Д-р Милена Коцева завършва медицина през 1998 г. в МУ – София. След пет години клинична практика в областта на акушерството и гинекологията, и малко преди да положи изпит за специалност, сменя попрището си и започва да работи във фармацевтичната индустрия.
Заемала е различни длъжности във фармацевтични компании, като никога не се е откъсвала от медицината и проблемите на лекарите.
Работата в тези компании й дава възможност да участва пряко в процесите на регистрация и продажба на лекарствени продукти, както и да добие представа за разработката и производството им.
През 2015 г. реализира проекта си “Хомеостаза” – грижи за здравето с природни средства, но на базата на медицинските и фармацевтичните й научни познания.
– Д-р Коцева, как стигнахте до идеята да създадете проекта “Хомеостаза”?
– Въпреки че съм лекар и съм работила дълго време за фармацевтични компании, подобно на всички хора, аз и членове на семейството ми неведнъж сме се оказвали в ролята на пациенти.
В тези моменти си давах сметка, че решенията как и с какво да се лекуваме сме вземали на основание на т.нар. “информирано съгласие”.
Но информираността в тези случаи се е базирала далеч невинаги на обективно поднесената ни информация от лекаря или фармацевта, а по-често на медицинските ни познания (моите и на съпруга ми, който е клиницист) и на опита ми във фармацевтичния бизнес.
Факт е обаче, че всички онези хора, които нямат медицински и фармацевтични познания и опит, разчитат на предоставената им, за съжаление, понякога твърде оскъдна или изкривена информация.
Гарантирам ви, че в системата на здравеопазването има много чисти и съвестни хора, които поставят на най-преден план здравето на пациентите си, но за съжаление и с абсолютна сигурност не всички са такива. Така стигнах до идеята да създам проекта “Хомеостаза”.
– Какво означава хомеостаза?
– Хомеостазата е състояние на равновесие, стабилност, баланс на жива система. Хомеостазата е целта, към която всеки жив организъм се стреми.
Нашите действия или бездействия в различни ситуации могат да помогнат или попречат на тялото ни да установи желаното равновесие.
Затова целта ми чрез този проект е да подпомогна процеса на намиране на най-доброто решение в конкретната ситуация, използвайки квалификацията и опита си в различни сфери на здравеопазването.
– Определяте синдрома на надбъбречната умора като епидемия на съвременния свят. Какво представлява този синдром?
– Ще започнем с уточнението, че синдромът на надбъбречната умора (СНУ) е различно състояние от болестта на Адисон.
Болестта на Адисон е тежко, животозастрашаващо състояние, при което надбъбречните жлези са подложени на прогресивно разрушаване СНУ е състояние, в което организмът ни изпада, когато е подложен на сериозен или хроничен стрес. Конвенционалната медицина не признава термина СНУ.
Всеобщо възприето е обаче съществуването на състояние, наречено синдром на хроничната умора, чиято биологична същност още не е изяснена. Една от основните хипотези е именно нарушение на баланса на надбъбречните жлези, т.е. СНУ.
– Какви са основните причини за развитието на синдрома?
– Съвременният начин на живот за повечето от нас е съпроводен със стрес. Той може да бъде не толкова силен, но продължителен или дори непрекъснат в определени периоди от живота ни.
В други случаи, стресът може да не е толкова продължителен, но да е наистина силен. Стресът, като цяло, и особено в съчетание с нездравословен начин на живот (тютюнопушене, прекаляване с алкохол, прекалено физическо натоварване и нередовно хранене), може да доведе до синдром на надбъбречната умора.
– Как реагира тялото ни на стреса?
– Реакцията на стрес е здравословна и животоспасяваща. При стрес в мозъка се отделя невротрансмитерът норепинефрин, който учестява пулса ни, повишава кръвното ни и ни кара да застанем нащрек. Норепинефринът обаче въздейства и на хипоталамуса.
Той на свой ред отделя хормон, който възбужда хипофизната жлеза, която активира надбъбречните жлези. Последните са разположени върху горния полюс на бъбреците и синтезират множество хормони, включително кортизол. Той е един от най-важните хормони, които се отделят при стрес.
Именно той помага на организма да се адаптира в отговор на стреса.
Всеки организъм има различна устойчивост на стрес. Когато стресът е прекалено силен за организма или продължи много дълго, тялото преминава през различни промени, носещи името синдром на надбъбречната умора.
Д-р Милена Коцева
– През какви стадии на развитие преминава синдромът на надбъбречната умора?
– Има три стадия: на тревожната реакция, на съпротивата и на изтощението.
