Пациентски вестник

Ще победим COVID-19, когато се научим да живеем с причинителя на болестта, смята регионалният директор на СЗО за Европа

Европа може да продължи да живее с COVID-19 и без ваксина, като обаче управлява добре локалните огнища на инфекцията с прилагането на ограничителни мерки. Това заяви в интервю за телевизионния канал Sky News регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге. Той бе категоричен, че не очаква връщане към пълните ограничения на национално ниво.

„Денят, в който ще победим пандемията, не е непременно денят, в който ще имаме ваксина. По-скоро това е денят, в който ще сме се научили да живеем с пандемията и то може да се случи още утре“, каза регионалният директор на СЗО-Европа.

„Ние трябва да се научим да живеем с причинителя на заболяването. И тук от особена важност са два фактора. Първият – правителствата трябва да поемат водеща роля в ограничаването на разпространението на COVID-19. Вторият фактор е човешкият. Хората трябва да спазват рестриктивните мерки, въведени от властите – носене на маски, избягване на масови събирания и други“, уточни д-р Клуге.

Той поясни, че не очаква налагане на големи рестрикции през следващите месеци с цел да се избегне втора вълна от инфекцията.

„Оптимист съм, но не можем да изключим локалните ограничения“, добави той.

Източник: zdrave.net

Защо подкрепата за зависими в момента е извън рамките на държавната загриженост. Каква е съдбата на Центъра за работа със зависими? Какво се случи с новия Закон за социалните услуги? Юлия Георгиева, председател на УС на Центъра за хуманни политики, разказва в „Нашият ден“:

„Дълго време работих в фондация „Инициатива за здраве“ – най-старата и най-опитна организация, която работеше с хората, които употребяват наркотици, на терен. Което е изключително важно, защото загубата на контакт с тях прави така, че те потъват още по-дълбоко в престъпния свят. Важно е да има връзка с наркозависимите, докато употребяват наркотици, за да може те запазят връзка с нашия свят, да бъдет социално по-приемливи и да бъдат подкрепени в тяхната битка. За съжаление тази организация прекрати дейността си, защото остана без финансиране. И тези дейности, които са важни и за общественото здраве и за националната сигурност бяха прекратени.“

Юлия Гергиева е доволна в контекста на Розовата къща, единствен за страната нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол, че най-после Законът за социалните услуги е влязъл в сила. „Прекрасно е, че законът беше приет, но той беше приет без нормативна рамка и ние чакаме изработването на нормативна рамка, за да може той реално да заработи. Без тази рамка няма път, по който да бъде обявено финансиране на подобни услуги.“

Според Юлия Георгиева законът е добър и единствен проблем е изработването на нормативна рамка. Това вероятно ще отнеме някакво време.

„Оказа се, когато търсехме финансиране за Розовата къща, че никой никога не е искал пари от социалното министерство за тази група хора. Аз лично отчитам това като проблем в неправителствените организации, които работят в сферата и които до момента не са проявили инициативата. Вярвам, че ние трябва да проявяваме инициативата, а не да очакваме политиците да се сетят.“

Георгиева изрази доволство от срещите в Агенцията за социално подпомагане и се надява на добро разрешение. „Това обаче няма да се случи тази година“. Розовата къща се издържа само и единствено от дарения на хора в момента. „Знаете, че тези хора не са добре приети в нашето общество и техните проблеми не са добре артикулирани и разбрани.“

Репресията и преследването на хората, които употребяват наркотици, не работи, смята Георгиева. Тя даде за пример Португалия, където са пренасочени голяма част от средствата за репресия за грижа. И употребата на на наркотици е намаляла драстично и хората бързо и лесно се връщат в социалната система.

Източник: БНР

Една трета от възрастното население страда от венозни болести, казва съдовият експерт д-р Елена Горанова

От разширени вени боледуват най-вече градските хора, като по-често страдат жените, отколкото мъжете – съотношението е три към едно.

„Заболяването се проявява след 20 – та година на човек и в напреднал стадий болестта засяга много хора над 60 години. Една трета от възрастното население страда от венозни болести, каза пред БНР д-р Елена Горанова, виден експерт по съдова хирургия с повече от 30 годишен опит, председател на Балканския венозен форум.

„През летния сезон венозните проблеми се обострят и се създават предпоставки за тромбофлебити“.

Съветът на специалиста е да се избягва излагането на топлинни източници като слънце, сауни, печки при проблеми с вените.

