Проф. д-р Мария Орбецова е началник на Клиниката по ендокринология при Университетска болница “Св. Георги” – Пловдив. Тя е и зам.-декан на Медицинския факултет в Медицинския университет в Пловдив, главен редактор на сп. “Ендокринология” – орган на Българското дружество по ендокринология.

Завършва висшето си образование в Медицинска академия – София. Работи първоначално по разпределение във Вътрешно отделение на Районна болница – гр. Бяла Слатина, област Враца, след което постъпва в Клиничен център по ендокринология, УСБАЛЕ, “Акад. Иван Пенчев” в София.

От 2005 г. е началник на Клиниката по ендокринология при УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив. Има специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната и магистратура по “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Специализирала е в Клиниката по ендокринология и диабет, университет “Ню Касъл”, Англия; Диабетен център “Стино”, Копенхаген, Дания; Клиника по артериална хипертония, болница “Брусе”, Париж, Франция. Защитила е дисертация на тема: “Нарушения във въглехидратната и липидната обмяна при хипоталамо-хипофизарни заболявания с автономна хормонална свръхсекреция – акромегалия, болест на Cushing и пролактиноми” и има присъдена образователна и научна степен “Доктор”.

Съавтор е в учебници, ръководства, учебни помагала и 4 монографии. Има над 300 публикации в български и международни медицински списания и над 250 участия в международни и национални научни форуми в различни области на ендокринологията.

Член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендокринология и на Асоциация по ендокринни хипертонии – Алианс, на Съюза на учените в България; на Българския институт метаболитен синдром (БИМС); на Европейското дружество по ендокринология (EES), на Европейската асоциация по акушерство и гинекология, Група за изучаване обучението по диабет (DESG) към Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD).

– Проф. Орбецова, преди няколко броя публикувахме първата част от разговора с вас за диабета, сега неговото продължение, както обещахме на нашите читатели. Какви са вашите впечатления, запознати ли са българите с рисковите фактори и какво представлява това заболяване, или все още се сблъсквате с митове от типа “не яж много захар, че ще хванеш диабет”?

– Бих казала, че, общо взето, българите са информирани за диабета поради чести съобщения и изяви в медиите, организирани периодични кампании, широката достъпност на публикувани в интернет-пространството материали. Но това не значи, че са добре запознати с естеството на заболяването, рисковите фактори и с това какво биха могли да направят като профилактика. Проблемът идва от многостранната информация, която невинаги е подходящо поднесена, понякога разнопосочна. Хората не могат да се ориентират, да отсеят важното от детайлите. Има много митове като цитирания от вас. Захарният диабет не се “хваща” от ядене на захар. Когато има нарушение в толеранса към въглехидратите, наистина трябва да се ограничи поемането на бързорезорбиращи се захари, за да не се покачва кръвната захар.

– Тогава как и защо се развива захарният диабет?

– Захарният диабет е нарушение на обмяната на веществата, или т.нар. метаболизъм, чиято основна характеристика е повишението на кръвната захар в организма в резултат от нарушение в секрецията или действието на хормона инсулин, или едновременно на двете нарушения.

Организмът използва поетата храна като източник на енергия, чрез която се осъществяват и поддържат процесите на растеж и развитие. Храната съдържа три типа химически съединения – въглехидрати (захари), мазнини и белтъчини. Основното “гориво” за организма е глюкозата или гроздова захар. Тя спада към групата на простите захари. Към тази група се отнасят също плодовата захар – фруктоза, млечната захар – галактоза, малцовата захар – малтоза и др.

Простите захари се усвояват непосредствено след постъпване в организма и затова водят до бързо покачване на нивото на кръвната захар. Покачването е най-изразено след прием на глюкоза, два пъти по-слабо е след прием на фруктоза и още по-слабо по отношение на останалите прости захари. Съществуват и комплексни съединения на простите захари или т.нар. сложни захари – това са дизахаридите и полизахаридите, които първоначално трябва да се разградят от ензимите на храносмилателната система до своите прости съставки, за да могат да бъдат усвоени. Това изисква време и води до по-бавно и съответно по-слабо покачване на кръвната захар.

При заболелите от захарен диабет панкреасът или не може да произвежда достатъчно количество инсулин, или този хормон по някаква причина е непълноценен, не може да осъществи действието си, въпреки че се произвежда в нормално или дори повишено количество. Т.е. клетките на организма, изискващи инсулин, за да оползотворят глюкозата от кръвта, са нечувствителни към действието му. Има израз, че клетките “се къпят в глюкоза”, а страдат от “глад за глюкоза”, тъй като не могат да я използват като източник на енергия в метаболитните пътища.

Постепенно неусвоената глюкоза се натрупва в организма, нивото в кръвта прогресивно нараства и започва да уврежда различните по калибър кръвоносни съдове. Тази наднормено висока глюкоза надхвърля бъбречния праг и се изхвърля с урината, където не би следвало да се отделя при здрави хора.