Първият стадий – на тревожната реакция може да продължи месеци и дори години. При него норепинефринът се синтезира в повишени количества и това поставя организма в състояние на възбуда и бдителност.
В условията на стрес тази възбуда често ни се струва нещо положително. Хората я използват, за да се справят с проблемите, предизвикващи стреса или дори я считат за своя силна страна.
Но така те несъзнателно задълбочават проблема, защото се лишават от сън и почивка, когато е време за тях.
Естествено, хипоталамусът, хипофизата и съответно надбъбречните жлези, също са активирани повече от нормалното, тъй като организмът се стреми да се адаптира към стреса. Всъщност, отделянето на голямо количество кортизол води и до физическо и емоционално пренапрежение, включително и във времето за сън.
Хората в този стадий или нямат оплаквания, или се оплакват от лека умора. Ежедневните им дейности и работата им не страда, но често ще чуете от тях, че имат нужда от стимулиращи напитки не само сутрин, но и през деня, за да не загубят работоспособността си.
Почти всички хора са преминавали през този първи стадий на СНУ, някои още в юношеските си години. Аз лично съм имала пациенти деца, които страдат от СНУ.
Обикновено децата, които имат такъв проблем, са в края на седми или дванадесети клас, когато им предстоят изпити и цяла година са се трудили прекалено много, лишавайки се от сън и почивка.
Важно е родители, учители и общество да разберат, че никой няма полза децата да са преуморени и да страдат от СНУ още в тази ранна възраст.
Характерното за този стадий е, че ако стресът изчезне и организмът си почине, възстановяването е пълно. Проблем възниква, когато няма как стресът да се преустанови или човек не осъзнава, че има проблем и не предприема мерки. Тогава идва стадият на съпротивата.
– Какво е характерно за него?
– Продължаващият или прекалено силен стрес увеличава нуждите на организма от кортизол и други антистресови хормони.
Хипоталамусът, хипофизата и надбъбречните жлези са претоварени от интензивното си функциониране и производството на големи количества кортизол.
В този стадий на СНУ кортизолът достига своя максимум. Високото ниво на кортизол в тялото води първо, до повишен апетит и желание за сладко. Не всички хора във втория стадий имат повишен апетит, при малка част от тях той е потиснат.
Характерно е и наличието на намален интензитет на метаболизма и напълняване. При някои от хората, мастната тъкан се натрупва основно около вътрешните органи и пораства обиколката на корема. Напоследък се смята, че кортизолът участва и в развитието на метаболитния синдром.
Наблюдават се и повишени нива на триглицериди и холестерол, спазъм на кръвоносните съдове и повишено кръвно налягане. За повишеното кръвно налягане допринася и учестеният от стреса пулс.
При по-млади хора се задействат компенсаторни механизми, които успяват да задържат кръвното налягане в границите на нормата, но при хора на и над средната възраст, кръвното налягане се покачва.
Хората във втори стадий имат потисната имунна система. Обикновено страдат по-често от инфекции.
Нерядко срещан проблем е и разсеяността, психо-емоционалната лабилност, проблемите с паметта.
Обикновено тези хора имат нормален живот с периоди на по-сериозна умора, последвани от възстановяване. При физическо натоварване хората във втори стадий обикновено за кратко се чувстват по-добре и тонизирани.
Именно затова някой от тях буквално се пристрастяват към физическото натоварване и прекаляват с него. Движението за тях е необходимо, но трябва да бъде дозирано и редувано с почивки.
В противен случай то може да задълбочи проблема и понякога дори да доведе до остро преминаване към следващия стадий на СНУ след изтощителна тренировка.
– Колко време може да продължи този втори стадий?
– Може да продължи с години, дори десетилетия. Някои хора остават в този стадий до края на живота си, без да осъзнават, че СНУ причинява хроничните им оплаквания. В стадий две промяната в начина на живот и храненето, както и някои хранителни добавки и билки могат да помогнат на човека да се възстанови.
– Стадият на изтощението ли е най-тежък?
– Да, третият стадий е тежко състояние и изисква много време, голяма промяна в начина на живот, хранителни добавки и понякога лекарства, които да подпомогнат възстановяването.
Много по-лесно би било, ако хората осъзнават, че имат проблем, когато са в първи или втори стадий. Тогава възстановяването е много по-бързо и лесно.
В този стадий стресът продължава, но кортизолът започва да спада, тъй като надбъбречните жлези вече са изтощени от продължителната работа на бързи обороти.
Белези, че сте в трети стадий на СНУ могат да са склонността към ниска кръвна захар или симптоми на ниска кръвна захар, без да е регистрирана такава.
