Пациентски вестник

Проф. д-р Иван Манчев, д.м.н., е специалист по неврология. Той е ръководител на Катедрата по неврология и психиатрия в  Медицински факултет-Стара Загора. Републикански консултант по неврология.

Какви са основните рискови фактори за инсулта? Защо рязкото сваляне на кръвното налягане също може да се окаже причина за това тежко състояние? Какви грешки допускаме, опитвайки се да овладеем хипертонията? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с проф. д-р Иван Манчев.

– Проф. Манчев, да припомним основните рискови фактори за появата на инсулт…

– Рисковите фактори за инсулта се разделят на две групи. Всичко това съм го отразил в моите монографии, издадени на няколко езика.

Едната група са добре документираните или сигурни рискови фактори, към които спадат хипертоничната болест, сърдечните заболявания, захарният диабет, тютюнопушенето и т.нар. асимптомни каротидни стенози. Последните представляват склеротични изменения на сънните артерии.

Втората група рискови фактори за инсулт са не толкова добре документираните. Към тях се отнасят застоялият начин на живот, както и злоупотребата със солени, мазни, сладки храни.

Казвам злоупотреба, а не употреба, защото човек може да консумира мазно и сладко в умерени количества, което няма да застраши сериозно неговото здраве.

В тази връзка направих епидемиологично  проучване на рисковите фактори и се доказа, че до 60 грама етанол (като алкохол) дневно и до 20 цигари дневно са незначим рисков фактор. Според СЗО стойностите на кръвното налягане са в следния диапазон: горна граница до 139, долна – до 89.

Кръвно налягане под тези стойности се приема за нормално, над тях – за хипертония. В зависимост от това доколко нагоре се покачват тези стойности, хипертонията се класифицира като първа, втора, трета степен. За никого не е тайна, че тежката хипертония довежда до инсулти, до миокардни инфаркти и др.

– Защо резките колебания на кръвното налягане могат да доведат до инсулт?

– Резки колебания се случват тогава, когато при хипертонична болест и нестабилни стойности на кръвното налягане се стремим да го доведем рязко до приетите за нормални показатели – 139/89. Разбира се, едно дете на 10 години и човек на 70 години не могат да имат еднакво кръвно налягане.

С възрастта склеротичният процес се задълбочава, а това довежда до стеснение на кръвоносните съдове, като респективно се покачва кръвното налягане, т.е. има нюанси – по възраст, общо състояние и т.н., така че не можем да отрежем с нож и да кажем – точно толкова е нормалното кръвно налягане.

Когато един човек на 65-70 години, има трайно повишаване на кръвното си налягане, не взема редовно лекарства и кръвното надвишава до 160-170 систолно налягане и над 90-100 диастолно кръвно налягане, то този човек е в постоянен риск от инсулт.

В случай че рязко понижим кръвното му налягане, да кажем от 170 горна граница до 120-130, тогава той може да получи инсулт вследствие т.нар. ангиодистония.

По този начин внезапно мозъкът спира да получава нужното количество кислород, метаболити и глюкоза чрез кръвта. Постъпването им е силно намалено и той може да получи инсулт. В случая рязкото понижаване на кръвното налягане също може да е причина за това тежко състояние.

Има три механизма, по които може да се стигне до инсулт: съдоспазъм (вследствие хипертоничната болест се повишава кръвното налягане, настъпва нарушено оросяване и инсулт); вторият механизъм е тромбемболия на кръвоносните съдове и третият е точно този, за когото говорим сега – ангиодистоничен.

Проф. д-р Иван Манчев

Той е най-редкият, но не чак толкова, че да не му обърнем внимание. Затова учим младите лекари да не понижават рязко кръвното налягане на своите пациенти и когато ги транспортират до “Бърза помощ” с кръвно налягане 200/100, не е желателно да им прилагат лечение с определени медикаменти, за да го свалят до 120 горна граница. При това поведение се получава лоша перфузия на мозъка. Това е доказано.

Факт е, че високото кръвно налягане е вредно, но не е желателно да се сваля рязко, защото притокът на кръв към мозъка и вътрешните органи рязко намалява. А това, както вече казах, може да доведе до исхемичен мозъчен инсулт.

Например при кръвно налягане 180/100  е желателно да се приеме по  половин таблетка хлофазолин, в комбинация с диуретик. Изчакайте 15-20 минути, отново измерете кръвното си налягане и ако не е спаднало, тогава изпийте другата половинка. А не изведнъж и рязко.

– Какви други грешки допускат хипертониците, пък и лекарите в коригиране на високото кръвно?

– На първо място това, което казахте – самолекуване. Освен това българите често си казват: като пия ракия, кръвното ми спада. Искам да кажа, че подобни действия застрашават сериозно здравословното състояние на пациента, особено ако се отнася до по-концентриран алкохол. Те просто си въобразяват, че това е така, за съжаление, такава е нашата народопсихология

Нека не се правим всички на лекари, има достатъчно специалисти. Иначе всичко е много  елементарно – измервайте си кръвното налягане и ако трябва, вземете медикамент.

