Д-р Илза Попова е директор на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” – филиал Велинград. Лечебното заведение е наследник на Санаторно-курортен комплекс-Велинград. Д-р Попова е негов директор от 2000 г., след преобразуването на бившите санаториуми в специализирани болници за рехабилитация. Тя също така е секретар на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация.

Специалистът с радост практикува вече 38 години любимата си специалност, която е втората й любов в медицината, след акушерство и гинекология. Въпреки натовареното си ежедневие, съчетаващо лечебна и административна дейност, свързана с управлението на една от големите Специализирани болници за рехабилитация у нас, д-р Попова не прегаря в работата, тъй като си осигурява „награди за душата” и успява да релаксира.

– Д-р Попова, как се насочихте към медицината, това ли беше мечтата ви?

– Като дете обожавах историята, мечтаех си да бъда археолог и да направя голямо откритие. Тази любов към историята остана и до днес, но още в гимназията категорично бях избрала медицината като свое бъдеще. Може би, защото майка ми беше операционна сестра. Така че миризмата на болница, която стряска повечето деца, за мен и досега е свързана с мириса на ръцете на мама. Някак, по естествен път контактите ми с прекрасни лекари, с които тя е работила, най-вероятно предопределиха избора ми да уча медицина.

Нямаме лекар в семейството ни, аз бях гордостта им. Нашите синове също не избраха медицината като свое бъдеще, но съм щастлива, че се реализират там, където се чувстват добре.

-Къде учихте медицина?

– Завършила съм Медицински университет – София през 1980 г. Аз съм родена в град Кула, което ми е дало изключително много.  В последствие това беше и първото ми работно място. Като студентка бях кръжочник по акушерство и гинекология. Моята първа любов в медицината е именно гинекологията и винаги съм си представяла, че това ще е моето бъдеще в професията. След като завърших медицина, започнах работа по разпределение в град Кула, в районната болница, в отделението по акушерство и гинекология. Там работих по-малко от половин година. Омъжих се и със съпруга ми дойдохме да живеем във Велинград, той е от тук. Нямаше свободни места за лекар в отделението по АГ в районната болница, нямаше и перспектива за скорошно освобождаване на такова и трябваше да направя друг избор. Така през 1981 г. започнах работа в Санаторно-курортния комплекс и взаимно се открихме с физикалната и рехабилитационна медицина, която стана моя втора, но за цял живот, любов.

Мисля, че изборът ми е правилен и съм щастлива и доволна от него. Чувствам се удовлетворена, че съм избрала тази специалност. Тя е с много традиции, но и с изключителни перспективи, особено във Велинград, като най-големият балнеоложки курорт у нас. От 1985 г. съм специалист по физикална и рехабилитационна медицина, работила съм като ординатор, като зам.-главен лекар, след това като главен лекар и директор на болницата. Нашата болница е наследник на над 60-годишна традиция, работила съм с прекрасни лекари. На своите учители дължа в много голяма степен всичко, което съм постигнала и любовта си към специалността. Стъпила съм на много здрава основа.

Другото, което ме прави щастлива, е, че работя с изключителен екип, който в годините се подмладява. Работата с млади хора е много зареждаща и доставяща удовлетворение.

-За тези 38 години, откакто работите физиотерапия, какво се промени в тази област на медицината?

– Много неща се промениха в добра посока. След промените през 2000 г., физикалната медицина и рехабилитация се поставиха на правилна основа и макар и с не толкова бързи темпове, както би ни се искало, заема подобаващо място в цялостния лечебен процес. Нашата специалност започва от превенцията, продължава в профилактиката на хроничните социално-значими заболявания и включва последващата рехабилитация след проведено активно лечение на основното заболяване. Болката ми е, че в този дълъг период на развитие в сянка остана балнеологията, на която не се обръща достатъчно внимание. А тя е изключителна възможност България да заеме подобаващо място на Европейската здравна карта, като държава с огромен ресурс за развитие на балнеологията, за помощ не само на българските, но и на европейските пациенти.

