Д-р Милена Миткова е завършила медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Префесионалната си кариера започва като лекар ординатор в УНГ отделението на МОБАЛ – Велико Търново. През периода 2009 – 2014 г. специализира УНГ болести. Днес е част от екипа на Детското УНГ отделение в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Асистент е в Катедрата по УНГ болести към МУ – София.
Д-р Миткова, разкажете за първите си стъпки в отораноларингологията? Как направихте своя избор да се посветите на тази специалност?
Причината да избера специалността „УНГ болести“ на пръв поглед изглежда малко необичайно. Бях в тийнейджърска възраст, когато ми се наложи да се лекувам в такава клиника със сериозен проблем. Вече бях решила да следвам медицина, а интересът ми към оториноларингологията се появи точно в този момент, когато бях пациент на УНГ-клиниката. Всъщност, още тогава бях направила своя избор. По-късно се озовах там вече като специализант и разбрах, че не съм се излъгала. И до днес вярвам, че като тийнейджърка съм направила най-верния си избор.
Кои спомени с Вашите учители пазите и до днес? Разкажете ни за онези от тях, които са повлияли в най-голяма степен професионалното Ви формиране?
След като завърших, започнах работа в УНГ отделението на болницата във Велико Търново. Година и половина работих там, и до днес помня хората, които ме въведоха в професията. Те бяпа първите ми учители. Няма да забравя д-р Енчо Ботев, който вече не е между живите и д-р Димитър Крушев.Благодарна съм им за всичко, което са направили за мен.
След това постъпих в УНГ-клиниката на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ“ Огромна роля за формирането ми,вече като специалист имат доц. Иван Тодоров и доц. Цолов, който е и ръководител на клиниката, а така също проф.Попова и проф. Тодоров. Не мога да пропусна и доц. Орлин Стоянов, от когото се уча всеки ден.
Кои проблеми в специалността са били обект на научния Ви интерес и защо?
Аз работя в областта на детските УНГ-болести, в частност съм насочена към причинителите на острите гнойни възпаления в ранна детска възраст. В момента участвам в съвместна разработка с колеги от нашата клиника и Катедрата по микробиология на МУ – София. Улеснява ме това, че в нашата болница са застъпени на практика всички раздели на специалността и в нея работят наистина водещи специалисти, които дават много от себе си за нейното развитие.
Как се промени оториноларингологията през последните години? Кои според Вас са най-значимите постижения в тази област – като наука и практика?
Оториноларонгологията се промени много. В нея навлязоха нови методи за диагностика, като например фиброскопията и ежедневнотро използване на компютърната томография в практиката. Това беше немислимо преди десетина години, когато стандартните методи бяха прегледите с огледалце и фунийка. Сега разполагаме с нови методи и можем да поставим диагноза много бързо, веднага с идването на пациента при нас. Образните изследвания ни улесняват в диференциалната диагноза. И е хубаво, че с такава техника се работи на все повече места.
Достатъчно добре ли е застъпено профилактичното начало в нея у нас? Имат ли навика хората да търсят навреме консултация със специалист по УНГ-болести – за себе си, за децата си?
Добрата превенция е въпрос на култура, но и на отношение от страна на личните лекари. Важно е да се търси специалист и някои обезпокоителни симптоми да не се пренебрегват. Но също така е важно това да става навреме, а не да се търси панически помощ в последния момент. Като добър пример за профилактичен подход мога да посоча скрининга на слуха – аудиодиагностиката при новородените веднага след раждането. Така могат да се уловят много отклонеиня и да се вземат навреме адекватни мерки. Това е едно много голямо постижение на здравеопазването ни през последните години.
Работите в клиника, която поема спешната УНГ помощ на столицата, както и много голяма част от спешността на цялата страна. Не е ли непосилен този товар за Вас и колегите Ви?
Всички сме лекари, всички знаем своя дълг. Наистина, от години клиниката, в която работя е изключително натоварена. Работим на предела на възможностите си и това води до крайно изтощение. Аз самата съм имала дежурства, по време на които са идвали едновременно двама пациенти в животозастрашаващо състояние. На едно подобно дежурство бяхме двама с колега, справихме се. И до ден днешен се питам обаче как щях да постъпя ако трябваше да избирам на кого да помогна. Или, казано по друг начин, ако трябваше аз да решавам кой да живее и кой да умре. А тези ситуации при нас са ежедневие, хората идват денонощно, понякога водят деца с болка и температура, само защото не са потърсили помощ в нормално време. В същото време има истинска спешност, която изисква бърза и професионална реакция. Ето това ни пречи да работим спокойно.
Със съжаление обаче трябва да призная, че въпреки многобройните усилия, промяна няма – сами сме – единствени за София и по-голяма част от страната.
Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар, и в чисто човешки план?
В личен план постигнах мечтата си – взех специалност, работя във водеща, утвърдена УНГ-клиника, в която добрите традиции са живи. Сега мечтая децата на България да бъдат здрави, да нямаме тежки, изоставени случаи. Все по-малко да са сериозно болните, които идват при нас и не можем да им помогнем.
Какво искате да пожелаете на младите лекари, които сега поемат по пътя на специалността?
Да имат хъс и положителен заряд, защото имат знанията и са добре подготвени за професията. Казвам го, защото виждам с очите си колко интелигентни и качествени млади лекари вземат специалност и тръгват уверено напред.
