60{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от хората над 18-годишна възраст страдат от наднормено тегло, като страната ни е на едно от водещите места по честотата на затлъстяването в детската възраст сред страните от Европейския регион. Това съобщи диетологът доц. Теодора Ханджиева-Дърленска по време на експертна среща в Александровска болница, посветена на бариатричната хирургия като решение за хората със свръхтегло.

По данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) между 30 и 80{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от населението над 18-годишна възраст в държавите от Европейския съюз страда от наднормено тегло, а между 10-30{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} са със затлъстяване. Прогнозата е, че до 2030 г. затлъстяването ще се увеличи с 33{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}, а високостепенното затлъстяване – със 130{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}.

Доц. Теодора Ханджиева-Дърленска, д.м., е защитила две докторски степени в областта на фармакологията и на храненето и затлъстяването в България и Дания.

– Какво представлява бариатричната хирургия, доц. Дърленска?

– Бариатричната хирургия е създадена през 50-те години на миналия век като хирургична техника за лечение на високостепенно затлъстяване. Близо 70 години по-късно тя вече се счита за метаболитна хирургия, защото освен че се повлиява затлъстяването, чрез нея се лекуват хронични заболявания като захарен диабет тип 2, високо кръвно налягане, дислипидемия, сънна апнея и др. Бариатричната хирургия за лечение на затлъстяване  се използва при определени критерии. Основният критерий е индексът на телесна маса на пациента – или това е параметърът, с който се определя дали човек е с нормално, наднормено тегло или затлъстяване, и каква степен на затлъстяване. Когато индексът на телесна маса на съответния човек е 40 или над 40 (високостепенно затлъстяване), той е подходящ за бариатрична хирургия.  С индекс на телесна маса 35 или над 35, но с някакво усложнение на затлъстяването като захарен диабет тип 2, високо кръвно налягане и др.,  също е подходящ за бариатрична хирургия.

– Бихте ли пояснили какво значи индекс на телесна маса?

– Индексът на телесна маса е параметър, който се измерва на базата на килограмите върху ръста на квадрат. Счита се за нормално тегло, когато индексът на телесна маса е между 18.9 и 25. От 25 до 30 – човек страда от наднормено тегло, а над 30 – е затлъстяване. Високостепенно затлъстяване е над индекс 40. Този параметър е създаден от Световната здравна организация и в момента е единственият, с който се определя дали човек е с нормално, наднормено тегло или затлъстяване.

– Но да се върнем на бариатричната хирургия. Каква е технологията й?

– Най-общо бариатрична хирургия преразпределя, пренарежда стомашно-чревния тракт, а оттам и неговата физиология и функционалност. Има два вида бариатрична хирургия – единият е т. нар. слийв или ръкавъчна. Това е гастропастика, при която се изрязва част от стомаха и той има по-малка сместимост. Ако нормално стомахът има около 8 кафени чашки сместимост, след хирургичната интервенция стават 2 кафени чашки.

Другият вид бариатрична хирургия е стомашен байпас. При нея, освен че се намалява сместимостта на стомаха, част от тънките черва се байпасират. И двата вида бариатрична хирургия са златен стандарт в целия свят за лечение на високостепенно затлъстяване. Това са хора между 200-300 кг, а някои са и 150 кг, но вече с декомпенсиран диабет, с неповлияващо се високо кръвно налягане и това е единственият начин да им се помогне. А нито една диета или нито един диетичен режим в комбинация с  физическа активност не може до такава степен да намали теглото.

– Дебелеят ли българите?

– Българите дебелеят. По данни на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, на което съм председател, над 60{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от населението над 18-годишна възраст страда от наднормено тегло, а около 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от затлъстяване.

– Причината само в хранителние ни навици ли е или има и друг фактор?

– Винаги има и генетична предразположеност, защото вече са установени около 200 генетични мутации, които увеличават риска от затлъстяване. Но основните причини са нездравословното хранене в съчетание със заседнал начин на живот.  И това е характерно за съвременните българи.

Да, наистина целогодишно в магазините и по пазарите се предлагат всякакви плодове и зеленчуци, но ние сме сигурно единствената европейска държава, която има имитиращи продукти. Какво искаме да имитираме – ябълката, чушката, домата или месото?

Тези продукти не трябва да съществуват въобще. Да, традиционно българинът яде плодове и зеленчуци

Това е балканският начин на хранене, защото имаме регионални хубави плодове и зеленчуци. Но в тези 15-20-30 години  навлезе и друг вид хранене – американизиращият. В западноевропейските държави се говори за проблема затлъстяване вече от десетилетия. Създадоха се много национални превантивни програми и процентите на разпространение на затлъстяване, на наднормено тегло сред възрастни и деца намаляват постепенно или са в плато. Докато за българина здравословният начин на живот все още е клише, мода.

– Бихте ли ми дали пример за здравословен дневен хранителен режим?

– Универсален хранителен режим е трудно да се направи, защото всички сме индивидуални. Но, разбира се, и в България, и в другите държави има наредби за консумация на различните макро- и микронутриенти, съобразно съответните възрасти и пол. Макронутриентите са белтъчините, въглехидратите и мазнините. Микронутриенти са витамините и микроелементите. За да е здравословно храненето, трябва да има няколко условия за това. На първо място то трябва да бъде разнообразно и балансирано спрямо състав и количество на въглехидратите, белтъчините и мазнините. Всеки ден менюто трябва да съдържа белтъчини от животински произход, което означава или месо, или риба, или яйца, или мляко и млечни продукти.

Ние би трябвало да се гордеем с нашето кисело мляко, защото сме една от малкото държави, може би единствената, която има тази жива закваска, съдържаща лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилос. В момента в България кисело мляко се консумира малко, а за децата това е много важно.

На трапезата ни трябва да присъстват и зърнените храни – булгур, жито, дори и сега малко модерните зърна като киноа и елда, и ядките.

Риба трябва да консумираме поне два пъти седмично, защото в нея се съдържат омега 3 мастните киселини, калций, фосфор, лесноусвоим белтък.

– Вегетарианството и веганството- мода ли са или наистина са здравословен начин на живот?

– След 18-годишна възраст човек може да решава как да живее, как да се храни и какво да прави. Преди тази възраст в никакъв случай не трябва децата на бъдат подлагани на различни модели на хранене като вегетарианство и веганство. Детският организъм е в постоянен процес на растеж и развитие и са му необходими белтъчините от животински произход, от растителен произход, въглехидратите, мазнините – цялото разнообразие от храни, поради много, много причини.

Но вижте, данните за вегетарианците и веганите не са толкова лоши по отношение на заболеваемост и смъртност. Организмът се адаптира към този тип хранене. Включително не се среща повече анемия при тях, отколкото при хората, които консумират месо и животински продукти. Освен това от екологична гледна точка в момента тенденцията в храненето е то да бъде базирано повече на растителни продукти, по-малко на животински. Защото при технологичната преработка на месо и на мляко включително най-много се отделя въглероден диоксид.

– Солта и захарта все още ли са белите врагове на човека?

– Все още, но всичко е в количествата. Има си препоръчителни дневни дози. За солта това е 5 грама, което се равнява на 1 чаена лъжичка.

Захарта също не е вредна, когато е в нормална дневна доза. Тя е 25 грама или около 6 чаени лъжички. Захарта е основен енергиен източник за мозъка.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/