Велинград е с най-големия дебит на минерални води на Балканския полуостров – над 12 млн. литра на денонощие. За съжаление, този ресурс не се използва напълно за лечение. Това е моя амбиция да развиваме балнеологията не само в болницата, а и като цяло в курорта „Велинград”.

Иначе във физикалната и рехабилитационна медицина нещата вървят в правилната посока. Развиха се високотехнологични методи за рехабилитация, които вече се прилагат на практика. Аз се чувствам много горда с това, което нашата болница е постигнала. Когато започнах да се занимавам с административна работа, лечебната част беше сведена до използването на минералните води и отчасти до ограничен вид електротерапия. Болницата нямаше никакви условия за прием и лечение на инвалиди.

Сега сме една, мога да кажа, съвременна болница, която предоставя всички възможности за рехабилитация, включително и на хора с тежки физически увреждания, особено след цялостния ремонт и преоборудване през 2017 г. на един от корпусите. Нашата болница е позната в цялата страна като лечебно заведение, което приема най-тежките случаи, а те са голямо предизвикателство за рехабилитация.

– Какви най-често са вашите пациенти?

– Това са хора, непосредствено след изписване от болница за активно лечение, прекарали мозъчен инсулт, с множествена склероза, болест на Паркинсон, след черепно-мозъчни травми, състояния след оперативно отстраняване на тумори, които за съжаление са все по-често при млади пациенти. Това са тежки състояния, не само с двигателни дефицити, но и с психоемоционални и когнитивни увреждания. Друга нозология, с която работим, са пациентите с ортопедо-травматологични заболявания, непосредствено след ендопротезиране на тазобедрени и коленни стани, тежки фрактури на долни крайници, на гръбначен стълб, които са съпроводени също със сериозни двигателни увреждания. Значителен дял от патологията заемат болните с хронични дегенеративни и ревматологични заболявания, при които адекватната и системна рехабилитация е единствено средство за ограничаване на последващата ги инвалидизация.

Работим по всички рехабилитационни клинични пътеки, с изключение на тази след миокарден инфаркт и сърдечни операции по договор с НЗОК. Имаме договор и с НОИ по Програмата за профилактика и рехабилитация, както и договор с МЗ за рехабилитация на ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.

Друг начин за прием са пациентите с над 90{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} трайни увреждания, без или с чужда помощ, за които лечението се заплаща от териториалните поделения за Социално подпомагане по местоживеене. Приемаме пациенти от цялата страна. Разполагаме с достатъчен леглови капацитет за удовлетворяване на техните нужди от рехабилитация в заявен при резервациите период, с изключение на тези по клинични пътеки. Поради наложените месечни лимити от НЗОК, приемът се ограничава в техните граници, което налага изготвянето на Листи на чакащи за период до 2 месеца. За съжаление, остават и неудовлетворени заявления. Предимство, разбира се, имат пациенти след непосредствено изписване от болница, които приемаме веднага. Длъжни сме да се съобразяваме с лимитите и това е големият ни организационен и финансов проблем.

Лимитите все още се определят на исторически принцип, при което се повтарят старите грешки, не се отчитат обективните обстоятелства. Сравнявайки с лимитите, които получават някои други болници, няма как да не си мислим, че при определянето им има и лобистки елемент. Лимитите са категорично недостатъчни. Другият проблем е, че клиничните пътеки за рехабилитация, както е всеизвестно, от години са недофинансирани, цените им са едни от най-ниските и не отчитат степента и тежестта на уврежданията. Така, че в административен план усилията ни са свързани с анализи и преговори с НЗОК, за да можем да стигнем до адекватно остойностяване. Предизвикателствата са постоянни и непрекъснати, но това ми дава хъс за работа.

– Какви процедури предлагате в болницата?

– Болницата е с най-високото, трето ниво на компетентност, база е за обучение на специализанти и студенти. Разкрити са сектори по всички направления на специалността. Балнеолечението включва външен и вътрешен минерален басейн, тангенторни, хидромасажни и класически вани, джакузи, инхалации с минерална вода, питейно приложение. Кинезитерапевтичните салони са три, включваме всички методи на кинезитерапията. Това е лечението с движение, което е основата на рехабилитацията.

