Home Blog Page 590

България работи по медицински диктофон без аналог в световната практика

Пациентски вестник
-
0
България работи по медицински диктофон без аналог в световната практика

Преди 50 години сме въвели информационни технологии в здравеопазването

Създаден е прототип на национална система за архивиране на образите при комуникация между болниците, лекуващи Covid-19. Системата е в тестови период. Това каза в интервю за „Хоризонт“ проф. Димитър Чаръкчиев от Медицински университет в София, главен координатор на Националната научна програма „Електронно здравеопазване“.

„Нашите болници партньори имат възможност да поставят тези свои рентгенови образни изследвания, след което други болници от България и чужбина могат да ги консултират с цел провеждане на лечението и обучение на персонала. В момента е практически в тестов период. Ние ще я предоставим на цялата българска лекарска общност за тестово ползване от здравната система“, обясни проф. Чаръкчиев.

Работи се и по медицински диктофон без аналог в световната практика, който да се използва от медицинските лица, облечени в предпазни облекла до болния пациент в интензивния сектор. Прави се набор от 20 милиона думи, който апаратурата да идентифицира, уточни той. „За да разпознава диктовката при болни, да разпознава текста, автоматично да го записва в компютъра, когато вие сте в костюма и сте до болния в интензивното отделение. За първи път в световната практика е направена такава система“, подчерта проф. Димитър Чаръкчиев в предаването „Хоризонт до обед“.

Електронното здравеопазване предполага събиране и обработка на големи обеми клинична информация. По-късно те биха могли да се свържат със системи за изкуствен интелект. В тази насока България работи, като създава своята стратегия и учените участват активно в частта за създаването на изкуствен интелект в медицината и здравеопазването, стана ясно от думите на Чаръкчиев. Много страни в Европа вече имат такива стратегии, допълни той.

Страната ни има история в информационните технологии в здравеопазването още отпреди 50 години. Тогава е започнало прилагането на автоматизирана система за управление на профилактичните имунизации, която е обхващала децата от 0 до 7 години. По това време са били изградени и автоматизирани системи за заразните болести. Данните са се събирали на хартия или са се съобщавали по телефона, но са били обобщавани в електронно-изчислителни машини, разказа още проф. Чаръкчиев.

„В момента системите в България не обменят данни помежду си“, изтъкна той. Преди няколко години, през 2016 г., с наредба на здравния министър са били разписани основните европейски стандарти, които лечебните заведения трябва да спазват при обмена на медицински данни – сред тях са тези за електронен обмен на здравни записи и архитектурата на здравното досие, поясни Димитър Чаръкчиев.

България е единствената страна в Европа, в която ежедневно по електронен път се отчитат болничните заведения. При това отчитане обаче не се спазват общоприети стандарти, каза още Чаръкчиев.

Източник: БНР

Прочетете още по темата:

Д-р Чавдар Ботев: Плазмаферезата стана първа линия на терапия от коронавирус

Пациентски вестник
-
0
Д-р Чавдар Ботев: Плазмаферезата стана първа линия на терапия от коронавирус

„Терапията с кръвна плазма вече стана първа линия на терапия (от коронавирус) и към края на март в САЩ беше взето решение за масово използване на този метод. Само за пет дни бяха подготвени 7000 пациента и съответно прелети във 2200 центъра в САЩ. Всъщност по този начин, според предварителните данни, които имаме, ще успеем да се преборим с тези тежки случаи, които отиват на апаратно дишане“. Това каза за БНР специалистът по клетъчна терапия и плазмафереза д-р Чавдар Ботев.

В момента в Западния свят има три водещи компании, които разработват ваксини, допълни той. Всички са на етап 1, но компаниите, които имат разработена платформа, тъй като са разработвали ваксини за други вируси непосредствено преди пандемията, по-бързо ще стигнат до фаза 2 и 3.

Компанията за биотехнологии „Модерна“ използва РНК ваксина и е вдигнала „най-много шум при приложението“, заради което е събрала над 30 милиарда долара за разработването ѝ.

В „Иновио“ – Innoviо – пък се използват и български разработки. Компанията е разработила MERS ваксина за армията на САЩ.

Третата компания е „Новавакс“ – Novavax, наскоро разработила много ефективна ваксина против грип.