Неправилно е да се счита, че захарният диабет е нарушение в обмяната само на въглехидратите. Инсулинът е необходим и за нормалното протичане на обменните процеси на мазнините и белтъчините. При недостиг на инсулин белтъкът – основна градивна единица на организма, престава да се изгражда, а разграждането на мастната тъкан се ускорява, защото тя започва да служи като източник на енергия.

– Кои са основните типове захарен диабет?

– Според съвременната класификация има 2 основни типа: захарен диабет тип 1 и тип 2, гестационен диабет и специфични типове на захарен диабет, развиващ се при друго основно заболяване, наречен още симптоматичен.

Захарен диабет тип 1 (инсулинозависим диабет, или още диабет на младата възраст) е автоимунно заболяване, което води до унищожаване на бета-клетките на панкреаса и оттам – до абсолютен дефицит на инсулин.

Както при всички автоимунни заболявания, имунната система, която играе предпазна роля в организма спрямо външни увреждащи фактори, погрешно разпознава някои клетки на тялото като “врагове”. Започват да се произвеждат специфични вещества – “антитела”, насочени срещу определени собствени клетки или тъкани. В случая мишени стават произвеждащите инсулин панкреасни бета-клетки. За период от 5 до 10 години те биват унищожени. За да живеят, заболелите се нуждаят от постоянно инжектиране на инсулин.

– Науката успя ли да разгадае защо имунната система атакува собствените си бета-клетки?

– Точната причина за насочване на имунната система към собствените бета-клетки не е докрай изяснена, но се счита, че роля играят наследствена предразположеност (носителство на определени гени) и промени в имунната система в резултат на вирусно въздействие (заушка, рубеола, коксаки вирусна инфекция и др.) или след много силен стрес, особено в лабилни периоди от живота на човек, какъвто е пубертетът. Захранването на кърмаче с висок генетичен риск с краве мляко не е подходящо поради възможност за поява на антитела от стомашно-чревния тракт, които впоследствие да атакуват бета-клетката. В тази насока козето мляко е протективно.

– Кога се развива диабет тип 1 и какъв е процентът му спрямо останалите типове диабет?

– Най-често диабет тип 1 се развива в детска и млада възраст (до към 30-ата година), но в отделни случаи началото му може да бъде и по-късно. С диабет тип 1 са около 5-10{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от всички диабетици, за нашата страна тази честота е около 9.6{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от всички случаи на захарен диабет.

– А защо се развива диабет тип 2?

– Захарен диабет тип 2 (неинсулинозависим диабет или диабет на зрялата възраст) се развива в резултат на двойно нарушение: прогресиращ дефект в секрецията на инсулин на фона на намалена чувствителност на клетките и тъканите към действието на инсулина, т.нар. инсулинова резистентност.

За поява на диабет тип 2 най-важна роля играе фамилната обремененост. Наследствените фактори са много по-изразени, отколкото при диабет тип 1. Затлъстяването, особено натрупването на мастна тъкан в областта на корема, многократно увеличава риска от нарушение в толеранса към въглехидратите и развитие на захарен диабет. Нарастването по големина на мастните клетки води до намаляване на специфичните места за залавяне на инсулина върху тях и оттам – до намаляване на чувствителността им към неговото действие. Най-тясно отношение към цялостната обмяна на веществата имат мастните депа на корема Около 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от болните с диабет тип 2 са с наднормено тегло.

– Какво може да отключи заболяването?

– Често пъти отключващ момент за изява на заболяването е тежко боледуване, операция, силен психо-емоционален стрес. Затова и обикновено се открива случайно по повод на друг здравословен проблем.

При диабет тип 2 първоначално панкреасът произвежда необходимото количество инсулин, дори производството му надвишава нормата, но е нарушена физиологичната фазовост в секрецията му, която съществува при здрави хора. Поради нечувствителността си основните прицелни клетки и тъкани за действие на инсулина не могат да използват хормона ефективно, в клетките постъпва недостатъчно глюкоза и крайният резултат е както при диабет тип 1 – нефизиологично покачване на кръвната захар и невъзможност за оползотворяване на този основен за организма енергиен източник. След по-продължителен период възможностите на панкреаса за производство на инсулин могат да се изчерпят, тъй като все повече бета-клетки се разрушават и въпреки провежданото лечение с антидиабетни средства да се наложи включване на инсулин.

Диабет тип 2 е преобладаващата форма на заболяването – обхваща около 90-95{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите, за нашата страна честотата е около 90.4{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от всички диабетици. Изявява се обикновено след 35-40- годишна възраст, най-често след 55 години.

– Какво представлява хипогликемията, кои са основните й признаци и защо тя е препятствие към постигането на добрия контрол?