„Често разширените вени се проявяват през бременността и понякога остават за цял живот. Особено това може да се прояви, ако жената е раждала със цезарово сечение, поясни съдовият хирург.

„Профилактиката на разширените вени трябва да започне при първите симптоми като мравучкане и тежки и уморени крака.

Най-добрата профилактика за разширени вени е умереният спорт, като най-подходящ е плуването, но ако човек не спортува нищо, то тогава са препоръчителни ежедневните разходки.

Много полезно при всички случаи и степени на заболяването е почти постоянното носене на медицински ластични чорапи – първа степен на компресия“, разказа още д-р Горанова.

Тя посочва още,че лечението на разширените вени у нас започва с консултация със съдов хирург или ангиолог.

Освен първоначален оглед, най-важното изследване е доплеровата сонография. Ако се налага се прави и модерно ехографско изследване.

„Заболяването има шест фази. На първо място е медикаментозното лечение, което покрива всички фази на заболяването. То може да се провежда и профилактично, за времето, когото човек няма оплаквания.

Вече има много пречистени медикаментозни форми – венотоници.

Има и модерно миниинвазивно оперативно лечение, прие което оперативната травма е минимална“. Това посочи още д-р Горанова.

Д-р Елена Горанова

„Тук проблемът е, че Здравната каса не покрива тези модерни и щадящи методи за лечение. Частично и недостатъчно се покрива старият метод за операции на вените. Касата не поема и нито един от медикаментите за разширени вени у нас . Преди са се покривали някои от тях. Не се покриват и ластичните чорапи, което е много важно за бременните жени“, казва още д-р Горанова.

Д-р Елена Горанова участва в екипа, изготвил българските „Препоръки за лечение на хроничната венозна болест“, съавтор е и на европейското „Ръководство за склеротерапия“.

Въвежда за първи път в българската медицинска практика миниивазивното оперативно лечение на вени с радиофреквентна аблация, а по- късно прилага и лазерната аблация.

Има докторантура на тема „Дигитално моделиране за прогнозиране развитието на артериални аневризми в абдоминалната област и единствена в страната може да го прилага.

Автор на много публикации в научни списания, член на Българското научно дружество по ангиология и съдова хирургия.

Източник: БНР

Тя не може да се замени нито с пари, нито с титли, нито с човешка суета

Д-р Владимир Стефанов. завършва медицина през 2006 г. През 2008 г. започва специализация по ортопедия и травматология в III-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ “Пирогов”, а през 2009 г. я продължава в Клиника по артроскопска травматология на ВМА. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 2013 г. През 2016 година защитава дисертационен труд в областта на ендопротезирането на колянна става в Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА.

От 2016 г. е председател на Българската асоциация по артроскопия и спортна травматология.

В рамките на професионалното си развитие д-р Стефанов е лектор в редица курсове по артроскопска и реконструктивна хирургия на опорно-двигателния апарат. Участва в научни прояви като лектор в страната и чужбина. Хоноруван преподавател към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Професионалните му интереси са насочени в областта на хирургията на колянната и тазобедрената стави и на спортната травматология и реконструктивна хирургия.

Д-р Стефанов, лятото едва ли е най – подходящото време за преподаване, но Центърът на ВМА продължава да работи и тези дни Вие бяхте лектор на Ваши колеги, които преминават обучение по актуални теми от съвременната ортопедия и травматология. Носят ли ви удовлетворение тези ангажименти?

Това лято последва една особена пролет не само по отношение на обученията във ВМА, но и за световната медицинска и научна общност. Обикновено пролетта и есента са периодите, през които се осъществяваха обученията и курсовете. Тази година всички планирани прояви бяха отложени за неопределено време. И като че ли вече ще трябва да опитаме да възстановим “нормалността” и в този аспект. Организираното обучение по колянна хирургия беше първото мероприятие след началото на пандемията в нашата клиника, и се надявам да поставим наново началото на тази практика в Катедрата по ортопедия и травматология. Не мога да скрия, че подобни прояви ми дават на мен лично огромно удовлетворение в различни аспекти – контакта с колеги и приятели, обмяна на опит и идеи, професионално общуване по интересни теми от нашата специалност. Това мисля ни държи всички във форма и поддържа стремежа ни да се усъвършенстваме непрестанно.

Как премина обучението, кое поред е за тази година, ще има ли още такива курсове след ваканцията?

