Д-р Виолетка Маринова, един от най-опитните онколози в Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Висшето медицинско образование е получила във Висш Медицински Институт, София. Дипломира се като лекар през 1985 година. Трудовия си стаж започва в Русе в Обединена Районна болница като ординатор. От 1990 до 1996 година работи като участъков терапевт в 12-та поликлиника, София. През 1995 година придобива първа специалност Вътрешни болести, а през 2006 – втора по Онкология. От 2011 година обучава специализанти по медицинска онкология. Изнася лекции за новостите в лечението на колоректалния карцином на провеждания курс за специализанти в СБАЛО. С научен интерес към преодоляване на токсичността при прилагане на таргетна терапия и цитостатици за лечение на колоректалния карцином – тема на дисертация. Работила е в ІV-та МБАЛ, СБАЛ по Онкология, а от 2016 г. е част от екипа на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”
Д-р Маринова, с какво Ви привлича онкологията?
Няма друга специалност, която да се развива толкова бързо и да се работи на различни нива: образна диагностика, генетични изследвания, оперативни техники, радиохирургия и иновативни медикаменти.
20 години СЗО се занимава с проблема онкология. За тези 20 години се променени и диагностиката, и терапията, и отношението към заболяването, и самите пациенти. Те стават все по-активни, по-търсещи информация, интересуват се. Вече не са тези хора, които просто приемат заболяването си и се оставят на течението. Активни са и близките им, и приятелите им. От друга страна обаче като че ли няма семейство, което да не е засегнато, и борбата с онкологичните заболявания се превърна в обществена мисия. А младите колеги ще имат възможността да работят с много по-различни терапии, които тепърва предстоят. Винаги се обръщам към специализантите с надежда и искам да ги амбицирам да се посветят на тази тъжна специалност, защото лечението на рака се усъвършенства непрекъснато.
Проследявайки тези 20 години, според мен настоящето ни е много по-оптимистично. Тази болест вече не е присъда, а просто едно по-различно заболяване, с по-различен ход и подмолни симптоми, заради което понякога сме свидетели на напреднало заболяване, което трудно може да бъде установено по-рано. Много държа болните да бъдат активни по отношение на лечението си, да се консултират, да получат и второ мнение, ако не са сигурни. Има хора, които ходят и в чужбина за консултация, въпреки че нашите колеги в страната са с висок професионализъм. Подкрепям това поведение и оставям пациентът да вземе сам решение на кого да се довери. Доверието е най-важното в отношенията между пациент и лекар, бих казала – 50{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от успеха на лечението.
Казвате, че бъдещето ни е оптимистично, но СЗО смятат, че един от всеки петима мъже и една от шест жени по света ще се сблъска с диагноза от рак през живота си. Каква е причината за техния песимизъм?
Данните в световен план показват, че през 2018 г. е имало 18 млн. болни със злокачествено заболяване, а 9,6 млн. умират. В същото време обаче 48{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} имат шанс да се лекуват. Ние следим петгодишна преживяемост, годините живот могат да са и много повече, и нашата статистика показва, че 40{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от нашите болни са живи и в добра кондиция в годините, когато активно ги проследяваме. Световната статистика показва и един странен факт специално при белодробните карциноми – най-много са случаите в Скандинавските страни и Африка, тъй като в Северна Европа бяха въведени драстични мерки за ограничаване на тютюнопушенето. Не са обаче един и два факторите, които допринасят за развитието на злокачествените заболявания.
Кой е факторът, който се появява при всичките Ви пациенти?
Стресът. Винаги разпитвам пациента дали не е преживял някакъв вид психотравма и винаги намирам нещо като пусков механизъм. Или загуба на съпруг или съпруга, или някаква друга житейска драма, дори оставането без работа също е голям стрес, а отделно са взаимоотношенията на работното място или в семейството. Колкото и много да са факторите, стресът е една от водещите причини, тъй като се отразява на имунната система.
По-лабилни ли сме станали в сравнение с предишните поколения?
Аз съм от средното поколение, наблюдавам и по-възрастните, и по-младите. Имам чувството, че нашите родители живееха много по-спокойно, да не забравяме, че те се хранеха и много по-здравословно. Виждам и по пациентите – по-възрастните ми пациентите понасят по-добре терапията. Те са по-различно устроени – по-устойчиви физически и по-стабилни емоционално.
Младите хора освен това са и по-нетърпеливи. Как се справят с продължителността на лечението?
Винаги, когато обсъждам лечението с моите пациенти, им казвам, че това е бавен и продължителен процес. Целта на всички онколози е да превърнем болестта в хронична като хипертонията, захарния диабет и др.. Успешното лечение е индивидуално подбрано. Вече говорим и за персонализирана медицина. Но не може да се очаква терапевтичен ефект след първия или втория цикъл. Наистина трябва да има търпение. Ние имаме правила, които стриктно спазваме и провеждаме контролни изследвания на определен етап, за да дадем възможност на лекарствата да подействат и да оценим ефекта им. Ако има проблем и не сме постигнали добър резултат, променяме схемата или стратегията. Затова избираме най-доброто, според индивидуалната характеристика на тумора, за да удължим живота на нашите болни, като същевременно не нарушаваме комфорта и запазваме качеството им на живот. Това за мен е най-важното.
