Погрешно е схващането, че давайки информираното си съгласие, като жертвен агнец сме готови да приемем всякакви усложнения

Не можем да презюмираме, че всички прочели кратката характеристика са я разбрали и са се съгласили, тяхното състояние позволява и можем да преминем към масова ваксинация. Това каза пред БНР адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

В един момент някой може да е подходящ да се подложи на имунопрофилактика, а в друг момент здравословното му състояние да не позволява, а това здравословно състояние не е константа, подчерта тя.

Според Петрова процесът по вземане на информираното съгласие и решение не започва с прочитането на кратката характеристика, защото е необходимо разбиране на прочетеното. Това е обменна информация между гражданина и лекаря, който ще постави ваксината, отбеляза тя.

Пациентът или гражданинът поема известен риск, но този риск трябва да е в разумната доза и неговата медицинска история да е добре „картотекирана“, изтъкна Мария Петрова, като открои ролята на личните лекари.

Чия е отговорността при появата на странични ефекти от ваксината?

Отговорност винаги ще се носи, друг е въпросът как ще се доказва тя във времето, защото причинно-следствената връзка в случая е сложна и специфична, подчерта Мария Петрова. По думите й трябва да се докаже, че ранните или късните постваксинални реакции са в пряко причинно-следствена връзка с поставената ваксина, а това става с медицински експертизи, които трябва да се базират на научни данни.

Погрешно е схващането, че давайки информираното си съгласие, като жертвен агнец сме готови да приемем всякакви усложнения и нежелание реакции от ваксинацията – това не е така, подчерта категорично Петрова.

Ако са били налице контраиндикации за поставянето на ваксината и са възникнали нежелани ефекти, отговорност може да се търси, уточни тя.

Адвокат Петрова не смята, че щеше да е по-лесно доказването на причинно-следствената връзка, дори да имахме Фонд за обезщетение на пострадали от ваксини. Сред аргументите си тя изтъкна това, че ваксината срещу коронавирусната инфекция е нов продукт, а няма и медицинска експертиза – експерти, които могат да проследят причинно-следствения процес.

На територията на ЕС няма разговор за обвързването на ваксините и правото на придвижване и пътуване, но всяка държава в съюза може да упражнява граничен контрол и да вземе решение дали да постави подобно условие, допълни специалистът по медицинско право.

Източник: БНР

Планирането на ваксините в Европа е било по политически причини, не по медицински, изтъкна медикът

Успяхме да намерим донякъде ефективно лечение на коронавирусната инфекция, не успяхме да се справим с емоцията на хората, които не вярват, че има такова заболяване. Този коментар направи пред БНР д-р Стоян Монев, лекар на първа линия в Covid сектор в общинска болница в Германия.

„Това, което успяхме, е да намерим поне донякъде ефективно лечение. Докато преди имаше болници, в които никой не оцеля след интензивно лечение, днес става дума за по-малко случаи на починали на брой заболели. Въпреки това концентрацията е голяма – в някои дни имахме над 30 хиляди заразени в Германия за един ден. Това успяхме да научим със самото лечение. Не успяхме да се справим с емоцията на хората, които не вярват, че има такова заболяване или вярват, че то е някакво свръхлеко и не носи никаква опасност за обществената сигурност. Това е емоционална позиция. Това не е позиция, базирана на факти. Ние не успяхме с тези факти да предизвикаме някакъв разум или някакво смирение поне пред паметта на хората, които починаха“, каза д-р Монев в предаването „Преди всички“.

„Доверете ми се – преди интубация няма антиваксъри“, написа лекарят в социалните мрежи.

„От март до ноември имаше толкова много смъртни случаи, колкото през декември само. Може да си представите за какво нарастване на тежките случаи в интензивните сектори става дума“, посочи д-р Монев.

„Независимо какъв е бил пациентът, в момента, в който той усети, че въздухът не му достига, че заспива заради събрания въглероден диоксид в кръвта си – това е един вид кома, която се получава, този пациент би предпочел да се бе ваксинирал, да не беше стигнал до това интензивно отделение.“

Всеки може да провери, че от Covid пневмония към днешна дата смъртността е десет пъти по-голяма, отколкото при инфлуенца, допълни д-р Монев.

В Германия са изненадани, че са купени достатъчно дози ваксини за Европейския съюз или са купени достатъчно, но от „грешните фирми“, разказа още медикът. „Планирането е било въз основа на политически причини, не въз основа на медицински“, допълни той.

„В крайна сметка от всичко е било купено по малко, но от нищо – достатъчно. А в една такава пандемия, в която икономиката е затворена, в която бизнеси са екзистенциално застрашениу е трябвало да бъде казано – ще купим от всеки един от първите пет производителя за 60{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от населението. Да, повечето ще бъдат изгорени, изхвърлени, няма да има нужда после от тях, но ще можем за два месеца, както Израел, да се справим с пандемията. В Израел са ваксинирани 13{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}.“

Значението на ваксината ще дойде в момента, в който около 70{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от хората са ваксинирани или преболедували, уточни д-р Монев. „Вирусът, в случай, че не изчезне след ваксинално покритие, ще се превърне във вирус, с който ще се борим, както се борим в момента с грипа.“

Възможно е на 100 хиляди души да има един или двама, които след време статистически могат да развият някакво заболяване вследствие на ваксината, но на 100 хиляди души в най-добрия случай има 500, които ще умрат от Covid, а в ситуацията в България смъртността достига на моменти 7{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, подчерта Стоян Монев.