Обучението ни беше на тема колянна хирургия и то с конкретна практическа насоченост. На колегите, участници в курса, бяха показани от нашия екип операции за реконструкция на предна кръстна връзка, стабилизация на колянното капаче при хронична нестабилност и за уникондилно колянно ендопротезиране. Възможността за участие пряко в операциите на курсистите е безценно за придобиване на практически умения, които обучаващите се да приложат в практиката си на хирурзи. Считам, че нашите гости останаха обогатени и надявам се заредени от това, което имаха възможност да наблюдават.

Искам да ви върна назад в годините, когато сте правили своя избор на специалност. Любов от пръв поглед ли бе за Вас ортопедията и травматологията или дълго обмислян избор?

Този въпрос често се задава на лекарите от различни специалности. Истината е такава, че немалко колеги приемат професията и тясната специалност на своите родители и това е обяснимо. Те от детска възраст израстват с проблемите и успехите на своите близки. Аз лично имах щастието да си избера своята специалност без да имам този “товар”, защото в моето семейство няма лекари. И беше въпрос на чиста случайност. Все по – рядко съжалявам за избора си. Не мога да кажа, че беше “любов от пръв поглед”, по – скоро чувствата се развиха с времето. Обичам своята работа и своята професия. Това е една от областите в медицината, където много скоро след операцията може да се види резултата от нашите усилия и благодарността на пациентите. Това е най – голямата награда за мен, нещо което нито пари, нито титли или човешката суета може да заменят.

Кои са Вашите учители, на които дължите израстването си?

Имах късмета да попадна в среда на лекари, които имат призванието да бъдат такива, средата на моите учители. Те са много и не бих си позволил да ги изброявам поименно, защото вероятно ще изпусна някого. Благодаря на всички тях и им желая здраве и да предават и на следващите поколения млади колеги от своите знания, умения и ангажираност в изкуството на медицината.

Кои са най – важните качества, които трябва да притежава един медик, приел ортопедията и травамтологията за своя професионална съдба?

За съжаление няма универсална рецепта, която трябва да се изпълни, за да стане от един медик добър лекар. Във всички случаи обаче този, който иска да се развива в ортопедията, а и в другите хирургични специалности, трябва да разполага с голямо търпение и постоянство, за да може да овладее тънкостите на хирургичното изкуство. Важно е според мен и доза късмет, за да може да се реализира заложения във всеки млад колега потенциал.

Как оценявате интереса на младите лекари към тази специалност?

Нашата специалност за щастие се радва на определено голям интерес от младите колеги. И това е обяснимо. Това е една от най – динамично развиващите се и технологични области на медицината. Известно е, че медицината е една консервативна област от човешкото познание. Обаче за малко повече от 10 години, откакто аз се занимавам с ортопедия, съм свидетел на съществен скок в специалността както в световен мащаб, така и за нашата страна.

Как промениха ендоскопските подходи облика й?

Ендоскопските методи не са новост както в ортопедията и травматологията, така и в останалите клонове на хирургията. И ако медицината се развива бързо в последните десетилетия, развитието на минимално инвазивните ендоскопски методи е наистина бурно. Истинска революция на човешката мисъл е идеята пред малък оперативен достъп да се направят изключително сложни хирургични реконструкции с минимална травма за пациента. Според мен това е настоящето а и бъдещето на нашата специалност.

Вие имате немалък опит в тази област, какви са очакванията Ви за близкото бъдеще?

Считам, че нашата колегите от нашата специалност, както и всички останали области в медицината, имат нужда от спокойствие, предвидимост на системата на здравеопазване и възможност да се развиват в професионален и човешки план. Очаквам, че въпреки предизвикателните времена, в които живеем в момента, бъдещето ще предложи именно това. Мисля, че благодарение на усилията на цялото съсловие, включително и в областта на курсовете и обученията на колегите, обществото и пациентите повишават доверието в нашата работа. Това е от ключово значение за мотивацията на всеки един от нас да даде най – доброто от себе си за лечението на пациентите ни.

Коя е най – голямата Ви мечта – човешка и професионална?

Всеки човек преди всичко мечтае той и неговите близки да бъдат здрави, за да има възможността да преследва мечтите си. Освен тази имам и желанието да имам силата да продължа напред и да ставам все по – добър в това, с което се занимавам. За да мога да помагам все повече на пациентите, които са ми гласували своето доверие да бъдат лекувани от нашия екип.

Източник: zdrave.net