Според учения е възможно през юли да има ваксини за Covid-19, но във фаза на проучване.

В миналото има примери на „използване на ваксина по спешност“, така че е възможно да се стигне и до този вариант, коментира той.

Проблем е, че когато се прилага ваксина, не се знае как ще реагират хората.

„Получават се антитела. Те са над 20 вида. Нас ни интересуват основно вирусонеутрализиращите тела, но въпреки всичко не знаем какво ще се случи, когато този човек срещне вируса. Отделно, понякога има 2 до 4 месеца период, през който се образуват тези антитела. Остава под въпрос какво ще се случи с хората, които през този период се срещнат с вируса“.

В България и Европа се очертава да се използва ваксина на германска компания (BioNTech). Тя също е РНК ваксина и съхранението ѝ е много трудно. Изискват се фризери на минус 80 градуса. Президентът на САЩ вече се е опитал да купи компанията-производител.

Липсват достатъчно данни за ваксината на „Модерна“, коментира той.

„Този тип ваксини имат 30 до 40{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} шанс да се получи работеща ваксина“.

Правилното разпределение на новите ваксини е да бъдат поставени първо на медици, които работят с вируса, изтъкна той. Във фаза 3 – тестове върху хора, се прилагат ваксини на няколко хиляди души, за да е сигурно, че няма „неприятни изненади“.

Източник: БНР

Прочетете още по темата:

Детската болница ще се строи наново, старата сграда ще бъде съборена

Пациентски вестник
-
0

„С много любов искаме да направим новата детска болница. Нещо, което е заченато в проблем, каквото и да направим, и златна да я направим тази болница, винаги ще има недоволни от нея. Затова решихме да я съборим старата сграда, но мястото е много добро място в клъстер от други болници, в паркова среда“. Това заяви министър-председателят Борисов по време на среща с представители на протестиращи срещу строежа на Националната многопрофилна детска болница, ползвайки започнатия строеж в карето на Александровска болница.

По време на разговора премиерът Борисов подчерта, че постройката, проектирана през 70-те години на миналия век, ще бъде съборена и на същото място ще се изгради нова модерна педиатрична болница, в която ще бъде гарантиран достъпът на специалисти и от съседните високоспециализирани лечебни заведения. Премиерът Борисов посочи, че очаква от представителите на организациите в хода на работните процедури да му предоставят предложенията си и архитектурните решения. „Аз много ценя работата на архитектите, тъй като да намериш общото между инженерното и архитектурното решение е голям талант и вие го знаете“, заяви министър-председателят Бойко Борисов.

За възможността старата сграда да бъде разрушена намекна и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев миналата седмица. „Възложихме обследване, което недвусмислено показа, че сградата, с малки корекции, отговаря на всички земетръсни стандарти. Отделно избраният изпълнител посочи в договора, че ще извърши и допълнително обследване и въз основа на цялата документация ще прецени дали да укрепи, доизгради или да изгради напълно нова конструкция“, каза Ананиев по време на блиц-контрол в парламентарната здравна комисия в четвъртък.

По време на днешната среща представителите на различни организации благодариха на премиера Борисов и правителството за взетото решение за осигуряване на специализирана болница за малките пациенти, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.

В срещата участваха и вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.

Източник: zdrave.net

Прочетете още по темата:

Д-р Найденов: Реформата в здравеопазването не трябва да се бави повече

Пациентски вестник
-
0

Преминахме през кризата с коронавируса у нас, според някои оценката за това как се справихме е отлична, според други – слаба, но в крайна сметка матурата предстои и след нея ще сме наясно какво всъщност се е случило. Това заяви в Сутрешния блок на БНТ д-р Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Една от ползите според него се състои в това, че в обществото ще се знае много повече за въздушно-капковите инфекции, ще стане ясно и че гриповете също са нещо реално, което не трябва да се пренебрегва, защото е много сериозно.

По думите на д-р Найденов медийното отразяване на епидемията е довело до една излишна истерия и ако не я е имало, реакцията на случващото се е щяла да бъде много по-адекватна . Въпреки това справянето с проблема като цяло е било на ниво, организацията – ясна и подредена.

Последиците за пациентите обаче не са никак малки, защото те са реагирали със страх, като малки деца, а страховете им са били подклаждали от разнопосочните мнения, които излизаха в пространството, смята д-р Найденов.

