Скептицизмът относно употребата на ваксини за деца се е увеличил в цяла Европа в съответствие с вота за популисти. Това показва проучване, което предполага, че служителите в общественото здравеопазване трябва да проследят популистките партии в проучвания на общественото мнение като сигнал за недоверие към ваксините, съобщава „Гардиън“.

Големият скок в броя на случаите на морбили и смъртните случаи се пренасят в страни, в които популистките партии набират сила – по-специално Гърция, Италия и Франция.

Случаите на морбили са най-високи в Европа за последните 20 години, тъй като движението на антиваксърите нараства.

Документ, публикуван в академията Оксфорд, свързан с общественото здраве коментира, че съществува основна връзка между политиката и недоверието към ваксините.

„Научният популизъм вероятно е воден от подобни чувства както политическия популизъм – т.е. дълбоко недоверие към елити и експерти от лишените от права и маргинализирани части от населението„, пише авторът Джонатан Кенеди от Лондонския университет „Куин Мери“.

Тъй като липсват мониторингови проучвания за отношението към ваксините, изследователите твърдят, че действията на популистките партии може да бъдат използвани за предупреждение на органите на общественото здравеопазване за повишаване нивата на скептицизма.

„Подкрепата за популистки партии може да се използва като индикатор за колебания във ваксините, поне в западноевропейския контекст, като увеличаването на подкрепата е сигнал за работещите за обществено здраве да бъдат бдителни“, се казва в доклада.

Разследването на „Гардиън“ през декември показва нарастваща загриженост относно влиянието на популизма върху общественото доверие във ваксините, което показва, че случаите на морбили в Европа са с 20-годишен връх, с 60 000 случая и 72 смъртни случая.

Подозренията и реториката на антиваксърите се подкрепят от някои политици популисти, например в Италия, където миналата годинапарламентът прие закон за прекратяване на задължителните ваксини за деца в държавните училища.

Скоро след това законът бе отменен поради „извънредната ситуация„, причинена от растящите случаи на морбили.

Проучването очертава констатациите от Проект за доверие във ваксините, проведен за Европейската комисия, с гласове за популистки партии в 14 западноевропейски страни. Той открива силна връзка между гласовете за популистки партии и съмненията, че ваксините действат.

– Д-р Минкин, за поредна година световната общност отбелязва Международния ден на епилепсията. Какво сочат данните, увеличават пациентите с тази диагноза?

– Броят на хората, които страдат от повтарящи се епилепитични пристъпи е около 0.8 {89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от населението на земята. Това е статистика, която се запазва в годините.

– Ако трябва да определите профила на пациента с епилепсия, какъв е той?

– От това заболяване страдат хора от различна възраст. Важно е да се знае, че повечето епилепсии започват още в детска възраст. При някой от тях, епилепсията изчезва с настъпването на юношеството, но при значителна част тя продължава и след това. Има и епелипсии, които започват при възрастни пациенти. Най-често те са след мозъчно-съдови заболявания. Така че епилепсията е заболяване, което може да се открие при всички възрастови групи.

– На колко години е най-малкият ви пациент, с тази диагноза?

– Има деца, които се раждат с епилепсия. Това заболяване е плашещо, доста впечатляващо. Не е от онези болести, които са с някакви постепенни симптоми, които да останат незабелязани. И сматам, че то се диагностицира навреме. Въпросът е дали се прави нужното лечение навреме.

– Правят ли се всички диагностични изследавния, навреме?

– За да се постави диагнозата, трябва да се направи първо електро-енцефалография, но не само. При много пациенти е необходим и магнитен резананс, за да може да се знае какъв вид е елепсията. При други пациенти, пък се налагат генетични изследвания. Така че като кажем диагностициране, трябва да се има предвид, различни и не малко изследвания. Това е важно, защото по този начин се определя вида на епилепсията. След което, се прави избор за лечение на съответния вид епилепсия. Има някои, които минават само с едно лекарство. Има и други, при които се налагат множество лекарства и такива, които се нуждаят от хирургично лечение, с което ние също се занимаваме.

– Открила ли е медицината причините за възникването на заболяването?

