Пациентски вестник

– Д-р Маджаров, три болнични сдружения – ББА, НСЧБ и Сдружението на общинските болници поискаха PCR тестовете да се заплащат от страна на МЗ преди планов прием на пациенти. Подкрепяте ли това искане?

– Държа да отбележа, че искането на колегите не е изпратено до БЛС и аз не съм запознат с него. Болниците обаче имат право да определят вътрешни правила за прием на пациенти, с цел осигуряване сигурността на персонала и на другите пациенти. На следващо място ако някой твърди, че лечебните заведения не могат да искат пари от пациентите за PCR тестове за да осигурят в епидемична обстановка защитата на медицинския персонал и пациентите, то трябва да им осигури финансиране. Болниците имат право да получават пари от пациентите за дейностите, които не се заплащат от НЗОК
– А редно ли е според вас да се поставят такива допълнителни условия за прием в болница, при положение, че хоспитализацията се налага при медицински показания? От МЗ бяха категорични, че не е.
– Когато говорим за планов прием говорим за съгласие между двете страни-пациента и лечебното заведение. Както споменах болниците имат право да получават пари от на пациентите за тези дейности, които НЗОК не финансира. Защото иначе се получава ситуацията- нямате право да искате пари от пациента, но ние няма да ви плащаме. Политика на болницата е да защити служителите си. От друга страна не всяка болница иска тест преди хоспитализация. Пациентът има право да избере да се лекува и в друго лечебно заведение.
–  Защо се стигна до въпроса дали болниците ще възстановяват 85{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от средствата, които получават като компенсации по време на извънредното положение. Изчистихте ли тази напълно тази тема?

– Не сме подписвали текст, който да гласи възстановяване. Неслучайно в Анекса пише, че всички ще получат парите си в рамките на бюджетния параграф, т.е., ако има достатъчно средства в НЗОК, то СИМП, ПИМП и болнична помощ ще получат финансиране в рамките на това, което е предвидено в Закона за бюджета на касата. Ако има по-малка събираемост, евентуално есента ще мислим друг вариант. Не виждам причина това добро политическо решение за 85{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} да бъде атакувано с юридически становища, защото това чух. Няма основание, по което да се връщат и възстановяват средства. Иначе естествено, че средствата трябва да са „облечени“ нормативно. Но този Анекс се подписа след като Народното събрание прие един текст в Закона за извънредното положение, който гласи, че се разрешава на НЗОК и БЛС да сключат договор за заплащане на такава дейност в неблагоприятни условия. На база на това се подписа Анекса, а не на на Закона за здравното осигуряване. Както знаем, Закона за извънредното положение позволи много неща в редица много закони. Не съм юрист, но бих излязъл с едно предложение – би могло да се даде възможността това заплащане да се оправдае по Методиката за работа в неблагоприятни условия за отдалечени райони. Тя е приета от Надзорния съвет на НЗОК и по нея не се плаща за извършена дейност свършена работа. В нея може да се добави, че същият принцип ще се прилага и при извънредна епидемична обстановка за всички лечебни заведения в рамките на тези 85{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} и така всичко ще е узаконено. Чух коментарите, че това били парите на пациентите. Не, не е така. Това са и парите на работодателите, които са внесли осигуровки, и на нас гражданите, които също плащаме осигуровки, както и на на държавата, която осигурява тези граждани. Интересите на тези групи включват и това да се запази структурата на здравеопазването в България. Една от задачите, които би трябвало да си постави обществото, през НЗОК, е да запази лекарите и сестрите. Бях много учуден, че въз основа на една стенограма се отрече целият наш Анекс. За съжаление това внесе объркване сред колегите и затова си позволявам да кажа едно – не се притеснявайте как тези средства ще бъдат юридически оправдани, това не е ваша работа. Трябва да знаете едно-няма да получите фактура с отрицателен знак за това, което сте получили по време на кризата. Ако получите, ние ще сме първите, които ще ви чакаме пред площада на Народното събрание, където да се съберем всички лекари и сестри на България.

– Как се отрази намалената дейност на болниците, имате ли анализи?