Обикновено, веднага след нахранване кръвната захар се покачва, но бързо след това спада и хората изпитват глад, сърцебиене, тревожност, изпотяване, замайване. Човек има нужда да приема храна по-често от обикновено.
Поради дехидратацията и загубата на соли се появява склонност към ниско кръвно налягане. Тези хора са много чувствителни към жега.
Умората през този стадий постепенно прогресира, а необходимата почивка за възстановяване се увеличава, като човек има нужда от почивка и през деня. В края на този стадий, хората на практика са неработоспособни.
Тревожност, депресия, пристъпи на паника, замайване до усещането за мозъчна мъгла, дисбаланс на половите хормони, намалено либидо, естрогенна доминантност.
– В проекта си обръщате внимание и на един често срещан проблем – хроничната болка. Може ли да се справим с нея и без лекарства?
– В последно време научната общност започна да обръща внимание на възможността начинът на хранене на човека да променя усещането му за болка или да предотвратява появата й. Все повече учени са на мнение, че начинът на живот и хранене може да повлияе на усещането за болка у хората.
– Кои храни и хранителни добавки могат да повлияят болката?
– Първо искам да ви припомня, че намаляването на болката при прием на определени храни и хранителни добавки няма да се случи толкова бързо, колкото, когато приемате обезболяващо лекарство.
Обезболяващите лекарства имат редица нежелани ефекти и е добре да не бъдат приемани продължително време. Струва си да се опитате да намалите болката, приемайки определени храни и хранителни добавки, но трябва да сте подготвени, че това ще отнеме време – три или повече месеца.
Добре би било да се доверявате на висококачествени хранителни добавки, които притежават анализ сертификат, ако искате да сте сигурни в ефективността и безопасността им.
Контролът от държавата върху хранителните добавки е слаб и отговорността за това какви добавки купувате и приемате, си остава изцяло ваша.
Възможностите за овладяване на болката, без медикаменти са много, но аз бих ви обърнала внимание първо на късоверижни мастни киселини (ацетат, пропионат, бутират). Тези мастни киселини имат противовъзпалително действие, чрез което намаляват болката. Те са продукт на нормалната чревна флора. Известно е, че приемът на фибри, каквито например са обвивките от семена на индийски живовляк, води до повишено отделяне на късоверижни мастни киселини от бактериите в червата и съответно, до намаляване на болката. Съществуват и хранителни добавки, съдържащи късоверижни мастни киселини.
Друг вариант са омега-3 мастните киселини (рибено масло) и полифенолите.
Омега-3 са мастни киселини, чиито най-пълноценен източник е рибеното масло, а полифенолите са вещества с растителен произход. Те имат изразен противовъзпалителен и съответно болкоуспокояващ ефект.
В животински модели някои полифеноли са показали обезболяваща сила, сходна с тази на нимезулид. Най-богати на полифеноли са различни плодове (боровинки, червени боровинки, малини, ягоди, грозде, къпини, сливи, касис, нар, цитрусови плодове) и зеленчуци (маруля, спанак, броколи, аспержи, артишок, лук), чайовете, кафето, какаото и виното.
Куркуминът и джинджифилът са натурални “оръжия”
“Знае се, че куркуминът има противовъзпалително, антиоксидантно и обезболяващо действие. Проучвания са показали, че куркуминът повлиява добре различни видове хронична болка (артритна, остеоартритна и други видове мускулно-скелетна болка).
Джинджифилът също може да повлияе болката. Изследван и описан е обезболяващият му ефект при болезнена менструация и при болки, причинени от артрит. Според едно малко проучване обезболяващият ефект на джинджифила е сравним с този на ибупрофена.
Установено е, че често пациенти, страдащи от хронична мускулно-скелетна и друг вид болка, имат недостиг на селен. Добавянето на органичен селен в тези случаи намалява болката и подобрява състоянието.
Селенът е микроелемент, чието предозиране води до селеноза и съответно нежелани ефекти. Затова приемът на селен трябва да бъде умерен и само след изследване на нивото на селен в кръвта.
От друга страна, ниските нива на магнезий и цинк могат да направят организма по-чувствителен на болка. Умереният прием на магнезий и цинк може да намали болката.
Не на последно място при овладяване на болката имат витамин D и тауринът. Проучванията показват, че ниските нива на витамин D в организма могат да засилят усещането за болка.
Той, както всеки мастноразтворим витамин, може да бъде предозиран и затова е редно приемът да започне след изследване на нивото му в кръвта.
Аминокиселината таурин е показала намаляващ болката ефект в няколко проучвания”, обясни специалистът.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: zdrave.to