Ако не е нужно, може и с диета да се коригира възникналата лека степен на хипертония. При нея е като при диабета. Лекият диабет се оправя с диета, тежкият се лекува с инсулин. Това са правила в медицината, доказани през дългите години на развитие на тази наука.

– Проф. Манчев, често задаван въпрос от читатели: защо понякога долната граница на кръвното налягане не спада въпреки лечението? 

– Обяснението е просто. Горната граница се обуславя от налягането в големите кръвоносни съдове – аортата, сънните артерии. Долната граница зависи от състоянието на артериолите (малките кръвоносни съдове), главно бъбречните.

Ако човек има камъни в бъбреците например, долната граница на кръвното му налягане се увеличава над 90,  в случая става дума за бъбречна хипертония. Това са отделни стойности, но и двата вида хипертония са рискови фактори за развитие на инсулт – и самостоятелно, и комбинирано.

Но това са ориентировъчни стойности, които зависят от възраст, пол, тегло и други подобни фактори. Както и по-горе споменах, не може едно дете на 10 години и един възрастен човек на 80 години да имат стойности 120/80. Това е доказано преди повече от 100 години, нищо ново няма, а личните лекари трябва да обясняват тези нюанси и детайли на своите пациенти.

– Какво препоръчвате на вашите пациенти за избягване на рисковите фактори за инсулт?

– Често казвам не само на моите пациенти, а и въобще на хората, че не е толкова трудно да намали човек рисковите фактори за инсулт. Например с едно лекарство, с известна диета, с раздвижване. Хората в България не са богати, но да, с едно минимално лечение и режим могат да се избегнат тежки инциденти. В тази връзка ще споделя нещо интересно.

Канадски и американски лекари са направили  проучване върху себе си с продължителност 7 и половина години и включени няколко десетки хиляди души. И се оказало, че тези, които са употребявали вечер по половин аспирин, получават с 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} по-рядко инсулт в сравнение с тези, които не са приемали това лекарство.

– Нямаше ли спорове около всекидневния прием на аспирин?

– Няма място за спорове. Аспиринът си има своето място, при условие че сега той се прилага в различни дози на таблетки. И ако човек изпива вечер по половин таблетка, нищо лошо няма да му се случи. Разбира се, ако има язва на стомаха или други стомашни проблеми, е желателно да го избягва. Но като цяло аспиринът е много хубаво, изпитано лекарство.

Смятам, че много колеги предписват често по 3-4 медикамента за лечение на хипертоничната болест. Това според мен не е нужно, освен при по-тежките форми на заболяването.

Аз в моята практика никога не предписвам прекалено много различни медикаменти. Смятам, че по-професионално е да лекуваш не с много, а с малко лекарства. Има си много ефективни медикаменти. Не съм привърженик и на допълнителното лечение с билки, хомеопатия и т.н.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: zdrave.to

Д-р Станислава Алиманска е началник на Отделението по ревматология в известна пловдивска болница. Д-р Алиманска е работила като главен асистент в Клиниката по ревматология на УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив, а в момента е и преподавател в Медицинския университет в града под тепетата.

Защо и кога болните с ревматологични заболявания не трябва да прекъсват лечението си в условията на световна пандемия? До какви усложнения би довело спирането на специфичната терапия? Какво трябва да е поведението на страдащите от ревматологични и системни автоимунни заболявания? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Алиманска.

– Д-р Алиманска, как повлия пандемията от коронавирус на вашите пациенти? Имахте ли възможността редовно да ги консултирате и лекувате?

– Една голяма част от нашите пациенти бяха доста притеснени, защото влизат в групите с повишен риск. От една страна, самото заболяване е свързано с повишен риск от инфекции. От друга страна, самото лечение е свързано с потискане на имунните реакции: прием на кортикостероиди, на биологични средства, на имуносупресори. Това допълнително повишава риска от инфекция при тези пациенти.

Имаше момент, в който те  избягваха консултациите с лекуващия ги лекар, тъй като бяха посъветвани да не ходят известно време до болниците, където биха могли да се заразят. Както и да спазват задължителната социална дистанция, стриктна лична хигиена, нужната дезинфекция и прочее.

Но това са заболявания, които изискват непрекъснат контрол. И е много рисково за тях спиране на лечението, ако не са проследявани и ако се засилват страничните действия от лекарствата, които приемат. Затова посъветвахме нашите пациенти да продължат консултациите с лекуващите ги ревматолози. Това е изключително важно за тях. В тази връзка, въпреки че коронавирусът е ново заболяване и то в световен мащаб, все пак се установи, че рискът от заразяване при нашите пациенти е същият като при останалите хора.

-Т.е., по-добрият вариант е да не се спира лечението с цел профилактика на коронавирусната инфекция?

– Доказано е, че спирането на лечението с цел профилактика е свързано с много повече рискове, отколкото продължаване на лечението. Затова Европейската ревматологична организация и въобще ревматолози от цял свят публикуват медицински статии, според които по-добрият вариант е да не се спира лечението с цел профилактика на коронавирусната инфекция

А точно обратното – то да продължи, ако няма данни за инфекция и съответно тези болни да бъдат активно проследявани. И при съмнение за инфекция те да бъдат прегледани, изследвани и съответно да се преценява какъв е рискът и какви точно лекарства се налага да се спрат. Много е важно активното проследяване и ако се наложи, извършване на контролни изследвания.