– С колко е намалена дейността ще стане ясно от справката на НЗОК за шестмесечието. Категорично всички пострадаха и заради разходите за защитни средства и дезинфектанти на спекулативни цени, които все още продължават. Трудно беше, защото много неща ни се стовариха изведнъж – при затворени граници и внос, липса на предпазни средства. Има намален прием, защото беше забранен, а след това и самите пациенти се притесниха, защото се съобразиха с препоръката ни да си останат по домовете. Извънредното положение продължи само два месеца. Ние настоявахме и беше прието поне още два месеца след неговото приключване механизмът за заплащане до 85{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} да продължи да важи за тези, които искат да се възползват от него. Наясно сме, че дейността няма да се възстанови веднага.

– Какви са ви наблюденията, тръгнаха ли хората на лекар?

– Да, има вече и опашки пред кабинетите. Но пропуснатото време ще даде отражение. Ясно е, че ще има по-тежко болни и хора изостанали в своето лечение и диагностика.

– При кои заболявания го очаквате?

– Рискови са заболявания, които са хронични, които се проследяват, защото всеки дисбаланс при тях може да доведе до трудности пациентът да се възтанови до стабилно състояние или да доведе до усложнения. Например една недобре контролирана хиперхолестеролемия с диабет и високо кръвно може да доведе довела до съдов инцидент – венозен или артериален, на крака на пациента, това означава, че освен хроничното си заболяване, той вече има и проблем за съдов хирург. При всички хронични заболявания има риск. При онкологичните, факторът време е от ключово значение, защото при установено заболяване, не може да се прекъсва терапия, а закъснялата диагностика тотално води до промяна в курса на лечение. Терапията на вече диагностицираните пациенти не е била ограничавана от страна на здравните власти, но липсата на профилактични прегледи със сигурност е довела до закъсняване късното откриване на нови заболявания.

– Как ще коментирате либерализирането на мерките?

– Мерките действат и са адекватни, когато са релевантни на ситуацията. На базата на обстановката по света и научната литература се взеха правилни решения в началото. Това даде възможност след два месеца ние да сме в ситуацията, в която се намираме, а именно да охлабваме мерките и да влизаме в лятото, в което животът отново да тръгне. Ако се бяхме сблъскали с вълна, заради липса на мерки, колкото и да намаляват заболелите след това, при причинена травма от 2-3 хил. загинали и 30-40 хил. души в болници, щеше да е изключително трудно преодолима от и на обществото и на здравната система. Някои хора казват – виждате ли, то нищо не се случи. И Слава Богу, че е така, защото дори и сега да има новозаразени, нямаме тази травма и това ни позволява да преодолеем страха и да продължим и да работим. За разлика от държави като Италия и Испания, където случаите вече намаляват и на фона на цялостното охлабване на мерките в Европа, там има страх от завръщане към нормален живот. . Те все още не могат да си помислят, че скоро ще тръгнат нанякъде отново. Затова трябва да сме благодарни първо на Националния оперативен щаб, както и на хората, защото по-голямата част от тях се съобразиха с препоръките. Така ние излязохме като едно разумно общество като цяло и нашата държава е с едни от най-добрите показатели. Всичко друго е въпрос на анализи в бъдеще. Но аз наблюдавам добър резултат само при тези държави, които наложиха мерки рязко и бързо и те вече вървят към разхлабване. Благодаря на цялото общество, че се съобрази с нас, сега и ние ще бъдем бдителни, хората имат нужда от глътка въздух, спокойствие и позитивизъм. Не е необходимо нищо повече от това да си мием ръцете, да спазваме дистанция и като отидем на почивка да имаме едно наум, че масата след всеки клиент преди нас трябва да е забърсана, а шезлонгът дезинфекциран и това ще ни предпази от много други летни болести. Не е нужно да мислим само затова в ежедневието си. Много е трудно, когато хората са уплашени и от целия свят пристигат различни сигнали, да се намери точният баланс. Затова и в едната крайност, и в другата, има нещо съмнително, както в това да тестваш всички, така и в това да не тестваш изобщо.

– Натрупа се напрежение, крайни позиции, както сам казахте, сякаш и разделение. Защо стана така и как да се преодолее ?

– Обществото беше единно в спазването на мерките. Имаше разделение в социалните мрежи, които не са огледалото на обществото. За съжаление имаше и опити на хора да наложат мнението си над позицията на Националния оперативен щаб Щаба, който всъщност носи отговорността. Всеки има право на своето мнение, както и да го изрази, но когато е неистиво и викаш след всяка дума от страна на НОЩ, не помагаш на никого, но хората, които са малко по-лабилни се разколебават и не знаят какво става. Но това си е за сметка на колегите, които го правеха, аз няма да им давам оценки.

