Проф. д.б.н. Алексей Савов е началник на Националната генетична лаборатория от 2011 г. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Генетика“ има и специалност “Медицинска биология“ от Медицински университет- София. Докторската му дисертация е на тема: “Генетични характеристики на муковисцидозата в България”.

Проф. Савов е член на Академичния съвет на МУ- София; член на Работна група в СБАЛАГ “Майчин дом” за реализация на “Националната програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродени аномалии”; член на Организационния комитет на V Балкански конгрес по човешка генетика; на Националния консултативен съвет по редки болести; на Българската асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията; на European Society of Human Genetics, на УС на Българската асоциация по персонализирана медицина и на редакционната колегия на списание “Български медицински журнал”. Участвал е активно в разработването на Медицински стандарт по “Медицинска генетика” – частта ДНК анализ.

– Проф. Савов, прилагате от лятото на тази година нов, неинвазивен метод за пренатална диагностика на определени генетични заболявания. Какво представлява този метод? Кои заболявания може да се установят с него и с каква точност?

– Неинвазивните тестове за пренатална диагностика използват кръвна проба от бременната жена, от която се пречистват ДНК фрагменти, носещи генетична информация за плода. Тези фрагменти идват от плацентата и присъстват в майчиното кръвообращение през цялата бременност. Тестът, който ние предлагаме, се нарича “Йона” и е разработен от една английска компания. С него могат да се изследват три от най-често срещащите се хромозомни болести – синдром на Даун, синдром на Едуардс и синдром на Патау. Тестът е валидиран за диагностика и чувствителността му да открива тези синдроми, е над 99{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}.

– Какви методи се прилагаха преди и какви са недостатъците им?

– Искам да обясня по-подробно какво представлява скринингът при бременни, който е известен като скрининг за синдрома на Даун. В международната практика при всички бременни е препоръчително в периода между 11-та и 14-та седмица на бременността да се направи ехографско изследване и анализ на хормони на бременността в кръвна проба от бременната. Ехографското изследване дава информация за няколко маркера при бебето (нухална транслуценция и костици на носа), които се използват за оценка на риск по отношение на споменатите хромозомни аномалии.

В оценка на риска влизат и нивата на изследваните хормони. Така жената получава реална оценка за бременността, като резултатите могат да покажат нисък, среден или висок риск. Ограничения на биохимичния скрининг са неособено високата чувствителност – до 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} и  възможността да дава около 2-5{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} фалшиво положителни резултати. По данни на Националната генетична лаборатория, при около 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от жените регистрираме нисък риск, 8{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} са със среден и 2{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} – с висок.

В международната практика, с която се съобразяваме, е прието при нисък риск да препоръчваме ехографско проследяване на бременността, при висок риск – инвазивна дородова диагностика – биопсия на хорион или амниоцинтеза, в зависимост от срока на бременността. Въпросът е какво да предложим на жените със среден риск?

Точно тук е мястото на неинвазивния тест, който може да се използва като допълнителен скрининг с много висока точност и да избегне извършването на инвазивна диагностика при не малко бременности.

– Как чрез вземане на кръв от майката може да се изследва самият плод за генетични аномалии? Т.е., на какви научни основи стъпва методът? 

– Има няколко различни подхода, които се използват. Те представляват прочитането и подреждането на големи количества генетична информация. За това са нужни автоматизирани системи, които се наричат секвенатори от ново поколение и валидирани биостатистически програми. Такъв тип изследвания станаха възможни след разгадаването на човешкия геном и създаването на големи бази от данни.

– Кога препоръчвате да се направи изследването?

– Въпреки общите препоръки по отношение на неинвазивните тестове, за които споменах, мога да допусна изключения. Съветвам жените да потърсят компетентна информация от медицински специалисти, за да получат разяснение за преимуществата и недостатъците на различните изследвания и да имат възможност да направят избор.

– Как една бременна жена може да прецени, че се налага да си направи пренатално изследване? Ако няма информация за наследствени заболявания, има ли риск детето да се роди с генетично заболяване? Т.е., препоръчвате ли и на останалите бременни жени да си направят тестовете? 

