Д-р Елена Петкова завършва медицина в Медицински университет – Варна през 2005 г. През 2015 г. придобива специалност по Клинична алергология и имунология към Медицински университет – София. От 2012 г. е преподавател към Катедра по алергология, УМБАЛ „Александровска“. Докторант към същата катедра, разработва проблема „Оценка на влиянието на някои фактори върху клиничния ход на болестта при пациенти с уртикария”.

Д-р Петкова е член на Българско дружество по алергология (БДА), Европейска академия по алергология и клинична имунология (EAACI), където е член на Работна група по алергенна имунотерапия за периода 2017-2019 г. и член на Дерматологична секция за периода 2019-2021 г., както и член на Менторска програма към EAACI за развитие на млади специалисти в областта на алергологията.

Д-р Петкова, тъй като в момента целият ни живот преминава под знака на пандемията COVID, нека започнем от въпроса как тази инфекция може да повлияе хода на едно алергично заболяване?  

Наистина в момента всички сме посветили времето и усилията си в името на борбата с пандемията COVID. По отношение на най-честите алергични заболявания, очакваното/наблюдавано въздействие върху хода на протичане е много индивидуално. Така например, по отношение на пациентите с хронична уртикария, COVID инфекцията, както другите вирусни инфекции, може да бъде фактор за тласък на уртикариалния обрив след постигане на ремисия, самата инфекция може да протече като епизод на остра уртикария, дори стресът, свързан със страха от COVID-19 може да предизвика уртикариален обрив. По отношение на останалите дерматологични състояния – зачестяват случаите на контактен дерматит към различните средства за дезинфекция, лични предпазни средства, подобно е положението и при атопичния дерматит, където в резултат на допълнителното изсушаване на кожата, наблюдаваме изостряне на състоянието. Ако говорим за респираторни алергии, като цяло данните показват, че бронхиалната астма не се свързва с по-голяма заболеваемост или по-тежък ход на протичането на инфекцията с COVID-19, дори при пациентите с по-тежък ход на заболяването. Това, разбира се, е само при условие, че не се спира поддържащата терапия. Затова, основното което съветваме пациентите е да не преустановяват настоящата си терапия за астма (инхалаторна или биологична), защото запазването на контрола на заболяването е най-важен, особено в настоящата ситуация.

На прага на зимата, разкажете за най-често срещаните алергии в този период?  

Като изключим сезонните респираторни алергии, например сенна хрема (поленова астма), останалите заболявания не са обвързани с абсолютна сезонност. Конкретно за зимния сезон това, което можем да очакваме е влошаване на състоянието на пациетите с целогодишен ринит, например при алергия към микрокърлежи в домашния прах (поради по-продължителния престой в домашна среда), влошаване на хроничната уртикария поради вирусни инфекции и прием на някои лекарства за тях (напр. НСПВС), на атопичния дерматит, поради изсушаване на кожата, на бронхиалната астма, поради по-честите вирусни инфекции като цяло. По отношение на интересната тема за студовите алергии, като цяло това най-често са пациенти със студова уртикария, при които се наблюдават уртикариални обриви при експозиция на ниски температури. Важно е тези болни, които имат симптоми на сърбящи, надигнати, зачервени плаки, появяващи се на мястото на контакт с предмети с ниска температура да посетят алерголог, за да може да се проведат тестове, да се постави диагноза и да получат насоки за поведение. Това, което е важно е да се определи температурния праг, при който получават симптоми и да бъдат добре обучени как да реагират, тъй като масивната експозиция, например плуване в басейн може да предизика дори анафилактичен шок, който да бъде фатален.

Какви пациенти най-често търсят помощ от алерголог сега?

Както и в останалите медицински области, това са предимно пациенти с неотложна нужда от медицинска помощ или спешно състояние. При нас най-често се касае за пациенти с изостряне на оплакванията от уртикария и ангиоедем, с наследствен ангиоедем, пристъп на бронхиална астма, пациенти за предоперативна алергологична консултация, както и пациентите ни с хронични заболявания като алергичен ринит и астма, които проследяваме и на които предписваме алергенна имунотерапия и поддържащо лечение.

Как преминава един Ваш работен ден?

Различно и динамично. Опитвам се да съчетавам различни дейности – работа със стационарни пациенти в Клиниката по алергология на Александровска болница, работа с амбулаторно болни, студенти по медицина, научна работа (научни проекти, статии), време за комуникация и обсъждане на пациенти с колегите, време за самоусъвършенстване. Разбира се не едновременно, в различни комбинации.

Искам да Ви върна назад в годините и да Ви попитам как избрахте алергологията като поле за професионална реализация?

Този избор винаги е труден. По време на следването обикновено проявяваме интерес към много и различни медицински области, но когато става въпрос за избор, това е много отговорно решение. За мен алергологията е изключително интересна, комплексна и перспективна област, тъй като обхваща разнообразни патологични състояния, предполага задълбочени познания в различни области на вътрешната медицина. Друг важен фактор е, че имунологията, която представлява неизменна част от специалността, ни дава възможност за изучаване на подлежащите механизми на заболяванията и начините за повлияването им, което търпи непрекъснато развитие и е от особен интерес за мен. Към настоящия момент бих направила същия избор и съм изключително щастлива да бъда част от неветроятния екип на Клиника по алергология на Александровска болница.

Кои са най-големите предизвикателства, „белите полета“ в тази клинична област, които очакват да бъдат разгадани?