„Абсолютни изказвания не трябва да си позволява никой, специалистите са тези, които трябва да говорят по тази тема“, категоричен е той.
„Всички тези хора се страхуваха и до последно отлагаха ходенето при лекар и спадът в смъртността, която сега се отчита, се дължи на това“, обясни специалистът.

Една от поуките от случилото се трябва да бъде насочена към рисковите контингенти, защото грипът е едно сериозно заболяване, което не е за подценяване, подчерта д-р Найденов и припомни, че всяка година при грипна епидемия загиват хиляди хора с хронични заболявания. Тепърва трябва да се научим да живеем с вируса и да спазваме правилата, които бяха въведени сега.

„COVID-19 ни припомни колко важен е човешкият живот, извън злободневните проблеми. Посланието трябва да бъде позитивно, тази истерия вече трябва да си ходи“, посочи неврохирургът. Той се спря и на проблемите, които са срещали пациенти по време на епидемията, защото някои диагностични звена са били затворени поради положителни проби на служители, а болните са забавили изследването си, което е довело до влошаване на състоянието им.

Д-р Найденов бе категоричен, че реформата в здравеопазването не трябва да се бави, въпреки мненията, че сега не е моментът тя да се осъществи.

Преструктурирането на публичните средства е много важно и то трябва да бъде пренасочено към доброволните осигурителни фондове, каза той.

„Печелившо звено в системата на здравеопазването няма, реформата в здравеопазването не трябва да се бави. Заплащането винаги стои в основата на нещо, което има разход. Трябва да има ясна тенденция, разумно разпределение на публичните разходи в здравеопазването.

Наложително създаването на доброволни здравни фондове, защото в момента има монопол от НЗОК, което не е добре за системата“, каза медикът. По думите му болниците у нас не са толкова много, но има едно израждане към т.нар. печеливши клинични пътеки, което не трябва да се допуска.

Д-ра Найденов е категоричен, че трудът на медиците в условията на коронавируса, е оценен.

„Обществото разбра колко важно е здравето, осъзна, че лекарят и медицинската сестра, са тези, който му помагат да има най-ценното. Нямаме нужда от аплодисменти, а от разбиране“ заключи той. И добави, че самодисциплината е много важна и ще трябва да я изградим у себе си и да се научим да я спазваме.

Източник: zdrave.net

Прочетете още по темата:

Предпазни мерки при завръщане на работа след ограниченията

Пациентски вестник
-
0
Предпазни мерки при завръщане на работа след ограниченията

Националният център за обществено здраве и анализи е издал общи препоръки към работодателите за спазване на противоепидемични мерки при постепенното възобновяване на работния процес след края на извънредното положение.

„Бих препоръчала известен период от време да се работи дистанционно, особено по-уязвимите групи, където има такава възможност“, каза пред „Хоризонт“ доц. Катя Вангелова, началник на отдел „Здраве при работа“ в центъра.

Дистанционната работа също би могла да доведе до стрес, ако задачите са твърде много, работниците не са мотивирани, а работните им места у дома не са достатъчно адаптирани за подобен тип работа, отбеляза доц. Вангелова.

В преходния период е важно да се вземат мерки за ограничаване на риска от заразяване, защото вирусът не изчезва с приключването на извънредното положение, изтъкна тя.

Работните места в постпандемичния период трябва да бъдат адаптирани след консултация със службите по трудова медицина и със специалистите по здраве и безопасност при работа. Дистанция, добра хигиена, лични предпазни средства на работещите са задължителни в тази насока.

Необходимо е да се извърши първоначална оценка на риска и да се положи грижа за лицата, които попадат в рискови групи.

Работните места са много разнообразни – както между различните сектори, така и в един и същ сектор, дори при производството на един и същ продукт в предприятия с различна големина, подчерта доц. Катя Вангелова. Тя даде пример с различните типове офиси – такива с директен достъп от улицата или високи бизнес сгради, при които е наложително използването на асансьори.

Мерките трябва да се вземат в зависимост от вида на дейността и работното място. Началото на работния ден например може да бъде организирано поетапно, за да се избегне струпване в асансьорите, а работещите на по-ниските етажи биха могли да използват стълбите.