– Д-р Алиманска, да припомни с какви диагнози са болните, които вие, ревматолозите, лекувате?

– Освен ревматоиден артрит, псориатичен артрит, болест на Бехтерев, които са възпалителни ставни заболявания, ние проследяваме много пациенти, които са със системни автоимунни заболявания. Такива се лупус, склеродермия, различни васкулити, които са на непрекъсната терапия с кортикостероиди и имуносупресори. Рискът от инфекции при тях е значително повишен.

Следим още и болни с дегенеративни ставни заболявания, като при тях рискът е същият като за останалите хора. Те не са на имуносупресори. Но пък болните с възпалителни ревматични заболявания са по-силно изложени на инфекции както във връзка със самото заболяване, така и заради лекарствата, които приемат.

Особено тези, които са на биологично лечение, са активно проследявани и диспансеризирани при ревматолог. Графикът на посещения трябва да се спазва, защото е доказано, че лечението е най-ефективно при системен контрол и проследяване на пациентите.

Д-р Станислава Алиманска

– Има ли все пак ситуации, когато специфичната терапия на ревматологично болните трябва да спре временно?

– Да, има такива ситуации. Характерно за нашите пациенти е, че независимо дали става въпрос за коронавирус или за някаква друга инфекция, се налага спиране на лечението и много активно проследяване както от личните лекари, така и от ревматолозите. Съответно и лечение до овладяване на състоянието. Това се отнася за всяка инфекция, особено за белодробните следвирусни заболявания, а може би в по-голяма степен и за коронавируса.

– А какво рискуват болните, ако им се спре лечението, без да има наличие на инфекция?

– Рискуват да се активира заболяването. При ревматоидния артрит това е свързано със значителна прогресия на уврежданията, с нарушена възможност за движение, въобще нарушава се комфортът им на живот. Това може да затрудни лечението и да създаде по-сериозни проблеми. А спирането на лечението на пациентите с лупус или други системни заболявания може да доведе до усложнения, които директно застрашават живота. Затова, пак ще повторя, такива пациенти са активно проследявани, както и тези с възпалителни ставни заболявания, които са на биологично лечение.

Да, може би точно сега не е най-подходящият момент за смяна на терапия или преминаване на по-агресивна такава. Но все пак, всичко зависи от състоянието на пациента. Всеки детайл се преценява, освен това, когато започваме лечение, ние предупреждаваме нашите пациенти какво трябва да следят и какви са възможните рискове. Това се отнася за всяка инфекция, в т.ч. и коронавирус, отнася се за всяка промяна в състоянието на пациентите.

Безвредни лекарства няма, затова във всички случаи се преценява съотношението полза-риск от лечението и се предприема терапия, за която има достатъчно основание да се очаква добър ефект и минимизиране на страничните действия, доколкото е възможно. Останалото е проследяване.

Пак ще повторя: ако няма придружаваща инфекция, ако няма риск, се препоръчва да не се спира лечението. Защото това може да доведе до активиране на заболяването, което е свързано с доста по-сериозни проблеми за пациента, отколкото ако си продължи лечението.

На този етап се появяват информации и данни в световен мащаб за доста автоимунни заболявания, но специално за ревматологично болните не съм попадала на някаква по-обобщена информация. Явно сега се правят някакви обобщения, тъй като се сблъскахме с една съвсем нова инфекция. Появиха се единични съобщения, според които рискът от заразяване при пациенти с някои автоимунни заболявания е горе-долу същият като при останалите хора. Което означава, че рискът от заразяване не е по-висок, но да не забравяме, че протичането на заболяването при такива пациенти е по-рисково.

– Аз предполагам, че болните с най-тежките диагнози така или иначе, се пазят повече?

– Дано да е така, защото наистина са по-рискови, при тях протичането на каквато и да е инфекция би била значително по-тежка, отколкото при хората с нормален имунитет. В тази връзка искам да споделя и нещо положително от пандемията, поне по отношение на нашите пациенти.

Те получиха шанса да се снабдяват с така коментираното в цял свят лекарство хлорофин. Това е ефективно лекарство за нашите пациенти, ние от години работим с него. Само че досега пациентите търсеха да си го доставят от чужбина. За щастие, вече го внесоха и у нас.

В заключение искам да кажа, че винаги във всяка ситуация трябва търсим плюсовете. Най-важно е нашите пациенти да държат връзка с проследяващия ги лекар. Не бива страхът от ходене до болницата да ги спре, когато имат съмнение, че нещо не е наред.

Спазвайте стриктно мерките и не допускайте основното заболяване да изостава. Вашето лечение е специфично, има рискове, но все пак, ползите са много повече. Затова ние, лекарите, ги оценяваме, минимализираме рисковете и активно проследяваме пациентите. Всъщност именно проследяването е ключово.

Яна Бояджиева

Източник: zdrave.to