– Всеки диабетик трябва да знае какво представлява това сериозно остро усложнение на заболяването, кои са причините за настъпването му, как може да бъде избегнато и най-вече – преодоляно. Самият термин е от гръцки произход и означава “ниска глюкоза в кръвта”. За хипогликемия се приема стойност на кръвната захар под 3.5 ммол/л. Повече от 1/3 от болните с диабет са преживяли някога тежки епизоди на хипогликемия, при 10{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от тях честотата им е веднъж в годината, а има и такива (около 3{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}) с много чести хипогликемии, влошаващи силно качеството на живот.

– Кога може да се случи такова падане на кръвната захар?

– Застрашаващо спадане на кръвната захар настъпва, когато е нарушено равновесието между калорийния внос в организма посредством приетата храна и енергийния разход (физическа активност), заедно с действието на лекарствата за диабет, чиято основна цел е именно понижаване на кръвната захар. Това означава, че всяка грешка в диетичния режим – пропуснато и/или недостатъчно хранене, прекалено дълъг интервал между отделните хранения; както и извънредно или доста продължително физическо натоварване, без вземане на предохранителни мерки по отношение допълнителна храна и дозиране на лекарствата, могат да доведат до хипогликемия. Най-често тя се явява усложнение на инсулиновото лечение – инжектиране на по-голяма от необходимата доза инсулин по погрешка или при несъобразяване с някакво временно или трайно спадане на инсулиновите нужди в хода на лечението. Сулфонилурейните препарати най-изразено, в сравнение с останалите класове антидиабетни медикаменти, при предозиране или намален хранителен внос също могат да доведат до хипогликемия, която по тежест може да се равнява на предизвиканата от инсулина – това е основното им нежелано действие. Има лекарства, които, приемани едновременно с противодиабетните препарати, могат да усилят действието им и кръвната захар да спадне несъответно ниско – такива са аспирин, антикоагуланти, сулфонамиди, някои антидепресанти и антибиотици. Когато се налага съпътстващо лечение с други медикаменти, е уместна консултация с лекуващия лекар. Алкохолът, приет на гладно, също може да предизвика хипогликемия.

– Как протичат хипогликемичните епизоди?

– Хипогликемичните епизоди протичат различно, в зависимост от степента и продължителността на спадане на кръвната захар – клинични оплаквания настъпват при ниво под 3.0 ммол/л., но при някои диабетици и при по-високи нива – около 4-4.5 ммол/л. Признаците на хипогликемия са: разтреперване, изпотяване, сърцебиене, пригладняване, слюноотделяне, гадене, разсеяност, намалена способност за концентрация, безпокойство, замаяност, световъртеж, отпадналост, обърканост, главоболие, замъглено зрение или двойно виждане, странно и агресивно поведение, буйство, халюцинации. Ако хипогликемията е продължителна и се задълбочи до стойности под 1.0 ммол/л, може да се наруши силно съзнанието и да се изпадне в кома. Причината е, че мозъчните клетки се хранят само с глюкоза и при критичното й спадане в кръвта нервните клетки изпадат в състояние на енергиен глад и могат да загинат.

Не е задължително да се проявят всички горепосочени нарушения в разгърнатия си вид. Понякога спадането на кръвната захар през нощта се проявява само в сънуване на кошмари. С течение на времето всеки диабетик се научава да разпознава симптомите на настъпваща хипогликемия, но при напреднало увреждане на нервните клетки този усет може постепенно да се загуби. Приемането на бета-блокери (за повишено кръвно налягане или друго сърдечно заболяване) също притъпява усещането за спадане на кръвната захар. Това крие опасност, защото засегнатият не е в състояние сам да вземе мерки за противодействие и при липса на чужда помощ състоянието може да се задълбочи.

Какво е правилното поведение при хипогликемия?

“Още при първите признаци на спадане на кръвната захар трябва да се приемат продукти, които са в състояние бързо да я повишат. Винаги при възможност трябва да се измери нивото на кръвната захар. Тя може да се нормализира с поемане на 15 грама бяла захар (=1 супена лъжица, 2 големи бучки, 3-5 пакетчета в зависимост от грамажа). Такъв ефект оказват и 150 мл газирана напитка със захар, 2-4 захарни бонбона, 2 чаени лъжички мед или конфитюр. Шоколадът не е подходящ, защото съдържащите се в него мазнини забавят усвояването на захарта. Ако симптомите не отзвучат, се повтаря приемът на захар или захарни изделия. След подобряване на състоянието трябва да се продължи с прием на бавно резорбиращи се въглехидрати. Когато има на разположение специален набор с глюкагон (хормон с противоположно на инсулина действие), той трябва да бъде приложен мускулно. При тежки епизоди и невъзможност за поемане на захар през устата трябва да се извърши венозно вливане на глюкозни разтвори в условията на здравно заведение. Тежките случаи подлежат на спешна хоспитализация.

При повтарящи се хипогликемии, които се срещат най-често при по-възрастни диабетици с нарушено хранене и при лабилен диабет в по-младата възраст, трябва да се направи преоценка на режима и лечението от специалист”, обясни специалистът.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/