В един голям сектор за електро- и светлотерапия разполагаме с почти изцяло обновени през последните 2 години най-съвременни апарати за лечение с ниско-, средно- и високочестотни токове, ултразвукова, магнито- и лазертерапия. Предлагаме и термотерапия, която включва парафино-, луголечение и криотерапия, сауна и парна баня. Повечето апарати са комбинирани и дават възможност за включване на различните фактори на електро-, магнито- и ултразвуковата терапия.

Болницата разполага със собствен електромиограф, което дава възможност да проследяваме и обективизираме резултатите от лечението при заболявания на периферната нервна система. При нас работят 7 лекари със специалности по физикална и рехабилитационна медицина, вътрешни болести и неврология, така че можем да гарантираме, че този екип ще отговори на потребностите на основния ни контингент пациенти. Рехабилитационният комплекс е винаги индивидуален, защото лекуваме не болестта, а болния човек, което налага комплексен и мултидисциплинарен подход.

Другото, което харесвам в моята специалност, е това, че се работи в екип. При нас нещата никога не се постигат персонално, изискват много търпение и стават бавно.

-Споделете за някои случаи от практиката ви, които няма да забравите…

– Много са тези случаи. Помня ги с имена тези пациенти. За мен най-големият подарък, който болницата е получавала, са ненужните вече патерици на проходилите пациенти. Имахме пациент от Хасково с тежка политравма, който бе преведен от „Пирогов” на носилка, а след неколкократни рехабилитационни курса, не само си тръгна ходейки, а и си шофираше до вкъщи. За мен най-вълнуващи са постиженията, които имаме при децата и младите пациенти. Последният случай, с който много се гордеем, е една 19-годишна студентка по архитектура, която в резултат на тежко автоимунно заболяване, засягащо храносмилателния тракт, беше стигнала до тегло от 32 кг. Дойде с напълно хипотрофирала мускулатура, с никаква възможност да се движи сама, напълно изтощена от болката и безсилието, без вяра, че ще ги преодолее. Ние я поехме като предизвикателство, въпреки, че  Касата не плаща рехабилитацията на това рядко заболяване и за половин година ежедневни усилия постигнахме голям успех. Вече наддаде 10 кг, самостоятелна е, ходи, усмихва се, крои планове за бъдещето си. Вярваме в нейното обещание, че, когато завърши архитектура, ще проектира болницата на мечтите ни.

Без физиотерапията лечението на голяма част от пациентите остава недовършено, а понякога опорочено. Дори при брилянтно извършена операция, но ненавременна и неадекватна рехабилитация, може да бъде опорочен резултатът от нея. В световен мащаб, физикалната и рехабилитационна медицина се развива много бързо. Поради финансови ограничения у нас сериозно изоставаме с въвеждането на роботизираната рехабилитация, с използването на виртуална реалност за възстановяване на физически и когнитивни нарушения, с фийд-бек терапията. Големи длъжници сме на болничната онкорехабилитация, която все още не се заплаща от НЗОК. В момента като единствен светъл лъч е програма „Виктория”, финансирана от МЗ, но това е крайно недостатъчно.

– Докъде стигна задочният диалог на лекарите по физикална медицина с кинезитерапевтите за тяхното желание да работят самостоятелно?

– Няколко пъти споменах, че рехабилитацията е екипна работа. Ние сме работили и ще продължаваме да го правим с удоволствие с кинезитерапевтите. Проблемът идва от нереализираните амбиции на една малка група кинезитерапевти, които искат да убедят обществото, че завършвайки Националната спортна академия (НСА), могат самостоятелно да лекуват. В целия свят право и отговорност за лечение има лекарят.

У нас законовите и нормативни изисквания дават правото на лекаря да лекува самостоятелно едва след придобиване на специалност, т.е. след минимум 10-годишно обучение и специализация. На фона на това учене на лекаря, да признаем, че един завършил 4-годишно обучение по кинезитерапия в НСА специалист има правото, знанията, възможностите и отговорностите да лекува самостоятелно, звучи несериозно. Кинезитерапевтите имат много стабилно място в екипите за рехабилитация, но нашето категорично  мнение е, че лечението трябва да остане под ръководството на лекаря по физикална медицина и рехабилитация. Иначе, кинезитерапевтите имат право на самостоятелна работа при здрави хора, те са най-облагодетелстваните от всички здравни специалисти. Съветът ми е тези, които искат да лекуват самостоятелно, да завършат медицина.

