Какво правим със Закона за личната помощ, където тази оценка е ключът

Директорът на Центъра за независим живот Капка Панайотова нарече „крачка наникъде“ предложеното от МТСП отпадане на индивидуална оценка за хората с увреждания като условие за получаване на парични помощи и подкрепящи мерки.

В предаването „Преди всички“, тя коментира, че предложението „показва много ясно какво се случва в българската социална политика“.

Въвеждането на индивидуалната оценка беше наистина някаква светлинка в тунела. На практика индивидуалната оценка е онова най-важно нещо, което показва от какво точно има нужда човек с увреждане, изтъкна Панайотова.

Капка Панайотова акцентира върху основната промяна в подхода в световен мащаб през последните години – увреждането се разглежда не като медицинско, а като социално явление.

„Това беше изключително важно да се случи и в България – да започнем да гледаме на уврежданията не като на диагнози, а като на потребности, които човекът придобива във връзка с увреждането.“

„Проблемът е в това, че българският закон съхрани универсалната роля на ТЕЛК-а, на този свещен документ, тази свещена карта, наречена ТЕЛК – то е като личната ви карта. Именно тук се размина цялата идея със съвременното развитие“, заяви Панайотова пред БНР.

Всички придобивки в Закона за хората с увреждания са на база процент намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, което е ТЕЛК, и единственото, за което се ползва индивидуалната оценка, е личната помощ, поясни тя. „И тук е другият въпрос – какво правим със Закона за личната помощ, където индивидуалната оценка е ключът.“

„Вместо да махнат ТЕЛК-а, да променят този универсален характер на ТЕЛК-а, те махат това, което трябва да се превърне в основа на всяка политика по уврежданията. Това е безобразие“, категорична е Капка Панайотова.

Промяната се прави за улеснение на чиновника, смята тя.

„Много е лесно да се правят политики, когато се прилагат универсални решения, каквото е ТЕЛК. Но в днешно време не може да има прости решения. Наистина законът беше недобър, той даде повече от същото, което не беше добро. И ако имаше лъч светлинка и надежда да напреднем в посока към повече индивидуални придобивки за човешките права на хората с увреждания – това беше индивидуалната оценка„, подчерта в заключение Панайотова.

Източник: БНР

В училищата има свръхсензитивност към мерките и коронавируса

Друго проучваане сочи, че се регистрира позитивно повлияване на тревожността у децата в периода на карантина с предлагане на онлайн занимания, насочени към изкуство, хумор, забавления, за да се създава конструктивна нагласа към ограниченията“, поясни психологът.

Най-трайни последици пандемията ще остави у децата от 0 до 4-5 години и у тези между 12 и 18 години. Това акцентира Светла Стайкова и поясни:

„Децата са най-уязвимата група от населението. Има няколко фактора от ключово значение в развитието им – едно от тях е възрастта на детето. Две са критичните възрасти – това е ранното детство от 0 до 5 години – когато вредните ефекти могат да повлияят върху психичното и физическото му здраве. А знаем как кризата и пандемията се отрази на някои от семействата.

Другата критична възраст е 12-18 години, когато децата искат да станат самостоятелни и да имат по-силни връзки със другите. А карантината точно това им отне.“

Психологът обърна внимание, че другите два фактора от значение за последиците от пандемията са –зависимостта на детето от родителите си и силната връзка, която детето има с близките си. Ако тази връзка е силна, то няма да бъде затруднено.

„Продуктивният подход за поднасяне на информацията за мерките в тази епидемия е да се казва истината, но по разбираем и достъпен начин. И рисковете да се представят не като негативни последици, а като позитивен подход, който ще ти помага и ще пази и теб, и останалите.

Но информацията, която се подава към децата за всичко това, трябва да бъде уеднаквена от институциите у нас, да няма разминаване при нея. Иначе това ще ги обърка и те няма да знаят какво да предприемат“ – съветва специалистът.

На въпрос как да се подходи сега, когато ученици попадат в ситуация, в която съученик може да се почувства зле в клас, психологът посочва, че действително се наблюдава една свръх сензитивност към това:

„И на детето се гледа като на потенциална заплаха – отделяме го, вместо да му отделим внимание и грижа. Гледаме на него като на враг.

А може точно сега да извлечем позитивите от ситуацията – и да обясним на децата, че трябва да се държат с емпатия към другия, че това, което се случва не зависи от него…Ако им покажем как да се държат в такъв момент с конструктивни модели – няма да има такава стигма. Но стигмите идват от възрастните.“

Психологът посочи, че при деца с астма, с проблеми свързани със сензорни нарушения или деца със специални образователни последици, Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ препоръчва адаптиране на изискванията към противоепидемичните мерки, особено носенето на маски.

„Има деца със слухови проблеми, деца от чуждоезикова среда и учител с маска няма да може да им предаде материала“.

Светла Стайкова е и главен асистент в Катедра по психиатрия и медицинска психология , Медицински Факултет, МУ- София.

