Проф. д-р Здравко Каменов е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Университетска болница “Александровска” и ръководител на Катедрата по вътрешни болести при Медицински университет – София.  Има придобити специалности по ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести, както и магистърска степен по “Здравен мениджмънт” във Факултета по обществено здраве на Медицински университет – София. Има първата за България квалификация по сексуална медицина от Екзаминационния комитет на Европейското дружество по сексуална медицина. Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Той е първият български лекар, получил за работата си в областта на ендокринологията медала на Американската асоциация на клиничните ендокринолози. Проф. Каменов има над 320 научни труда, цитирани в повече от 1500 медицински списания и книги в чужбина.

– Проблемите, свързани с менопоузата, от дълго време са предмет на внимание на гинеколози, ендокринолози и други медицински специалисти в тази област. Постигнати са сериозни успехи с използването на съвременни средства и методи за корекция на тези хормонални промени. Как стои обаче въпросът с андропаузата, проф. Каменов? 

– Понятието “андропауза” е въведено по аналогия с менопаузата, но не е съвсем точно. Ако менопаузата е един определен момент – последната менструация, то при мъжа няма такава рязка изява на хормонален дефицит, както при жените. И затова се използват много други понятия – като “андрогенен дефицит при стареещия мъж”, “парциален ендокринен дефицит при стареещия мъж” (защото не намалява само нивото на тестостерона, но и на други важни хормони – растежният – соматопауза, ДХЕА – адренопауза, и т.н.) “хипогонадизъм с късно начало при мъжа“ и др. Дори “мъжки климактериум” е по-близко до истината – защото този термин бележи период от време. Тестостеронът след 30-35 години при мъжа намалява с 1{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} на година, т.е. на 75 години нивото му ще е с 40{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} по-ниско.

Проблемът се увеличава от това, че има един фактор – свързващ половите хормони глобулин, който нараства с възрастта и на практика инактивира голяма част от циркулиращия тестостерон. Оставащата свободна фракция от тестостерона, която всъщност върши работата, намалява с още по-бърз темп. Това е нормалната еволюция на нещата. При някои мъже обаче това намаление на нивата на тестостерона може да стане много по-бързо.

– Какви са симптомите, че нещо с тестостерона не е наред?

– Те могат да се проявят при мъжа още след 40-45 години. Симптомите са много близки до тези при жените – напрегнатост, нервност, раздразнителност, влошаване на съня, някои мъже дори могат да имат горещи вълни, започва да намалява мускулната маса, сила и издръжливост. Започва да се увеличава както относително, така и абсолютно мастната маса в организма – получава се затлъстяване. Настъпва влошаване на еректилната функция. По този начин се разгръща един синдром на дефицита на тестостерон. В този случай нямаме характерната за жените еволюция и очаквания, защото 100{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от дамите минават през менопаузата, докато при мъжете процентът на изява на този синдром е по-нисък. Затова при мъжете нямаме нагласа и очакване, и съответно липсва диагностично мислене в тази посока, че мъжът преживява своя климактериум. И когато той е нервен, напрегнат, не може да спи, когнитивно се влошава, настъпва еректилна дисфункция, тогава тези симптоми се обясняват най-често със стрес, прекалено много работа и напрежение.

Еректилната функция е много сензитивна на всички външни влияния, не само на намалението на нивото на тестостерона. Тя е много добър показател за съдовото и метаболитно здраве, за психологическото състояние на мъжа и, разбира се, за хормоналното състояние. Изобщо тя е прозорец към мъжкото здраве. За съжаление, няма диагностично мислене и достатъчна медицинска подготвеност в тази насока. Всички международни анкети, които се провеждат сред медицинските специалисти, показват, че все още темата за хипогонадизма при мъжа стои твърде далеч в диагностичния план на лекарите.

– Има ли лечение на това състояние?

– Разбира се, че има. Когато се обобщят всички тези клинични признаци и симптоми, направи се изследване на тестостерона и се установи, че той е по-нисък, тогава имаме основание да започнем хормонално заместително лечение, стига да няма противопоказания за него. Така че решението на проблема може да бъде заместителното лечение с тестостерон, което има много благоприятен ефект в такива случаи.

Искам да обърна внимание още в симптоматиката, че покачването на теглото, увеличаването на мастната маса, води до разгръщане на метаболитен синдром при мъжете, който по-нататък води към сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, увреждане на опорно двигателния апарат, подагра и други проблеми.