– Как си почивате и пазите от прегаряне в работата?

– Нямам хоби, работата ми е много динамична и не ми позволява да прегарям, защото трудностите и падовете винаги са последвани от прекрасни емоции. Не ми се е случвало да прегарям. Обожавам да пътувам, това е един от начините, който ме разтоварва и вдъхновява. Разбира се, това няма как да се случва ежедневно. Обичам да чета. Има една галерия във Велинград, която посещавам и където си награждавам душата, като се наслаждавам на изключителни картини от съвременни български художници.

Другото, което за мен е изключително разтоварващо, е контактът с деца. Разбира се, най-щастлива съм, когато съм с 2 годишния си внук. Когато се почувствам на ръба, оставам малко повече на детската площадка.

Източник: https://www.zdrave.net/

Следим случаите със западнонилска треска. Миналата година имаше 15 случая и 2 починали. Заболяването не може да се пропусне и скрие. Комарите носят този вирус. Всички са застрашени и особено децата. Не допускайте комарите да навлизат там където спите и не ходете на места с голямо количество от насекомите. Пръскайте се с репеленти срещу комари. Пръскайте и дрехите, и тялото си. Това заяви в „Събуди се“ по Нова телевизия проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология.

„Балканите са застрашени от западнонилската треска. В Гърция много хора имат антитела срещу болестта, но българите, които отидат на почивка в страната не толкова. Нека се пазят“, каза още той.

„Когато се хапе кърлеж в парка или междублоково пространство, с махането му не трябва да се бие тетанус“, допълни проф. Кантарджиев.

„Докато не се засуши нека не се търкаляме в тревата и особено децата“, разкри експертът.

„От февруари заболелите от морбили са 997 души“, коментира директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология.

Автор: Радина Лазарова

Източник: https://novini.bg/

Д-р Николай Сурчев завършва медицина през 2008 г. с пълно отличие “Златен Хипократ”. Започва работа в Специализирана очна болница за активно лечение (СОБАЛ) “Акад. Пашев” през февруари 2009 г.

Притежава специалност по офталмология. През 2013 г. защитава докторска дисертация на тема “Влияние на предоперативни рискови фактори при роговична трансплантация”.

Основните интереси на д-р Сурчев са в областта на роговичните заболявания, кератопластиката и катарактата. Преминал е курсове по диабетна ретинопатия и катарактална хирургия – Прага, Чехия, роговично донорство и банкиране – Дейтън и Мемфис, САЩ, роговична трансплантация – Ерланген, Германия.

Д-р Сурчев е член на Съюза на очните лекари в България (СОЛБ), Европейската асоциация на катарактални и рефрактивни хирурзи (ESCRS).

– Д-р Сурчев, интересно за нашите читатели ще е да обясните защо всъщност имаме различен цвят на очите? По различен начин ли виждат света синеоките, тези с кафяви, пъстри и черни очи?

– Цветът на очите се определя от техните ириси, които имат като основна функция регулиране на количеството светлина, която достига до ретината, в зависимост от силата на околното осветление. В тъканта на ириса се намира пигментът меланин, който е тъмнокафяв. При хора с повече пигмент в ириса очите са кафяви. Когато количеството му е намалено, ирисите са с по-светъл цвят – син, зелен, пъстър.

Цветът на ириса няма директно влияние върху възприемането на светлината от ретината. Но при хора със светли очи по-често се наблюдава повишена чувствителност при силна светлина поради относително по-слабото й блокиране от намаления пигмент в окото.

– Има ли връзка между цвета на очите и очните болести?

– Наблюденията показват, че някои очни заболявания се проявяват с различна честота според цвета на ириса. Така например очите с тъмен ирис е по-вероятно да развият старческа катаракта от тези със светъл ирис, но пък имат по-малък риск от образуване на увеален меланом. Има съобщения, че при светли очи заболеваемостта от макулна дегенерация е по-висока, но това не е доказано неоспоримо.

