и в ставата (като свиване на ръката в положение на юмрук). Стига се до уплътнение и задебеляване на напречния повърхностен лигамент (сухожилие), който изгражда вътрешната, дланна стена на карпалния канал, колагенни натрупвания в сухожилието, хипергранулация и оток, които фактори предизвикват компресия върху нерва и травмирането му както от самия лигамент, така и от подлежащите костни структури на самия канал.

Заболяването в по-голямата част от случаите, е професионално обусловено и се наблюдава по-често при музиканти, шивачки, тъкачки, програмисти, строители, хора, работещи непрекъснато и дълго с компютър и въобще професии, изискващи постоянно натоварване на пръстите и гривнената става. Предразполагащи фактори са наличие на други системни заболявания – захарен диабет, подагра, полиартрит, амилоидоза, хронична бъбречна недостатъчност, автоимунни болести.

– Защо жените страдат по-често от синдрома, при положение, че професиите, за които споменахте, се упражняват и от мъже?

– Действително, при жените заболяването се среща около пет до седем пъти по-често, отколкото при мъжете при едни и същи условия на трудова дейност. Предполага се, че при жените напречният воларен лигамент е по-масивен и хидратиран, поради влиянието на естрогените върху съединителната тъкан и колагенните структури. С това се обяснява и фактът, че често клиничните изяви дебютират или се засилват при бременност и в овулаторната фаза на женския хормонален цикъл. Студеното и влажно време предизвикват допълнителен спазъм и оток на лигаментарните колагенни структури на канала и засилване на клиничната симптоматика.

– Какви са най-характерните прояви на синдрома?

– Клиничната картина най-често се развива постепенно, бавно, прогредиентно, като обикновено в началото се усещат изтръпвания с периодичен характер по върха на споменатите по горе пръсти, изпотяване по дланта, чувство на студенина или парене. В повечето случаи оплакванията се засилват в края на работния ден. Заболяването понякога се изявява в кризисна форма с тежки, парещи, стрелкащи и непоносими болки в дланта, пръстите, особено в крайните фаланги на втори, трети и четвърти пръст.

В по-напреднала фаза всяко движение с пръстите на засегнатата ръка става силно болезнено и неприятно, стига се да състояние за невъзможност за извършване на обичайната трудова дейност. Характерни за този синдром са и силните, внезапни пристъпи на болка, изтръпване, схващане, чувство на парене в зоната на пръстите и ръката през нощта. Поради това, че нервус медианус е богат на вегетативни влакна, болката понякога се усеща особено силно, с разлят характер и бързо разпространяваща се по цялата ръка, достигайки рамото, главата, врата. Възможно е да се появи и силно едностранно главоболие.

Поради това, често заболяването се бърка с мигрена, хумероскапуларен периартрит, плексит, шийна остехондроза, цервикоартроза и др. С течение на времето, при липса на адекватно поведение и режим, може да се стигне до мускулна слабост, хипотрофии, изпускане на предмети, употребявани при самообслужване и трудова дейност.

– Кой е най-точният метод за диагностика на синдрома?

– Диагнозата на заболяването е много лесна, когато се мисли за него. Най-точният диагностичен метод е електрофизиологичното изследване – електромиография (ЕМГ).

Един прост и елементарен метод, приложим и в домашни условия, е следният: при свита максимално в юмрук ръка (за усилване на натиска пръстите се притискат от друг човек), ако в продължение на 3 минути се почувстват изтръпване, парене и болки в първи, втори, трети и четвърти пръст, твърде вероятно е да се касае за карпотунелен синдром.

– Възможно ли е, както ни пита нашата читателка, синдромът да се излекува без оперативна намеса?

– Лечението в началните стадии на заболяването е консервативно, чрез медикаменти и балнеотерапия. Тук е съществено да се отбележи, че това е едно от малкото неврологични заболявания, които се повлияват много успешно от физиотерапия. Отличен резултат се постига чрез лазертерапия (инфрачервен лазер – съществуват специализирани програми за това заболяване); фонофореза – ултразвук и интерферентен ток. Като едновременното прилагане на последните две методики е особено резултатно. Обикновено приемането на нестероидни противовъзпалителни средства и витамини не дава ефект или е с временен характер.

Оперативно лечение се налага, когато никоя от изброените по-горе терапевтични методики не е дала резултат. Извършва се декомпресия на нерва в костносухожилния канал с кюретаж на канала и гранулациите по напречния воларен лигамент.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Илияна Вълканова е завършила Медицинския университет в Пловдив. Специалист е по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия. Има придобити специализации по интензивна терапия в МБАЛ “Св. София” в столицата и по бронхоскопия в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив. От 1991 до 2004 г. работи в интензивно отделение (ОСИТ) в Белодробната болница в Пловдив, като последните 2 години е началник на отделението. Д-р Вълканова има преминати специализирани курсове по интензивна терапия, фтизиатрия, функционално изследване на дишането и др. В ДКЦ-2 работи от началото на 2004 г. Лекува пациенти и в отделението по пулмология и хематология в МБАЛ – Пловдив. Участва във всички конгреси на Европейското дружество по пулмология.

– Д-р Вълканова, има ли промяна в пиковете на вирусните заболявания през последните години? Все още не е настъпила грипната епидемия, а отделението ви е пълно с болни с тежки пневмонии.