Трябва да се разграничи категорично заместителното лечение с тестостерон при мъже най-често след 50 години, които имат дефицит на хормона и при които се цели нормализирането на нивата му, от злоупотребата с андрогенни анаболни стероиди при атлети. Тя най-често се прави от млади мъже с цел подобряване на възможностите и външния вид. Те прилагат многократно по-високи дози от физиологичните на различни андрогенни анаболни стероиди в различни комбинации. Поради младата възраст организмът им понася тази стероидна интоксикация, но след години се появяват проблеми с опорно двигателния апарат, сърцето, черния дроб, бъбреците, репродуктивната функция и др.

– Дори и ако това напълняване не е свързано с намаляване на тестостерона?

– Това е много точен въпрос. Защото, от една страна, намаляването на тестостерона води до намаляване на мускулната маса и увеличаване на мастната маса. От друга страна, ако имаме тенденция към увеличаване на теглото по други причини, най-често свързани с генетични фактори и промяна в стила на живот – повишен калориен прием, обездвижване и по-застоял живот, тогава в тази по-голяма мастна маса се увеличава превръщането на повече тестостерон в повече естрадиол. Т.е. мъжките хормони се превръщат в женски, чрез ароматизация на тестостерона. И този естрадиол потиска половата ос при мъжа и води до допълнително намаляване на тестостерона.

Освен това мастната тъкан е ендокринен орган, който отделя множество хормони и други биологично активни молекули, които директно потискат функциите на тестисите.  Най-сетне в седящо положение на мъжа голямото количество мастна тъкан в корема, включително тази в скротума “топли” тестисите, а те работят оптимално при температура с 2 градуса по-ниска от телесната. Трудно е да се каже кое точно е първично – дали намаляването на тестостерона води до повишаване на мастната тъкан или обратното. Това е като спора за яйцето и кокошката. Получава се един порочен кръг. Мъжът започва да циркулира в него и да се увеличава неговото тегло, да спада тестостеронът и нещата се задълбочават.

– И какъв е изходът от този порочен кръг?

– Излизането от този порочен кръг може да бъде по две линии. Едната вече я казах – това е тестостерон-заместителното лечение

Втората – това е метаболитно оптимизиране и намаляване на теглото. Най-добре, разбира се, е да се работи и в двете насоки, но откъдето и да започнем, би следвало да има благоприятен ефект.

– Често говорим за криза на средната възраст при мъжа. Тя свързана ли е задължително с мъжкия климактериум?

– Не е свързана задължително с мъжкия климактериум. Разбира се, една от причините може да е това. Но на 50-60 години мъжът усеща, че вече не е този, който е бил на 20 или на 30 по отношение на сексуалната си мощ, на физическата си сила, на кондицията, състоянието на кожата, ако щете. В този период може да се появи някаква друга мотивация, някакъв по-млад обект и когато възможностите не кореспондират с желанията, това води до съответно вътрешно напрежение, емоционален стрес.

А трябва да ви кажа, че има ли стрес, той действа пагубно върху половата система на мъжа. Първо – хроничният, продължителен стрес намалява нивото на тестостерона. Второ, той по чисто неврален механизъм води до блокиране на ерекцията. Трето, стресът биологично се реализира с повишаване на редица хормони като катехоламини (адреналин, норадреналин), кортикостероиди, пролактин и др., които от своя страна водят до промени в обмяната на веществата, повишаване на кръвната захар и риска за диабет, повишаване на артериалното налягане и увреждане на съдовете, включително тези в пениса и т.н.

По това време мъжът прави и една преоценка – какво му се е искало да направи, какъв му се е искало да бъде, когато е бил на 30 години, и какво всъщност е постигнал, когато вече е на 50 или на 60. Нерядко тази равносметка не е удовлетворяваща, да не кажа, че е откровено разочароваща при немалко мъже. Това може да доведе до депресивно състояние

Такива са малките тухлички, които изграждат тази мрачна стена между желанията, очакванията и мечтите от едната страна, и реалността и възможностите от друга, която вие нарекохте криза на средната възраст.

– Какви са заболяванията, които придружават мъжкия климактериум?