Смятам, че както и в другите области на медицината, предизвикателствата са насочени най-вече към търсенето на най-подходящото, удобно и индивидуално лечение за всеки пациент. В голяма степен механизмите на заболяванията са изучени, разполагаме с лечение, остава да можем да осигурим това лечение на пациентите. И докато в области като бронхиална астма, особено тежка астма и наследствен ангиоедем, смятам, че нашите пациенти имат възможността да получават най-съвременното лечение, за съжаление за други пациенти това не е така. Например, пациентите с анамнеза за анафилаксия (медикаментозна, от инсект, хранителна алергия и др.) нямат достъп до автоинжектори с адреналин, тъй като не са налични у нас. На практика тези пациенти са оставени без животоспасяващо лечение, което може да бъде фатално за тях. Подобна е и ситуацията с пациентите с тежка хронична уртикария и ангиоедем, за които има одобрено изключително ефективно биологично лечение, което се използва от години, но за съжаление недостъпно за пациентите поради високата цена и липса на реимбурсация.Така че вярвам, че нашите усилия трябва да са насочени основно към подобряване на лечението и качеството на живот на тези болни.

Ще даде ли според Вас пандемията някакъв тласък на научните изследвания и в алергологията?

Надявам се даде тласък на научно развитие във всички области на медицината, концентрация на научна мисъл и комбиниране на натрупаните досега познания, като се надявам всичко това да предизвика повече осъзнатост и признание и от страна на немедицинската общност.

Какво искате да пожелаете на Вашите колеги, които сега са на първа линия в борбата с коронавируса? 

Останете здрави. Вие и вашите близки. Огромен респект.

Източник: zdrave.net

Д-р Яница Радева от Covid отделението в болницата в Добрич

Нуждата от непрекъснато увеличаване на броя на леглата в Covid отделенията на болниците в цялата страна нараства с всеки ден. В същото време все по-голяма е липсата на кадри, които да обезпечават тези легла. Затова и все повече лекари и медицински персонал от другите отделения биват командировани към секторите за лечение на коронавирусна инфекция. Преди три седмици ръководството на многопрофилната болница в Добрич отправя молба към една от най-младите лекарки в здравното заведение да поеме грижата за настанените в Covid отделението. Д-р Яница Радева, която е педиатър, приема задачата си присърце, осъзнавайки, че колегите ѝ имат огромна нужда от помощ.

Първото нещо, което всеки от малките пациенти вижда у д-р Яница Радева е приветливата й усмивка, която макар и скрита зад маска се чете във всяка останала част от лицето й. За съжаление, това остава скрито зад всички лични предпазни средства за пациентите й в Covid отделението в многопрофилната болница в Добрич. Дори колегите трудно се различаваме, шегува се д-р Радева.

Д-р Радева споделя, че обещаните допълнителни приходи за лекарите от Covid отделенията за всички лекуващи там е на едно от последните места като причина да се поеме тази отговорна и трудна задача.

Въпреки оптимизма си д-р Радева не може да скрие огромната умора, която се натрупва сред колегите ѝ, особено сред онези, които лекуват Covid пациентите от началото на пандемията и повечето от които не са излизали в почивка. До голяма степен именно желанието да им помогне я кара да приеме без никакво съмнение да работи там. Тя дава за пример завеждащия лекар на отделението пулмолога д-р Божидарова, която , по думите на д-р Радева, много често остава поне четири часа на работа извън графика си, за да помага и със сигурност е вече на предела на силите си.

Едно от нещата, които я изненадват в лечението на пациентите с Covid инфекция, е непредсказуемостта на заболяването и особено случаите, при които пациент се чувства добре и само в рамките на час може да се наложи дори неговото интубиране.

Д-р Радева е удовлетворена от решението за затягане на мерките, защото здравната система се задъхва навсякъде и дава за пример Covid отделението в добричката болница, което въпреки увеличения капацитет е постоянно запълнено и тенденцията е за все повече пациенти с нужда от болнично лечение. За нея едно от най-страшните неща е дилемата кой пациент да бъде приет и кой евентуално върнат заради липса на място. Д-р Радева призовава всеки от нас да бъде отговорен към себе си и околните и да приеме, че спазвайки мерките, той помага на всички лекари и медицинския персонал, които се грижат за болните.

Как се справя д-р Радва в новата ситуация и на новото си работно място, помага ли младежкият ѝ дух и позитивизъм при лечението на възрастните пациенти, чуйте от репортажа на кореспондента Мая Щърбанова.

Източник: БНР

Намалява търсенето и презапасяването с лекарства, отчитат от Асоциацията на собствениците на аптеки. Почти всички медикаменти са налични в аптечната мрежа с изключение на някои антитромботични лекарства, съобщи за „Хоризонт“ председателят на организацията Николай Костов.

„Пазарът не е нормален, не е уравноесено търсенето и предлагането, все още има в някаква степен недостиг, въпреки че той не е такъв, какъвто беше преди един месец“, подчерта Николай Костов в предаването „Преди всички“.

След многократните призиви да не се презапасяваме с лекарства се усеща намаляване на търсенето, отчете Николай Костов:

„Доста намаля търсенето и вече не е такова, каквото беше. Аз мисля, че доста хора сами си направиха локдаун. Доста хора се ограничиха с излизането на улицата, с контактите, пазаруванията и това се усеща в последните десетина дни„.

От Асоциацията отбелязват, че лекарствата, които бяха изчезнали от аптечната мрежа, вече са налични. Все още обаче има липса на антитромботични медикаменти, посочи Костов:

„Има и антибиотици, тези, които липсваха – Левофлоксацин, Азитромицин. Единствено Фраксипаринът остава като проблем, но той беше проблем още преди кризата. Тя само го задълбочи“.

Относно зелените коридори за пазаруване в аптеките, които отпаднаха, Николай Костов заяви, че решението е разумно.

„Два коридора са твърде много, както беше последно и това почна да пречи на всички, защото става дума за 4 часа и половина от нашето работно време. Това беше голям проблем за всички“.

Източник: БНР