Източник: БНР

Проблемите с липсата на аптеки в малките населени места, недостигът на денонощни аптеки, са от години. А от вчера държавата даде летящ старт и на бизнеса с лекарства през вендинг машини. До този момент тези вендинг машини се намираха само на територията на аптеките и там се продаваха само лекарства без рецепта, т.нар. „отиси“.

В Международния ден на фармацевта в „Нашият ден“ гост е проф. Асена Сербезова (Стоименова), председател на Българския фармацевтичен съюз, която поздрави своите колеги и коментира проблемите в системата:

„Основната мисия на фармацевтичната професия е да помага на хората да използват по-добре лекарствата, по-рационално, със съответния съвет и консултация, особено в тези тежки времена на пандемия, и когато сме натикани в ролята на продавачи в бели престилки. Магистър фармацевтите сме учили да помагаме на хората и на лекарите да направят своя избор на правилното лекарство в точния момент, да предотвратят грешки. В друг държави има правителствени проекти, в които фармацевтите със своите консултации намаляват с 20-30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} разходите за лекарства. В ЕС българският пациент доплаща най-много за лекарства.“

Нормативните пречки пред фармацевта

„Преди да говорим за нормативни промени, трябва да говорим за промени в мисленето. В последните години регулацията на аптечната дейност, както и направленията клинична фармация и фармацевтични грижи, изискват съответните нормативни регулации. И дори наскоро в закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти, който се гледа на комисията към НС по здравеопазване, отпадна един текст, който щеше да даде възможност на фармацевтите да се занимаят с дейности по промоция на здравето. Системата на здравеопазването трябва да се гледа холистично, т.е. цялостно. Всички в един екип – лекари, фармацевти и пациенти – всеки със своята отговорност. В центъра да бъде пациентът. Системата да бъде подкрепяща за пациента, фармацевта и лекаря, за да могат те да вземат решение е единствено основание професионализъм.“

Фармацевтите в условията на битка с Covid-19

„В последните месеци в условията на битката с вируса още веднъж стана ясно колко са важни фармацевтите, които са на първа линия, особено когато хронично болните се притесняваха да посещават своите лекари, имаше и недостиг на лекарства. В тези кризисни моменти стана ясно, че фармацевтът е най-достъпният медицински специалист и че неговият съвет е безценен. Важни и съществени се оказаха не само знанията на фармацевтите, а и техните умения за комуникация в това извънредно положение. Системата изисква не само специалисти, а и определено ниво на организация.“

След обвиненията

„Аз съобщих пред БНР и БНТ за световноизвестни тенденции в лекарственото снабдяване и прокуратурата намери, че това са тревожни факти. Софийският районен съд върна обвинението обратно на прокуратура, тъй като мотивите на 23-и състав бяха, че не разбира в какво ме обвиняват.“

Проф. Сербезова разказа за инициираните няколко проверки (в т.ч. 2 данъчни) срещу нея като физическо лице и БФС – като юридическо лице, както и проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), в качеството ѝ на изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата:

„Очевидно държавната машина се организира, може би за да се дисциплинира гласът на фармацевтичното съсловие“ – каза проф. Сербезова.

Бизнесът с лекарства през вендинг машини

„И към момента, според действащото законодателството, единственото място, където могат да се отпускат лекарства, това са аптеките. В дрогериите могат да се отпускат лекарства по списък, т.нар. „отиси“ (лекарства без рецепта). Но дори и тези лекарствени продукти могат да станат вредни при злоупотреба. Затова държавата е предвидила консултация. Не говорим само за недостиг на лекарства и аптеки. Всеки пациент трябва да има достъп до фармацевт. Фармацевтичната консултация, изобщо фармацията и здравеопазването в това последно звено са превърнати в бизнес с лекарства. Да обаче лекарствата са особен вид стока. Те могат да помогнат, но и да навредят. Някой трябва да проследи тази употреба. И тази грижа е безценна.

Законодателството изисква тези вендинг машини да бъдат единствено на територията на аптеки, макар че Законът за лекарствените средства се променя през месец…

Основните въпроси са: Потърсено ли е мнението на Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата, защото виждаме, че водещо е Министерството на икономиката – и това в никакъв случай не е само бизнес; Проектът съобразен ли е с настоящото законодателство в сферата на лекарства (тук отговорът е очевиден); Как ще се осигури сътветствието на отпускането на лекарствени продукти в правилата на добра фармацевтична практика; Как магистър фармацевтите ще контролират предписването и отпускането – това е дейност, която не може да се върши от автомати…

Дали този проект би приближил лекарствата до хората? Те трябва да ги приближат по безопасен начин, със съответната фармацевтична консултация и не за сметка на обезсмислянето на фармацевтичната професия.“

Струпването на аптеки в големите градове е резултат от недобрата регулация на аптечната дейност, време е за по-дългосрочни стратегии, а не за решаване на парче – категорична е проф. Сербезова.

Източник: БНР