„Тоест между 500 и 7 000 души, око 100 000 не бъдат ваксинирани, ще умрат, срещу един до двама с някакво възпалително заболяване на 100 000 в най-лошия случай. Не можем да сравняваме двете опасности. Опасността е като човек да бъде ударен от гръм или да получи сърдечен инфаркт. Огромна е разликата.“

Източник: БНР

Проф. Савина Хаджидекова е специалист по медицинска генетика и университетски преподавател в Медицинския факултет на МУ – София.

Автор и съавтор на многобройни научни трудове, посветени на различни аспекти от тази област. Проф. Хаджидекова е защитила докторска дисертация на тема „Микроструктурни геномни аберации при пациенти с вродени малформации“.

С гласовете на студентите е избрана за любим преподавател в областта на медико-биологичните науки във факултета.

Проф. Хаджидекова, Вашите студенти Ви посочиха като любим преподавател в областта на медико-биологичните науки. Как приехте тяхната оценка?

В Медицински университет-София съм от 1994 г. Тогава ме приеха да следвам медицина. Това е малко повече от четвърт век. За това време имах много хубави моменти, но с ръка на сърце мога да кажа, че това признание от студентите е най-хубавото нещо, което ми се е случило за тези години. Повдигна ме, даде ми криле и ме накара да се усмихвам дни наред. В древен Рим най-голямото отличие за пълководците бил венецът от трева – corona graminea – сплетен от войниците. За мен това е най-голямата награда – истинска corona graminea.

Освен академичното знание, което им преподавате, на кои чисто човешки ценности бихте искала да ги научите?

Да бъдат отговорни – те са бъдещето, да споделят знанията си, да помагат, да бъдат упорити, да бъдат състрадателни. Но щом са избрали да бъдат лекари, аз съм убедена, че те са родени с тези качества.

Работите в една от най-бързо развиващите се медицински специалности. Защо избрахте да й се посветите? Представяла ли сте си някога, че работата Ви няма да бъде до леглото на болните, а ще им помагате със знанията си чрез специфични изследвания?

Безспорно, медицинската генетика е една от най-бързо развиващите се специалности. Имаше едно проучване, в което се твърдеше, че информацията в генетиката се удвоява на всеки две години.

Когато мечтаех да стана лекар по-скоро се виждах в ролята на Андрю Менсън от „Цитаделата“ на Арчибалд Кронин, но генетиката винаги ми е била интересна. Както обичам да казвам – всичко е генетика. Всъщност, като изключим травматологията, почти навсякъде в медицината има генетичен компонент – от чисто генетичните болести до такива с генетично предразположение. Дори и при инфекциозните болести дали ще се разболеете от дадено заболяване зависи от имунната ви система, а тя зависи от гените ви.

Да, на пръв поглед лабораторната медицина не изглежда много вълнуваща. Но, всъщност сърцето на всяка една болница са лабораториите. В наши дни уточняването на диагнозата е немислимо без участието на лабораторните специалисти.

А как станахте лекар?

Казват, че медицината е призвание. Звучи като клише, но клишетата са верни. Лекарите се раждат. Трябва да имаш искрено желание да помагаш на хората, да им съчувстваш и да си готов да жертваш голяма част от личния си живот, да си мечтател, изследовател.

Аз не съм потомствен лекар, но нямам спомен да съм искала да бъда нещо друго. Имах подкрепата на родителите си, които ми помогнаха да следвам мечтата си.

Кои са Вашите учители, на които дължите формирането са като професионалист?

Признателна съм на всички мои преподаватели, защото всеки един тях е допринесъл за изграждането ми не само като професионалист, но и като човек. Още си спомням с трепет лекциите на акад. Владимир Овчаров, доц. Стойчо Донев, проф. Емил Ангелов, проф. Васил Хаджидеков, проф. Ивайло Търнев, проф. Захари Кръстев… Много са, със сигурност пропускам доста. Благодарна съм на проф. Драга Тончева, която има най-голям принос за професионалното ми развитие в областта на медицинската генетика. За нея може да се каже, че е човек институция, визионер, винаги с една крачка пред другите.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в професионален план?

Усещането да си полезен някому. Да си разрешил сложен случай. Да си помогнал. Да видиш радостта и благодарността в очите на някой. И, разбира се – студентите! Важно е да споделяме знанията си, важно е да има приемственост. За мен един от най-важните принципи от Хипократовата клетва е „Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва“

А кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Всъщност, почти нямам свободно време. Работя по 12 часа на ден. Понякога и през уикенда. Но обичам работата си и това не ми тежи. Разбира се, като повечето хора обичам пътешествията, хубавите книги и музика, но най-много от всичко обичам разговорите с умни хора.

Какви са пожеланията Ви към колеги и приятели за Новата 2021 г.

Да бъдат вдъхновени, любознателни, благодарни, влюбени и да могат да прощават.

И много щастие! Знайте, че щастието ви не зависи от гените ви, но гените зависят от щастието ви!

ДНК е статична, но епигеномът е динамичен и подлежи на промяна. Той реагира на сигналите от заобикалящата ни среда – диета, дори състоянието на стрес или щастие. Епигеномът настройва определени гени от нашия геном в отговор на непрекъснато променящите се условия на заобикалящата ни среда, като се влияе дори и от настроението ни.

Затова, бъдете много щастливи!

Източник: zdrave.net