– Грипът вече далеч не е само есенно-зимна инфекция. Определено има необичайна активност на пиковете при респираторните заболявания, която не сме наблюдавали в предишни години. Интересното е, че и през лятото имахме тежки пневмонии, когато се изолира характерният за този сезон вирус на грип А. Сега, през есента – също… Оказва се, че няма период, в който да липсват. Може би с изключение на началото на лятото.

Причина за тежките пневмонии при сега постъпилите в отделението пациенти е вирус с насложена бактериална инфекция. Засяга сравнително млади хора – между 40 и 55-годишна възраст, при които болестта започва с температура, драскане или леки болки в гърлото. Обикновено по препоръка на личните лекари те започват лечение с парацетамол и хапчета за гърло, с което постигат известно облекчение. След седмица обаче болестта сякаш отново се завръща, като симптомите вече са много по-тежки – вдигат висока температура, която не спада с никакви лекарства. При прегледа се установява, че са развили пневмония.

– Причината в променливото време ли е?

– Причината наистина може да е в променливото време, но едва ли е само тя – просто е паднал общият имунитет. Нямаме изолирани причинители и затова не можем да определим точната причина. Човек се заразява с вируса и след една седмица вече е с тежка пневмония, която продължава от една до две седмици. По-тежките могат да продължат и до 20 дни – трудно се резорбират по-активните пневмонии. Хората, засегнати сега от тях, дори не са от групата на имуносупресираните пациенти – нямат такива тежки заболявания, които да потискат имунитета

Разбира се, имуносупресивните пациенти преживяват много по-тежко всяка вирусна инфекция, но нямаме сега толкова много такива болни. Може би защото активните хора смятат, че ще се самоизлекуват.

– Какви са индикациите, че човек е развил усложнения от една вирусна инфекция?

– Ако няма подобрение за около седмица, редно е да се провери какво се случва. В смисъл, задържат се оплакванията като отпадналост, кашлица, понякога – повишена температура, която в началото е по-висока, но след започване приема на парацетамоли и аналгини спада, обаче човек не оздравява. Тогава вече се вижда, че има и пневмония.

Освен пневмониите сред най-често срещаните усложнения са и синузитите. Хората с бъбречни проблеми правят пиелонефрити… Т.е. вирусът удря всеки по слабото му място. Така че вирусът сам по себе си не е толкова страшен, колкото усложненията му.

– Предстои да ни връхлети след един-два месеца и грипна епидемия…

– Не знам дали ще е след един-два месеца. По-рано бяхме свикнали да е след Нова година. Сега обаче се оказва, че няма такова правило. Хората боледуват от началото на есента. Но въпреки че тази година нямаше прекъсване на грипа, екипът ни се готви за новия сезон, който започва с първите мъгли и дъждове и завършва по Великден. Една от предпоставките за разпространение на грипа е и топлата зима, а голяма част от прогнозите са идващата да е точно такава.

– Напоследък се обсъжда ролята на витамин D по отношение на имунитета. Какво е вашето мнение?

– Преди години се заговори, че тези пикове на тежки респираторни заболявания може да се свържат с изчерпването на витамин D в организма през по-студените месеци в годината. Но това е един от факторите. Все пак в края на зимата повечето хора са с потиснат имунитет. Не бих казала, че за това е виновен само витамин D.

– Освен да следим за нивата на витамин D и да предприемем мерки за компенсирането му какво още може да се направи, за да си подсилим имунитета?

– Ние, лекарите, препоръчваме прием на имуномодулатори, имуностимулатори, противогрипни и антибактериални ваксини. Честно казано, някои хора го правят и въпреки това се разболяват. Това до голяма степен е чисто индивидуален процес. Но при всички положения една профилактика, проведена с противогрипна или антибактериална ваксина (имам предвид пероралните препарати) все пак дават възможност за по-лесно преболедуване на тези респираторни инфекции.

Нека хората да се имунизират срещу грип, за да посрещнат по-спокойно коледните празници. Особено важна е тази мярка за тези, чиито професии са свързани с много контакти, като лекари, учители, кондуктори. В риск от заразяване са и пациенти с хронични заболявания. До края на октомври и началото на ноември е най-подходящият момент да си поставят ваксината и организмът да си изгради защита.

– Какво е вашето впечатление, има ли определено недоверие към противогрипните ваксини?

– Това според мен е медийна история. Има недоверие, разбира се, защото ние, лекарите, не гарантираме 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}-на защита, докато рекламите я дават и оттам се получава разминаването. Никой лекар няма да ви каже, че противогрипната ваксина на 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} ще ви предпази от вирусните инфекции. Не, тя не предпазва, тя повишава имунитета така, че съответният човек по-леко да преболедува инфекцията.

– А от усложненията предпазва ли?

– В по-голямата си част усложненията са предизвикани от бактериално насложена инфекция. От тях предпазват антибактериалните ваксини. Те са направени на базата на най-често срещаните бактерии. При тях има малко по-голяма ефективност по отношение на усложненията след вирусно заболяване. Прилагат се по схеми, които са почти идентични. Обикновено ги даваме на често боледуващи пациенти, защото знаем, че при тях усложненията са по-големият риск.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/