– Има много причини, които да послужат като повод на бременната да се предложи генетично изследване. Например фамилна история за генетично заболяване, предходна бременност с регистрирана аномалия, данни за аномалии от ехографско изследване, резултатите от биохимичния скрининг

Бременната няма как сама да прецени дали е необходимо генетично изследване. Към такова трябва да я насочат медицински специалисти, най-често това са акушер-гинеколози или генетици. Обръщам внимание, че универсален тест няма и необходимите изследвания се избират според конкретните рискови показатели.

– Защо при някои жени, въпреки че са си направили пренатални изследвания, се раждат деца с генетично заболяване?

– За съжаление, това е така. Ако изследваме и отхвърлим синдром на Даун при дадена бременност, няма гаранция по отношение на други генетични аномалии. Такива неприятни инциденти могат да бъдат сведени до минимум, ако при избора на подходящо изследване за дородова диагностика разполагаме с достатъчно информация за бременността. Важно е и бременността да е проследявана внимателно, защото някои маркери се изявяват на по-късен етап и могат да ни насочат към нуждата от генетична диагностика.

– Засега установявате с този тест риск за плода по отношение на три генетични заболявания. Очаквате ли да се разширят възможностите на този тест и по отношение на други наследствени болести?

– Да, това вече се случва, все повече и повече генетични заболявания при бебето могат да се изследват от кръвна проба на майката. Освен честите хромозомни болести, за които говорим, по такъв начин могат да се изследват някои моногенни болести – например муковисцидоза, бета таласемия, някои микроделеционни синдроми. Засега към новите възможности на неинвазивните дородови тестове има известни резерви относно точността, което е разбираемо. Всяко ново изследване трябва да мине през дълъг период на валидиране и оценка.

– Имаме ли специфични за България наследствени заболявания или такива, които са срещани по-често у нас, отколкото в другите страни?

– Наследствените заболявания имат популационни различия както по отношение на честота, така и по отношение разнообразието на генетичните дефекти (мутации), с които са свързани. Генетичните болести у нас не са съществено по-различни в сравнение с другите страни в Европа, но сме много хетерогенни по отношение на спектъра от мутации. Това може да се обясни с историческите и миграционни процеси засегнали популациите в този регион.

– Имате ли наблюдения от практиката си, които да потвърждават разпространеното мнение, че колкото по-късно във възрастта настъпва бременността, толкова по-големи са рисковете детето да има генетични аномалии?

– Категорично, напредващата биологична възраст на майката увеличава значително риска за синдром на Даун. Например при 1 от 100 жени на 40-годишна възраст бременността може да бъде засегната от синдром на Даун, а при жените на 43 години рискът е 1 от 50, на 46 години този риск става 1 на 25. Възрастта на мъжа също е от значение и след 50-годишна възраст се споменава, че допринася за заболявания като ахондроплазия, ретинобластома, синдром на Апрет, танатофорна дисплазия  и др.

– Поема ли се новото пренатално  изследване от НЗОК?

– Засега само в няколко европейски страни този тип тестове се поемат от здравната система. Досега НЗОК нямаше механизъм как да ги поеме, при положение, че тези тестове се правеха в чужбина. Това беше и мотивът Националната генетична лаборатория да предприеме въвеждане на технологията у нас. Имаме намерение да преговаряме с НЗОК в тази насока.

– Може ли да се говори за профилактика при генетичните заболявания?

– Реално профилактика при генетичните заболявания може да се прави със скрининг и дородова диагностика. Ако заболяването може да се лекува успешно при условие, че се диагностицира навреме, провеждането на скрининг е от съществено значение. Такъв скрининг при новородените се прави за фенилкетонурия, вроден хипотиреоидизъм и надбъбречно корова хиперплазия.  Когато става въпрос за генетични болести, при които няма ефективно лечение, дородовата диагностика е начин на профилактика.

– Дотук говорихме за дородовите генетични изследвания на плода. Какъв е скринингът за бъдещите родители, преди да е настъпила бременност?