– Зад метаболитния синдром, за който ви казах, стои затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет, нарушение в липидния профил. Те директно акцелерират сърдечносъдовата патология и скъсяват живота. Казвам го неслучайно отново във връзка с хипогонадизма с късно начало при мъжете, защото две трети от хората днес умират от сърдечносъдови заболявания. Има и много други проблеми – както при жената, така и при мъжа намалява костната плътност. И при двата пола е доказано, че покачването на теглото повишава риска от карциноми. Депресията също е много важен фактор. И макар мъжете по-рядко да правят опити за самоубийства от жените, те ги извършват три пъти по-ефективно от тях. Т.е., когато един мъж е решил да се самоубие, той в повечето от случаите успява. Честотата расте с увеличаването на възрастта. Ясно е, че нищо не става по- хубаво с напредването на годините, но могат да се вземат мерки този процес да се развива по-бавно. Здравословният начин на живот и ранните профилактични активности биха дали повече здраве в старостта.

Румяна Стефанова

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Катя Казакова е специалист по неврология и психотерапия. Завършва Медицински университет – Варна през 1984 г. През 1991 г. завършва ординатура по невропатология в Медицинска академия – Москва. Има придобити специализации по Медицинска психология и психотерапия под ръководството на проф. Рожнов – Център за следдипломна квалификация на лекари в Москва. Специализирала е доплерова сонография в Медицинска академия – София.

Започва практиката си като терапевт в Районна болница, гр. Средец, след това е ординатор в неврологично отделение на “МВР Медицински институт” – филиал – Варна.
Към момента практикува неврология и психотерапия в морската столица.

– Д-р Казакова, предстои да отбележим Световния ден на съня през март. Какво показва статистиката – често срещан проблем ли е безсънието?

– Разстройствата на съня са често срещан проблем в практиката на невролога. Приблизително една трета от възрастните имат недостатъчен синдром на съня. Двадесет процента от възрастните съобщават за хронично безсъние. Изчислено е, че съвременните хора спят с около 1 час по-малко от живелите през миналия век. От 30 до 50{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от хората имат непълноценен сън.

– Кога говорим за безсъние?

– За безсъние говорим, когато има трудно заспиване, краткотраен или непълноценен сън с чести събуждания. Нуждата от сън е различна и намалява с възрастта. Децата в училищна възраст например, имат нужда най-малко от 10 часа сън. Тийнейджърите – от 9 до 10 часа. Възрастните – от 7 до 8 часа.

– Кои са най-често срещаните причини за безсънието?

– Безсъние може да има много различни причини. Някои от най-често срещаните са стрес, пътуване със смяна на часовите пояси, работа на смени, употребата на кофеин, алкохол, някои медикаменти или наркотици. Нарушението на съня може да е симптом на заболяване на щитовидната жлеза, хормонални нарушения, депресия или тревожност. Понякога е краткотрайно, от няколко нощи до 30 дни. Друг път – няколко месеца или хронично. Най-честите оплаквания включват: трудно заспиване, ранно събуждане, непълноценен и повърхностен сън, многократно събуждане през нощта с необичайно заспиване или чувство на умора през деня.

– Какви рискове крие недоспиването в ежедневието на хората, които страдат от този проблем?

– Недостатъчният сън може да доведе до катастрофи на промишлени и моторни превозни средства, соматични симптоми, когнитивна дисфункция, депресия и спад в работата през деня поради умора или сънливост.

– Лечимо ли е безсънието?
– Безсънието е лечимо състояние. Когато е причинено от стрес, болка или депресия, се лекува основното заболяване.

– Решение ли са хапчетата за сън?
– Най-лесно е да се посегне към таблетките за сън, не се изисква усилие и са достъпни. Но трябва да знаете, че те могат да се приемат редовно не повече от месец. Злоупотребата с тях води най-често до зависимост или хронифициране на проблема. Медикаментозният сън е непълноценен за мозъка.
Променя концентрацията на вниманието, влошава паметта.

В проучване е установено, че хапчетата за сън помагат на хората да заспят около 10 минути по-рано. От медицинска гледна точка това е незначително подобрение. Като цяло приспивателните увеличават общото време за сън с около 15-20 минути. Това проучване също така установява, че те предизвикват амнезия (липса на спомен).

Сънят със сънотворни не е пълноценен. Той е по-близко до състояние под упойка. Още по-лошо, приспивателните са свързани с голямо разнообразие от здравни рискове, включително почти четирикратно увеличение на риска от смърт, и с 35{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} повишена опасност от развитие на рак. Освен това повечето хора не знаят, че хапчетата за сън може да имат действие от около 18 часа. Така че, ако ги приемате всяка вечер, вие сте “упоен” голяма част от времето през деня.