Таргетната терапия ли е начина това да се случи?
При различни локализации като рака на млечната жлеза, на белия дроб, на дебелото черво, на простатата, бъбрека и др. имаме нови медикаменти – таргетните, които са целево индивидуално насочени специално за конкретния тумор с неговата характеристика. Това означава, че медикаментът е насочен конкретно към злокачествените клетки и щади здравите, което при химиотерпията не се случва. Според мен в бъдеще лекарственото лечение ще се определя според генетичния анализ , а не както сега с медикаменти според локализацията. Новите данни показват, че един и същи вид мутация може да съществува и при рака на млечната жлеза, и при рака на простата, и при рака на яйчника, и при рака на панкреаса. Това означава, че едно лекарство е подходящо за всички тези локализации.
Кои са видовете рак, върху които може да се каже, че има контрол?
Ракът на белия дроб е един от водещите карциноми в света като процент заболеваемост и при мъжете е на първо място. За съжаление заболеваемостта при мъжете и жените все повече се изравнява. При мъжете той се среща в 11,6 {41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от случаите на злокачествени заболявания, а при жените – 8,4{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Ракът на белия дроб започна активно да се лекува от 1980 г., когато беше открит цитостатикът цисплатин. За съжаление химиотерапията не постигна значителен успех. Сега ракът на белия дроб е най-проучван и контролиран, защото редица генетичните изследвания дават информация и определят кое лекарство е най-подходящо за нашите болни от таргетните лекарства (част от тях са и таблетна форма) или имунотерапията. Ерата на имунотерапията започна от меланома, а в момента няма локализация, за която да няма такава терапия като показание. Това е терапията, която най-добре се понася от организма, макар и да има също странични реакции. Тя дава възможност на имунната система да открива туморните клетки и да се справя с тях. При рака на белия дроб имаме големи постижения и на последните международни онкологични конгреси ASCO в САЩ, ESMO – Европа бяха представени много добри резултати като продължителност на живот, както и петгодишна преживяемост без заболяване при 25{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от болните. Не мога да не спомена и карцинома на млечната жлеза, при който вече има таргетни медикаменти, с които се постига пълно обратно развитие на тумора още преди да бъде опериран болния. А за пациентките в напреднал стадий са приложими иновативни агенти, които значително удължиха преживяемостта без заболяване.
Винаги се казва, че колкото по-рано се открие рака, толкова шансовете за пълна ремисия са по-големи. Често обаче той е скрит. От друга страна хората винаги са склонни да мислят най-лошото и при най-дребните индикации. Как пациентът да разпознава трябва ли да посети специалист, за да му губи времето, което би могло да бъде посветено на наистина болен човек?
Радвам се, че знаете, че сме достъпни. Винаги съм сравняла начина, по който един пациент може да стигне до специалист в чужбина и в България и е категорично в полза на България. Дори за онколог там се чака от три до шест месеца. При нас една консултация е в рамките на дни, а понякога и на часове.
Ще дам един пример и за една от консултациите ми от тази седмица на пациентка, при която първият симптом е бил запек. Това е абсолютно невинно на първо четене. А всъщност зад този „невинен” запек се установи, че има карцином на дебелото черво. По-добре да досаждат, по-добре да се консултират, по-добре да „губят “ времето и на други специалисти, отколкото да го изпуснем. Има филтри – преди онколога има личен лекар, други специалисти , има и изследвания инвазивни и неинвазивни. Онкологът няма право да назначи лечение, преди да има хистологичен анализ и само след резултата, можем да обсъждаме стратегии. През последните години има огромен пробив и в диагностиката с развитието на образните изследвания. Ако не може да се уточни първичното огнище с обичайните средства (скенер, ядрено-магнитен резонанс), то със сигурност ще бъде видяно на ПЕТ-скенер. По отношение на диагностицирането на рака е важен разговорът, прегледа и предходна история или фамилна анамнеза. Но при всяко положение нещо трябва да се е случило, за да се обърне човек към лекар. Много е трудно поставянето на диагнозата, особен е подходът и понякога се чувствам като детектив, който провежда разследване.
Много обичам професията си. Всеки ден се опитвам да вдъхна кураж и вяра на пациентите, защото всеки заслужава подкрепа. Ще цитирам Леонардо Да Винчи, който е казал, че всяко препятствие може да бъде преодоляно с упоритост. Аз ще добавя и с постоянство, а една моя пациентка добави – с любов и вяра. Упоритост, постоянство, любов и вяра. Пациентите трябва да знаят, че винаги има вариант, винаги има решение. И в най-ситната мрежа има дупчици.
Как се разтоварвате обаче от напрегнатото си всекидневие?
Обичам да слушам музика, да се разхождам сред природата и да я снимам.
Пикът на грипната епидемия преминава, има увеличение на случаите на варицела