– Генетичните заболявания са хиляди и в сегашната практика няма подходящо изследване, което да определи всички възможни рискове при една двойка. Насочване към предварителни генетични изследвания може да се предприеме, ако има фамилна история за генетични заболявания. Много често се налага двамата партньори да бъдат изследвани за мутации, свързани с бета таласемия, защото имат родители с таласемия минор или самите те имат данни за такава.

– Има ли генетични изследвания, които все още не може да правите в България? Колко гена може да изследвате едновременно?

– По отношение на технологиите в България има много ресурси, даже повече, отколкото могат да се натоварят ефективно. Изследването на много гени едновременно е уместно, защото дава обемна информация и даже излиза икономически по-изгодно, отколкото изследване на един ген. Дори привлечен от новите технологии смятам, че те не са универсално решение. Точната клинична преценка на проблемите на пациента и избора на подходящ панел от гени е по-правилното решение, когато се предлага генетична диагностика.

– Каква е перспективата за семействата, при които се е доказало, че може да се роди дете с увреждане?

– Освен дородовата диагностика, в някои случаи на семейството може да се предложи и предимплантационна диагностика. Такава вече се прави от няколко години в България. След предварителна подготовка и избор на подходящи генетични изследвания семейството се насочва към клиника за асистирана репродукция и всеки ембрион се изследва за генетичното заболяване, като се избират тези ембриони, които не носят генетичните дефекти.

– Какво представлява CRISPR/Cas9 технологията и какви са възможностите й “да се поправят” генетичните грешки?

– Тази система не е изкуствено създадена, а е естествена система за модифициране на нуклеинови киселини при бактериите. Тя позволява също така да бъде насочвана към извършването на определени генетични промени и в еукариотни клетки, каквито са човешките. В момента се проучва дали тя може да коригира генетично унаследени мутации и ако при една двойка има доказани такива, да бъде направена предимплантационна диагностика и ембрионите с генетичен дефект да бъдат “поправени”.

– Генетиката има важна роля и в диагностиката на онкологичните заболявания. Разкажете ни за възможностите й в тази посока. Какво представлява течната биопсия и с какво е полезна?

– Генетиката има важна роля не само в диагностиката на онкологичните заболявания, но и за оценка на риска за конкретни хора при фамилните случаи, за определяне на персоналиризирана терапия за пациента, чрез генетично профилиране на туморна тъкан. Течната биопсия всъщност е обикновена кръвна проба, същата каквато се използва и при неинвазивните дородови тестове. В нея обаче ще се изследват не ДНК на бебето, а участъци от гени, свързани с малигнени процеси. Преимуществата са, че при невъзможност да се локализира туморът или да се вземе материал от него, течната биопсия е една обещаваща алтернатива.

– През последните години на преден план излиза качеството на храната на съвременния човек. Знаем ролята й за развитието на много от днешните заболявания, но верни ли са твърденията, че може да повлияе и на гените? 

– Промяната на един ген не се изразява винаги с промяната на информацията в него. Представете си, че генът е компютърна програма, която прави точно определено нещо. Функцията на един ген може да се промени, като се промени неговата регулация, като това могат да са чисто химически процеси. Терминът, който се използва, е епигенетика. Естествено е да допуснем, че средата, в която живеем, ни въздейства и променя, но няма методи, с които да можем да проследим нивото и посоката на тези промени.

Мистерията за произхода на Адам и Ева

“Разгадаването на човешкия геном даде възможност да се направи нов прочит на някои залегнали религиозни догми. При сравняването на генетичната информация върху женската и мъжката полови хромозоми се установи, че мъжката е да кажем съкратен и модифициран вариант на женската. Това е така и при човекоподобните маймуни и при други видове. Колкото по-сложен и социален е един вид, толкова по-важно е обособяване на типичните функции на мъжките и женските индивиди. 

Това е станало възможно с появата на генетичен вариант, който определя мъжкия пол, когато го има, и женски, когато го няма. Предполага се, че е станало преди около седемдесет милиона години. Така се е появила прото мъжката хромозома, която е еволюирала, променила се е, придобила е специфични функции да създава мъжки индивиди с характерните им физиологични и социални функции. Мъжете и жените са различни по природа, за да са по-полезни за социума и да се допълват”, обясни генетикът.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/