– Очакваме от очния преглед да научим за състоянието на зрението и очите си. Оказва се, че при такъв преглед специалистът може да открие и други, несвързани с очите заболявания. Разкажете как се случва това?

– Да, при прегледа на очите наистина може да се установят промени, които да ни подскажат за наличието на различни заболявания, защото промени от тях са видими в някоя от тъканите, изграждащи окото. Така например при някои хора наблюдаваме отлагане на холестерол в роговицата или кожата на клепачите. При голяма част от тях се касае за безобидна особеност, проявяваща се с напредване на възрастта и понякога характерна и за техни роднини, но ранната или тежка степен на проява може да ни насочи към търсене на проблеми с липидната обмяна.

Благодарение на прозрачната роговица и микроскопите за очен преглед имаме възможност да наблюдаваме директно съдовете на ретината. Така стават възможни за диагностициране промените им от заболявания като артериална хипертония, анемия, тромбоза и др. Много ревматологични болести могат да предизвикат очни изменения и по-специално възпалителни процеси, които очният лекар може да оцени и да потърси интердисциплинарна консултация с оглед започване на системно и необходимо лечение.

Особено характерно и нерядко за офталмологичната практика е откриването при изследване на очите на промени в лещата или ретината, дължащи се на диабет. Особено при диабет тип 2 нерядко системните прояви може да са слаби или неглижирани от пациента и се случва при случаен преглед за изписване на очила да се установят белези на това сериозно заболяване.

– Да се върнем към очните заболявания и по-специално към трансплантациите в областта на офталмологията. В България години наред има проблеми с трансплантациите на органи. Има ли такива проблеми и при трансплантациите на роговици?

– За съжаление, набавянето на роговична тъкан у нас е проблем, който все още не е напълно уреден. Към момента броят на донорите не отговаря на потребностите за роговична трансплантация. Това налага забавянето на тази операция и удължава, понякога значително, времето за зрителна рехабилитация на нуждаещите се пациенти. Един от основните проблеми, изглежда, е фактът, че в България на донорството все още не се обръща достатъчно внимание и хората не са напълно запознати с фактите около него. В тази посока се правят стъпки, но все още липсата на информация е сериозна пречка пред лекарите, които трябва да обсъдят с близките на починалия в този момент на силна болка и нещастие възможността за тъканно донорство.

По отношение на самата операция смея да твърдя, че в България има достатъчно лекари, които притежават възможността и познанията да извършат тази сложна интервенция на високо ниво и да осигурят на своите пациенти лечението, което максимално да подобри зрението и тяхното качество на живот.

– Кои заболявания водят най-често до трансплантация на роговица?

– Роговицата изгражда предната част на външната обвивка на окото. Здравата и неувредена роговица е напълно прозрачна и това е свързано с нейната основна роля – да пропуска и фокусира светлината, която попада върху нея, към вътрешността на окото, за да може тя да бъде възприета от него. Когато формата или прозрачността на роговицата се увредят, се засяга способността й да насочва светлина в окото, което може да доведе до значително увреждане на зрението. Така например една макар и не голяма травма на роговицата от дори само няколко милиметра може да причини образуването на белег, който остава постоянна пречка за нормалното възприятие на светлината. Именно в такъв и подобни случаи се налага да се извърши трансплантация на роговица – кератопластика, чрез която увредената тъкан да се замени с прозрачна и нормална по структура такава и да се създадат условия за нормалната оптична функция. Най-различни увреждания могат да доведат до трайна увреда на роговицата. Тяхното разпределение е свързано с особеностите на климата, социално-икономическите условия и нивото на здравната помощ. Наред с травмите честа причина за тежка роговична увреда са нейни инфекции, вродените заболявания на формата и прозрачността, постоперативни усложнения и др.

– Кератоконусът е едно от заболяванията, при които се налага трансплантиране на роговица. Какви промени в роговицата предизвиква това заболяване?