Има далеч по-добри, по-безопасни и по-ефективни начини за добър нощен сън. Създайте от спалнята светилище за сън. Това означава тя да е пространство само с едно предназначение – за спане. От най-голямо значение е в спалнята да е хладно, тъмно и тихо. Тези три фактора имат значително въздействие върху съня. Светлината в стаята може да наруши вътрешния часовник и производството на мелатонин и серотонин. Това са хормони, участващи в циркадния ритъм на организма – сън и бодърстване, но също така са и с мощно въздействие върху емоциите и поведението.

Изключете техниката преди лягане. Изкуствената светлина от вашия телевизор, IPAD, компютър или смартфон може да послужи като стимул за вашия мозък и да го държи буден. Препоръчително е да изключите всички електронни апарати поне един час преди лягане. Има и много по-добри идеи за времето преди сън: четене на хубава книга, практикуване на техники за релаксация или медитация.

Важен е режимът. В 22 часа мозъкът започва отделянето на мелатонин и човек заспива. След около час започва отделянето на растежния хормон. При децата предизвиква увеличаването на ръста, а при възрастните – на мускулна сила.

Движете се през деня, за да спите добре през нощта. Установено е, че 23 фактора, отговорни за съня, се изработват в мускулите по време на движение. Физическата активност – най-малко 30-40 минути на ден, може да подобри значимо съня ви, но ако тренирате твърде близо до часа за лягане, тя може да ви държи будни. Трябва да има около 3 часа пауза.

Купонджии, внимавайте: алкохолът пречи на добрия сън. Алкохолът ще ви направи сънливи, но ефектът е краткотраен. Той може да попречи на преминаването на мозъка през различните фази на съня и така да направи почивката непълноценна. Смята се, че звуците на природата – шум на прибой, дъжд или пеещи птички в гора, действат успокояващо и улесняват съня.

– Това ли ви мотивира да създадете безплатно приложение за телефона – хапче за сън със звуци от природата? Какво представлява “мобилното хапче”?

– За да улесня всички хора, страдащи от безсъние, направих мобилна апликация. Казва се “Хапче за сън” и можете да я свалите свободно от Гугъл плей /https://play.google.com/store/apps/details/.

Тя представлява практика за въвеждане в съня и ще ви помогне да заспивате без усилие. Най-добрият начин да се потопите в прегръдките на Морфей е с нежното ромолене на дъжда или на поточето, гласът на славея, полъха на вятъра в дърветата… Нито едно хапче не може да замени този ефект.

– Как се отразява безсънието върху здравето на човека?
– Можете да имате най-здравословната диета на планетата, да спортувате, да сте емоционално уравновесен, но ако не спите добре, само въпрос на време е да почувствате отрицателното влияние на безсънието върху вашето здраве.

Липсата на добър сън е толкова често състояние, че дори не се осъзнава от страдащите като проблем. Факт е, че дефицитът на сън може да има сериозни и трайни последици върху здравето.

Драматично отслабва  имунната система, променя се функцията на щитовидната жлеза, ускорява растежа на туморите.

При експерименти с лабораторни животни с нарушение на съня туморите растат два до три пъти по-бързо. Главно поради разстройство в производството на мелатонин в мозъка. Това вещество потиска растежа на широка гама от туморни клетки  и задейства самоунищожението им. Сериозно се увреждат паметта и концентрацията. Дори само за една нощ на лош сън – от 4 до 6 часа, може да повлияе на способността ви да мислите ясно на следващия ден.

– А има ли връзка между проблемите на съня и мигрената?
– Страдащите от мигренозно главоболие знаят, че пристъпите зачестяват при безсъние и проблеми със съня. Същевременно им се случва да се събуждат с главоболие. Последните научни изследвания доказват връзката между проблемите на съня и мигрената.

– Какво се случва по време сън, че се предизвиква пристъп?

– Сънят преминава през четири етапа. Те се повтарят от 4 до 6 пъти на нощ. В един от тези етапи се наблюдават бързи движения на очните ябълки. Това е етапът на дълбокия сън. Този стадий на съня е отговорен за производството на достатъчно серотонин и допамин – хормони, свързани с доброто настроение. Тези хормони зависят от пълноценния сън и обратно, ниското ниво на допамина и нестабилните нива на серотонина предизвикват мигренозен пристъп. Последните проучвания сочат, че приемът на мелатонин – хормона на съня, повлиява благоприятно мигренозното главоболие. Същевременно лечението със серотонинови антидепресанти повлиява силата на болката и честотата на пристъпите.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/