На местата, където се предоставя храна, трябва да се осигури спазване на дистанция. Възможни варианти са храненето по график и получаването на пакетирана храна по работните места.

Там, където е възможно, е добре почивките да се осъществяват на открито, препоръчва още доц. Вангелова

Източник: BNR

Прочетете още по темата:

Телемедицината бележи възход в България

Пациентски вестник
-
0
Телемедицината бележи възход в България

Виртуален преглед при лекар става съвсем реален чрез ново мобилно приложение

Само за два месеца, в условията на социална изолация, неусетно във всички аспекти на живота ни навлезе дистанционната форма на срещи и общуване, които преди изглеждаха немислими. Доскоро пациентите се свързваха с лекарите си чрез всякакви, често не толкова специализирани, платформи и социални мрежи. Това даде идея на български софтуерни специалисти да създадат платформа, която помага за бърз достъп до лекар и преглед във виртуална среда. Мобилното приложение може да се свали безплатно на телефон или компютър, като всеки с лекота може да се ориентира как да борави с него.

За някои лекари, които по време на социалната изолация не можеха да преглеждат пациентите си на живо, това приложение беше единственият възможен начин да не прекъсват своята практика. Техният брой сред регистриралите се в здравната платформа постепенно се увеличи, като най-търсени през последните седмици се оказаха психиатрите, педиатрите, дерматолозите, УНГ и акушер-гинеколозите.


„Съвсем спокойно можем да кажем, че телемедицината е работила и преди да се въведат противоепидемичните мерки. Те само ускориха процеса на по-широкото ѝ приложение. Бързам да отбележа, че ние нямаме намерение да подменим прегледа при лекаря, а да дадем допълнителен канал, който допреди не е съществувал” – това казва Йосиф Дишлиев, съосновател на платформата Healee.

„Идеята за платформата дойде преди три години – отбелязва IT специалистът. – Искахме да дадем възможност на пациентите да намират правилния лекар и бързо да осъществят разговор с него. От друга страна, искахме да дадем на лекарите инструмент – софтуерно приложение, с което да организират онлайн комуникацията с пациентите. Платформата е уникална, няма аналог. Вече има и застрахователни компании, които я използват.

Безплатното приложение дава не само възможност за надеждна видеоконсултация с лекар. Чрез него се изпращат електронен медицински картон, лабораторни изследвания, медицински снимки и изображения. Пациентите могат да споделят детайли за състоянието си, както и всичко нужно за един пълноценен преглед при лекаря.
„Очевидни са ползите от телемедицината в този момент, когато хората се въздържат от посещение на лечебни заведения. Подходящо е и за трудно подвижните и за тези, които нямат време да чакат пред кабинетите” – казва Йосиф Дишлиев.

Доста разговори се водят и по темата дали трябва възможността за онлайн консултация да бъде частично или изцяло реинбурсирана от НЗОК (Националната здравна каса). Засега само свалянето и инсталирането на платформата са безплатни. Иначе самата консултация със специалист е платена.

„Тя се заплаща от пациента и парите от това плащане отиват към лекаря – обяснява Йосиф Дишлиев. – Всеки лекар сам определя цената за консултацията си. В този смисъл ние сме платформа, която свързва двете страни. Съдейки по обратната връзка, която имаме от лекари и техни пациенти, допускаме, че след като се нормализира ситуацията, макар след много време, ползите от тази платформа ще останат. Хората, които са пробвали, а те са голяма група, вече са разбрали, че това е смислен начин да потърсиш помощ при лекар”.

Източник: БНР

Прочетете още по темата:

Има ли клинична пътека за ринопластика?

Пациентски вестник
-
0
Има ли клинична пътека за ринопластика?

Налага ми се да се подложа на ринопластика. Процедурата поема ли се от НЗОК и кой трябва да ми издаде направление? Има ли доплащане от страна на пациента?

Боряна Щилянова, гр. София

Вероятно имате предвид наличие на заболяване или изкривяване на костите на носа, водещо до затруднено дишане, при което лечението може да се проведе в условията на болничната помощ по клинична пътека (КП) №138 “Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото със среден обем на сложност”.

НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ за всички медицински дейности по клиничната пътека, с изключение на някои скъпоструващи медицински изделия, които са били приложени по време на лечението. Например, носни сплинтове, биологично-тъканно лепило, еднократни накрайници за високотехнологична апаратура, медицински изделия за фиксиращи процедури и др.

Пациентите трябва да бъдат информирани, че по тази КП се осигуряват дейности, които служат за решаване на определен здравен проблем. Ползването на еднократни накрайници за високотехнологична апаратура и/или останалите медицински изделия от таблицата е алтернатива на осигуреното по тази пътека базисно лечение.

Ринопластика може да се извърши и по КП № 225 “Хирургично лечение в лицево-челюстната област с много голям обем и сложност” или по КП № 227 “Оперативни процедури в лицево-челюстната област със среден обем и сложност”. В тези две пътеки има медицински изделия и инструменти за фиксиращите процедури, които не се заплащат от НЗОК.

Направление за хоспитализация може да издаде вашият лекуващ лекар.

Източник: zdrave.to

Прочетете още по темата:

Според Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030: До 2030 г. всички аптеки с е-рецепта, всички болници – с достъп до медицинското досие

Пациентски вестник
-
0
Според Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030: До 2030 г. всички аптеки с е-рецепта, всички болници – с достъп до медицинското досие

Над 45 млн. лв. ще бъдат вложени в развитието на електронното здравеопазване, повечето са от структурни фондове на ЕС

До 2030 година ще бъдат разработени интегриран електронен портал и приложение за гражданите, предоставящи централизирани услуги за електронно здравеопазване, включително здравна информационна система, здравен профил и мониторинг на състоянието, телемедицина, лекарствени предписания и административни услуги.

Това е записано в Детайлизираната стратегия по Приоритет 12 „Здраве и спорт“ на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, в частта й за Електронно здравеопазване, качена за обществена консултация на сайта на здравното министерство.

Според нея до 2030-та година

всички аптеки у нас трябва да имат внедрена е-рецепта

В документа е записано, че лечебните заведения за извънболнична помощ, които позволяват записване за преглед онлайн, в момента са едва 15{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, но след 10 години всички би трябвало да го правят. До 2030 година също така всички болници трябва да имат достъп до медицинското досие на пациента.

Общо сумите, които ще бъдат използвани за електронното здравеопазване, са над 45 млн. лв. –  45 126 000 лв.

Трябва да бъде създадена Национална здравна информационна система, като за това ще са необходими 12 млн. лв. Парите ще дойдат от структурни фондове на ЕС, е записано в стратегията. „Тя ще интегрира всички софтуерни приложения, имащи отношение към здравето на човека.  В резултат на въвеждането на НЗИС и други системи за електронно здравеопазване ще бъдат подобрени прозрачността в управлението на финансовите разходи, както и дейностите по организация, контрол, планиране и прогнозиране в системата на здравеопазването. Ще бъде осигурена възможност за оценка на качеството и безопасността на медицинското обслужване”, смятат от МЗ.

За

въвеждането на дистанционни здравни услуги ще са необходими 2.5 млн. лв.,

като те отново ще бъдат от структурните фондове на ЕС. Мерките в тази област включват: разработване и прилагане на телемедицината (особено за пациенти в труднодостъпни и отдалечени райони, както и за пациенти със специфични потребности – болни с хронични заболявания, възрастни хора и др.) и въвеждане на иновативни приложения за мобилни услуги за наблюдение на състоянието на пациентите. Крайната цел е принос в подобряването на достъпа на населението до качествени здравни услуги.

С 18,126 млн. пък ще бъдат направени информационните системи в здравеопазването. Средставата ще бъдат осигурени от бюджета на МЗ, структурни фондове на ЕС и Механизма за свързване на Европа (CEF).

Мерките в тази област включват: изграждане и/или надграждане и интеграция на информационните системи в електронното здравеопазване с информационни системи в други области с оглед подобряване на превенцията и качеството на живот на гражданите. Надграждане на софтуерните приложения на изпълнителите на медицинска помощ и аптеки, свързани с новите модели на отчитане, които ще бъдат наложени от НЗИС и за осигуряване на оперативна съвместимост при обмен на медицински данни.