– Епилепсията е група от много заболявания, не е едно заболяване. За да бъде правилно лекувана, трябва да се открие каква е причината, а тя не е една. Една голяма част от епилепсиите се дължат на генетична анамолия, вроден дефект на невроните. Друга част от епилепсиите могат да се дължат на невроинфекция, на инфекция на мозъка. Трети на туморно заболяване. Четвърти на някаква малформация в развитието на мозъка, така наречените мозъчни малформации. Може да се дължи и на трамва, така че има голям брой причини, които могат да доведат до различен вид епилепсии. Да се знае причината, означава да се диагностицира и какъв вид еплепсия е и да се определи правилното лечение.

– Кога се говори за отключващ фактор на заболяването?

– Отключващ фактор може да бъде психическа или физическа травма, която да предизвика поява на епилепсия при предразположени пациенти.

– До какви увреждания води епилепсията?

– Епилепсията е заболяване, което уврежда мозъка, тъй като прилича малко на електрошок, тоест на електричество, което е абнормно, като количество и заряд и води до увреда на самите неврони. От друга страна, епилепсията е вредна и за целия организъм, тъй като голяма част от пациентите с епилепсия имат нужда от медикаментозно лечение. Медикаментите за епилепсия са винаги с някакви станични ефекти, едни имат по-малко, други имат повече. Едни засягат черния дроб, други могат да вредят на настроението, на мисловната дейност. Така че не можем да кажем, че е безвредно дори и лечението на самите епилепсиите. Има пациенти, за които трябва да сме винаги внимателни, които са под риск да умрат по време на епилептичен пристъп. Епилептичните пристъпи могат да са причина за внезапната смърт, като много често това е характерно за тежки епилепсии с генерелизирани пристъпи, които не се влияят от медикаменти.

– Д-р Минкин, Вие сте ръководител на Центъра за хирургия на епилепсия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, вероятно има с какво да се похвалите с дешна дата?

– Този Център е създаден отдавна, съществува от 10 години. С доц. Петя Димова го съзададохме тогава благодарение на многогодишни специализации в чужбина, които бяха финансирани от нас. Прилича малко на проектите, които се създават от МЗ с тази разлика, че този проект си беше създаден и финансиран от нас. След което болница „Св. Иван Рилски“ подкрепи проекта финасово, така че да закупим апаратура. Почти всяка година закупуваме нещо за по 100-200 хиляди лева, така че имаме апратура за над милион. С нея можем да извършваме сложни диагностични методи, благодарение на които стигаме до правилната диагноза. Можем да се похвалим, че този център днес е един от референтните в Европа. Той е уникален не само за България, дори в Европа сме на гребена на вълната. Разполагаме с всички утвърдени методи за диагностициране и лечение на епилепсия, както и с голяма част от най-новите методи, с които разполагат малко центрове по света.

– Направихте уникална операция поставяйки мозъчен пейсмейкър на момиче с епилепсия, колко са пациентите с такава рядка форма на епилепсия?

– За щастие пациентите с такава рядка форма на епилепсия са малко. Хубавата новина е, че касата ще покрива, най-вероятно от тази година, някои от тези интервенции. Тази интеревенция е един от примерите, които се правят на много малко места по света и е част от проучванията, от търсенето на изход в ситуации, в които повечето лекари казват, че няма начин на лечение. Това е пример, че ние участваме в развитието на хирургията на епилепсията, а не само да ползваме чужд опит и чужди нововъведения. В момента се оптиваме да въвеждаме методи, които не са въведени в много от страните по света.

– Покрива ли НЗОК тяхното лечение? Достъпно ли е хирургичното лечение за пациентите с епилепсия?

– Ние се опитваме в хирургията на епилепсията да постигнем пълно реимбурсиране и на изследавнията и на такива скъпи изделия, като например тези, които са нужни за дълбоката мозъчна стимулация, която струва около 40 хиляди лева. За сега дълбоката мозъчна стимулация е включена в списъка с медицински изделия, които ще бъдат използвани при пациенти с паркинсонова болест и с дистонии. Надяваме се от следващата година да има възможност това да се случи и за пациенти с епилепсия.

Автор: Гергана ДОБРЕВА

Източник: https://clinica.bg/