– Само определени болници ще приемат вече пациенти с КОВИД-19. Това ли е правилният път?

– Да, това е част от нормализацията на здравната система. Разкриването на много КОВИД отделения беше във връзка с очакванията за вълна и трябваше да бъдем подготвени. В нормална обстановка би трябвало тези пациенти да бъдат насочвани към точно определени места.

– Тест ли беше епидемията за здравната ни система и какво показа тя?

– Да, много добър стрес тест. Показа, че ние имаме достатъчно нива на защита. Някои недостатъци изтъквани през годините като многото болници например поставиха България в по-добра позиция отколкото други държави, в които болничната система е направена така, че да функционира оптимално само в мирно време. Ние показахме, че можем да работим екипно всички, независимо от собствеността.

– Има ли сигнали за некоректни практики и какви?

– Има сигнали за затворени кабинети, за отказан прием, невъзможност да намериш линия си лекар. Тези колеги ще получа своята оценка от пациентите, които не са ги намерили,когато са ги потърсили. Няма как в едно общество да няма и такива случаи. Но да не забравяме и възрастта на лекарите в България. Ако един медик е над пенсионна възраст и има притеснения, не бива да бъдем крайни в оценките си към него.

Източник: clinica.bg

Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, интернист с дългогодишен опит в областта на белодробната функционална диагностика, със специализации във Франция и Германия. Член е на българското, Европейското и Канадското научни дружества по белодробни болести. Има над 60 научни труда: публикации в български и международни издания, участия в национални и международни конгреси. Началник е на отделението по Функционална диагностика (ОФД) при МИ – МВР. Пред Zdrave.net той разказа какво отличава COVID-19 от другите вируси и защо не бива да го подценяваме.

Д-р Симидчиев, каква е разликата между COVID-19 и останалите вируси, тъй като за много хора, особено в социалните мрежи, всички са еднакви, съответно сега няма нищо необичайно?

Всички вируси, за които напоследък говорим са от групата на т.нар. респираторни вируси. Те попадат в организма през дихателната система и излизат от организма и попадат при други хора по същия начин. Механизмът на разпространение е през дихателната система, а за да се разпространява по-лесно е нужда да има кашлица, кихавица или други подобни оплаквания. Вирусите предизвикват тези симптоми като възпаляват дихателната системи и така си облекчават разпространението. В това отношение всички респираторни вируси си приличат. Това, по което се отличават обаче е времето на разпространение. Ако от заразяването до започването на болестта мине много кратко време, много лесно ще хващаме тези, които са заразени. Ако от заразяването до проявата на болестта мине дълго време, вирусът безпрепятствено ще минава под радара. По този начин заразените могат да останат незабелязани и да разпространяват инфекцията. Именно това е нещото, което отличава толкова сегашният коронавирус от предходните му версии – SARS и MERS. Те имаха по-кратък инкубационен период.

Първият вариант на САРС-вируса през 2002-2003 г. поради краткия си инкубационен период успя да зарази едва 14 държави в света. На практика след това той изчезна и не е имало нито втори пик, нито съвместно съществуване. SARS-CoV-2  има по-дълъг инкубационен период, част от клиниката минава безсимптомно, поради което значителна част от заразените не могат да бъдат идентифицирани рано и това позволява вирусът да се разпространи преди да стане ясно, че има проблем. Затова вместо 14 държави, зарази 200 държави в света. Затова беше обявен за пандемичен. Втората разлика е, че за първи път имунитета ни се среща с него.

Промените които вирусът предизвиква в дихателната система са много сходни с грипния вирус, парамиксо-вируса, респираторно-синцитиалния вирус, разликите обаче са, че SARS-CoV-2 предизвиква васкулит – възпаление на кръвоносните съдове. Той възпалява белия дроб, но след това започва да се разпространява по други органи – централната нервна система, кръвоносната система, мозъка, сърцето. Предходният вирус зарази малко хора и затова не видяхме пълноценно неговата клинична изява, докато този се разпростря върху много повече хора и се видяха различните имунни отговори. Появи се цитокиновата буря, появи се фиброзата в белия дроб, безсимптомните прояви, които в последствие се изявяваха чрез кожата, прояви от страна на черния дроб, панкреаса, бъбреците, централната нервна система. Видя се, че голяма част от проявите са взаимодействието между вируса и нашата имунна система. Нашата имунна система е като МВР – тя ни пази от престъпниците, под формата на микроорганизми. Ако системата не работи добре, микроорганизмите ще ни завладеят и ще умрем, ако системата работи твърде много, имаме полицейски произвол, тогава ще се получи пак болест, само че няма да е предизвикана от микроорганизмите, а от нашия имунитет. Много е важно, за да бъдем здрави, имунната реакция на организма да съответства на силата на атаката на вируса. Вирусът бавно мутира, но имунната реакция на хората е различна, затова при някои се получават сериозни усложнения, а при други – почти никакви и минава безсимптомно.