– Кератоконусът представлява заболяване, при което поради все още ненапълно изяснена като причина нестабилност в роговичната тъкан настъпва прогресивно изтъняване на роговицата

и изпъкване, като от куполовидна тя добива конична форма. Поради тази промяна се нарушава правилното фокусиране на светлинните лъчи и настъпва влошаване на зрението.

– Заболяването наследствено ли е?

– В редки случаи заболяването е наследствено, предполага се взаимодействието на генетични фактори с такива от околната среда и ендокринната система. Специално внимание се обръща на високата честота на алергии при пациенти с кератоконус, както и често се установяват данни за силно търкане на очите. Обичайно се засягат и двете очи, но измененията може да са в различна степен за всяко от тях.

– С какви симптоми се проявява и в каква възраст най-често се развива?

– Началната изява на заболяването е между 10-ата и 30-ата година. В началото се усеща замъгляване на зрението и при преглед се установява късогледство и/или астигматизъм. Поради прогресиращата деформация на роговицата диоптрите бързо се увеличават и зрението дори и с оптична корекция намалява. Нерядко се проявява изразена чувствителност към светлина, може да се получават ореоли около светлинни източници или се забелязват допълнителни бледи копия на наблюдаван предмет около него. В хода на заболяването може да се образуват мътнини в роговицата в зони на неравност, което допълнително влошава зрителната острота. Промените в роговицата напредват с различна скорост до 3-4-ото десетилетие от живота, след което се забавят и спират.

– Какви изследвания трябва да се направят за поставяне на диагнозата?

– При напреднала клинична картина заболяването кератоконус може да се диагностицира с преглед чрез увеличителен микроскоп като част от стандартния очен преглед. При по-значителни изменения дори и с просто око може да се установи коничното изпъкване на роговицата. Микроскопското наблюдение позволява и ориентировъчна оценка за степента на изтъняване на роговицата, наличието на мътнини, стрии и други белези, които са характерни за заболяването. Важно за правилната и навременна диагностика е и събиране на подробна информация за субективните оплаквания и усещания на пациента.

Анамнезата за новопоявила се и бързо нарастваща миопия (и особено миопичен астигматизъм) с честа нужда от смяна на очила може да насочи лекаря да търси това заболяване.

За откриването и проследяването на кератоконуса и свързаните с него промени в роговицата важно значение имат диагностичните методи: роговична топография и томография. Те са в състояние много прецизно да изследват и представят нейната форма, като осигуряват надеждно разпознаване на промените в роговичната форма, като така може да се постави диагноза и да се започне проследяване или лечение и в най-ранните етапи, когато зрението все още не е засегнато съществено.

– Какви методи на лечение може да се приложат, преди да се наложи трансплантация?

– Основната задача пред офталмолога е да осигури оптимално зрение на всеки пациент с кератоконус. В началните етапи за целта може да се изпишат очила или меки контактни лещи. При по-напреднало заболяване те вече не могат да компенсират оптичните нарушения и се налага да се премине към употребата на твърди контактни лещи. Прилягайки към предната повърхност на окото със своята постоянна, твърда форма, те осигуряват гладка и равномерна предна оптична повърхност. Съществуват и други, специализирани модели лещи – склерални твърди и хибридни контактни лещи, които могат да се използват за оптична корекция при случаи с кератоконус.

Когато пациентът не понася контактни лещи, а роговицата е без значителни мътнини, би могло да се опита оперативна корекция чрез специални сегменти, които се имплантират вътре в самата роговица. Идеята е чрез предизвиканата от тях деформация да се неутрализират промените от кератоконуса и така да се подобри зрението на оперираното око

При една част от пациентите с кератоконус заболяването прогресира до етап, когато роговицата е твърде изтънена, променената й форма не позволява ефективна зрителна корекция по някой от горепосочените методи или се е развила централна мътнина, която директно затруднява зрението. В такъв случай се пристъпва към извършването на роговична трансплантация, за да се подмени увредената тъкан и да се осигури по-добро зрение.

