Рубрика: Новини
Д-р Йоана Стойчева е завършила медицина в Медицинския университет – София и специализира ревматология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Професионалните ѝ интереси са фокусирани върху системните автоимунни ревматични заболявания, възпалителните ставни заболявания, мускулно-скелетната ехография и капиляроскопията. Особено внимание тя отделя на ранната диагностика, прецизната оценка на болестната активност и съвременните терапевтични подходи за лечение на пациенти с ревматични заболявания.
Тя е автор и съавтор на редица научни публикации. Завършила е успешно курс по капиляроскопия към Европейския алианс на асоциациите по ревматология (EULAR), както и специализирано онлайн обучение по мускулно-скелетна ехография. Редовно участва в престижни национални и международни медицински форуми.
— Д-р Стойчева, как решихте да се посветите на медицината и имаше ли роля семейната среда за този избор?
— В моето семейство няма лекари, така че решението ми не беше продиктувано от семейна традиция. То беше изцяло мое и се оформи постепенно с времето. Още като ученичка осъзнах, че ме привличат професии, изискващи непрекъснато учене, аналитично мислене и поемане на отговорност. Именно това открих в медицината – тя е съвършеното съчетание между наука, човешко отношение и възможността реално да променяш човешки съдби. Колкото повече навлизах в материята, толкова по-убедена ставах, че това е моето призвание. За мен това е професия, която никога не спира да те развива. Всеки пациент е различен, всеки клиничен случай поставя нови въпроси, а това те мотивира постоянно да търсиш най-доброто решение.
— Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването и как те повлияха на избора Ви на специалност?
— Имах щастието да срещна изключителни преподаватели, които не само ми предадоха знания, но и ми показаха какъв трябва да бъде истинският лекар. Най-голямо влияние за насочването ми към ревматологията оказаха онези от тях, които успяха да ми разкрият колко комплексна, интересна и интелектуално предизвикателна е тази специалност. Те ме научиха да мисля клинично, да търся причините зад симптомите и никога да не спирам да задавам въпроси. В ревматологията рядко има един очевиден отговор – до точната диагноза се достига чрез внимателен анализ, последователност и усет към детайла. Ревматичните заболявания протичат строго индивидуално при всеки пациент. Същевременно специалността позволява да проследяваш болните във времето, да наблюдаваш ефекта от лечението и да изграждаш трайно доверие с тях. Освен това, бурното развитие на биологичните и таргетните терапии през последните години промени изцяло прогнозата за много от заболяванията. Да виждаш как благодарение на съвременната медицина един пациент възвръща своята активност, независимост и качество на живот, е изключително мотивиращо.
— Разкажете за първите си стъпки в специализацията. Какво Ви донесе най-голямо удовлетворение и какво Ви затрудни?
— Първите месеци бяха изключително натоварени. Бързо осъзнаваш мащаба на отговорността и факта, че ученето тепърва предстои. Най-голямо удовлетворение изпитвам в моментите, когато успеем да разплетем сложен диагностичен случай или когато видя реално подобрение у пациента след стартиране на терапията. Основното предизвикателство беше самият преход от теорията към ежедневната клинична практика – изграждането на правилен подход към всеки пациент и вземането на аргументирани решения. В този процес безценна беше подкрепата на по-опитните ми колеги. Университетът дава отлична база, но именно практиката изгражда клиничната преценка, увереността и умението за работа в екип.
— Кои теми и проблеми в ревматологията намирате за най-интригуващи?
— Ревматологията е една от най-бързо развиващите се медицински специалности, което я прави изключително динамична. Впечатлява ме скоростта, с която новите научни открития намират приложение в практиката. С огромен интерес следя клиничните проучвания и иновативните терапевтични подходи, защото те ни дават възможност да лекуваме все по-прецизно. Вярвам, че персонализираната медицина и новите биомаркери ще имат ключова роля за в бъдеще. Фокусирам се и върху теми, които придобиват все по-голямо значение – като репродуктивното здраве при жени със системни автоимунни заболявания, планирането и проследяването на бременност при диагнози като системен лупус еритематозус. Изключително важни са също въпросите за дългосрочната безопасност на терапиите и цялостното качество на живот. За мен добрата ревматологична практика изисква холистичен подход и поставяне на пациента в центъра на грижата.