3 млн. лв. от структурните фондове на ЕС ще бъдат насочени към сигурността на информацията и личните данни. Мерките в тази област включват: разработване на правила, процедури и мерки за осигуряване на киберсигурността на  НЗИС и други системи за електронно здравеопазване, както и такива за спазване на законодателството за защита на личните данни, включително относно анонимизираните и псевдонимизираните на здравни данни. Ще бъде изградена платформа за наблюдение, анализ и контрол на логове, мрежови трафик, системни файлове и управление на инциденти.

Друг сектор от електронното здравеопазване е изграждането на големи масиви от здравни данни. Това ще струва 3,5 млн. лв., отново от структурните фондове на ЕС. Мерките там включват създаване на функционалности за анализ на дейностите и резултатите на държавната здравна политика въз основа на големи масиви от здравни данни. Ще бъде създадена

възможност за по-добро използване на здравните данни в научните изследвания 

и иновациите с цел подпомагане на персонализираното здравеопазване, по-добрите здравни интервенции и по-ефективна система за здравеопазване и социални грижи.

Структурните фондове на ЕС ще осигурят и 6 млн. лв., които ще бъдат за „Капацитет за въвеждане на системи за електронно здравеопазване”. Там ще се подобряват знанията и уменията на здравните специалисти за събиране, анализ и  защита на здравните данни, включително посредством определяне на изисквания за учебните програми в областта на цифровото здравеопазване за здравни специалисти и създаване на програми за обучение през целия живот, които да обхващат специфични набори от цифрови умения.

С целия документ можете да се запознаете тук.

Периодът на обществената консултация е до 09.06.2020 г.

Източник: zdrave.net

Прочетете още по темата:

Доц. Мангъров: Отварянето на детските градини е правилна стъпка

Пациентски вестник
-
0
Доц. Мангъров: Отварянето на детските градини е правилна стъпка

„Трябва малко по малко да минаваме към нормален ритъм на живот и това с отварянето на детските градини е една съвсем правилна стъпка“, каза пред БНР доц. Атанас Мангъров, началник на детското отделение в Инфекциозната болница в София.

„Децата са тези, които са най-малко застрашени от тази инфекция“, каза той в предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“.

По думите му е „много хубаво, че родителите, които са успели да преодолеят страховете си, са пуснали децата на градина.

„Тези, които не са ги пуснали, аз съм сигурен, че малко по малко ще успеят да преодолеят страховете си и да се върнат към нормалния ритъм на живот“.

Трябва ли да се правят тестове на персонала

„Не е нужно да се правят, защото един тест може да бъде един ден – било положителен, било отрицателен и само след няколко дни човекът да бъде заразен, но в това няма нищо страшно“, каза доц. Мангъров.

„Мисля, че нещата вървят към приключване и много скоро ние ще се върнем изцяло към нормален ритъм на живот и ще си спомняме с умиление всички тези изпълнения, които ни се случваха, пред края на зимата и началото на пролетта“, посочи още той.

Втора вълна? Дори да има няма да е същата

„Да не забравяме, че става дума за заразени, а не за болни хора, защото тези, които са болни са много малко“, каза още доцентът, основавайки се на изнесените данни от Националния оперативен щаб.

„Мисля, че няма да има втора вълна или ако има, тя няма да бъде същата, защото виждате, че всъщност тук нищо не се случи особено. Какво бихме могли да очакваме да се случи през есента или през  зимата – да дойдат нови хора от някъде – никой няма да дойде. Ние ще сме си пак същите, каквито сме си били“, заяви Атанас Мангъров.

Източник: БНР

Прочетете още по темата:

Влиянието на 5G мрежите върху здравето не е изследвано достатъчно

Пациентски вестник
-
0
Влиянието на 5G мрежите върху здравето не е изследвано достатъчно

Covid-19 ще забави изграждането им, според КРС здравните стандарти у нас са завишени

Няма работещи 5G мрежи на територията на страната, съобщава Комисията за регулиране на съобщенията. В това увери и министърът на транспорта Росен Желязков в писмен отговор на депутатски въпрос.

Във връзка с медийни публикации за извършените в условията на извънредно положение тестове на 5G мрежи на територията на страната, Комисията за регулиране на съобщенията е извършила незабавни проверки, включително и контролни измервания, в резултат на което не са установени работещи 5G мрежи в обхвата 3.6 GHz.