През последните 15 години в медицинската практика навлезе широко един нов метод за лечение на кератоконус, наречен крослинкинг на роговица. Класическият метод на тази терапия представлява отстраняване на повърхностния епителен слой на роговицата, третирането на остатъчната тъкан чрез накапване с багрило рибофлавин и последващото й облъчване с ултравиолетова светлина. Това води до увеличаване здравината на роговицата, която е нарушена при пациент с кератоконус.

– За кои пациенти е показан крослинкингът?

– Крослинкингът е показан при случаи на прогресия на заболяването, особено в началните стадии, като проучванията сочат за голям процент на успеваемост – спиране влошаването на роговичните деформации и спадането на зрението. Така за много пациенти може да се осигури задържане на състоянието още в началните му етапи и да се избегне нуждата от по-рискови процедури като кератопластика.

– Късно ли достигат пациентите с това заболяване до специалист у нас?

– С помощта на съвременните диагностични методи диагностицирането на болестта кератоконус е сравнително лесна. Разполагаме с много уреди, които предоставят на лекаря бързо, лесно и с възможност за проследяване във времето на надеждна информация за формата, дебелината и особеностите в конфигурацията на роговицата. Така се осигурява ранна диагностика и съответно възможност за много по-навременно третиране на пациентите с кератоконус. Все пак за целта трябва насочено да се мисли за тази болест при пациенти, защото понякога неглижирането на оплакванията за “нарастването на диоптъра“ и изписването на нови очила, без по-задълбочен анализ на възможността за наличие на болестен процес, може да забави неговото откриване.

– Имат ли приложение стволовите клетки в лечението на очните заболявания у нас?

– В медицината се възлагат големи надежди на потенциалните ползи от използването на стволови клетки. Специално в офталмологията се отчита значението на епителните стволови клетки за поддържане нормалната и здрава очна повърхност, като се практикува автотрансплантация при пациенти с химически изгаряния, травми, оперативното лечение на птеригиум и др.

Към настоящия момент текат активни изследвания за възможността за прилагане на стволови клетки при лечението на наследствени ретинални заболявания като ретиналните дистрофии, при невродегенеративни увреждания като терапия при макулна дегенерация и др. На този етап тези техни приложения все още не са възможни в ежедневната практика.

Какво представлява трансплантацията на роговица?

Роговичната трансплантация е оперативна интервенция, при която увредена роговична тъкан се заменя със здрава такава. Първата успешна кератопластика е извършена през 1906 г. от Едуард Цирм при ослепял от химическо изгаряне на роговиците пациент. В годините след това тя претърпява значително развитие благодарение на нововъведенията в оперативния инструментариум, микроскопи, шевен материал, наличната донорна тъкан и усъвършенстване на оперативните техники и подходи при различните очни заболявания.

При класическата трансплантация, наречена перфоративна кератопластика, се извършва замяна на увредената тъкан в цяла дебелина на роговицата. Това става обикновено чрез изрязването на централен кръгъл участък в роговицата на пациента и след това на така приготвеното ложе се трансплантира и зашива донорната роговица. Съществува обаче и възможността за подмяна само на един или няколко слоя от роговицата, които са увредени от дадено заболяване и запазването на останалата собствена тъкан на пациента, ако тя не е увредена. Това е т.нар. ламеларна кератопластика, като според това дали се заменят предни или задни слоеве на роговицата тя може да е предна или задна.

“Например при кератоконус измененията са съсредоточени обикновено основно в средния слой, наречен строма. Възможно е да се трансплантира донорна строма, отново като кръгъл бутон, но като се запазят вътрешните слоеве на собствената роговица. Това намалява рисковете от оперативни усложнения, времето за възстановяване и опасността от отхвърляне на транспланта”, обясни лекарят.

В първите години след въвеждането на кератопластиката донорната роговична тъкан се е набавяла от живи донори, които са били слепи поради причина, несвързана с тяхната роговица. Голям тласък за развитието на роговичната трансплантация е въведената от Филатов през 40-те години на 20-и век практика да се взимат донорни роговици от вече починали хора. Особеностите на роговичната тъкан позволяват потенциално тя да бъде взета в рамките на до 12-20 ч. след настъпване на смъртта.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/