А какво го отличава от грипа?

С грипния вирус си общуваме много отдавна като население, там реакциите са по-малко бурни. Пак има смъртни случаи, но те не са новината на деня в социалните мрежи, а и не са толкова много. Леталитетът при стандартния грип е между 0,1-0,3{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60},. При SARS-CoV-2 първоначално се считаше, че е 5{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, в някои държави стигна до 8-9{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, но реално, когато теглим калема на края на годината, ще се окаже, че леталитета му е от порядъка на 2-3{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Доста по-високо от на грипа, но не и като хиперинфекция. Месец, след като се появи този вирус, беше идентифициран генетичния му код, започнаха да се правят тестове, нещо, което никога досега не се е случвало толкова бързо и затова реакцията стана доста технологично ориентирана и оттам са и множеството медийни и социалномедийни прояви на този вирус.

Как се идентифицира смъртта на някого, като причинена от COVID? Достатъчно ли е само наличието на вируса или има и други фактори, които я определят така?

Този въпрос все още не е намерил категоричното си решение дори и при грипните инфекции, но ще Ви кажа как според мен трябва да е. Ясно е, че самото заразяване отключва каскада от последици, които в някои случаи стигат до смъртен изход. Същото е ако кажем, че ако някой лети със самолет и скочи от него без парашут, виновен за смъртта му е самолета, защото го е издигнал на голяма височина. Не самолета е причината, а сблъсъка със земята. Когато говорим за процеса, който води непосредствено до смъртта, основният орган, от който най-често умират хората с коронавирус, е белия дроб. Влизайки в белия дроб и предизвиквайки тежки увреди в него, директно довежда до смъртен изход, заради нефункционирането му. Тези случаи са класически, при които вирусът е пряка причина за настъпването на смъртта. Разбира се, този вирус уврежда и кръвоносните съдове и си представете един диабетно болен, на когото кръвната захар е увреждала съдовете в продължение на 20 години и те са на границата да откажат да функционират както трябва, и идва един вирус, който съвсем лекичко ги бутва в същата посока, и това довежда до инфаркт или инсулт. Без този вирус, този човек щеше да живее още година две. Той загива заради вируса, но не от него.

Можем ли наистина да разчитаме на ваксина срещу коронавируса, тъй като за предишните случаи такава не беше създадена и има доста крайни мнения дали изобщо е възможна реализацията й?

Ваксина се създава не само към РНК-то, но и към част от белтъците по повърхността на вируса, някои от които са твърде специфични, за да може той да се закачи в тялото. Ако се създаде ефективно средство срещу рецепторите на вирусната повърхност, ние можем да създадем ваксина. Има поне четири механизма, по които може да се създаде такава ваксина. Работи се в момента, дори една ваксина вече влезе във фаза 1 на проучвания при хора. Стандартните коронавируси не са достатъчно сериозен проблем, за да се инвестира в изработването на ваксина срещу тях. Този обаче с неговата смъртност и инфекциозност, определено дава заявка, че е необходимо да се инвестира в него. Аз поне знам 10 кандидат-ваксини на различни фирми. Дори обаче да няма ваксина, ние вече видяхме, че с вируса и при липсата на ваксина и при липсата на ефективно лекарство, можем да се справим с него.

Всъщност мерките срещу коронавируса са мерки приложими срещу всички вируси.

Точно така. Сега влизаме в сезона, в който хората обичайно ходят на море. Ежегодно на морето има маса гастроентерални болести, срещу които предпазните средства са същите като за коронавируса. Едно към едно, нищо друго освен спазване на физическа дистанция и миене на ръце. Тъй като респираторният вирус се разпространява чрез кашляне и кихане, превантивно можем да носим маски, когато сме близо един до друг. Както хирурзите носят маски по време на операция, не за да се предпазят от пациента, а за да предпазят пациента от себе си. Носенето на маски е защита на обществото, а не защита на индивида.