Първата стъпка към 5G e освобождаването на честоти и провеждането на конкурси за тях, напомня председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров.

„Мрежата от пето поколение е технология, която използва предшестващи технологии, т.е. на базата на съществуващите мрежи от четвърто поколение, използвайки честотния ресурс или сигнализационен ресурс, се надгражда и се създават мрежите от пето поколение“, пояснява Иван Димитров.

Подготвя се обява за провеждане на конкурс или търг за ползване на конкретен радиочестотен спектър или конкретна позиция, която може да бъде използвана. Ще се направи и пазарно проучване за интерес, който могат да заявят потенциалните ползватели на тези честоти. Ако телекомите заявят намерения, ще бъде проведена процедура, която е възможна в два варианта според броя на участниците и заявения интерес спрямо ресурса, уточнява Иван Димитров.

Петата генерация мрежи ще предостави възможност за по-висока скорост, казва Жанет Захариева,  представител на един от телекомите у нас и член на Управителния съвет на Европейската браншова организация на телекомите.

„Петата генерация мрежи са много полезни и на обществения сектор, защото дават възможност, да речем на общините, да въвеждат концепцията за умните градове, да имат сметосъбиране, базирано на данни, да имат умно управление на трафика, да осъществяват видеонаблюдение и всичко това обаче да бъде свързано в една система, която не само регистрира фактите и данните, но и дава възможност те да бъдат анализирани“, подчертава Жанет Захариева.

В момента не се извършват тестове на пета генерация мрежи, твърдят от телекомите.

„Един от операторите е получил разрешение за временно ползване с цел тестване на съоръжения в мрежи от пето поколение, миналата година от първи юли. Тогава имаше тестове от трите популярни мобилни оператори в България, като там бяха направени съответните техни анализи, тестове на съоръжения и оборудване и бяха пуснати сравнително скромни от гледна точка на мрежа, т.е. не може да се каже, че има мрежа на базата на 5G технологията. Имаше тестове, които използваха елементи от пето поколение мрежи„, коментира коментира председателят на КРС Иван Димитров.

Заради ситуацията с коронавируса и влиянието върху икономиката първоначалните намерения по плановете за изграждане на 5G мрежата ще се забавят. Мрежите в България издържат на нарасналия трафик и нарасналото потребление, което е комплимент към това как са правени във времето и в годините, смята Жанет Захариева.

Спазването на здравните стандарти у нас при използването на мрежите от мобилните оператори е във фокуса на много институции. В Наредба номер 9 е посочено, че контролът е възложен на органи към Министерството на здравеопазването. Комисията за регулиране на съобщенията сътрудничи достатъчно с тези органи, уверява председателят на комисията Иван Димитров.

„Нормите, които съществуват в България, се спазват категорично и смятам, че това, което е заложено в тази наредба е в пъти и то десетки пъти по-високи изисквания, отколкото са написаните и публикуваните в рамките на Европейския съюз„.

Няма много изследвания на въздействието на мрежите от пето поколение върху човешкото здраве и околната среда. Научно изследване за влиянието на 5G върху човешкото здраве и природната среда е възложено чрез панела за наука в Европарламента – STOA и то ще бъде представено през есента, съобщи евродепутатът Иво Христов. Проучването трябваше да бъде представено в края на април, но ситуацията с коронавируса го забави.

„Не бива страховете да бъдат омаловажавани и иронизирани. Гражданите имат право на отговор и трябва да го получат. Нашата задача като техни представители е да изискаме този отговор, да организираме научни изследвания, които да убедят гражданите, че тези мрежи от пето поколение не са опасни, или пък, ако съществуват рискове, те да бъдат отстранени преди въвеждането на мрежите„, заявява евродепутатът Иво Христов.

„Доколкото знам, такива изследвания не са правени. Стана норма последните години индустрията да налага ритъма на развитието и макар Европейският съюз да е възприел принципа на предпазливостта, според който нищо не може да бъде въведено, без да е доказана неговата безвредност, ясно е, че лобисткият натиск и интересите на индустрията често пробиват този принцип, и изследвания за въздействието се правят по-късно, едва след като нововъведението вече работи„, коментира Иво Христов.

Източник: БНР

Прочетете още по темата:

1...589590591...1 260Page 590 of 1 260