Каква е причината в България да ни отмине вируса?

Мога да дам поне четири възможни обяснения защо в България не се прояви епидемията от коронавирус в мащабите на другите европейски държави. Относително малкият брой диагностицирани с COVID-19 лица, болни и починали, както и твърде малкото хора с антитела, са части от една верига, която обаче не е линейна, а просто мрежа от факти, които се случват.

Няколко могат да са причините защо в България не се стигна до масивно заразяване отведнъж. Една от тях е, че вирусът, който дойде може да е бил по-ниско заразен по някаква причина. Вариант 2 – населението да е по-малко възприемчиво, защото е ваксинирано с БЦЖ. Вариант 3 – защото точно преди да се случи всичко, бяхме затворили училищата и детските градини заради грипния вирус, който намали контакта между хората. Четвърто – може да е комбинация между всички тези неща. Например в Западна Европа има много повече алергии, отколкото в Източна Европа. „Едно от обясненията е хигиенната хипотеза. В Източна Европа, бидейки малко по-беднички, ние използваме по-малко дезинфектанти, по-малко сапуни, по-малко еднократни пелени, поради което контактуваме повече с всякакви микроби и нашият имунитет реагира по различен начин от стерилната реакция на хората, които живеят във високотехнологични общества. Имунната реактивност на населението е различна. Дали самият вирус е различен или не, не мога да кажа, тъй като нямаме систематично проучване на генома в български условия. Със сигурност мога да кажа, че нямахме и много тежки случаи. Имахме мерки, които в самото начало бяха наложени сериозно, поради което голяма част от населението ги спазваше. Дълбоко съм убеден, че единственото нещо, което различава обществата ни, не е вируса и имунитета ни, а поведението. То е това, което определя дали един вирус ще се разпространи бързо или не. Затова обществата с различно поведение, имаха по-висока честота на заразата. От тази гледна точка има много неща, които биха могли да обяснят ситуацията, но нито едно от тях не я обяснява 100{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, а не знаем и в каква пропорция тези неща ги обясняват.

Източник: zdrave.net

Обществата ни се различават повече по поведението отколкото по имунитета срещу вируса, казва пулмологът

Мога да дам поне четири възможни обяснения защо в България не се прояви епидемията от коронавирус в мащабите на другите европейски държави. Това каза пулмологът д-р Александър Симидчиев в интервю за Zdrave.net.

По думите му относително малкият брой диагностицирани с COVID-19 лица, болни и починали, както и твърде малкото хора с антитела, са части от една верига, която обаче не е линейна, а просто мрежа от факти, които се случват.

„Няколко могат да са причините защо в България не се стигна до масивно заразяване отведнъж. Една от тях е, че вирусът, който дойде може да е бил по-ниско заразен по някаква причина. Вариант 2 – населението да е по-малко възприемчиво, защото е ваксинирано с БЦЖ. Вариант 3 – защото точно преди да се случи всичко, бяхме затворили училищата и детските градини заради грипния вирус, който намали контакта между хората. Четвърто – може да е комбинация между всички тези неща“, каза д-р Симидчиев.

Като пример той даде, че в Западна Европа има много повече алергии, отколкото в Източна Европа. „Едно от обясненията е хигиенната хипотеза. В Източна Европа, бидейки малко по-беднички, ние използваме по-малко дезинфектанти, по-малко сапуни, по-малко еднократни пелени, поради което контактуваме повече с всякакви микроби и нашият имунитет реагира по различен начин от стерилната реакция на хората, които живеят във високотехнологични общества. Имунната реактивност на населението е различна“, каза д-р Симидчиев.

„Дали самият вирус е различен или не, не мога да кажа, тъй като нямаме систематично проучване на генома в български условия. Със сигурност мога да кажа, че нямахме и много тежки случаи. Имахме мерки, които в самото начало бяха наложени сериозно, поради което голяма част от населението ги спазваше. Дълбоко съм убеден, че единственото нещо, което различава обществата ни, не е вируса и имунитета ни, а поведението. То е това, което определя дали един вирус ще се разпространи бързо или не. Затова обществата с различно поведение, имаха по-висока честота на заразата. От тази гледна точка има много неща, които биха могли да обяснят ситуацията, но нито едно от тях не я обяснява 100{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, а не знаем и в каква пропорция тези неща ги обясняват“, допълни още той.

Източник: zdrave.net